№ 20702
гр. ********************, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110168767 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ******************* ЕАД срещу О.
Д. Й., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни
искове с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр.
***************************, с абон. № 64277, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3332/2023 г. по описа на СРС, 85
състав, а именно: 550.67 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.
05.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до окончателното
плащане; 130.33 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 06.01.2023 г.; 7.44 лв. –
стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 12.2019 г. до м.
02.2020 г., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до окончателното плащане; 1.66 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 06.01.2023 г. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към
което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през процесния период топлинна енергия
за имота, като ответникът не е заплатил дължимата цена. Излага, че ответникът е изпаднал в
забава. Твърди, че дяловото разпределение в сградата, където се намира имотът, е
извършвано от *************** ООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът О. Д. Й. чрез особения представител адв. Д. е
1
подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
наличието на договорно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия при
твърдения, че липсват доказателства за правото му на собственост. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията за периода до 23.01.2020 г.
Третото лице – помагач на страната на ищеца *************** ООД не изразява
становище по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3332/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по
чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от установяването на
следните предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената по
договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, изискуемост на
вземането, както и настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на
погасителната давност. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на горните
обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 185, том LХХV, дело №
15015/1994 г. на нотариус при СРС, се установява, че на 30.06.1994 г. О. Д. Й. е придобил по
дарение апартамент, чиято идентичност с процесния имот се установява от Удостоверение с
изх. № 68-00-842/10/01.07.2013 г., издадено от ГИС ********************. При липса на
доказателства, установяващи преди или по време на исковия период той да се е разпоредил
правото си на собственост, съдът приема, че през периода той е продължавал да бъде негов
2
собственик. Освен това по делото е представено Заявление-декларация с рег. индекс № Г-
24885/09.10.2019 г., с което Й. е поискал от ищеца да му бъде открита партида за доставката
на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот. Съдът намира, че се касае за
отправено от него до ******************* ЕАД предложение за сключване на писмен
договор, което очевидно е прието, щом самият ищец представя Заявлението-декларация по
делото и щом общата фактура е издадена на името на ответника. Следователно в случая е
доказано не само възникването по силата на закона на договорно правоотношение между
ищеца и ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, но и
сключването след придобиване на собствеността от Й. на нарочен писмен договор с
******************* ЕАД за доставка на топлинна енергия в процесния имот за битови
нужди, от което следва, че именно той е материалноправно легитимиран да отговаря по
предявените искове.
Предвид изложеното съдът намира, че между страните е съществувало през исковия
период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който
съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от ******************* ЕАД на клиенти в град
********************, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Договорът касае
доставка на топлинна енергия до следния обект: топлоснабден имот, находящ се в гр.
***************************, с абон. № 64277.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на
претендираната цена, са представени по делото обща фактура за исковия период и писмени
доказателства от третото лице – помагач на ищеца и е прието заключение на съдебно-
техническата експертиза.
От заключението на вещото лице Т., което съдът кредитира като обективно,
компетентно и обосновано, се изяснява следното: За процесния период редовно са
отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по
този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна
собственост. Топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като
е преминавал проверки, които са извършвани в срок и са приключвали със заключение за
съответствие. Остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база
прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение. За
исковия период абонатът е осигурил достъп до имота за отчет и главният отчет от 17.06.2020
г. е подписан, като са изготвени 2 бр. изравнителни сметки – за периода от м. 05.2019 г. до м.
02.2020 г. и за периода от м. 03.2020 г. до м. 04.2020 г. Последното се дължи на това, че в
имота е имало 4 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление,
но уредът в кухнята е демонтиран на 17.03.2020 г., отчетен е и е заменен с уред с
дистанционно отчитане, а уредите в хола и спалнята са били с изгаснали дисплеи. Вещото
лице посочва, че само за радиатора в спалнята е начислена служебна топлинна енергия по
максимален специфичен разход на сградата, а за радиатора в хола не е начислявана такава,
както и че в имота е имало и щранг-лира в банята без индивидуален разпределител на
3
разходите за отопление, за която също е начислявана служебна топлинна енергия по
максимален специфичен разход на сградата, като изчисленията са правилно извършени.
Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана по показанията на 1 бр.
водомер за топла вода в имота, но записаното в главните отчети по отношение на
количеството битово горещо водоснабдяване не съвпада с отразеното в изравнителните
сметки, защото фирмата за дялово разпределение е върнала назад показанията на водомера
поради това, че отчитането е доста по-късно от края на отчетния период /30.04.2020 г./, което
връщане е в интерес на абоната. Видно е, че е начислявана и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, която е била изчислена по нормативно установена формула и е
разпределена между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите им по проект, като изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. посочва,
че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби с
изключение на неначисляването на служебна топлинна енергия по максимален специфичен
разход на сградата за радиатора в хола, което е нарушение, но е в интерес на абоната, защото
по този начин му е начислена по-малка сума за служебна топлинна енергия.
Доверявайки се изцяло на заключението на съдебно-техническата експертиза,
намиращо опора и в документите за извършено дялово разпределение, представени от
третото лице – помагач на ищеца, съдът намира, че в случая е доказана реалната доставка на
топлинна енергия в процесния имот.
След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение
между страните за доставка на топлинна енергия през исковия период, както и
действителното доставяне на такава, то искът за нейната цена се явява доказан по
основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота на
ответникът е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата
на чл. 162 ГПК.
Ответницата дължи цената на реално потребената през исковия период топлинна
енергия в имота, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно
заключението на съдебно-техническата експертиза, в което е отчетено именно реално
доставеното количество топлинна енергия през периода, чиято стойност възлиза на сумата
от 693.25 лв.
По възражението на ответника за погасяване по давност на вземането съдът намира
следното:
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
4
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС вземанията за
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се
касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
Всичко изложено означава, че с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 23.01.2023 г., погасени по давност са вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 15.11.2019 г., т.е. тези за периода от
м. 05.2019 г. до м. 08.2019 г. включително, доколкото задължението за м. 09.2019 г. е станало
изискуемо на 15.11.2019 г. и давността за него е прекъсната с подаването на заявлението по
чл. 410 ГПК.
Размера на задължението за стойността на доставената топлинна енергия за периода, за
който не е изтекла погасителната давност – от м. 09.2019 г. до м. 04.2020 г., се установява от
заключението на съдебно – техническата експертиза и възлиза на сумата от 605.09 лв.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на задължението.
Доколкото дължимата стойност на доставената топлинна енергия за необхванатия от
давността период надвишава размера на предявената претенция и с оглед принципа на
диспозитивното начало, искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
следва да бъде уважен за претендираната сума от 550.67 лв., но за периода от м. 09.2019 г. до
м. 04.2020 г., като върху тази сума ответникът дължи и законната лихва, считано от
23.01.2023 г. до окончателното плащане. Искът подлежи на отхвърляне за периода от м.
05.2019 г. до м. 08.2019 г., защото той е обхванат от погасителната давност.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
5
главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането
му.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на
ответника топлинна енергия през част от исковия период.
Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Именно тази разпоредба следва
да намери приложение в случая предвид клаузите в приложимите общи условия. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. В чл. 33, ал. 2 е
предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи
само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. Предвид
изложеното изпадането в забава в случая не е обвързано с получаването на покана. Началото
на забавата е 15.09.2020 г., тъй като общата фактура /л. 32/ е от 31.07.2020 г.
Дължимата от ответника мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 06.01.2023 г.
върху главницата съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор
на законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 129.25 лв. Следователно искът за лихва
за забава върху главницата за цената на доставената топлинна енергия е основателен до
посочения размер, а за разликата над него до пълния предявен размер е неоснователен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. По делото се изяснява, че през исковия период
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният имот,
е извършвано от *************** ООД. Следователно за ответника е възникнало
задължение за заплащане на цената на извършената по отношение на имота му услуга.
Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от общите
условия. Поради това съдът намира иска за цената на услугата дялово разпределение за
доказан по основание. Ответникът не оспорва размера на това задължение, поради което
съдът приема, че дължимата от него стойност на услугата дялово разпределение е 7.44 лв.,
както е посочено в исковата молба, като върху нея се дължи и законната лихва, считано от
23.01.2023 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се
посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на
6
задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответника покана за
заплащането й. От това следва извод, че той не е изпаднал в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу него за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
Съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се присъдят
всички разноски за заповедното и исковото производства, защото отхвърлената част от
исковете от математическа гледна точка е пренебрежимо малка /под 1 % от тяхната цена/.
Ето защо на ищеца се дължат разноски за заповедното производство в общ размер на 75 лв.
/25 лв. – държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение/ и разноски за исковото
производство в общ размер на 825 лв. /25 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за вещо
лице, 400 лв. – депозит за особен представител, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че
О. Д. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ********************, бул.
**************************, дължи на ******************* ЕАД, ЕИК
******************, със седалище и адрес на управление: гр. ********************, ул.
***********************, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр.
***************************, с абон. № 64277, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3332/2023 г. по описа на СРС, 85
състав, а именно: 550.67 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.
09.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до окончателното
плащане; 129.25 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 06.01.2023 г.; 7.44 лв. –
стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 12.2019 г. до м.
02.2020 г., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия – за периода от м. 05.2019 г. до м.
08.2019 г.; частично иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над 129.25 лв. до пълния
предявен размер от 130.33 лв.; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
1.66 лв. – мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 06.01.2023 г. върху стойността на
услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА О. Д. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ********************,
бул. **************************, да заплати на ******************* ЕАД, ЕИК
******************, със седалище и адрес на управление: гр. ********************, ул.
***********************, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 75 лв. –
7
разноски за заповедното производство, и сумата от 825 лв. – разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца *************** ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8