Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.10.2020 г. град Стара Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН състав
На 28 септември Година
2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: БЛАГА БОЗОВА
Секретар:
МАРИЯН КРЪСТЕВ
Прокурор: ……………………
като разгледа докладваното от съдия Бозова
а.н.дело № 1327 по описа за 2020 година,
съобрази следното:
Производството
е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 24-002709 от 27.05.2020 година на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „Летина” ООД – град Стара
Загора, ЕИК *********, в качеството му работодател, на основание чл.414 ал.1 от
Кодекса на труда е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в
размер на 1500 лева за извършено административно нарушение по чл.128, т.2 от
Кодекса на труда.
В жалбата чрез процесуалния
представител се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Претендират се направени по делото разноски.
Въззиваемият чрез процесуалния си
представител взема становище, че жалбата е неоснователна и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе
предвид становищата на страните и служебно провери правилността на издаденото
НП, приема за установено:
Съдът намира жалбата за
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна – наказано лице, което
единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори
административното обвинение и съответната административно – наказателна
санкция.
На 10.03.2020 година на
жалбоподателя е извършена проверка от Инспекцията по труда – Стара Загора по
спазване на трудовото законодателство на обект на жалбоподателя сладкарница „Адонай“,
находящ се в град Стара Загора, ул.“Любен Каравелов“ № 78. Проверката е въз
основа на сигнал подаден от свидетелката В. .
досежно неизплатени трудови възнаграждения на нейната сестра Ж. ., която
е работила при жалбоподателя като сервитьор. Проверката продължила по документи
на 20.03.2020 година в сградата на Инспекцията по труда – Стара Загора.
В хода на проверката проверяващите
инспектори свидетелите – Ш. и Л. установили, че жалбоподателят в качеството си
на работодател (вж. пар.1, т.1 от ДР на КТ) не е изплатил уговореното трудово
възнаграждение за месец октомври 2019 година на работника .... според
уговореното в трудовия договор – полагащото се трудово възнаграждение се
изплаща не по – късно от 25-то число на следващия месец за предходния, т.е. до
25.11.2019 год., с което е в нарушение от 26.08.2019 год.
От трудовия договор на .... – №
10 от 03.10.2018 год. се установява, че е започнала работа при жалбоподателя
като сервитьор на 03.10.2018 год. с основно месечно трудово възнаграждение 510
лева, платимо не по-късно от 25-то число на следващия месеца за предходния
месец, а с разчетно-платежната ведомост на “ЛЕТИНА” ООД за октомври 2019 година
се установява, че жалбоподателят е начислил на .... трудово възнаграждение за
извършената от нея работа за същия месец в размер на 146,96 лева, но липсва
нейн подпис, удостоверяващ получаването на това трудово възнаграждение.
Проверяващите възприели нарушение
на чл.128 ал.2 от КТ, поради което свидетелката Ш. в присъствието на колежката
си Л. съставила и връчила на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, въз основа на който е издадено в срок и от
компетентен орган процесното НП.
От показанията на свидетелките Ш.,
Л. и . на 28.09.2020 година се установи по несъмнен начин, че трудовото
възнаграждение и към тази дата не е платено на Живка ..
С обжалваното НП, издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение от 20.03.2020
година, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.414, ал.1 от КТ - Кодекс
на труда, за нарушение на чл.128, т.2 от КТ, изразяващо се в това, че в
качеството си на работодател (вж. пар.1, т.1 от ДР на КТ) не е изплатил
уговореното трудово възнаграждение за месец октомври 2019 година на работника ....
според уговореното в трудовия договор – полагащото се трудово възнаграждание се
изплаща не по – късно от 25-то число на следващия месец за предходния, т.е. до
25.11.2019 год., с което е в нарушение от 26.11.2019 год.
Съставът на административното
нарушение по чл.414 ал.1 от КТ, възприет от наказващия орган, визира нарушаване
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за безопасни и
здравословни условия на труда.
Съгласно легалната дефиниция по
чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено
е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Типична особеност на административното нарушение е
неговата насоченост против реда, установен в държавното управление. На практика
това се изразява във виновно неизпълнение или лошо изпълнение на едно
задължение.
Трудовият договор е двустранен -
за всяка от страните възникват насрещни права и задължения. В глава шеста от КТ
/чл.124-135/ са регламентирани общите и основните задължения на страните по
индивидуалното трудово правоотношение, а са доразвити и конкретизирани в
следващите глави на КТ по всеки отделен въпрос, касаещ работно време,
здравословни и безопасни условия на труд, трудово възнаграждение, трудова дисциплина,
имуществена отговорност, професионална квалификация.
Така в разпоредбата на чл.124 от КТ са очертани обобщено взаимните задължения на страните по трудовото
правоотношение, съвкупността от които образува съдържанието на трудовото
правоотношение. Като основно задължение на работодателя е предвидено заплащане
на трудово възнаграждение на работника или служителя за извършената работа.
Според доктрината тази норма има предимно въвеждащо и тълкувателно значение. С
нормата на чл.128, т.2 от КТ е създадено общо задължение на работодателя да
заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове като насрещна
престация за предоставената и използвана от него работна сила, а по- пълната му
правна уредба се съдържа в чл.242-272 от КТ.
В регламентацията на института на
трудовото възнаграждение най-ярко се проявява идеята за закрила на труда,
изразяваща се в предпазване на наемния работник или служител, към неговото
подпомагане и оказване на съдействие като икономически по-слабата и зависима от
работодателя страна по трудовото правоотношение. В чл.245 ал.1 от КТ е
предвидено гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60 на
сто от брутното трудово възнаграждение, но не по малко от минималната работна
заплата за страната, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на
работника или служителя. От предназначението на трудовото възнаграждение да
осигури приходи за издръжка на работника или служителя и членовете на неговото
семейство следва неговата задължителна периодичност. Законът обаче държи сметка
и за хипотези, при които работодателят не е в състояние да изплаща пълния
размер, поради което установява задължение за изплащане поне на един минимален
размер. Именно това задължение е от публичен ред и установява чрез императивна
правна норма държавната намеса в регулиране на трудовите правоотношения. Поради
тази специфика на характера му само това задължение представлява обект на
административно нарушение по чл.414 ал.1 от КТ по смисъла на легалната
дефиниция, а не и визираните в чл.124 и чл.128 от КТ. Последните не касаят
конкретно правило от реда, установен в държавното управление за осъществяване
на обществените функции по правното регулиране на трудовите правоотношения,
което правило може да бъде нарушено с определено действие или бездействие, а
както вече се посочи регламентират общи и основни задължения на работодателя.
Ако се приеме обратното /че с
всяко неплащане или частично плащане на трудово възнаграждение работодателят
нарушава чл.128 от КТ/, на практика работодателят ще може да бъде
административно наказателно преследван, както по чл.245 ал.1 от КТ, така и по
чл.128 от КТ и по чл.124 от КТ, което е недопустимо предвид еднаквия обект на
защитеното обществено отношение.
В случая, съдът приема, че незаконосъобразно
е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от дружеството
работодател нарушение на чл.128 ал.2 от КТ. Неизпълнението от работодателя на
задължението по чл.128 ал.2 от КТ не би могло да бъде основание за ангажиране
на отговорността и прилагането на чл.414 ал.1 от КТ, тъй като това задължение
не представлява такова от публичен характер, т.е. административно задължение,
поради което и неизпълнението му не съставлява административно нарушение по
чл.6 от ЗАНН. Само задължението регламентирано в чл.245 ал.1 /предвиждаща
гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60 на 100 от
брутното трудово възнаграждение, но не по малко от минималната работна заплата
за страната, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от работника
или служителя/ представлява задължение от публичен ред и установява чрез
императивна правна норма държавната намеса в регулирането на трудовите
правоотношения.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че ангажирането на отговорността на „Летина” ООД – град Стара Загора,
ЕИК ********* по административно наказателно обвинение за извършено нарушение
по чл.128 т.2 от КТ в качеството му работодател, е незаконосъобразно.
В този смисъл виж решение № 105 от 14.04.2020 година постановено по канд
№ 48/2020 година и решение по канд № 303/2020
година и двете по описа на Административен съд - Стара Загора.
Обжалваното наказателно
постановление се явява постановено в нарушение на закона и като такова следва
да бъде отменено.
Относно претенцията за присъждане
на разноски, съдът не следва да присъжда такива, тъй като по делото не е
представен договор, видно от който да са направени такива.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №
24-002709 от 27.05.2020 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
град Стара Загора, с което на „Летина” ООД със седалище и адрес град Стара
Загора, ЕИК *********, на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 1500.00 /хиляда и
петстотин/ лева, за нарушение по чл.128 т.2 от Кодекса на труда.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Районен съд - Стара Загора пред
Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок получаване на съобщението
до страните.
СЪДИЯ: