Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260321
19.02.2021 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми
граждански състав
на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 3689 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска № 19, представлявана от *В.С.и Д.Н., с която се моли съда да осъди ответника Л.К., ЛНЧ **********, гражданин на Република Италия, роден на *** г., да заплати на ищеца сумите 9874,85 лева главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 28.09.2015 г., 3623,28 лева възнаградителна лихва за периода от 20.03.2016 г. до 02.10.2018 г., 1604,68 лева мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 02.10.2018 г. до 08.07.2020 г., сумата 196 лева дължими такси. Моли се за присъждане на разноски.
Твърди се, че между страните е сключен договор
за издаване на кредитна карта на 28.09.2015 г. Банката е предоставила револвиращ
кредит под формата на кредитен лимит в размер на 10000 лева. Изискуемостта е
настъпила на 02.10.2018 г. поради настъпване на крайната дата на валидност на
картата на 29.09.2018 г.
Ответната страна чрез особен
представител е посочила, че исковете са неоснователни. Изложено е, че няма
доказателства ответникът да е получил твърдяната сума чрез плащания, тегления в
брой и пр. Освен това той не е получавал покана от кредитора за доброволно
плащане.
Моли се съда да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Представен е договор за издаване на кредитна карта Visa Gold от 28.09.2015 г., сключен
между „Банка ДСК” ЕАД като кредитодател и К. като картодържател. В
договора е посочено, че на К. се предоставя кредитна карта с първоначален
кредитен лимит от 10000 лева, с променлив лихвен процент, който към сключване
на договора е 14,95 %. Годишният процент на разходите е 16,02. Уговорен е срок
на действие на договора, съвпадащ със срока на валидност на картата, в случая
29.09.2018 г.
Изготвена е съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която е посочило дати, размер и посоченото основание
на усвоените суми от кредитополучателя, като общият им размер възлиза на 14681,85
лева, т.е. кредитният лимит от 10000 лева е изцяло усвоен. Общо внесената от К.
сума е в размер на 5630,16 лева, като със сумата 4807 е погасена главница, а с
разликата от 823,16 лева са погасени договорни лихви. На 09.03.2016 г. е
извършена последната вноска по кредитната карта. Кредитополучателят е допуснал
неизпълнение на задължението си да заплати минимални дължими суми за револвиране с падежи от 20.03.2016 г. до 20.07.2016 г.
Размерът на дължимата главница до датата на изискуемост – 02.10.2018 г. е
9874,85 лева, на договорната лихва – 3623,28 лева за период от 20.03.2016 г. до
02.10.2018 г. Вещото лице е изчислило и размера на обезщетението за забава
върху просрочената главница.
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявения иск за основателен.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията
на пълно и главно доказване да установи наличие
на облигационно правоотношение между него и ответника,
възникнало по силата на сключен
договор за кредитна карта, че е бил изправна страна
по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на ответника
да заплати същата. В тежест на ответника е било да установи, че е
изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си договора.
Ищецът съумя
да проведе пълно и главно
доказване на претенцията си по настоящото дело. По делото е безспорно
установено, че на 28.09.2015 г. „Банка ДСК” ЕАД и Л.К. са сключили валиден договор за кредитна карта. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение между банката и
кредитополучателя, цитирано в
исковата молба, и неговия предмет – предоставяне
на сума срещу задължение на картодържателя да връща ежемесечно уговорена в
договора минимална погасителна вноска. Действието на договора се е прекратило след изтичане
на тригодишния срок, уговорен в него – 29.09.2018 г., тъй като не е издадена
втора пластика на кредитна карта поради забава в плащанията на минималните
погасителни вноски, считано от 20.03.2016 г., видно от заключението на вещото
лице А.. Експертът е посочил, че кредитополучателят периодично е усвоявал суми
по кредитната карта, като е посочил същите по дати, основание и стойност.
Обстоятелството се установява и от приложените по делото извлечение от сметка,
по която е обслужван кредитът, а размерът на непогасените суми е посочен в
извлечението от счетоводните книги на банката, което съдът цени като
доказателство предвид обстоятелството, че не е надлежно оспорено редовното
водене на счетоводството на ищцовото дружество.
Вещото лице по изготвената
съдебно-икономическа експертиза е посочило размера на усвоената по договора
сума, ведно с начислените такси и лихви. Вещото лице подробно е описало от
какви компоненти се състои тази сума, посочило е също, че освен нея са дължими
и уговорени в договора лихви. От страна на кредитополучателя са погасени само 5630,16
лева. Неизплатени по главницата са 9874,85 лева. По делото не са представени
доказателства за извършени плащания след 09.03.2016 г., поради което следва да
се приеме, че към датата на приключване събирането на доказателствата
задължението е в този размер. Т.е. ищецът е изпълнил договорното си задължение и е
предоставил заемната сума – видно от представените писмени доказателства и
заключение на вещото лице сумата е била усвоена, поради което в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по
договора да върне предоставеният му заем, ведно с начислените договорни лихви,
в сроковете, уговорени в договора. Доказателства за заплащане на договорените
суми от страна на ответника липсват, въпреки изрично разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест.
Основателни
са и претенциите за заплащане на уговорената с договора възнаградителна
лихва, както и лихва за забава върху главницата от крайния срок на договора до
подаване на исковата молба. Същите отговарят по размер на сумите, изчислени от
вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, поради което следва да
бъдат изцяло уважени.
Съдът
намира за основателен и иска за заплащане на дължими такси по договора в размер
на 196 лева. В чл. 30, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че в случай че в
рамките на гратисния период клиентът не револвира кредита си с минималната сума, му се начислява
такса за нереволвиране, която според Условията за
издаване и обслужване на кредитни карти, приложени към исковата молба, е в
размер на 15 лева. Видно от представеното извлечение от сметката, облужваща кредита, на К. са начислявани многократно такива
такси, явно е и от заключението на вещото лице, че същият не е погасявал в срок
задълженията си по договора, а от 20.03.2016 г. изобщо е спрял да обслужва
кредита. Начислявани са и такси за теглене на пари в брой от ПОС и покупка на
парични инструменти, които в Условията са определени като процент от стойността
на сумата. Претендираната в настоящото производство
сума за дължими такси отговаря по размер на сумата, посочена в приложеното
извлечение от сметка, доказана е по основание и размер, поради което и искът
следва да бъде изцяло уважен.
Неоснователно
се явява възражението на ответника, че не получил покана за заплащане на претендираните суми. Основание за плащането на минималните
погасителни вноски е самият договор за издаване на кредитна карта, със
съдържанието на който той е бил запознат, подписвайки го. Не е необходима
покана за изискуемост на задълженията, тъй като същата произтича от договора.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на
спора на ищцовата страна се дължат деловодни разноски в размер на общо 2151,95 лева в настоящото
производство, в това число и определеното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Поради изложените
аргументи Бургаският районен съд
Р ЕШ
И:
ОСЪЖДА Л.К., ЛНЧ **********,
гражданин на Република Италия, роден на *** г., да заплати на „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Московска
№ 19, представлявана от *В.С.и Д.Н., сумите 9874,85 лева (девет хиляди осемстотин
седемдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки) главница
по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 28.09.2015 г., 3623,28 лева (три хиляди шестстотин двадесет и три лева и
двадесет и осем стотинки) възнаградителна лихва за периода
от 20.03.2016 г. до 02.10.2018 г., 1604,68 лева (хиляда шестстотин и четири лева и шестдесет и
осем стотинки) мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
02.10.2018 г. до 08.07.2020 г., 196 лева (сто деветдесет
и шест лева) дължими такси по договора.
ОСЪЖДА Л.К., ЛНЧ **********,
гражданин на Република Италия, роден на *** г., да заплати на „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Московска
№ 19, представлявана от *В.С.и Д.Н., сумата
от 2151,95 лева (две хиляди сто петдесет и един лева и деветдесет и
пет стотинки) съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева