№ 302
гр. Л, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20214310200234 по описа за 2021
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Д. П. от гр.Т, Област-гр.Л срещу Наказателно постановление №21-0906-
000038 от 25.01.2021 год., издадено от Началник сектор към ОДМВР Л, Сектор Пътна полиция Л, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 200 лв. за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, като
жалбоподателят навежда твърдения, че липсва точно описание на нарушението според изискванията на чл.42, т.4
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, не е посочена конкретната дата и място, на което е извършено нарушението, не е
посочено кой е постоянният му адрес, както и къде точно е трябвало да регистрира ППС. Счита, че в случая не се
касае за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично като моли съда да отмени
наказателното постановление. Не претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът ОДна МВР Сектор „Пътна полиция“-гр.Л, редовно призован, не изпраща представител и не
взима становище по жалбата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
следното :
На 11.01.2021 год. в 15:40 часа в гр.Л, на ул.“****“№2 – сградата на Сектор „Пътна полиция“-гр.Л,
жалбоподателят като приобретател на колесен трактор ЮМЗ с рег.№***, не го е регистрирал в службата по
регистрация в едномесечен срок /видно от договор за покопко-продажба №4288/02.11.2020 год./ Нотариус 525 в
район РС-гр.Т/. За целта срещу М. Д. П. е съставен АУАН Серия №829135/15.01.2021 год. за нарушение на
чл.145, ал.2 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на М.
Д. П., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание –
1
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни
доказателства показанията на свидетелите Г. П. Д., П. С. С., Т. А. И., които са последователни и непротиворечиви,
както и писмените доказателства : справка за нарушител/водач, жалба №000-271/14.01.2021 год., глоба с фиш от
11.01.2021 год., покана от 15.01.2021 год., заявление за прекратяване на регистрация №210906000414/11.01.201
год. за прекратяване на регистрация на ПС с рег.№***, договор с нотариална заверка на подписите рег.
№4288/02.11.2020 год. на Д. К., нотариус в район РС-гр.Т, с рег.№525 на НК, заповед рег.№8121з-515/14.05.2018
год.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е допустима, като подадена от лице, имащо право на жалба и в законоустановения срок.
Съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени, а делото да се прекрати поради
изтекла абсолютна давност за реализиране на административно наказателната отговорност. Видно от описаното в
АУАН и обжалваното наказателно постановление на М. Д. П. е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение
на чл.145, ал.2 от ЗДвП, като нарушението е извършено на 11.01.2021 год. От датата на осъществяване на
административното нарушение до настоящия момент са изминали повече от три години, като тригодишният
давностен срок е изтекъл на 11.01.2024 год. Съдът намира, че на основание чл.11 от ЗАНН в административно
наказателното производство следва да се прилагат разпоредбите от общата част на НК по отношение на
неуредените случаи, касаещи вина, вменяемост, обстоятелства, изключващи отговорността и други. В
случая НК регламентира давност, която се прилага за деяния, съставляващи престъпления, като се разграничава
давност, която изключва наказателното преследване и давност, която изключва изпълнението на наказанието.
Разпоредбата на чл.82 от ЗАНН урежда единствено давността, която води до изключване изпълнението на
наказанието и по отношение на този срок следва да се прилагат разпоредбите на ЗАНН. В този закон обаче не е
уреден въпроса за погасяване на наказателното преследване за нарушения по давност, поради което и на
основание чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.79, чл.80 и чл.81 НК следва да намерят приложение разпоредбите на
НК. Това е така, тъй като административните нарушения не следва да се поставят в по-неблагоприятен режим от
този, който е предвиден за престъпленията, които са деяния с по-висока обществена опасност. Съгласно
разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК в редакцията, действаща към момента на извършване на деянието, която
следва да се приложи на основание чл.2, ал.1 НК и чл.3, ал.1 ЗАНН, тъй като се касае за норма с материално
правен характер и тази разпоредба е била в сила по време на извършване на нарушението, а и същата е по-
благоприятна за нарушителя с оглед последващите изменения, то наказателното преследване се изключва по
давност след изтичане на абсолютния давностен срок, който надвишава с 1/2 предвидения срок от две години. В
тази връзка абсолютната давност за погасяване на административно наказателното преследване по ЗАНН също
следва да бъде три години, считано от датата на извършване на нарушението. В случая нарушението е
извършено на 11.01.2021 год. и тази абсолютна тригодишна давност е изтекла на 11.01.2024 год. Ето защо в
конкретния случай, доколкото се касае за ангажиране отговорността на физическо лице чрез налагане на
административно наказание глоба, то след изтичане на абсолютния давностен срок в размер на три години се
изключва и правото на държавата да продължи административно наказателното преследване срещу нарушителя.
Предвид на това съдът намира, че на основание чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.79, ал.1, т.2 и чл.81, ал.3
във връзса с чл.80, ал.1, т.5 от НК следва да се приложат правилата за абсолютната давност по отношение на
извършеното административно нарушение и административно наказателното производство по съставения акт за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление да
бъде прекратено, като наказателното постановление бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изхода на процеса съдебно-деловодни разноски не следва да се присъждат, тъй като
жалбоподателят не е претендирал такива, за което съдът съобрази изтъкнатото лично от него в пледоарията му по
съществото на делото.
Водим от горните мотиви и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0906-000038 от 25.01.2021 год., издадено от Началник Сектор към
ОДМВР Л, Сектор Пътна полиция, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП, на М. Д. П.,
ЕГН-********** от гр.Т, Област-гр.Л, ул.“**** е наложено административно наказание - глоба в размер на 200
лева за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕКРАТЯВА административно наказателното производство по НАХД №234/2021 год. по описа на РС-
гр.Л.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Л в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Л: _______________________
3