Решение по дело №488/2019 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 232
Дата: 4 ноември 2019 г. (в сила от 4 ноември 2019 г.)
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20192160100488
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 №232

гр.Поморие, 04.11.2019 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     

                                                              СЪДИЯ: Димитър Д.

 

 при участието на секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 488 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 Производството е образувано по искова молба от П.Б., руски гражданин, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.О.А., против „Станден и Ко” ООД гр.Ахелой.

Предявен е иск за прогласяване нищожността на договор за обслужване от 16.08.2010 г., сключен между страните, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради липса на предписана от закона форма. Претендират се и разноските по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея, както и от разпореждане от 02.07.2019 г. (л.18 от делото), с което съдът е указал на ответника да подаде писмен отговор, задължителното съдържание на последния и последиците от неподаването му или неупражняването на права, както и възможността да ползва правна помощ, а така също и възможността за постановяване на неприсъствено решение, са връчени редовно на ответника (л.20).

 Ответникът не е подал отговор на исковата молба в едномесечния срок по чл.131, ал.1 ГПК, не се явява в първото по делото заседание, редовно уведомен в хипотезата на чл.41, ал.2 ГПК, не взема становище по предявения иск и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

 В първото по делото съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си е направил искане, в случай че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение, с което да се уважи предявената претенция, както и да бъде осъден ответника да му заплати направените по делото разноски.

 Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответника не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

 Освен това, съгласно изискванията на чл.239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

 Предявеният иск е допустим и вероятно основателен с оглед представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 170/14.07.2010 г., нот.дело № 552/2010 г., на нотариус Г. Н. (л.8-9), удостоверение изх. рег. № 9НН-762-1/27.10.2015 г., издадено от община Поморие (л.13), договор за обслужване от 16.08.2010 г. (л.10-12).

От посочените доказателства, които не са оспорени от ответника, се установява,  че ищецът е съсобственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00833.5.2.2.1 по КККР на гр.Ахелой, община Поморие, м. „Пречиствателната”, представляващ жилище, апартамент с площ от 57.90 кв.м., находящ се в сграда2, изградена в поземлен имот с идентификатор 00833.5.2, в който поземлен имот е изграден жилищен комплекс от затворен тип „Шато Ахелой 1”.

По силата на процесният договор за обслужване от 16.08.2010 г., който не е с нотариално удостоверени подписи на страните, ищецът е възложил, а ответникът е приел да поддържа и организира технически и административно управлението на собственото на ищеца жилище и на жилищната сграда в гр.Ахелой, община Поморие, ваканционен комплексШато Ахелой 1срещу заплащане на годишна такса в размер на 550 евро.

 Съгласно чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗУЕС управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти, който договорът се вписва от инвеститора в АВ по партидата на всеки самостоятелен обект и е противопоставим на неговите последващи приобритатели.

Формата за действителност на договора, с който се уреждат отношенията между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти в жилищен комплекс от затворен тип, е писмена с нотариално удостоверяване на подписите.

В случая комплекс Шато Ахелой 1“, в който се намира жилището на ищеца е от затворен тип по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗУЕС,  но процесният договорът не е с нотариално удостоверени подписи, като такъв се явява нищожен, поради неспазване на изискуемата от закона форма за действителността му.

Изрично в този смисъл  решение № ІІІ-76/18.07.2018 г.  по  в. гр. дело № 806/2018г. по описа на ОС Бургас.

Предвид изложеното и с оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение искът следва да се уважи изцяло.

При възприетото от съда решение на спора, основателно се явява искането на ищеца за присъждане на разноските по делото, поради което, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер 650 лв., от които 50 лв. държавна такса за образуване и водене на делото и 600 лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Станден и Ко” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Ахелой, общ.Поморие, ул. ., представлявано от Н.Г. и С. Г., че договор за обслужване от 16.08.2010 г., сключен между „Станден и Ко” ООД, ЕИК ********* и П.П.Б., гражданин на Руската Федерация, род. на *** г., със съдебен адреса*** – адв. О.Д.А., е нищожен поради неспазване на изискуемата от закона – чл.2, ал.1 от ЗУЕС, форма за действителността му.

ОСЪЖДА Станден и Ко” ООД, ЕИК *********, да заплати на П.П.Б., гражданин на Руската Федерация, род. на *** г., със съдебен адреса*** – адв. О.Д.А., сума в размер 650 лв. (шестстотин и петдесет лева), представляваща разноски по делото.

 Решението не подлежи обжалване.

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :