Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….04.2018
година
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесети март две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
МЛ. СЪДИЯ МИЛЕНА НИКОЛОВА
при секретар Светлана Тодорова,
като разгледа докладваното от
младши съдия Милена Николова
въззивно гражданско дело № 235 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на Ж.С.Ж. и С.Ж.К., чрез адв. С.С., срещу решение №
146/27.09.2017 г., постановено по в. гр. д. № 945/2016 г. по описа на Районен
съд – Девня, с което е отхвърлен предявеният от Ж.С.Ж. и С.Ж.К. срещу Д.Г.С. и С.Г.С.
иск за делба на недвижим имот, представляващ реална част от УПИ I – 150 в
квартал 26 по плана на с. Калиманци, обл. Варна, с площ от 463 кв. м., находящ
се в землището на с. Калиманци, общ. Суворово, обл. Варна, одобрен със Заповед
№ 2011/16.12.1987 г., при граници и съседи: на изток останалата част от УПИ I –
150 от квартал 26, на запад улица, на север останалата част от УПИ I – 150 от
квартал 26 и на юг УПИ VIII – 150 от квартал 26, защрихована със жълт цвят на
скицата, находяща се на лист 49 от дело № 945/2016 г. на РС – Девня,
приподписана от съда и представляваща неразделна част от съдебното решение. Със същото съдебно решение всяка от страните
в производството е осъдена да заплати, съответна на дела си, част от дължимата
по делото държавна такса.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Твърди се, че е предявен иск за делба на урегулиран поземлен
имот, като от СТЕ се е установило, че сметките по регулация са неуредени,
поради което съдът е следвало да измени доклада по делото и да разгледа иск за
неурегулиран поземлен имот. Неправилното определяне на предмета на делото
довело до неправило приложение на материалния закон. Посочва, че е поискано
изменение на иска в такъв за делба на реална част от поземлен имот, като съдът
в нарушение на съдопроизводствените правила го приел за уточнение. При
постановяване на решението съдът е обсъждал факти, които са различни от
приетите за правно релевантни в доклада по делото. Навежда доводи за
необоснованост на постановеното решение поради това, че не са събрани доказателства
за уредени сметки по регулация, като съдът кредитирал заключението на вещото
лице в тази част, което не е компетентно да удостоверява това. По същество моли
за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде
уважен. Претендира присъждане на сторените в двете съдебни инстанции
съдебно-деловодни разноски.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещните страни Д.Г.С. и С.Г.С..
Съдът по предмета на
спора съобрази следното:
Производството
е за делба във фазата по допускането.
Образувано
е по предявен от Ж.С.Ж. и С.Ж.К. срещу Д.Г.С. и С.Г.С. иск за делба на недвижим
имот, представляващ УПИ І-150 в кв. 7 с площ от 760 кв. м. и реална част от УПИ
ІІ-151 в кв. 7 с площ от 70 кв. м., находящ се в землището на с. Калиманци,
общ. Суворово, обл. Варна, при граници: от двете страни улици и останалата част
от УПИ ІІ-151 и УПИ VІІІ-150, така както е очертан на скица № 331/30.08.2016 г.
на Община Суворово.
Ищците твърдят, че с нотариален акт № 89, том ХІ, дело № 4226 от
16.05.1974 г. на нотариус Стефан Попов при ВРС, С.Ж.К. е признат за собственик
по давност и покупко-продажба на следния недвижим имот: дворно място, находящо
се в с. Калиманци, Варненски окръг, с площ от 2000 кв. м., включени в парцел
І-58, в квартал 24, по плана на с. Калиманци и при граници: от три страни улици
и С. Г. Я. заедно с построената върху същото дворно място жилищна сграда и
навес. Твърди се, че към настоящия момент сградите не съществуват. Посочват, че по действащия регулационен план
на с. Калиманци процесния имот представлява УПИ І – 150 в кв. 7 с площ от 760
кв. м. и реална част от УПИ ІІ-151 в кв.
7 с площ от 70 кв. м., находящ се в землището на с. Калиманци, при граници: от
двете страни улици и останалата част от УПИ ІІ-151 и УПИ VІІІ-150, така както очертан на скица №
331/30.08.2016 г. на Община Суворово.
Излагат,
че процесният имот е придобит по време на брака на ищеца С.К. с Я.Д.К., която
на 11.04.2004 г. е починала, като оставила за наследници съпруга си и синовете
си Ж.С.Ж. и Г. С.Ж.. На 04.10.2011 г. Георги Ж. починал, като оставил за
наследници сина си С.Г. С. и дъщеря си Д.Г.С..
В
съответствие с наведените твърдения е отправеното искане – имотът да бъде
допуснат до делба между страните при следните квоти: 8/12 идеални части за С.Ж.К.;
2/12 идеална част за Ж.С.Ж.; 1/12 идеална част за С.Г.С. и 1/12 идеална част за
Д.Г.С..
Пред
настоящата съдебна инстанция на ищците е дадена възможност да уточнят
предявения иск, като в съдебно заседание, чрез адв. С.С., същите уточняват, че
поддържат предявения иск за делба на недвижим имот така, както е описан
първоначално в исковата молба. Изрично заявяват, че не поддържат молбата,
представена пред първоинстанционния съд в открито съдебно заседание на
21.06.2017 г. за делба на реална част от УПИ. Уточняват, че съгласно
представеното удостоверение регулационните сметки относно дворищната регулация
на УПИ І-150 и УПИ ІІ-151 не са уредени. Съгласно заключението на вещото лице и
комбинирана скица № 3 след РП от 1931 г., съобразно който неговите доверители
са се снабдили с КНА, е приет КП от 1987 г. и съгласно който имотът включва и
частта от 70 кв.м. – към настоящия момент попадаща в УПИ ІІ-151. Твърдят, че РП
от 1987 г. е въз основа на КП от 1987 г., поради което тези 70 кв.м. като част
от имота са придадени към УПИ ІІ-151 и тъй като тази част не им е заплатена, то
сметките за този имот не са уредени и затова е включен в предмета на делбата.
Според въззивниците с одобряването на КП от 1987 г., с който по черните линии
на комбинирана скица № 3 се променят регулационните граници на УПИ І-58 по
зелените линии на комбинираната скица № 3 и частта от УПИ І-58 по зелените
линии от РП от 1931 г., която се променя в кадастралните граници по КП от 1987
г., се придава към УПИ І-150 по РП от 1987 г. Твърди се, че частта от парцел
І-58, която остава извън черната кадастрална граница от изток е дадена горе
(горната източна част от имота на скицата) и съставлява процесните 70
кв.м. Уточняват, че претендират делба на
целия УПИ І-150, ведно с процесните 70 кв.м., за които твърдят, че съставляват
част от собствения им недвижим имот по КП от 1987 г. и по отношение на който
регулационните сметки не са уредени.
Ответниците Д.Г.С. и С.Г.С. не са депозирали писмен отговор в срока по
чл. 131 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното:
Спор по фактите няма, а
те са следните:
От
препис извлечение от акт за женитба № 20 на Изгревски Народен съвет се
установява, че ищецът С.Ж.К. е сключил граждански брак с Я. Д. Д. на 21.10.1948
г.
По
време на брака С.К. придобил собствеността
по давностно владение и покупко-продажба върху дворно място, находящо се
в с. Калиманци, Варненски окръг, с площ от 2000 кв. м., включени в парцел І-58,
в квартал 24, по плана на с. Калиманци и при граници: от три страни улици и С.
Г. Я., заедно с построената върху същото дворно място жилищна сграда и навес,
установено чрез обстоятелствена проверка, за което е съставен нотариален акт №
89, том ХІ, дело № 4226 от 1974 г. на
нотариус С. П. при Варненски районен съд.
От
удостоверение за наследници изх. № 11/29.08.2016 г., издадено от общ. Суворово,
се установява, че на 11.04.2004 г. Я. К. е починала, като е оставила за свои
наследници съпруга си С.Ж.К. и синовете си Ж.С.Ж. и Г. С.Ж.. На 04.10.2011 г. Г.
С.Ж. е починал, като е оставил за свои наследници С.Г.С. и Д.Г.С..
От
акт за женитба № 329, съставен от длъжностно лице по гражданското състояние при
Община Варна, се установява, че Г. С.Ж. е сключил граждански брак с И. К. Ж. на
26.03.1972 г., прекратен с влязло в законна сила на 04.07.2003 г. решение по
гр. д. № 195/2003 г. по описа на ВРС.
В
скица № 331, издадена на 30.08.2016 г. от община Суворово, е отбелязано, че УПИ
І-150 в кв. 7 по плана на с. Калиманци е с площ от 760 кв. м., а частта от ПИ
150, вкл. в УПИ ІІ-151 е с площ от 70 кв. м. На скицата е отразено, че УПИ
І-150 в кв. 7 по плана на с. Калиманци е идентичен с имота, описан в н.а. № 89,
т. ХІ, д. 4226 от 1974 г.
В
удостоверение с изх. № 12/13.13.2018 г., издадено от Община Суворово, е
посочено, че УПИ І-150 е с площ от 760 кв. м. и за същият регулационните сметки
са уредени. Поземлен имот № 150, включен в урегулиран поземлен имот ІІ -151 е с
площ от 70 кв. м., а регулационните сметки за него не са уредени.
По
делото е представено заключение по назначена съдебно-техническа експертиза,
което е изготвено от вещото лице след запознаване с представените по делото
документи, кадастрален и регулационен план на с. Калиманци, общ. Суворово,
одобрен с Указ № 596/26.11.1931 г. за улична регулация и заповед №
1191/16.12.1931 г. и кадастрален и регулационен план на с. Калиманци, общ.
Суворов, одобрен със заповед № 2011/16.12.1987 г.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като пълно, ясно и обосновано, като от
същото се установява, че действащия план за имота към момента на придобиване на
процесния недвижим имот е кадастралният и регулационен план на с. Калиманци,
общ. Суворово, одобрен с Указ № 596/26.11.1931 г. за улична регулация и заповед
№ 1191/16.12.1931 г. На изготвената комбинирана скица № 1, парцел І-58 от кв.
24 от плана е изчертан със зелени линии, зелен надпис и зелен щрих. В разписния
лист, имот № 58, за който се отрежда УПИ І-58 от кв. 24, е записан С.Ж.К..
Съгласно кадастралния и регулационен план от 1931 г., имотът е с № 58 и площ
2344 кв. м., за който се отрежда парцел І-58 от кв. 24 с площ 2000 кв. м.
Съгласно кадастралния и регулационен план от 1987 г., имотът е с № 150 и площ
от 2589 кв. м., за който се отреждат УПИ І-150 от кв. 26 с площ 750 кв. м., УПИ
VІІІ-150 от кв. 26 с площ 656 кв. м. и УПИ VІІ-150 от кв. 26 с площ 1092 кв.
м. Изменението на кадастралните и
регулационните граници на имота, описан в нотариален акт № 89, том 11, дело
4226 от 16.05.1974 г., е одобрено със заповед № 2011/1612.1987 г. на кмета на Община
Суворово – заповедта за цялостното одобряване на кадастралния и регулационен
план на с. Калиманци. В заключението е посочено, че в исковата молба и скицата,
издадена от община Суворово, е допусната фактическа грешка, като навсякъде
квартала, в който се намира имотът, следва да се чете кв. 26. На комбинирана
скица № 3 имотът № 58 е изчертан с жълти линии, парцел І-58 от кв. 24 е
изчертан със зелени линии, имотът № 150 е изчертан с черни линии, УПИ І-150,
УПИ VІІІ-150 и УПИ VІІ-150 от кв. 26 са изчертани със сини и червени линии.
Западната кадастрална граница и уличната регулационна линия на УПИ І-150 е
материализирана на място посредством ограда на бетонови колове и оградна мрежа.
Северната кадастрална граница и уличната регулационна линия на УПИ І - 150 е
материализирана посредством каменна ограда. На южната регулационна граница е
изграден масивен гараж, а част от границата е материализирана посредством
ограда от бетонови колове и оградна мрежа. В източната част регулационната
линия не е материализирана на място, а кадастралната граница е материализирана
посредством каменна ограда и съответства на заснемането по кадастрален план от
1987 г. Допълнителното заключение индивидуализира частта от имот пл. № 58 по КП
от 1931 г., включен в парцел І-58 по регулационния план от 1931 г., респективно
УПИ І -150 по регулационния план от 1987 г. на с. Калиманци, общ. Суворово.
Констатациите на вещото лице относно отрежданията по различните планове са
отразени на изготвени към заключението скици.
С оглед така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
За
да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални
предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална
част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2)
предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички
съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.
От доказателствата
по делото се установява, че процесният недвижим имот е придобит от С.Ж.К. през 1974 г., по време на
брака му с Я. Д. К.. По този факт между страните не се спори. Съгласно нормата
чл.13 СК от 1968г. /отм./ недвижимите и движими вещи и правата върху вещи,
придобити през време на брака принадлежат на двамата съпрузи, независимо на чие
име са придобити. Имотът е придобит в режим на СИО между С.К. и съпругата му Я.
К.. Със смъртта на Я. К. заедно с прекратяване на брака се е прекратила и
съпружеската имуществена общност върху имота и е възникнала обикновена
съсобственост. След смъртта си Я. К. /п. 11.04.2004 г./ е оставила за свои
наследници съпруг - С.К., който е придобил 2/3 ид. част от имота (1/2 ид. ч.
при прекратяване на СИО и 1/6 ид. ч. по
наследство), и двама сина - Ж.Ж. и Г. Ж., които са придобили по 1/6 ид. ч. от
имота по наследство. На 04.11.2011 г. е починал Г. С.Ж., който е оставил за
наследници сина си С.С. и дъщеря си Д.С., които са придобили по 1/8 ид. част от
имота. Съгласно правилата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН квотите на
съсобственост относно описания в констативния нотариален акт имот са следните:
8/12 ид. части за С.Ж.К.; 2/12 ид. части за Ж.С.Ж.; 1/12 идеална част за Д.Г.С.
и 1/12 идеална част за С.Г.С..
От
заключението на вещото лице се установява, че описаният в констативния
нотариален акт от 1974 г. имот с пл. № 58 по кадастралния план от 1931 г. е
урегулиран в парцел І-58 с регулационния план от 1931 г. на с. Калиманци, общ.
Суворово. Този регулационен план е приет по време на действието на Закона за
благоустройство на населените места в Княжество България (обн. ДВ бр. 67 от
1905 г., отм.), съгласно който отрежданията по улично-регулационния план имат
непосредствено отчуждително действие. С последващ регулационен план от 1987 г.
от бившия парцел І – 58 са обособени три нови УПИ, един от които е процесният
УПИ І – 150. Този регулационен план е изготвен на базата на кадастралния план
от 1987 г. и видно от комбинирана скица № 3 към заключението на вещото лице е,
че западната и северната граници съвпадат с улично-регулационните граници на
имота, отредени още с улично-регулационния план от 1931 г. Следователно в тази
част улично-регулационният план от 1931 г. на с. Калиманци, общ. Суворово е
приложен.
По
отношение на дворищно-регулационната граница между УПИ І – 150 и УПИ ІІ-151 се
установява, че същата не съвпада нито с регулационните граници по регулационния
план от 1931 г., нито с кадастралните граници по кадастралния план от 1987 г. В частта между двете регулационни линии
(зелена и синя на комбинирана скица № 3 от заключението на вещото лице) се
включва част от бившия имот с пл. № 58 по кадастрален план от 1931 г. и част,
която е извън него и извън регулационната граница по регулационния план от 1931
г. Тази част от имота не е била част от стария имот с пл. № 58 и не е част от
парцел І-58 по регулационния план от 1931 г. и не се установява право на
собственост върху нея, дори и да се приеме, че дворищната регулация от 1931 г. не
е била приложена. Що се отнася до частта от имота, която попада извън
регулационната линия на дворищно-регулационния план от 1987 г. и заключена между
регулационната и кадастралната граница, същата не е част от имот с пл. № 58,
респ. отредения за него УПИ І – 58, т.е. и тя не е част от имота, описан в КНА от 1974 г. Поради
това не може да се приеме, че тази част е била част от имота на съделителите и
като такава е придадена към съседен имот, в частност към УПИ ІІ-151, което да
обуслови извод за наличието на неуредени сметки по регулация.
Съдът
намира, че доколкото и към 1987 г., и към настоящия момент се установява, че частта,
заключена между дворищно-регулационната линия на парцел І-58 и новата
регулационна линия по плана от 1987 г. е в кадастралните граници на имот с пл.
№ 150, дори да е била налице явна фактическа грешка при кадастралното заснемане
от 1987 г., то предвид обстоятелството, че кадастралната граница е
материализирана на място именно съобразно заснемането от 1987 г., т.е. към този
момент тя е била владяна от С.К. и съпругата му, следва да се приеме, че от завземането
й са изтекли повече от 10 години. По арг. от чл. 33, ал. 1 ЗТСУ (отм., действащ
към приемане на плана от 1987 г.) с изтичането на 10-годишния срок парцелните
граници се приемат за имотни, поради което дворищно-регулационният план между
УПИ І -150 и УПИ ІІ-151 е приложен.
В
заключение съдът намира, че искът за делба се явява основателен за УПИ І-150 по
РП от 1987 г. и този имот следва да бъде допуснат до делба между съделителите,
при квоти съобразно правата им на собственост, посочени по-горе. Искането за
делба на реална част от УПИ ІІ-151 по РП от 1987 г. е неоснователно по
изложените съображения за липса на собственост върху тази част и приложението
на дворищно-регулационния план от 1987 г.
Поради
това, че първоинстанционният съд неправилно е индивидуализирал недвижимия имот,
предмет на предявения иск за делба, решението на Районен съд - Девня следва да
се отмени изцяло, включително в частта за разноските.
По разноските: Съдът намира, че не
следва да бъдат присъждани разноски в полза на въззивниците по арг. от чл. 355 ГПК и доколкото искът за делба не е изрично оспорван от ответниците –
съделители, в това число и въззивното производство не е обусловено от тяхното
процесуално поведение.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 146 на Районен съд - Девня, постановено на
27.09.2017 г. по гр.д. № 945/2016 г. И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТНОВЯВА:
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижим имот, находящ се в с. Калиманци, общ. Суворово, с площ от 760 кв. м, съставляващ УПИ І-150 от кв. 26 по кадастрален и
регулационен план от 1987 г. на с. Калиманци, общ. Суворово, одобрен със
заповед № 2011/16.12.1987 г., при
граници: на запад улица; на север – улица; на изток УПИ ІІ-151 и на юг УПИ
VІІІ-150, между съделители и при квоти: 8/12 (осем дванадесети) ид.ч. за С.Ж.К., 2/12 идеални части (две
дванадесети) ид. ч. за Ж.С.Ж., 1/12 (една дванадесета) ид. ч. за С.Г.С. и 1/12
(една дванадесета) ид. ч. за Д.Г.С..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.С.Ж. и С.Ж.К. срещу Д.Г.С.
и С.Г.С. иск в частта, в която се претендира делба на реална част от УПИ
ІІ-151 от кв. 26 по кадастрален и регулационен план от 1987 г. на с. Калиманци,
общ. Суворово, одобрен със заповед № 2011/16.12.1987 г., с площ от 70 кв. м., заключена между т. 6, 7 и 8 на комбинирана скица
№ 2 от заключението на вещото лице, намираща се на л. 27 от делото, която
приподписана от съда съставлява неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.