№ 830
гр. Пловдив , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330201762 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. М.К. против Електронен фиш серия К № 4345652 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат
конкретни пороци. Моли се електронният фиш да бъде отменен. Претендират
се разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се
явява, представлява се от адв. К., който поддържа жалбата. Взема становище
да не е спазена процедурата по чл. 189, ал. 7 от ЗДвП, както и по делото да не
е доказано, че именно жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил
към момента на извършване на нарушението.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г. Б.,
приложено на лист 5 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния
фиш. Твърди да не са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му, правилно да са определени правната квалификация на
деянието и размерът на административното наказание глоба. Взема
становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване
и при отчитане на максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача.
Поддържа електронният фиш да съдържа всички задължителни реквизити на
1
съдържанието си. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата
страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от С.П.М., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
06.02.2021 г., установено от разписка на лист 17 от делото, а жалбата е
подадена на 18.02.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което срокът
по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваният електронен
фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 16.12.2020 г. в 14:30 часа в гр. Пловдив, пътен възел „Скобелева
майка“, по северното платно на надлеза в посока запад жалбоподателят
С.П.М. управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № *** със
скорост на движение от 73 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.
Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и
установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на измерената скорост
от техническото средство била 76 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта
на движение от 73 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване
на разрешената скорост с 23 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя М. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4345652,
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От извадка от регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване (лист 12-13 от делото) се установява, че процесното техническо
средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като
срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.
От Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. (лист 20 от делото)
се изяснява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196
е преминало проверка на 21.02.2020 г. със заключение, че отговаря на
2
метрологичните изисквания и са налични защитните стикери. Изяснява се
още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3
км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-40349/17.12.2020 г. (лист 18 от делото) се установява,
че на дата 16.12.2020 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с №
MD1196 е заснела статични изображения с начален час на работа 09:20 ч. и
краен час на работа 16:20 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.
„Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на
надлеза в посока запад, където е действало общото ограничение на скоростта
за движение в населено място от 50 км/ч.
От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196
се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил
с рег. № *** е 76 км/ч, а заснемането е извършено на 16.12.2020 г. в 14:30
часа, в посока „отдалечаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя С.П.М..
От сертификат за успешно завършен курс на обучение № CORDON-M2
********** (лист 19 от делото) се изяснява, че полицейският служител Р.Ж.,
който е разположил и настроил техническото средство преди извършеното
заснемане на движението на МПС с рег. № *** на 16.12.2020 г. в 14:30 часа, е
преминал обучение за работа със средство за измерване тип Cordon М2 на
дата 26.08.2020 г.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, пътен
възел „Скобелева майка“, по северното платно на надлеза в посока запад;
датата – 16.12.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 14:30
часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство – жалбоподателят С.П.М.; описание на
нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 73 км/ч
при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.
21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото
на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по
указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
Cordon-M2 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
3
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш.
Установяването на нарушението е извършено в съответствие с
предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за
измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетата по делото
снимка. От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с
техническото средство е започнала на 16.12.2020 г. в 09:20 часа и е
приключила в 16:20 часа на същата дата. В този времеви интервал е заснето и
процесното статично изображение от техническо средство тип Cordon-M2 с
№ MD 1196.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 16.12.2020
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Нарушението е установено с видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип Cordon M2. Техническо средство оперира с лазерен
лъч и е снабдено с вградена система за разпознаване в реално време на
номера на МПС, движещи се с превишена скорост, които се разпознават от
системата без човешка намеса. След заснемане на нарушението данните за
същото и за МПС, с което е допуснато превишението на скоростта, се
съхраняват в паметта на техническото средство и въз основа на тях се издава
електронният фиш (така Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к.а.н.д. №
1795/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив). Лекият
автомобил „Ауди А4“ с рег. № *** еднозначно е разпознат от техническото
средство, с вградено разпознаване на регистрационни номера, като движещ се
с измерената скорост.
Неоснователно е възражението да не е спазена процедурата по чл. 189,
ал. 7 от ЗДвП. Посочената разпоредба гласи, че директорът на областната
дирекция на Министерството на вътрешните работи уведомява собственика
на превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице -
4
неговия законен представител, за решението си относно анулиране на ЕФ при
подадено писмено възражение в 7-дневен срок от датата на анулирането,
съответно - на отказа за анулиране на фиша. Предпоставката, за да възникне
задължение за директора на ОДМВР – Пловдив да уведомява жалбоподателя
за свое решение по чл. 189, ал. 7 от ЗДвП, е на първо място той да е бил
надлежно сезиран по реда на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП - с подаване на писмено
възражение в 7-дневен срок от получаването на електронния фиш. По делото
не се установява жалбоподателят М. да е подавал писмено възражение пред
директора на ОД на МВР – Пловдив. В съпроводителното писмо по чл.189, ал.
8, изр. 3-то от ЗДвП изрично е посочено, че не е постъпвало възражение по
чл. 189, ал. 6 ЗДвП, нито декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Сред материалите
по преписката не е приложено писмено възражение от жалбоподателя,
последният също не ангажира доказателство за подаването на възражение.
Нито в жалбата, нито в откритото съдебно заседание се правят дори
твърдения за наличието на писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Решението си по чл. 189, ал. 7 от ЗДвП директорът на съответната областна
дирекция на МВР взема, след като преценява твърденията във възражението и
събраните доказателства. Следователно провеждането на процедурата по чл.
189, ал. 7 от ЗДвП е предпоставено от подаването на писменото възражение,
което в случая не е направено. При изначалната липса на такова възражение,
то за директора на ОД на МВР не възниква последващото задължение за
произнасяне с решение и за неговото съобщаване на собственика. По тези
съображения разгледаното възражение е неоснователно.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят М. е осъществил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
страна на 16.12.2020 г. в 14:30 часа в гр. Пловдив, на пътен възел „Скобелева
майка“, по северното платно на надлеза в посока запад жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил с марка и модел „Ауди А4“ и с рег.
№ ***, като се е движил със скорост от 73 км/ч при разрешена скорост от 50
км/ч. Направеното описание на нарушението позволява мястото на
извършване на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в
обективната действителност, като същевременно не възниква никакво
съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на процесния
автомобил в нарушение на установените правила, както и че това е станало в
границите на населено място. В тази връзка по делото е доказано и че
максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е
била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за това, че управлява моторно превозно средство,
съзнавал е с каква скорост се движи, както и какво е действащото
5
ограничение при движение в населено място и на посочения пътен участък,
следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното
превишаване в съответен размер на разрешената максимална скорост на
движение, но въпреки това е осъществил деянието си.
Възражението срещу недоказаността на авторството на деянието съдът
приема за неоснователно. Наказанието е наложено на жалбоподателя М. в
качеството му на собственик на лекия автомобил, с който е извършено
нарушението, и който не е посочил друго лице като фактическия водач
съгласно предоставеното му от закона право. В съдържанието на електронния
фиш изрично е разяснено правото на собственика, против когото изначално се
съставя ЕФ, да предостави писмена декларация с данни на лицето, извършило
нарушението, както и срокът за това действие. По този начин правото на
защита на жалбоподателя е охранено в пълнота. Законът за движението по
пътищата регламентира законова презумпция относно субекта на
отговорността с разпоредбата на чл. 188 – собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Разпоредбите на ЗАНН относно личната отговорност за
извършване на административното нарушение са дерогирани от разпоредбите
на чл. 188 от ЗДвП, които въвеждат презумпция за отговорност на
собственика на МПС. Последният е могъл да обори презумпцията по изрично
регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице е
извършило нарушението. Следователно създаден е механизъм, по който
собственикът може да отблъсне понасянето на отговорността за чуждо
поведение. По делото нито се твърди, нито се установява жалбоподателят М.
да е подал писмена декларация с данни за друго лице, което да е извършило
нарушението, в ОД на МВР – Пловдив. След като жалбоподателят не се е
възползвал от предвидената в закона възможност за посочване на
самоличността на водача, то законосъобразно е ангажирана отговорността му
като собственик на превозното средство – така Решение № 2173 от 30.10.2019
г. по к.а.н.д. № 2036/2019 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к.а.н.д. № 2694/2019 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1767 от 14.10.2020
г. по к.а.н.д. № 1694/2020 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив. Ирелевантно за определяне субекта на отговорността е причината,
поради която собственикът е бездействал и не е упражнил правото си по
чл.189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП, като последицата в тези случаи е понасяне на
отговорността от лицето, определено по реда на чл. 188 от ЗДвП, а в случая
това е жалбоподателят М.. С безрезултатното изтичане на срока за подаване
на писмена декларация от собственика с данни за лицето, извършило
нарушението, предметът на доказване по делото се концентрира около
обстоятелството кой е бил собственикът, респ. законният представител на
юридическото лице-собственик към датата на деянието, а не кой е
6
фактическият водач.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 23 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 73 км/ч. В електронния
фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, която в случая се
изясни да е 76 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 73 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което превишаването й е с 23 км/ч. По
тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице
несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с ЕФ
наказание на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и
не се налице основания за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и
обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 5 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
7
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето на
максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно
чл.27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е
от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния размер на
възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална
горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че делото не разкрива
завишена фактическа или правна сложност, в хода на съдебното следствие не
са разпитвани свидетели. Като отчете тези обстоятелства, настоящият състав
намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят С.П.М..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4345652 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на С.П.М., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА С.П.М., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8