№ 14108
гр. София, 20.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110108388 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ************ АД срещу Р. Г. В., с която е предявен
за разглеждане осъдителен иск иск с правно основание по. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КЗ за
заплащане на сумата от 718,48 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, вкл. ликвидационни
разноски в размер на 25 лв. за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
17.11.2021 г. в гр. София, по вина на ответника, който напуснал мястото на инцидента преди
идването на органите за контрол на движението по пътищата.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на управлявания от ответника лек автомобил „Фолксваген Голф“
с рег. № ************ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са причинени
щети на лек автомобил. Поддържа, че изплатил застрахователно обезщетение на
собственика на увредения лек автомобил „************“ с рег. № ********** в размер на
действителните вреди. Твърди, че спрямо ответника, в качеството му на делинквент, е
възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение, тъй като същият
напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движението по
пътищата. Претендира от ответника заплащането на сумата в размер на 718,48 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба
В първото по делото заседание ответникът признава иска. Представя 2 бр. платежни
1
документи, удостоверяващи извършени плащания - на 18.03.2025 г. за пъления размер на
исковата претенция, и на 08.07.2025г. за сумата от 21,17 лв. с посочено основание „ЗЛ по
щета **************“. Моли разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца,
на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ е да
докаже че на посочената в исковата молба дата е реализирано ПТП с участието на лекия
автомобил, управляван от ответника, че ПТП е настъпило в резултат на противоправно
поведение на ответника, в качеството му на водач на увреждащия лек автомобил; че
идването на органите по контрол на движението по пътищата е било задължително;
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ищеца и ответника към момента на настъпване на застрахователното
събитие; че ищецът в качеството си на застраховател на ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ е извършил плащане на застрахователно обезщетение в полза на
увреденото лице в размера, посочен в исковата молба, действителният размер на вредите,
настъпили в причинна връзка с процесното ПТП.
С окончателния доклад, приет без възражения на страните в проведеното на
08.07.2025 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК, всички релевантни обстоятелства от фактическия състав на предявения иск са
отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване. Същите се
установяват по несъмнен начин и от събрания по делото доказателствен материал.
От страна на ответника е заявено оспорване на вземането единствено с
правопогасяващо възражение за плащане на дължимата сума, ведно със законната лихва, в
хода на процеса, което се установява от представените платежни нареждания от 18.03 и
08.07.20205г. Следователно наведеното правопогасяващо възражение е основателно и
предявенят иск подлежи на отхвърляне като погасен с плащане в хода на процеса.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 лева, както
и разноски за платен адвокатски хонорар в размер на сумата от 480,00 лева.
Ответникът възразява срещу присъждането на така поисканите разноски, позовавайки
се на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира разноски за платен адвокатски хонорар
в размер от 400 лв.
Разпоредбите на чл. 78 ГПК регламентират общия принцип за отговорността за
разноски в съдебното производство – че те се понасят от страната, която е загубила правния
спор, респ. – неправомерното й поведение е станало причина за воденето на делото, поради
което тя следва да заплати на насрещната страна всички направени от последната разноски
по производството Цялостната концепция на законодателя, заложена в разпоредбите на чл.
2
78 ГПК, е, че отговорността за разноските в процеса следва да се понесе от страната, която
неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди,
когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за
освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е дал повод за
завеждане на иска и 2/ да признае иска. В случая, с оглед на процесуалното поведение на
ответника и направеното от него плащане в хода на процеса, съдът намира, че безспорно е
налице втората от двете предпоставки, визирани в нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Спорен
между страните е въпросът относно наличието на първата предпоставка, очертана в
законовия текст на чл. 78, ал. 1 ГПК, а именно дали ответницата е дала повод за завеждане
на делото. Ответникът твърди, че разноските по делото следва да се възложат в тежест на
ищеца, тъй като същият не е отправил извънсъдебна покана за плащане на процесното
вземане, като за първи път е узнала за него с получаването на препис от исковата молба по
настоящото дело. Съобразно практиката на Върховната инстанция, обективирана в
Определение № 646 от 7.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2565/2017 г., II т. о., ТК, която
настоящият състав споделя, вземането на застрахователя по регресния иск против
делинквента става изискуемо с поканата за изпълнение. В конкретния случай, със
сезиращата съда искова молба са ангажирани от ищеца доказателства за изпратена до
ответника регресна покана изх. № РГ *********/03.02.2022 г., ведно с приложена към нея
товарителница от 03.02.2022 г. и разписка за врщане от 16.02, удостоверяваща, че практиката
„не е потърсена от получателя“. По преценка на настоящия съдебен състав наличието на
такова удостоверяване не е достатъчно, за да се направи извод за надлежно получаване на
изпратената покана за плащане. В самата товарителница се съдържа отбелязване, че адресът
е непълен, и това действително е така - макар и в протокола за ПТП да са попълнени
конкретни данни, индивидуализиращи точния адрес на ответника, при изпращане на
регресната покана ищецът се е ограничил с посочването само с наименованието на
жилищния комплекс („Младост 4“) и номер (“470“). При това положение обяснимо липсват
данни за обстоятелствата, при които адресатът е бил търсен, както и изрично удостоверяване
за връчване на пратката. Да се приеме обратното би било в противоречие с правилата за
уведомяване с препоръчано писмо с обратна разписка, регламентирани в Закона за
пощенските услуги. С оглед на липсата на други доказателства по делото, удостоверяващи
надлежното връчване на покана за изпълнение на процесното задължение преди завеждане
на делото, вземането на ищеца е станало изискуемо едва с исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото дело. Ето защо съдът приема, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото, респ. налице са предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК и в тежест на
ищеца следва да се възложат сторените от ответната страна съдебно-деловодни разноски в
размер на 400 лв. за платен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Софийският районен съд
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предяения осъдителен иск от ************ АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*********“ № 87 срещу Р. Г. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „Младост 4“, № 470, вх. 3, ет. 2, ап. 50 с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КЗ, за сумата от 718,48 лева, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „************“,
с рег. № ********, причинени при ПТП на 17.11.2021 г. в гр. София, с включени
ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 12.02.2025 г., до окончателно плащане.
ОСЪЖДА ************ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*********“ № 87, да заплати на Р. Г. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж. к. „Младост 4“, № 470, вх. 3, ет. 2, ап. 50 на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
сумата от 400 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4