РЕШЕНИЕ
№ 10298
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110140920 по описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането .
Ищците Е. В. П. – А., М. В. П. и В. В. П. са предявили срещу ответника
И. М. П. иск за съдебна делба на съсобствен наследствен недвижим имот,
представляващ:
АПАРТАМЕНТ № 37, находящ се в гр. София, ж.к. Л. – *****,
състоящ се от три стаи, кухня, столова и сервизни помещения, със застроена
площ от 94.66 кв.м., при съседи на жилището: стълбище, двор, ап. 36, двор,
ведно с прилежащото избено помещение № 37, със съседи – коридор, мазе №
36, мазе № 38, коридор ведно с 1.701 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-14/06.03.2009 г. на ИД на СГКК, представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.4359.210.23.37, с адрес на имота: гр. София,
район Л., ****, изграден в сграда с идентификатор 68134.4359.210.23 с
предназначение: жилищна сграда многофамилна, която сграда е разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.4359.210, при съседи на
самостоятелния обект - на същия етаж: 68134.4359.210.23.36, под обекта:
68134.4359.210.23.31, на обекта: 68134.4359.210.23.43,
при квоти както следва:
1/6 ид.ч. за Е. В. П. – А.,
1/6 ид.ч. за М. В. П.;
1/6 ид.ч. за В. В. П.; и
1/2 ид.ч. за И. М. П..
1
Ищците излагат твърдения, че процесният недвижим имот е придобит
по време на брака, сключен между техните наследодатели М.П.М. /починал на
06.08.1992 г./ и Н.К.М. /починала на 29.03.2008 г./
Сочат, че на 27.08.2022 г. е починал В.й М. П., който е техен баща и
брат на ответницата. Излагат твърдения, че процесният имот се ползва само от
ответницата, която въпреки отправената до нея покана, не им е предоставила
нито ключ, нито достъп до имота, като отправят искова претенция по реда на
чл. 346 ГПК, предмет на разглеждане във втората фаза на делбеното
производство.
Молят съдът да допусне делба на посочения недвижим имот в
претендираните квоти.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът И. М.
П. подава отговор на исковата молба, с който не оспорва фактическите
твърдения относно начина на възникване на съсобствеността между страните,
съответно - размера на квотите в съсобствеността.
Сочи, че не е възпрепятствала достъпа на ищците до процесния
недвижим имот.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от представения по делото Нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 52, том IV, нот. Дело № 652/1988
г., че М.П.М. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ
апартамент № 37, в ***, кв. Л. 10, състоящ се от три стаи, кухня, столова и
сервизни помещения, със застроена площ от 94.66 кв.м., с прилежащите
избено помещение № 37, 1.701% ид.части от общите части на сградата и
идеални части от правото на строеж върху мястото. Установява се от
представения нотариален акт, че цената на дадения в обезщетение имот се
покрива частично от стойността на отчуждения със заповед № РД-41-
1137/08.06.1984 г. имот /до размера на сумата от 9832 лева/, като за останалата
част от стойността, на получателя е разрешен заем от ДСК в размер на 11971
лева.
Установява се представеното по делото удостоверение от ГИС – София,
че така описаният апартамент е идентичен с имот с кадастрален
идентификатор 68134.4359.210.23.37, като разликата в етажите, на които се
намира апартамента по документ за собственост /7-ми/ и по кадастрална карта
/6-ти/ се дължи на обстоятелството, че в одобрените КККР първият етаж от
сградата е отразен като етаж 0 /нула/.
От представения по делото Акт за женитба /л. 19/ се установява, че
М.П.М. е сключил граждански брак с Н.К.Г. на 16.03.1958 г., който брак е
съществувал до смъртта на съпруга М.М. /06.08.1992 г./
Видно от представените по делото удостоверения за наследници /л. 16
и сл./, М.М. е починал на 06.08.1992, като е оставил за свои наследници по
2
закон преживявала си съпруга Н.М. и двете им деца – дъщеря им И. М. П.
/ответник по спора/ и сина им В.й М. П..
На 29.03.2008 г. Н.М. е починала, като е също е оставила за наследници
общите им деца - И. М. П. /ответник по спора/ и сина си В.й М. П..
В.й М. П. е починал на 27.08.2022 г. като разведен, като е оставил за
наследници по закон трите си деца Е. В. П. – А., М. В. П. и В. В. П. – ищци по
спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
За основателността на предявения иск за делба по чл. 34 ЗС е
необходимо по делото да бъде установено наличието на съсобственост между
страните по отношение на годен обект за съдебна делба въз основа на
посоченото в исковата молба придобивно основание, в конкретния случай –
наследствено правоприемство.
Не се оспорва, а и се установява по делото от събраните писмени
доказателства, че по време на сключения от него граждански брак М.П.М. е
придобил процесният недвижим имот – апартамент № 37.
По отношение на доводите в исковата молба, че имотът е придобит в
режим на СИО, съдът намира следното:
Последователната трайно установена съдебна практика - ПП № 5 от
31.10.1972 г. на Върховния съд, Р № 348/22.06.2009г. по гр.д.№ 2212/2012г. ІІ
гр.о., Р № 415/2012г. по гр.д.№ 231/2012г. І гр.о., Р № 549/30.06.2010г. по гр.д.
№ 3218/2008г. І гр.о. на ВКС, решение № 145/ 27.06.2013г. по гр.д. № 1352
/2012 г. на ВКС, I г.о. и др. приема, че когато срещу отчужден индивидуален
имот на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение недвижим имот, макар
това да е станало по време на брака, собствеността на отстъпения имот не се
включва в съпружеската имуществена общност, тъй като липсва принос от
другия съпруг. Всички действали семейни кодекси до сега изискват съвместен
принос за възникване на съпружеска имуществена общност при възмездно
придобиване на вещни права по време на брака, като въвеждат презумпцията,
че той се предполага до доказване на противното. Презумпцията на чл. 19,
ал.3 от СК от 1985г. /сега чл. 21, ал.3 от новия СК/ обаче е оборима. Приносът
е изключен когато вещите и вещните права са придобити по време на брака, но
със средства, или права, придобити по дарение, наследство, или с друго лично
имущество по смисъла на чл. 20 от СК /отм/, респективно чл. 22 от
действащия СК. Когато стойността на дадения в обезщетение имот е покрита
изцяло от стойността на отчуждения имот другият съпруг няма принос в
придобиването, поради което върху получения като обезщетение имот не
възниква съпружеска общност. В този случай е без значение момента на
придобиване на правото на собственост. Констативният нотариален акт, който
се издава на основание чл. 134, ал.4 ЗТСУ /отм/ не създава права, а само
констатира притежанието на такива. Вещно действие има предхождащата го
заповед по чл. 100 от ЗТСУ /отм/, с която се предоставя недвижим имот като
обезщетение. Съпругът, от който не е отчужден недвижим имот, може да
3
придобие права от дадения в обезщетение имот, чиято стойност се покрива
изцяло от стойността на отчуждения имот само при условията и при спазване
на формата, предвидени в чл. 102 З./отм./. Щом съпругът, от който не е
отчуждаван имот не фигурира в заповедта, с която е даден в обезщетение на
другия съпруг за отчужден от него негов личен имот или няма прехвърляне на
правото за обезщетение по реда на чл. 102 ЗТСУ /отм/, върху получения в
обезщетение имот не възниква съпружеска имуществена общност и
издаването на констативен нот. акт не може да създаде права.
В конкретния случай, страните не са ангажирали по делото
доказателства за датата и начина на придобиване на отчуждения от М.М.
недвижим имот /кв. 30, местност „Л.“, ***/, за чието отчуждаване е даден като
обезщетение процесният недвижим имот. Предвид това, доколкото няма данни
в цитираната в нотариалния акт /и непредставена по делото/ отчуждителна
заповед, отчуждения имот да е бил съсобствен между съпрузите, съдът
намира, че същият е бил изключителна собственост единствено на М.М.,
чието единствено име е посочено.
С оглед на това, до размер на стойността на отчуждения имот /9832
лева от общо 21803 лева, равняващи се на 9/20 от цялата стойност на дадения
в обезщетение апартамент/, собствеността е придобита единствено от М.М..
За останалите 11/20 от апартамента, за които съгласно нотариалния акт
е одобрен заем от ДСК – т.е. явяват се придобити по време на брака със
заемни средства, предоставени за задоволяване на нуждите на семейството,
съдът намира, че е възникнала СИО между М.М. и съпругата му Н.М..
Със смъртта на М.М. през 1992 г. е прекратена СИО /чл. 27, ал. 1 СК
1985 г. отм/, като притежаваните от М. ид.части са наследени, съгласно чл. 5 и
чл. 9 ЗН, от преживявалата му съпруга и двете им родени от брака деца И. М.
П. и В.й М. П.. Последните са, по силата на наследственото правоприемство,
са придобили и притежаваните от Н.М. ид.части от имота, след нейната смърт
през 2008 г.
Така след смъртта на Н.М., собственици на жилището при равни квоти
от по 1/2 ид.част, са станали И. М. П. /ответник по спора/ и В.й М. П..
Не се спори, а и се установява по делото, че В.й П. е починал на
27.08.2022 г., като негови наследници по закон за ищците по делото.
Доколкото и тримата са негови деца, на основание чл. 5 ЗН, същите наследяват
равни части от правата и задълженията на наследодателя, т.е. всеки от тях
получава по 1/3 от собствената на наследодателя им половина от имота, т.е. по
1/6 ид.част от апартамента.
Предвид изложеното, искът за делба се явява основателен, като делбата
следва да бъде допусната при посочените по-горе квоти.
По отговорността за разноски:
С оглед спецификата на делбеното производство, насочено към
установяване наличието на съсобствено имущество и на правата на страните в
съсобствеността, всяка страна има качеството на ищец и ответник, поради
което сторените от страните разноските в първата фаза на делбата, досежно
4
иска за делба, не подлежат на разпределяне по реда на чл. 78 ГПК.
По отношение на разноските, извършени от страните в хода на
проведените частни производства по повод обжалване на 1/ определението
на съда за оставяне без уважение направения от ответника И. П. отвод за
родова неподсъдност на спора и на 2/ определението за връщане на
подадената насрещна исковата молба за делба, съдът намира следното:
Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в определение
№ 271/04.04.2012г. по ч. гр. д. № 735/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение
№ 667/16.09.2014г. по в. ч. гр. д. № 1922/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
определение № 311/20.05.2013г. по ч. гр. д. № 715/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о./,
определение № 34/ 26.01.2016г. по ч. гр. д. № 143/2016г. на ВКС, ГК, I г. о. и
определение № 437/21.07.2015г. по ч. т. д. № 1732/2015г. на ВКС, ТК, I т.о.,
съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе и по
искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция.
Това се следва и по частните производства, когато: 1/ те самите слагат
край на делото по материалноправния спор или 2/ макар и да не са такива,
след тях не се следва продължаване на съдебния спор. В останалите случаи,
когато няма разрешение по същество, разноските по развилите се частни
производства, се вземат предвид и се възлагат между страните с оглед това в
чия полза е решението по материалния спор.
В последните две определения е прието, че с постановяване на
определението във връзка с подсъдността на спора делото не приключва пред
съответната инстанция по смисъла на чл. 81 ГПК и за това не е налице
основание за произнасяне по направените от страните разноски. С
определението за прекратяване на производство пред съответния съд и
изпращането му по подсъдност на други съдилища по компетентност не се
разрешава спорът между страните или въпросът за допустимостта на
производството, а се разрешава въпросът относно местната и родова
подсъдност на предявените искове. Впоследствие спорът между страните
подлежи на разглеждане от компетентния съд, който следва съобразно изхода
на спора и правилото на чл. 81 във връзка с чл. 78 ГПК да разпредели
направените от страните разноски.
Предвид изложеното, доколкото предявеният иск за делба е приет от
настоящия състав за основателен, в полза на ищците, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, следва да се присъди и общо сумата от 360 лева с ДДС – сторени от тях
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 8832/2024 г. по
описа на СГС ЧЖ-I-Л с-в /с което частната жалба на ответника И. П. е
оставена без уважение/, съгласно представените пред СГС договори за правна
защита и съдействие, служещи за разписка.
По отношение на сторените от ищците разноски по ч.гр.д. № 2189/2025
г. по описа на СГС – ЧЖ-II-Г състав, разноски в настоящото производство не
следва да се присъждат по следните съображения: С постановения от
въззивния съд съдебен акт подадената от И. П. частна жалба е оставена без
разглеждане - т.е. сложен е край на производството по жалбата, като пред СРС
5
не е възобновена висящността на спора, касаещ искането за включване на
допълнителни имоти в делбата. С оглед на това, компетентен да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в полза на ответниците по частната
жалба, е съставът на СГС, пред когото е подадена и молба по реда на чл. 248
ГПК в този смисъл.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 34 ЗС, извършването на съдебна делба
между Е. В. П. – А., ЕГН **********, М. В. П., ЕГН **********, В. В. П.,
ЕГН **********, и И. М. П., ЕГН **********, на следния съсобствен
недвижим имот, представляващ:
АПАРТАМЕНТ № 37, находящ се в гр. София, ж.к. Л. – ****, състоящ
се от три стаи, кухня, столова и сервизни помещения, със застроена площ от
94.66 кв.м., при съседи на жилището: стълбище, двор, ап. 36, двор, ведно с
прилежащото избено помещение № 37, със съседи – коридор, мазе № 36,
мазе № 38, коридор ведно с 1.701 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-14/06.03.2009 г. на ИД на СГКК, представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.4359.210.23.37, с адрес на имота: гр. София,
район Л., ****, изграден в сграда с идентификатор 68134.4359.210.23 с
предназначение: жилищна сграда многофамилна, която сграда е разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.4359.210, при съседи на
самостоятелния обект - на същия етаж: 68134.4359.210.23.36, под обекта:
68134.4359.210.23.31, на обекта: 68134.4359.210.23.43,
при квоти както следва:
1/6 ид.ч. за Е. В. П. – А.;
1/6 ид.ч. за М. В. П.;
1/6 ид.ч. за В. В. П.; и
1/2 ид.ч. за И. М. П..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. М. П., ЕГН **********,
да заплати на Е. В. П. – А., ЕГН **********,сумата от 120 лева с ДДС –
сторени разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
производството по ч.гр.д. № 8832/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-Л с-в.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. М. П., ЕГН **********,
да заплати на М. В. П., ЕГН **********, сумата от 120 лева с ДДС – сторени
разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в производството по
ч.гр.д. № 8832/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-Л с-в.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. М. П., ЕГН **********,
да заплати на В. В. П., ЕГН **********, сумата от 120 лева с ДДС – сторени
6
разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в производството по
ч.гр.д. № 8832/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-Л с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7