РЕШЕНИЕ
гр. Д., 28.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в публичното
съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в
състав:
Председател:
МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С.Б., като разгледа докладваното от съдия Неделчева гр. дело
**309 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
В първото редовно проведено
съдебно заседание във втора фаза на делбата, ответницата М.Д. М. с ЕГН **********,*** е предявила иск по сметки срещу Р.П.И. с ЕГН **********,***. Искът е с
правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.59 от ЗЗД. Първоначално е
предявен с цена на иска 12269.85 лв., представляващи половината от
погасителните вноски от 24539.69 лв. за погасяване на **, изтеглен от **, както
и сумата от 300.00 лв., представляващи мораторни лихви върху главницата от
12269.85 лв., изчислени за времето от **г. до датата на предявяване на иска – **г.
В хода на производството с
допълнителна молба /л.**/, ответницата е изменила иска, като е поискала
увеличаването му от 12269.85 лв. на **46.50 лв., тъй-като и след датата на
предявяване на иска по сметки – от **г. до **г. /датата на допълнителната
молба/, М. Д. е продължила да изплаща сама **, без участието на ищеца.
С нова молба от **г. /л.**/, ответницата е направила ново
увеличение на иска по сметки, от **46.50 лв. на 45121.50 лв., като се е
позовала на новонастъпилото обстоятелство, а именно, че е изплатила предсрочно
целият остатък на тегления ** и на **г. е внесла сумата от **50.02 лв. и така е
погасила целия дълг, вкл. и дела на ищеца, т.е. половината от цитираната
по-горе глобална сума – 28875 лв. /сборът от **46.50 лв. и 28875 лв. формира
цена на иска от 45121.50 лв./.
С молба от 19.03.2015г. /л.**/ и в последното съдебно
заседание от същата дата, М. Д. е направила поредно и последно изменение на
иска по сметка, като го е оттеглила в частта за сумата от 5369.00 лв. и е
заявила, че го поддържа за сумата от **52.69
лв., представляващи половината от изплатените от нея погасителни вноски по **
/теглен на 01.05.**г./, за времето от 01.06.**г. до окончателното погасяване на
** на **г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска по сметки до окончателното му изплащане. Също така, М. Д. е
предявила и иск за мораторни лихви върху платените погасителни вноски за
периода от 01.06.**г. до **г. за сумата от **7.19 лв. Съделителката е заявила,
че поддържа искането си за прихващане до размер на сумата от 16000 лв., колкото
тя дължи на Р. И. за парично доуравняване на дела му от делбения имот.
Съдът с протоколно определение от 19.03.2015г. е допуснал
така направените изменения в иска по сметки.
В хода на проведените по делото съдебни
заседания ищцата по иска по сметки М. Д., чрез своя
процесуален
представител адв. С. И. поддържа предявените искове и моли за
постановяване на положително решение по същите.
Ответникът по иска Р.И., чрез своя
процесуален
представител адв. А.А. поддържа изложеното в
отговора на молбата, счита, че исковете са процесуално недопустими , поради
липса на правен интерес и поради несвоевременното им предявяване, алтернативно
моли за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани по размер.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Между
страните не са спорни и са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК
следните факти, които са установени и с писмени доказателства, а именно: че са
били ** по силата на сключения между тях на **г. граждански **; че са били
по време на **а страни – **ополучатели по 4 договори за **, сключени с „** **” **,
от които последен е договор за ** ** №**,
усвоен
на 09.10.**г. в
размер на 57900 лв.; че с част от сумата получена по този договор за ** е погасен
предходен ** на семейството, по ** ** по договор №**,
своен на 29.09.**г. сключен
с ** „**”, като с другата част от ** е вложен в построяването на **
жилищна сграда, предмет на делбеното производство, че сключеният между тях
граждански ** е прекратен с развод с влязло в сила съдебно решение на **г.; че в
периода от фактическата раздяла на **те до окончателното погасяване
на ** на **г.
М. Д.
е погасявала сама цялата дължима месечна вноска по договора за ** от **г.
В хода на делото са ангажирани специални знания, посредством
проведени ССчЕ /от 24.11.2014г. и от 10.03.2015г./ изготвени
след справка в базата данни на **та, съобразно изявленията на вещото
лице в с.з. от 11.12.2014г. и от 19.03.2015г., неоспорени
от страните, обективни и безпристрастни, поради което и **ирани
от съда като достоверни. В заключенията си, вещото лице
Е.Й.
установява следното: по време на **а си **те са изтеглили четири ** от ** ** **,
а именно: ** ** №**, за който не е установено в какъв размер е отруснат,
съответно кога е усвоен и с какъв срок на издължаване е; ** ** №**, с падеж на
плащане 02-ро число на месеца, за който не е установено в какъв размер е
отруснат, съответно кога е усвоен и с какъв срок на издължаване е; ** ** №**,
усвоен на 29.09.**г., в размер на 1**0 лв., с падеж за плащане 29-то число на
месеца, за който не е установено с какъв срок на издължаване е и ** ** №**,
усвоен на 09.10.**г. в размер на 57900 лв., с падеж за плащане 09-то число на
месеца и срок за издължаване 360 месеца, считано от датата на усвояване /договор
за ** ** от 03.10.**г., л.**-**/. Всички **и са погасени към датата на
изготвяне на заключението – 24.11.2014г. Погасената сума по тези **и от
сключването на договорите до 01.06.**г. /М. Д. твърди, че това е датата на
фактическата раздяла на **те/ е в размер на 44180.87 лв., от които: по ** ** №**
в размер на 8937.02 лв., формиране от една платена месечна вноска на 09.05.**г.
в размер на 173.91 лв. и 8763.11 лв., погасени на 29.09.**г. с основание:
„оконч. **” чрез отпуснат на същата дата ** ** №** от 1**0 лв.; по ** ** №** в
размер на 14097.53 лв., формиране от платени 25 месечни вноски през периода от
02.10.**г. до 05.10.**г. в размер на 2521.57 лв. и 11575.96 лв., погасени на 09.10.**г.
с основание: „**.”, чрез отпуснат на същата дата ** ** №** от 57900 лв.; по ** **
№** в размер на 14374.91 лв., формирани от 24 месечни вноски през периода от
29.10.**г. до 05.10.**г. в размер на 4439.04 лв. и 9935.87 лв., погасени на
09.10.**г. чрез отпуснат на същата дата ** ** №** от 57900 лв. с основание: „**.”;
по ** ** №** в размер на 6771.40 лв., формирани от 19 месечни вноски.
Исковата претенция на М. Д.
срещу Р. И. е по последния ** ** от 09.10.**г. Вещото лице е изчислило в три
варианта сумата, която е изплатена по този **, а именно:
- от датата на изтегляне на
** – 09.10.**г. до окончателното погасяване на ** – **г. сумата е 86276.77 лв.;
- от датата на фактическата раздяла на **те – 01.06.**г. /според
твърденията на М. Д./ до окончателното погасяване на ** – **г. сумата е
79505.37 лв.;
- влизане в сила на **оразводното
решение - **г. до окончателното погасяване на ** – **г. сумата е 76730.62 лв.
Вещото лице е изчислило размера на мораторните лихви върху всяка от
погасителните вноски, изплатени от М. Д. за погасяване на ** за времето от 01.06.**г.
до **г. /датата на депозиране на исковата молба по иска по сметки – л.**/ - **7.19
лв.
Главницата от погасителни вноски, платени от М. Д. за времето
след датата на предявяване на иска по сметки от **г. до **г. е в размер на
64620.70 лв.
От така изложените данни от вещото лице в заключенията, съдът
приема, че следва да възприеме за меродавен втория вариант на изчисляване на сумата,
която е изплатена от М. Д. по тегления ** на 09.10.**г., а именно: от датата на
фактическата раздяла на **те – 01.06.**г. до окончателното погасяване на ** – **г.
сумата е 79505.37 лв. Спорно по делото е кога е настъпила фактическата раздяла
на **те. Според твърденията на **та това е станало на 01.06.**г., според **
раздялата е настъпила м. **г. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът установява, че този момент е 01.06.**г., т.е. от тогава **те
нямат обща семейна каса и поради това възприема втория вариант, предложен от
вещото лице за размера на изплатената от М. Д. сума по **, като този размер е 79505.37
лв. Резделена на две се получава сумата от **52.69 лв. Именно тази сума
претендира /след последното направено изменение на иска от ищцата в съдебно
заседание от 19.03.2015г./ М. Д. от Р.И., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на иска по сметки в ДРС – **г. /л.**/.
Ответникът по иска е направил възражение, че иска е несвоевременно
предявен, което не се споделя от настоящия съдебен състав. Видно от книжата по
делото, искът по сметки е предявен в законоустановения спок по чл.346 от ГПК в
първото редовно проведено съдебно заседание след допускане на делбата с писмена
искова молба, и като надлежно заявен е допуснат за разглеждане от съда с
разпореждане в закрито заседание от 12.06.2012г. /л.**/.
Събрани са и гласни доказателства, посредством
показанията на свидетелите В. Г. И., Л. И.Д. /** на М. Д./, М. Р.
И.
/** на страните/. Съдът **ира показанията на Л. Д. и М. И. през призмата
на чл.172 от ГПК, с оглед възможната тяхна заинтересованост от изхода на спора,
предвид това, че двете ** имат дългогодишни преки и непосредствени впечатления
от отношенията на страните, за разлика от св. В. И.. Така св. М. И., която е **
на съделителите разкрива обстоятелства от живота на страните, които
потвърждават възпритетото от съда съждение, че парите от теглените **и са
вложени в погасяването на предходни **и и в построяването и обзавеждането на **,
предмет на делбата, че вноските от ** са погасявани само от заплатата на М. Д.,
че фактическата раздяла на **те е станала на 01.06.**г. и от тогава семейството
няма обща семейна каса, че и след раздялата и след развода само М. М. е
изплащала **. В този аспект са и показанията на другата свидетелка Л. Д..
При така установеното от фактическа страна
съдът възприе следните правни изводи:
По делото се
доказа,
че с договор за ** ** №**, усвоен на 09.10.**г., сключен
между страните от една страна, по време на **а им, като **ополучатели и „** **” АД, от
друга, първите са получили предоставения им от **та ** в размер на 57900
лева,
за задоволяване на семейството им нужди. **ът
е бил обезпечен с ** върху построената 2-ет. къща в делбения имот /л.**-**/ и е
бил необходим за довършване на жилищната сграда. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 25, ал. 2 от СК от 1985г. /отм./, респ. чл. 32, ал. 2 от СК **те отговарят солидарно за задълженията,
поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под
"нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на
семейството, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна
солидарност, благополучие и взаимопомощ, вкл. и задоволяване на
жилищните потребности на членовете на семейството.
Не е спорно в отношенията между страните на следващо място,
че със сумата получена по този договор за ** е погасен предходен ** на
семейството, по договор за ** ** №** **г. сключен с ** „**”. Съгласно Решение № 24 от 23.04.2013г. на ВКС по гр.д. №
308/2012г., IV ГО, ГК, когато през време на **а единият съпруг е поел парично задължение по
банков **, за да погаси с получените парични средства предходни парични
задължения, за които двамата ** отговарят солидарно, тъй като са били поети за задоволяване
на нужди на семейството, то новото парично задължение по банковия ** несъмнено
и във всички случаи, също е поето за общи нужди на двамата ** /за погасяване на техни общи задължения/, т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата **
отговарят солидарно и за него.
След прекратяване на **а с развод,
имуществената общност също е прекратена, налице е разделност на задълженията и
изпълнението на общото задължение от единия след прекратяване на **а между
бившите ** също е в режим на разделноС. С оглед нормата на чл.
127, ал. 2 от ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от
общия дълг такъв, каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му
се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв, какъвто е бил
в момента на погасяването /в този смисъл Решение № 211 От
23.07.2012г. по гр.д. № 177/11г. на IV ГО на ВКС; Решение № 293 от
19.11.2013г. на ВКС по гр.д. № 3267/2013г., III ГО, ГК/.
Когато един от солидарните длъжници /бивш
съпруг/ удовлетвори **ора след прекратяване на **а, той придобива регресно
право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие
/в този смисъл Решение
№ 342 от 4.01.13г. по гр.д. № 1358/11г. на IV ГО на ВКС/. Допълнителен
аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че съгласно установената
практика придобитото със заем имущество от единия съпруг
по време на **а е общо на двамата **,
независимо кой от тях е издължил заетите суми.
Именно
затова чл. 127, ал. 2 от ЗЗД е във вр. с чл. 25 от СК /1985г./, но основанието
да се търси част от платеното е в нарушения принцип на неоснователно
обогатяване - чл. 59 от ЗЗД, защото се предполага, че погасеното задължение е
задоволило нужди на семейството, факт, безспорен в отношенията между страните в
разглеждания случай. За да бъде уважен регресният иск по чл.
127, ал. 2 от ЗЗД на платилия солидарен длъжник, срещу другия солидарен
длъжник, законодателят поставя условието да е платено в повече от дължимото от
този длъжник, да е изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на
останалите длъжници. Установената в чл. 127,
ал. 1
от ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните
отношения между солидарните длъжници не е
оборена,
поради което съдът приема, че те дължат по равно /чл. 36, ал. 2 от СК/. В тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от
задължението е да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е
облагодетелствала в по-голяма степен другия.
Въз основа на изложеното и на съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема, че по делото са
установени правнорелевантните факти, обуславящи основателност на исковата
претенция. Така, страните, по време на **а си, за задоволяване нуждите на
семейството, са сключили договор за ** ** на 03.10.**г.
/л.**-**/,
по който имат качеството **ополучатели. Доколкото в договора не е уговорено
друго, то платеното следва да се понесе от тях по равно /арг. от чл. 127, ал. 1
от ЗЗД/. Категорични са доказателствата по делото, установяващи, че вноските
относими към процесния период в общ размер на 79505.37 лв., са
погасени единствено от ищеца М. Д.. Следователно и на
основание чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, ответникът Р.И., в
качеството му на солидарен длъжник следва да понесе равна част от цялото
погасено задължение в размер на 79505.37 лева, или
сумата от **52.69 лева /79505.37:2 = **52.69/.
Предявеният иск за установяване вземането на ищцата в размер на **52.69 лв., като доказан
по основание следва да бъде уважен, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска по сметки – **г. до
окончателното погасяване на задължението.
Съдът дължи произнасяне и
по акцесорния иск за мораторните лихви. Незасисимо от това, че е уважен изцяло
по основание и размер главния иск, искът за присъждане на мораторните лихви върху всяка от погасителните вноски,
изплатени от М. Д. за погасяване на ** за времето от 01.06.**г. /датата на
фактическата раздяла/ до **г. /датата на депозиране на исковата молба по иска
по сметки – л.**/ в размер на **7.19 лв. /изчислението на лихвите е направено
от вещото лице по втората експертиза – л.539/, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, предвид обстоятелството, че по делото не се представиха
доказателства, М. Д. да е поканила с писмена молба Р.И. и да е поискала
заплащането на претендираната главница по иска по сметки преди **г. /датата,
когато е предявен иска по сметки в съда/. Ищцата търси за минал период
мораторни лихви, но не е отправила покана до бившия си съпруг, съгласно чл.84,
ал.2 от ЗЗД, следователно длъжникът не е изпаднал в забава, поради което и
искът за мораторни лихви следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, Р.И. следва да заплати дължимата
държавна такса по предявения и уважен от М. Д. иск по сметки в размер на 1590.00
лв. по сметка на Районен съд-Д..
Възражението на ищцата М. М. за прихващане на дължимата и сума
по иска по сметки, със сумата, която тя би дължала след евентуалното влизане в
сила на решението по извършване на делбата от 12.05.2014г. е недопустимо, по
следните съображения: никой не може да извърши прихващане от името на друго
лице /в настоящия случай, М. Д. не може да направи прихващане с едно вземане,
което би имал нейния бивш съпруг срещу нея/, а дори и да беше допустимо, се
явява и неоснователно, защото решението на първоинстанционния съд, с което е
поставена в дял на М. Д. ** жилищна постройка не е влязло в сила, поради
наличието на суспензивния ефект на постъпилата срещу това решение въззивна
жалба от съделителя Р. И., с оглед на което, евентуалното вземане за уравнение
на дяловете би възникнало едва след влизането на съдебния акт в сила,
следователно насрещните вземания на страните към настоящия момент не са
изискуеми и ликвидни.
При този изход на спора, всяка от
страните има право на разноски, но съдът се е произнесъл по въпроса за
съдебните разноски в съдебната делба с решението си по извършване на делбата от
12.05.2014г. По настоящото производство във връзка с иска по сметки всяка от
страните е заплатила определените и от съда депозити за вещо лице по
изготвените съдебно-счетоводни експертизи, а и липсват данни за сторени
разноски за адв. възнаграждения в настоящия процес, с оглед на което съдът не
следва да присъжда разноски на никоя от страните.
Мотивиран от така изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.П.И. с
ЕГН ********** да заплати на М.Д. М. с
ЕГН **********,***, на осн. чл.127, ал.2 от ТЗ във вр. с
чл.59 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, сумата от **52.69 лева /тридесет и девет хиляди седемстотин
петдесет и два лв. и шестдесет
и девет стотинки/ лева, представляваща сбор от дължимата
от ответника 1/2 част от солидарно поети от страните като **ополучатели
задължения по сключен от тях по време на **а им договор за ** ** от 03.10.**г. с ** „**” **, изпълнени
от ищцата включително и след прекратяване на **а с развод, в повече от
припадащата й се част чрез плащане
на погасителни вноски в периода от 01.06.**г. до **г.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – **г. до окончателното плащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска, предявен от М.Д. М.
с ЕГН ********** срещу Р.П.И. с ЕГН ********** за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от **7.19 лева /две хиляди
двадесет и седем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща мораторни
лихви върху всяка от погасителните вноски, изплатени от М.Д. М. за погасяване
на договора за ** ** от 03.10.**г., сключен с ** „**” ** за времето от 01.06.**г.
до **г.
ОСЪЖДА Р.П.И. с
ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд гр.Д. държавна такса по
предявения иск по сметки с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.59
от ЗЗД и цена на иска **52.69 в размер на 1590.00
лв. /хиляда петстотин и деветдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Д. ОКРЪЖЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: