РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Пловдив, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20255001000520 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №22691/23.06.2025г. от Я. В. С. ЕГН
********** от с. *** - чрез пълномощника му адв. Д. С., със съдебен адрес:
*** против решение №247/03.06.2025г., постановено по т.д. №624/2024г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта с която е отхвърлена претенцията
на жалбоподателя за заплащане на законна лихва върху сумите,
представляващи присъдени обезщетение за неимуществени вреди и
обезщетение за имуществени вреди за периода от 07.06.2021г. до 11.01.2024г.
Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е определил началният
момент, от който застрахователят дължи законна лихва върху присъдените
обезщетения. Намира, че той е бил редовно уведомен за настъпване на
застрахователното събитие на 07.06.2021г., за което по делото е представено
уведомление с входящ номер и печат на дружеството от посочената дата.
Счита, че това е по-ранната дата по смисъла на чл.429 ал.2 от КЗ, от която се
дължи лихва и моли решението в посочената обжалвана част да бъде
1
отменено, а върху обезщетенията да бъде присъдена законна лихва, считано от
07.06.2021г. до окончателното изплащане на главницата, т.е. и за периода
07.06.2021г. – 11.01.2024г., за който първоинстанционният съд е отхвърлил
искането.
Постъпила е въззивна жалба вх. №22839/24.06.2025г. от ЗЕАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД – гр. София, пл. „Позитано“ №5, ЕИК
********* – чрез пълномощника главен юрисконсулт Б. А. против решение
№247/03.06.2025г., постановено по т.д. №624/2024г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив, в частта с която е осъдено дружеството – жалбоподател да заплати
на Я. В. С. от *** обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на ПТП от 01.05.2021г., в размер над 40 000 лева до размер от
60 000 лева, ведно със законната лихва от 12.01.2024г. до окончателното и
изплащане, сумата 5450 лева – адвокатско възнаграждение на адв. С. и сумата
2532.04 лева – държавна такса съразмерно на уважената част от исковете,
както и сумата от 180 лева – разноски за експертизи по делото.
Жалбоподателят счита, че размерът на определеното от съда
обезщетение не съответства и на критериите за справедливост и е прекалено
завишено, тъй като – според него – се касае за телесни увреждания,
представляващи лека телесна повреда със срок за пълно възстановяване от 2
до 4 месеца. Счита също, че не е налице пряка причинна връзка между
възпалението на меките тъкани в областта на глезенната става, което се е
проявило две години след катастрофата. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за въззивното
производство, влючително и юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от Я. В. С. - чрез
пълномощника му адв. Д. С., с който е изразено становище за нейната
неоснователност.
Постъпила е частна въззивна жалба вх. №30641 от 03.09.2025 г. от ЗЕАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД – гр. София, пл. „Позитано“ №5, ЕИК
********* против Определение №1181/12.08.2025г., постановено по т.д.
№624/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без
уважение молбата на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с правно
основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта му
за разноските като бъде намален размера на адвокатското възнаграждение на
2
адв. С. като прекомерен. Иска се това определение да бъде отменено като бъде
намален размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца.
Постъпил е писмен отговор по частната жалба от адв. Д. С., с който е
изразено становище за нейната неоснователност като се посочва, че
адвокатското възнаграждение е определено дори под минималния размер,
предвиден в Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса
за застраховането.
Ищецът Я. В. С. ЕГН ********** от с. *** – чрез пълномощника му адв.
Д. С. твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 01.05.2021г., на път III клас от РПМ №667, при км.7+700 м, между гр. П. и
с. Г., причинено противоправно от водача А.Д.А. при управление на лек
автомобил „Мерцедес 200 ЦДИ“, с рег. № ***. Посочва, че с Определение
№38 от 23.07.2021г. по НОХД №1581/2021г. на Окръжен съд – Пловдив е
одобрено постигнато споразумение между а.А. и Окръжна прокуратура, с
което водачът А е признат за виновен в това, че на 01.05.2021г. на път III клас
от РПМ №667, при км.7+700 м, в землището на гр. П., обл. П. при управление
на МПС - лек автомобил „Мерцедес 200 ЦДИ“, с рег. № *** е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.23 ал.1, чл.25 ал.1, ч.42 ал.2 т.1 от
ЗДвП, при което умишлено е причинил средна телесна повреда на Я. С.,
изразяваща се в счупване на глезенния израстък на лява малкопищялна кост,
разкъсване на делтоидните връзки, частично изкълчване на глезенната става и
разкъсване на връзката между малката и голямата пищялни кости, което е
довело до трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник.
Освен горните травматични увреждания, твърди че е получил и
разкъсно – контузна рана на главата с хематом около 5 см., разкъсно –
контузна рана на лява ръка и охлузвания на дясна ръка. Бил е приет по
спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ – гр. Пловдив, където са зашити раните
на главата и левия лакът и е извършена оперативна интервенция: открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула“. Поставена му
е гипсова шина на левия глезен. Твърди, че не е могъл да натоварва крайника
3
42 дни, провеждал е и рехабилитация за повлияване на болката и мускулна и
ставна релаксация. Твърди, че от 07.05.2021г. до 17.06.2021г. се е придвижвал
с патерици, без да може да стъпва на левия крак. Това му е създавало
допълнителни затруднения и поради обстоятелството, че ръцете му също са
били наранени вследствие на инцидента и при натоварването им е изпитвал
болка. Поради появила се болезненост, оток и зачервяване, както и секреция
от долния край на оперативния белег, съпроводени с повишена температура,
на 10.07.2023г. е приет в Отделение по ортопедия и травматология към
УМБАЛ „Каспела“ АД – Пловдив, където отново е проведено оперативно
лечение и е извършена фасциотомия и отстраняване на некротични материи.
Твърди, че всяка една от трите проведени операции е била съпроводена с
болки и е имал нужда от чужда помощ в ежедневието. Твърди, че и към
настоящия момент възстановяването му не е приключило, оплаква се болки и
отичане в увредения крак при натоварване и продължително стоене прав.
Твърди, че вследствие на ПТП са му били причинени и стрес, негативни
емоции, тревожност, станал раздразнителен и нервен, чувствал се слаб и
нямал самочувствие. В резултат на травмата на лявата глезенна ства е бил
неработоспособен в продължение на 330 дни – 11 месеца. За периода на
възстановяването си е бил поставена в зависимост от близките си, поради
това, че не е могъл да се обслужва самостоятелно и се е нуждаел от чужди
грижи и помощ.
Твърди, че отговорността на водача на МПС А е била предмет на
застраховка при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица
№****, със срок на действие от 23.04.2021г. до 22.04.2022г.
Твърди, че е уведомил застрахователя за възникналото застрахователно
събитие с Уведомление вх. №1938/07.06.2021г., както и че е заявил своите
претенции пред застрахователя с молба-претенция, получена от последния на
12.01.2024г. Твърди, че ответникът не е определил, нито му е заплатил
обезщетение до предявяване на иска на 11.10.2024г.
Моли съда да осъди ответника ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“
ЕАД – гр. София, пл. „Позитано“ №5, ЕИК ********* да му заплати 100 000
лева - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.05.2021г., на път III клас от
4
РПМ №667, при км.7+700 м, между гр. П. и с. Г., причинено противоправно от
водача А.Д.А. при управление на лек автомобил „Мерцедес 200 ЦДИ“, с рег.
№ ****, за който автомобил е сключен застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД по
полица №****, със срок на действие от 23.04.2021г. до 22.04.2022г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 07.06.2021 г. - датата на
уведомяване на застрахователя от увреденото лице за настъпилото събитие до
окончателното и изплащане, както и разноските по делото.
Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за
репариране на неимуществените вреди на ищеца би било в размер на 60 000
лева. Присъдил е законната лихва, считано от 12.01.2024г., когато е приел, че
застрахователят е сезиран с искане за обезщетение. В частта относно
присъденото обезщетение за имуществени вреди, както и в частта относно
обезщетението за неимуществени вреди до размер от 40 000 лева решението
не е обжалвано и е влязло в сила.
Ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД – гр. София,
пл. „Позитано“ №5, ЕИК ********* оспорва предявените искове по основание
и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”, както и
настъпването на ПТП. Оспорва твърдените вреди и причинната връзка между
тях и ПТП. Счита, че настъпилото усложнение две години след ПТП и
проведеното оперативно лечение не е вследствие на процесното ПТП. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, като
твърди, че той е бил без поставен обезопасителен колан. Претенцията за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000
лева, счита за несправедливо завишена и неотговаряща за критериите за
справедливост.
Видно от представената молба – застрахователна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение / стр.84 - 88 от делото на ОС/и
известие за доставянето и, застрахователната претенция е получена от
ответника. С нея ищецът е отправил искане до ЗЕАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ ЕАД – гр. София за заплащане на застрахователно
обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на 12.01.2024г. Не се
спори, че обезщетение за неимуществени вреди не е заплатено на ищеца.
5
Напротив – с писмо изх. №367/08.04.2024г. ответникът изрично е отказал
заплащане на такова. Горното води до извод за наличие на предпоставките по
чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищеца против
застрахователя.
Видно от представената справка от информационната система на
Гаранционен фонд /стр.90 от делото на ОС/ налице е сключен застрахователен
договор за моторното превозно средство - лек автомобил „Мерцедес 200
ЦДИ“, с рег. № **** с полица „Гражданска отговорност“ със срок на действие,
обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е налице валидно
застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за който
се твърди да е причинител на увреждането. А.Д.А. като водач на лекия
автомобил се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на
застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо
застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка
“Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 01.05.2021г. и приложената към него план – схема на възникналото
ПТП като причини и обстоятелства за същото длъжностното лице, посетило
произшествието е посочило, че водачът на лекия автомобил „Мерцедес 200
ЦДИ“, с рег. № **** се движи зад ППС – Фолксваген Голф с рег.№ ***,
управляван от ищеца Я. С. като увеличава скоростта си и го удря в задната
лява част на автомобила. Вследствие на удара л.а. Мерцедес напуска пътното
платно вляво и излиза в крайпътна нива, а л.а. Фолксваген се завърта и се удря
странично в крайпътно дърво вдясно от пътя.
Видно от приложеното НОХД №1581/2021г. по описа на ОС – Пловдив с
6
Определение №38 от 23.07.2021г. по НОХД №1581/2021г. на Окръжен съд –
Пловдив е одобрено постигнато споразумение между А.Д.А. и Окръжна
прокуратура - Пловдив, с което водачът А е признат за виновен в това, че на
01.05.2021г. на път III клас от РПМ №667, при км.7+700 м, в землището на гр.
П., обл. П. при управление на МПС - лек автомобил „Мерцедес 200 ЦДИ“, с
рег. № **** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.23 ал.1 от
ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко“, чл.25 ал.1 от ЗДвП
„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, чл.42 ал.2
т.1 от ЗдвП „Водач, който изпреварва, е длъжен: 1. по време на изпреварването
да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното
пътно превозно средство“ , при което умишлено е причинил средна телесна
повреда на Я. С., изразяваща се в счупване на глезенния израстък на лява
малкопищялна кост, разкъсване на делтоидните връзки, частично изкълчване
на глезенната става и разкъсване на връзката между малката и голямата
пищялни кости, което е довело до трайно затрудняване движенията на долен
ляв крайник.
Съгласно чл.383 ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
От посоченото се установява, че процесното ПТП е причинено в
резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил
„Мерцедес 200 ЦДИ“, с рег. № **** – А.Д.А.. С действията си той е нарушил
7
конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП.
По възражението за съпричиняване на вредосния резултат от
пострадалия:
От заключението на вещото лице инж. И.Д.Г. по допуснатата съдебна
автотехническа експертиза се установява, че причините са настъпване на
процесното ПТП се дължат на управлението на лекия автомобил от водача А
на дистанция и със скорост до предно движещия се Фолксваген Голф с рег.№
***, управляван от ищеца Я. С., която не му е осигурила възможност да
намали скоростта или да спре зад лекия автомобил, явяващ се видимо и
предвидимо препятствие. Водачът А не се е съобразил с интензивността на
движението и не е контролирал непрекъснато управлявания от него
автомобил. Според вещото лице инж. Г. независимо дали водачът С. е бил с
поставен или без поставен предпазен колан, при конкретните деформации
нанесени на лекия автомобил при сблъсъка в дървото – деформирана врата на
водача на автомобила в посока навътре с дълбочина до 50 см. и седалка на
водача – преместена, набита надясно до средната част на купето, деформации,
свързани с промяна обема на купето, то по тялото на водача ще се получат
посочените травми. Предпазният колан не би могъл да ограничи движението
на тялото при страничен удар, както и свободното движение на крайниците в
лекия автомобил.
Следователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия Я. С., поради това, че същият е бил без поставен
обезопасителен колан, е неоснователно.
От заключението на вещото лице д-р Д.И.Д. по допуснатата съдебно
медицинска експертиза се установява какви са били уврежданията, причинени
на ищеца, предприетото лечение, налице ли е възстановяване от травмите, има
ли невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищеца са били
причинени: травма в областта на лява глезенна става, включваща счупване на
глезенния израстък на лява малкопищялна кост, разкъсване на делтоидните
връзки, частично изкълчване на глезенната става и разкъсване на връзката
между малката и голямата пищялни кости, разсъсно – контузна рана на главата
с кръвонасядане на главата, разкъсно – контузна рана на лява ръка, контузия
на главата и тялото, охлузвания на дясна ръка. Описаните травматични
увреждания отговарят да са получени при станалото ПТП. Налице е причинна
8
връзка между ПТП и причинените увреждания на лицето.
Ищецът е получил счупване на глезенния израстък на лява
малкопищялна кост, за което е било предприето оперативно лечение – кръвна
репозиция с метална остеосинтеза и обездвижване. На малкия пищял е
поставена метална плака, фиксирана с винтове. Срокът на имобилизацията и
възстановяването е за около 2 – 4 месеца. По отношение на разкъсването на
връзката между малката и голямата пищялни кости /синтезмолиза/ е поставен
напречно синтезмален винт, който задължително е следвало да бъде отстранен
около 45-тия ден. Това е сторено при втора оперативна интервенция на
17.06.2021г. В тялото на пострадалия е „останала“ фиксираната метална плака.
Третата хоспитализация при ищеца е в периода 10.07. – 15.07.2023г.
Тогава е премахната металната остеосинтеза. Според медицинската
документация при третата хоспитализация е бил налице възпалителен процес,
който не е отделно увреждане, а се явява усложнение. При приемане на
заключението на вещото лице в съдебно заседание на 13.05.2025г. той изрично
е заявил, че третата операция е по отстраняване на метален имплант, който е
във връзка с инцидента. Отделен въпрос е по коя точно клинична пътека е
следвало да бъде извършено това и дали се касае за лечение при живото
застрашаваща инфекция, по която пътека е предприето лечението или е
следвало да се използва пътеката за отстраняване от костта на имплантирани
уреди /КП 198 или КП 219/. За настоящия процес това няма отношение,
доколкото все пак е имало възпаление, преценена е необходимостта от
премахване на металната плака, извършена е оперативна интервенция и са
отстранени и некротизирали тъкани. Според настоящата инстанция не може
да се приеме липса на причинна връзка между третата операция и ПТП.
Такава е налице, тъй като до нея не би се стигнало, ако не се бе наложило
поставянето на фиксираща метална плака на малко пищялната кост, заради
счупването при ПТП на глезенния и израстък. При обясненията си в
съдебното заседание на 13.05.2025г. вещото лице посочва, че действително е
възможно ищецът да е изпитвал дискомфорт и да е имало възпаление, заради
което е предприето премахването на металния имплант. Касае се за
усложнение, което е във връзка с лечението, наложило се заради травмата при
ПТП.
Страданията, които е претърпял ищеца, са силно изразени, поради
9
засягане на левия долен крайник, продължителното спазване на
ограничителен режим и помощни средства. Провел е няколко курса по
физиотерапия и рехабилитация.
Показанията на разпитаната свидетелка А.И.Н. са обсъдени от окръжния
съд. От тях може да се направи извод, за това, че през първите дни и седмици
след инцидента ищецът е имал силни болки. Когато го видяла в болницата
след катастрофата, от главата му течала много кръв, от лактите – също и го
болял много глезена. Тъй като спукването на главата било дълбоко, се
наложило зашиване на раната. Направена му била операция и бил изписан
след около 5 – 7 дни. Имал превръзка на главата, а на крака била поставена
шина. Много трудно се движел с патерици, тъй като имал травми и на
лактите. Свидетелката му е помагала при обслужването. Още два пъти е бил
опериран. Едната операция е била 45 дни след първата за премахване на
метален болт, а другата – за премахване на металната плака, тъй като кракът
му бил възпален и отекъл и го болял. Понастоящем се оплаква от болки в
крака при натоварване и при промяна на времето и има малко ограничение на
глезенната става. ПТП се отразило и на психичното му състояние – често се
будел, стряскал се, сънувал катастрофата.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като, макар
че свидетелката живее на съпружески начала с ищеца, те са подкрепени от
другите събрани по делото доказателства – медицинска експертиза и писмени
такива, а и свидетелката има непосредствени впечатления от състоянието му
след инцидента.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищеца болки и
страдания за основателен. Същият е претърпял големи по степен болки и
страдания, особено в първите месеци след инцидента. Възстановителният
процес е продължил близо година – видно от болничните листове, извършени
са три оперативни интервенции. Понастоящем е настъпило възстановяване,
макар че продължава да изпитва болки при натоварване на глезена. ПТП и
травмите в резултат на същото са се отразили неблагоприятно и върху
психологическото състояние на Я. С.. Всичко това навежда на извод за
основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
10
продължилия няколкомесечен възстановителен период, необходимостта от
чужда помощ през част от този период, наличието на няколко отделни травми
– счупване на глезенния израстък на лява малкопищялна кост, разкъсване на
делтоидните връзки, частично изкълчване на глезенната става и разкъсване на
връзката между малката и голямата пищялни кости, разсъсно – контузна рана
на главата с кръвонасядане на главата, разкъсно – контузна рана на лява ръка,
настъпилото възстановяване, преживения остър стрес и негативното
отражение на ПТП и травмите върху психическото състояние на ищеца, съдът
счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000 лева е справедливо.
Началния момент, от който се дължи законна лихва върху
обезщетението, не определен правилно от първоинстанционния съд.
Застрахователят е уведомен от пострадалия за възникналото събитие на
07.06.2021г. – видно от представеното писмено уведомление вх.
№1938/07.06.2021г. /стр.83 от делото но ОС/.
Съгласно чл.429 ал.3 от КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В
случая се касае за уведомяване за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице, като датата на това уведомяване предхожда датата на
предявяване на застрахователната претенция. В хипотезата на чл.429 ал.3 от
КЗ се има предвид отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице
за лихви, поради отговорността на делинквента за лихви на основание
чл.86 във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД. В размера на дължимото застрахователно
обезщетение се включват и лихвите по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ.
Цитираната от първоинстанционния съд разпоредба на чл.497 от КЗ се
отнася за отговорността на застрахователя за собствената му забава –
поради изтичане на срока по чл.496 ал.1 от КЗ и при липса на произнасяне по
застрахователната претенция и плащане на обезщетение.В случая е налице
11
изричен отказ.
В този смисъл е възприетото разбиране и в трайната съдебна практика –
Решение №447/04.07.2024г. по гр.д. №2628/20023г. на ВКС, III г.о. и Решение
№451 от 08.07.2024г. по гр.д. №2027/2023г. на ВКС, IIIг.о.
В настоящия случай общият размер на застрахователното обезщетение
ведно с лихвата, което застрахователят е бил длъжен да плати, не надхвърля
лимита по чл.492 ал.1 т.1 от КЗ. В частта относно претенцията за законна
лихва, която е отхвърлена за периода 07.06.2021г. – 11.01.2024г. решението
следва да се отмени, а претенцията за лихва да се уважи и за този период.
В останалата част като правилно и законосъобразно обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По частната въззивна жалба вх. №30641 от 03.09.2025 г. от ЗЕАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД – гр. София, пл. „Позитано“ №5, ЕИК
********* против Определение №1181/12.08.2025г., постановено по т.д.
№624/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без
уважение молбата на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с правно
основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта му
за разноските като бъде намален размера на адвокатското възнаграждение на
адв. С. като прекомерен:
При определяне на възнаграждението по чл.38 от ЗАдв. съдът е взел
предвид уважената част от исковете, както и правната и фактическа сложност
на делото. Ако то се определи по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. то неговия
размер би бил 5714 лева /върху 60 000 лева плюс 3300 лева по методиката на
тази разпоредба/. Определеното възнаграждение е в размер на 5450 лева,
което е дори под минимума по Наредба №1/2004г. за възнагражденията за
адвокатска работа. Не може да се приеме, че същото е прекомерно. Ето защо
частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК във връзка с чл.38 ал.1 от ЗА следва да
бъде осъдено ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД – гр. София да
заплати на адв. Д. С., със съдебен адрес: *** сумата 2200 лева – адвокатско
възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство и защита на Я. В. С. пред въззивната инстанция.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК,
12
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №247/03.06.2025г., постановено по т.д. №624/2024г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта с която е отхвърлена
претенцията на жалбоподателя Я. В. С. ЕГН ********** от с. *** против
ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД – гр. София, пл. „Позитано“ №5,
ЕИК ********* за заплащане на законна лихва върху сумата 60 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие настъпило ПТП
на 01.05.2021г. за периода 07.06.2021г. до 11.01.2024г. и заплащане на законна
лихва върху сумата 3 300.99 лева - обезщетение за имуществени вреди,
претърпени вследствие настъпило ПТП на 01.05.2021г. за периода 07.06.2021г.
до 11.01.2024г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД – гр. София, пл.
„Позитано“ №5, ЕИК ********* да заплати на Я. В. С. ЕГН ********** от с.
*** законна лихва за периода 07.06.2021г. до 11.01.2024г. върху сумата
60 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
настъпило ПТП на 01.05.2021г. и законна лихва за периода 07.06.2021г. до
11.01.2024г. върху сумата 3 300.99 лева - обезщетение за имуществени вреди,
претърпени вследствие настъпило ПТП на 01.05.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №247/03.06.2025г., постановено по т.д.
№624/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта с която е осъдено
дружеството – жалбоподател ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД да
заплати на Я. В. С. от *** обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на ПТП от 01.05.2021г., в размер над 40 000 лева до размер от
60 000 лева, ведно със законната лихва от 12.01.2024г. до окончателното и
изплащане, сумата 5450 лева – адвокатско възнаграждение на адв. С. и сумата
2532.04 лева – държавна такса съразмерно на уважената част от исковете,
както и сумата от 180 лева – разноски за експертизи по делото.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната въззивна жалба вх. №30641 от
03.09.2025 г. на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД – гр. София, пл.
„Позитано“ №5, ЕИК ********* против Определение №1181/12.08.2025г.,
постановено по т.д. №624/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е
13
оставена без уважение молбата на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с
правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в
частта му за разноските като бъде намален размера на адвокатското
възнаграждение на адв. С. като прекомерен, като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД – гр. София да
заплати на адв. Д. С., със съдебен адрес: *** сумата 2200 лева – адвокатско
възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство и защита на Я. В. С. пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14