№ 368
гр. Перник, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20211720102316 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от А.К.Р.., с ЕГН:********** и адрес: гр.****,
срещу „Вива кредит” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“, № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2,офис 73Г,
представлявано от Д.С.Д., с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо, вр. чл.86 ЗЗД, с който се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 327,17лв., част от сумата от
827,17лв., платена от ищеца без основание по Договор за потребителски кредит № 5617367 на
„Вива кредит” ООД, като се иска съгласно петутима на исковата молба, съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I
от ЗЗД ответника Вива кредит” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“, № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2,офис 73Г,
представлявано от Д.С.Д., да заплати на А.К.Р.., ЕГН: **********, живуща в ****, сумата в размер
на 327,17лева /триста двадесет и седем лева и 17 ст. /, представляваща недължимо платени суми
по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 19.06.2020 г. е сключил договор за потребителски кредит № 5617367
с ответника в размер на 500,00 лева. Твърди, че кредитът следва да бъде възстановен за срок от 36
седмици с лихва в размер на 40,32% и ГПР 49,39%, като общият размер на задължението възлиза
на 822,42 лева, в която е включена и сума в размер на 245,52 лева - такса за експресно разглеждане
и отпускане на кредита. Допълва, че на основание чл. 4, ал. 2 от Договора е начислена неустойка в
размер на 163.62 лева, тъй като не е изпълнила задължението си да представи в срок надлежни
поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение.
Твърди, че задълженията са изцяло погасени предсрочно, като е заплатила сума в общ
размер на 827,17 лева.
Излага становище, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26.
1
ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила
Намира, че Договорът не е в предвидената от закона форма, а е във формат и размер шрифт
по-малък от 12, че е нищожен на основание чл. 11. ал. 1. т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е
налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите
/ГПР/ по кредита, който е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и
основните данни, конто са послужили за неговото изчисляване, че липсата на ясно разписана
методика на формиране па ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посоченият в договора ГПР. Позовава се на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-
448/2017 г. на СЕС, съгласно което непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се
приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за
изчисляването па точи ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.
Поддържа, че действителният ГПР е 145,81 % е над максимално установения праг на ГПР,
предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Намира разпоредбата от Договора, задължаваща я да заплати 145,52 лева - такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем за нищожна поради
противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като заемополучателят не следва да заплаща такси за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а същевременно услугата, за която е
начислена подобна такса, не е била реално предоставена, поради което същата е заплатена при
начална липса на основание, а тази за неустойка в размер на 163,62 лева като противоречаща на чл.
33, ал. 1 ЗПК, като тук посочените суми не са включени в ГПР, което от своя страна е в
противоречие с чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Счита Договора за нищожен по отношение и на клаузата за дължимата се възнаградителна
лихва, тъй като тя противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 9 , вр. чл. 22 ЗКП, вр. чл.26, ал.1, пр. 2 ЗЗД и
добрите нрави.
Счита Договора за нищожен и на осн. чл. 11, ал. 1, т. 20, вр. чл. 22 ЗКП, тъй като не е
посочено съществен елемент от неговото съдържание - наличието или липсата на право на отказ
на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия
за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29. ал. 4 и 6 от 3ПК, както и за размера на лихвения
процент на ден.
На следващо място счита, че Договорът е унищожаем, тъй като е сключен при крайна
нужда и явно неизгодни условия с твърдението, че към този момент не е разполагала с достатъчно
финансови сродства да задоволи своите и на нейното семейство основни потребности - заплащаме
на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер.
С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да й заплати сума в размер на 327,17
лева, разликата между заплатената предсрочно от ищцата на ответното дружество сума от 827,17
лева и получената от нея сума - 500,00 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба.
Претендира разноски.
Ответникът в срок е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло
предявените искове. Твърди, че процесният договор за кредит е породил валидно облигационно
правоотношение между страните, като са спазени всички изисквания на ЗПК. Договорът не е
сключен от разстояние, а същия е сключен в присъствието на страните и подписан на всяка
страница от тях, в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин и с указания в
ЗПК размер на шрифта.
Твърди, че видно от договора, в него се съдържа необходимата информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, поради което следва да се
приеме, че погасителния план е инкорпориран в самия договор.Твърди, че начинът на изчисление
на ГПР е ясно и точно формулиран в договора.
Поддържа, че начислената на ищеца неустойка не е прекомерна, не е в противоречи не
2
добрите нрави, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 ЗПК, както и чл. 71 ЗЗД, като подчертава, че тя не формира
ГПР, тъй като дължимостта е в зависимост от бъдещо поведение на страната по Договора.
Изложени са подробни правни и фактически съображения относно начина на формиране
на лихвата по договора, както и нейната функция, поради което се твърди, че уговорката за лихва е
породила валидно задължение за клиента. Поддържа се, че на ищцата е била предоставена
подробна преддоговорна информация, относно размера на задължението и срока за погасяване,
както и и начина, по който би могло да се реализира правото на отказ от договора.
Поддържа, че не е налице противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК тъй като ищецът е
информиран за правото си на отказ съгласно чл. 29, ал. 2 ЗПК.
Оспорва се договорът да е бил сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, като
се подчертава, че правоотношението е възникнало между равнопоставени субекти, липсва начин,
по който кредиторът да принуди ищцата да приеме предложените и условия, а именно ищцата е
поискала заявката й да бъде разгледана експресно.
Поддържа, че твърденията, изложени в исковата молба, че процесните договори са
нищожни, тъй като клаузите им са неравноправни, са неоснователни, защото волята на страните в
договорите е изразена ясно и недвусмислено при сключване сделките. Договорите не са сключени
при първоначално възприети ОУ, а при индивидуални уговорки между страните. Не се установява
волята на страните при сключване на договорите да е била различна от отразената в съставените
писмени документи.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата
претенция на А.Р..
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирана е писмена молба, с която
поддържа така предявените искове.
Ответникът също не се представлява, като поддържа възраженията си изложени в отговора
на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор (страните не спорят относно сключването му и
конкретните му разпоредби) се установява, че между страните е налице облигационна връзка по
договор за кредит и съгласие за връщане на сумата, вкл. нейното олихвяване. Размерът на кредита
е 500,00 лева за срок 36 седмици, брой вноски 18, ГЛП 40,32%, ГПР 49,39%, като изрично са
посочени датите на всяка погасителна вноска. Уговорено е, че ищецът дължи такса за експресно
разглеждане на искането за кредит в размер на 245,52 лева, чието заплащане е разсрочено в
рамките на договора. Посочено е, че всяка една погасителна вноска е в размер на 45,69 лева и
включва задължението за главница, възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане на
искането за кредит.
По силата на чл. 4, ал. 1 от Договора ищецът се е задължил в тридневен срок да предостави
обезпечение чрез поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря на следните
изисквания - да е навършил 21 години, минималният размер на осигурителния му доход да е над
1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор от поне 6м., да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, да няма неплатени осигуровки, да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ да е „период
на просрочие от 0 до 30 дни“, или банкова гаранция с бенефициер заемодателят, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по договора. Уговорено е също,
че при неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 163,62
лева, която се дължи разсрочено в срока на Договора.
По делото ищецът представя платежно нареждане съгласно което е получил сумата по
Договора в размер на 500,00 лева, което е обявено за безспорно по делото. Представя и 6 броя
платежни разписки, съгласно които е изплатил на ответника сума в размер общо на 831,54 лева.
3
Представените справки от „Изипей“ за извършени плащания от ищеца към ответника, не са с
индивидуализирани суми, съгласно описаните в договора вноски и не биха могли да бъдат
отнесени към конкретно основание.
По делото е прието заключение по СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира
изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени
задачи. В заключението е отразено, че по Договора е направено плащане в размер общо на 831,54
лева, с която сума са погасени задължения за главница - 500,00 лева, възнаградителна лихва - 33,17
лева, неустойка - 42,85 лева, такса за събиране на вземането – 10.00 лева, такса за експресно
разглеждане на документите – 245,52 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени частични осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца суми, получени без основание.
В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи, че процесната
сума е заплатена от него и е получена от ответника, а той следва да установи основанието да
задържи търсената като платена сума.
Настоящият състав приема, че страните са обвързани от Договора, който е валидно
сключен и е породил присъщите си правни последици. Това е така, защото съгласно чл. 9, ал. 1
ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
От приетите по делото писмени доказателства се установи, че процесната сума е преведена
и усвоена от ответника, същият не е възразил срещу получаването ѝ.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установи, че императивно
определеното съдържание на договора е налице, поради което за ответника е възникнало
задължението да възстанови заетата сума при условията на Договора, включително и за заплащане
на възнаградителна лихва. В процесния случай във формулярите е попълнена информация, която
логически е свързана единствено с ищеца - три имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, имейл,
мобилен телефон. От съвкупната преценка на доказателствата съдът приема, че ищецът е
преминал през формата за кандидатстване и сам е попълнил своите данни с цел да получи кредит.
Конкретните възражения на ищецът съдът намира за неоснователни. Установи се, че
ищецът е получил съответната преддоговорна информация, вкл. правото си да се откаже от
Договора, което се съдържа в множество клаузи на представените по делото документи. Съдът
приема, че този ищец е бил наясно с цялата му необходима информация, доколкото е сключил
множество договори за кредит, над тридесет от които са предмет на съдебни производства пред
този съд и стотици в страната. Хипотезите, застъпени в практиката на СЕС, на която ищецът се
позовава, необходимостта съдът да третира „потребителя“ като по - слаба страна в конкретния
случай следва да се считат за опровергани.
Съдът не установява твърдяното нарушение и на чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК. Това е така,
защото в Договора е пределно ясно описано какви са задълженията на ищеца, в случай че
изпълнява точно в темпорално и количествено отношение. Начислената неустойка не се включва в
ГПР - арг. чл. 19, ал. 3 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишния процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно параграф 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
4
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси.
В конкретния случай се установи, че таксата за експресното разглеждане на искането за
кредит е опционално (чл. 1, ал. 2 от Договора), поради което същото макар и известно към датата
на сключване на Договора не подлежи на включване в ГПР. Ето защо невключването на
възнаграждението за горната услуга и начислената неустойка в ГПР по конкретния Договор не е
нарушение и не води до неговата недействителност.
Не се установи Договорът да е унищожаем на посочените в исковата молба пороци, тъй
като ищецът не представи никакви доказателства в тази насока.
Същевременно обаче, съдът приема, че таксата за експресно разглеждане на искането за
кредит са начислени в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (така
Решение № 345/9.01.2019 г. по т. дело № 1768/2018 г. на ВКС, поради което са недействителни и
същите не се дължат.
Недействителна е и уговорката за неустойка. Принципът на справедливостта изисква да се
закриля и защитава всеки признат от закона интерес, а определянето на неустойка в размер на
32,72 % върху целия размер на заема за неосигуряване на поръчител със завидна кредитна история
(съгласно конкретните договорни изисквания) или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя
за сбора от отпуснатия кредит и възнаградителна лихва в цялост, без да се държи сметка за
евентуално предсрочно погасяване или времето за нейното издаване, в тридневен срок от
сключване на договора, е в явно противоречие с добрите нрави - несанируем порок, визиран в чл.
26, ал. 1 ЗЗД. Същевременно тази клауза недвусмислено попада в хипотезата на чл. 146, ал. 1, вр.
чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Само за пълнота следва да се посочи, че задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Такава клауза
изцяло противоречи на добрите нрави, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза
извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката, поради което настоящият състав намира, че тази клауза (чл. 4, ал. 2 от Договора) е
нищожна. В тази част процесният договор за кредит не е породил правно действие и същата не се
дължи, поради което претенцията на ищеца за недължимостта на тази сума е основателна и
предявеният иск следва да бъде уважен .
Ето защо сумата, заплатена от ищеца следва да се отнесе единствено към задължението за
главница и възнаградителна лихва, в общ размер на 533,17 лева.
По разноските:
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
Ищецът претендира разноски в размер на общо 250 лева, от които 50 лева държавна такса и
200 лева - възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Едновременно с това процесуалният представител на ищцата адв. Чомпалов претендира и
възнаграждение в размер на 300,00 лева за оказана безплатна правна помощ.
Предвид изхода на делото на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 227.99 лева.
На процесуалния представител на ищцата следва да се определят разноски в минимален
размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения -
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В тази връзка с оглед изхода на
5
делото дружеството следва да бъде осъдено да заплати на адв. Г.Ч. сумата от 273.59 лева за
осъществена безплатна адвокатска помощ
Ответната страна не представя доказателства да е извършила разноски.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, жк. Люлин 7, бул. Джевахарлал Неру № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет. 2, офис 73Г, ДА
ЗАПЛАТИ на А.К.Р.., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. ****, сумата от 298.37 лева,
представляваща получена без правно основание от ответника за сметка на ищеца сума в
изпълнение на задължения на ищеца като заемополучател по договор за кредит №
5617367/19.06.2020 г., сключен между страните, която сума е формирана от 10.00 лева – такса за
събиране на вземането, 245.52 лева - такси за експресно разглеждане на документи по договора и
42.85 лева - неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 4 от
договора, ведно със законната лихва върху сумата от 298.37 лева, считано от датата на исковата
молба 18.05.2021 г. /дата на пощ. клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 25.77 лева, представляваща разликата до пълния размер на
претенцията от 327.17 лева относима за договорна лихва по договор за кредит №
5617367/19.06.2020 г., поради неоснователност на иска в тази част.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК на А.К.Р.., с ЕГН: ********** сумата от общо 227.99 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство.
ОСЪЖДА Вива кредит“ ООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат Г.Ч., с адрес: гр. **** сумата от 273.59 лева -
адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 2316/2021 г. по описа на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6