№ 1520
гр. София , 02.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ в закрито заседание на втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110128118 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „ фирма“ ЕАД, против М.В.
ВМ.В.В., ЕГН **********, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания
на ищеца за сумата от 4048,10 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
23.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 672,26 лв. за
периода от 15.9.2018 г. до 16.12.2020 г., сумата от 24,11 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г.,
ведно със законна лихва от 23.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 5,56 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 16.12.2020 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 64808/2020 г. по описа на СРС, 138
с-в.
При извършената служебна проверка по приложеното ч.гр.д. № 64808/2020 г.
съдът констатира, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника
М.В. ВМ.В.В. – Хубанова, с което е заявила, че не дължи изпълнение на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, както следва: главница в размер на 2548,10 лв. и
мораторна лихва в размер на 672,26 лв. за процесния период, съответно, че не оспорва
и изрично признава дължимостта на останалата част от вземанията по издадената
заповед за изпълнение.
Следователно, в неоспорените части, а именно за главница за цена на топлинна
енергия в размер на 1500 лв. за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., за сумата от 24,11
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.11.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 23.12.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху тази главница в размер на 5,56 лв. за периода от
31.12.2017 г. до 16.12.2020 г., заповедта за изпълнение е влязла в сила и вземанията са
1
станали безспорни, поради което съдът приема, че в тези части не е налице правен
интерес на кредитора от съдебно установяване на вземанията, предмет на заповедта,
каквато е целта на производството по чл.422 ГПК. В посочения смисъл определение №
733 от 21.09.2011 г. по ч. т. д. № 587/2010 г. на ВКС, II т. о.
Наличието на правен интерес от търсената с установителния иск защита е
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, като
процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото
на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите,
когато възражение по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не
съдържа оспорване на вземането.
Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва
самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и
не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Така
изрично задължителните разяснения, дадени с т.10а на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Предвид изложеното исковата молба подлежи на връщане в частите, с които са
предявени искове за установяване на вземания на ищеца против ответника за главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., за разликата над сумата от 2548,10 лв. до пълния предявен
размер от 4048,10 лв., за сумата от 24,11 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019г., ведно със законна
лихва от 23.12.2020 г. до изплащане на вземането, и за мораторна лихва върху тази
главница в размер на 5,56 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 16.12.2020 г., а
производството по делото в тези части следва да се прекрати.
В конкретната хипотеза издадената заповед за изпълнение не подлежи на
обезсилване с оглед констатацията, че същата е влязла в сила, поради което, след
влизане в сила на настоящия съдебен акт, препис от същия следва да се приложи по
ч.гр.д.№ 64808/2020 г. по описа на СРС за извършване на последващите
съдопроизводствени действия.
Така мотивиран и на основание чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх.№ 5007/20.05.2021 г. на „ фирма“ ЕАД, ЕИК
*********, подадена срещу М.В. ВМ.В.В., ЕГН **********, по която е образувано
гр.д. № 28118/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 138 състав, в частите, с
2
които са предявени искове чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за установяване на вземания на ищеца против ответника за главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., за разликата над сумата от 2548,10 лв. до пълния предявен
размер от 4048,10 лв., за сумата от 24,11 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019г., ведно със законна
лихва от 23.12.2020 г. до изплащане на вземането, и за мораторна лихва върху тази
главница в размер на 5,56 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 16.12.2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 28118/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 138 състав, в тези части.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните с частна жалба пред Софийски градски съд.
След влизане в сила на определението заверен препис от същото да се приложи
по ч.гр.д. № 64808/2020 г. по описа на СРС, 138 състав, с оглед извършването на
последващите съдопроизводствени действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3