РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Плевен, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500320 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1548 от 30.12.2021 г по гр. дело № 2499/21 г по
описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че спрямо "ЕУРОБИЛДИНГ - Е” ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, представлявано
от Д. У. ответникът „ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Цариградско
шосе № 115Е, представлявано от Е.А. не е собственик на следните
недвижими имоти, находящи се в гр. *******, а именно: 1. Апартамент №6 в
секция „В” на 2-ри жилищен етаж, състоящ се от две спални, кухненски бокс,
дневна, тоалетна и баня е тоалетна, със застроена площ от 106.83кв.м., ведно с
принадлежащата му маза №6 (шест) с площ от 6,62кв.м., ведно с
прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на
собственост върху поземления имот; 2. магазин №4 в секция „В”, състоящ се
от търговска зала, склад и санитарен възел, със застроена площ от 25,33кв.м.
1
ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от
правото на собственост върху поземления имот, на основание чл.124 от ГПК.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Пиреос недвижими
имоти ЕООД ,в която се възразява, че съдът е постановил едно недопустимо,
респективно неправилно и незаконосъобразно решение.Възразява се, че
решението е недопустимо като постановено по недопустим иск. Утвърждава
се във въззивната жалба, че за ищеца пред първата инстанция липсва правен
интерес от предявяването на иска, тъй като на 24.02.2021 г ответното
дружество пред първата инстанция е било въведено във владение и ищецът
пред РС не може да почерпи никакви права за себе си в резултат на
евентуално уважаване на предявения иск. Възразява се също така, че следва
да се има предвид по същество разпоредбата на чл. 496 ал.2 от ГПК като се
приеме, че при липсата на последваща отмяна по съдебен ред на обжалваното
постановление за възлагане то правото на собственост преминава върху
купувача от дена на постановлението. В този смисъл, според въззивника, дори
и да се приеме, че постановлението за възлагане е влязло в сила след
прекратяването на производството по втората жалба срещу него, то не е
отменено и собствеността върху процесните имоти е преминала върху
купувача от деная на постановлението. Претендира се отмяна на
постановеното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли
предявения иск.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Възразява се, че правният интерес на
страната се обуславя от възможността й да придобие права след отричането
на правото на другата страна. При уважаване на предявения отричателен
установителен иск въззиваемата страна пред ОС – Плевен и ищец пред РС –
Плевен ще има възможност да предприеме последващи правни и фактически
действия, за да бъде отстранена другата страна от имотите, в които е
въведена ,независимо, че не е техен собственик. Възразява се, че независимо
кога ЧСИ е поставил своя печат за влизане в сила на постановлението за
възлагане, то не може да влезе в сила по – рано от 18.01.2021 г, когато е
потвърден съдебния акт, с който е оставена без разглеждане втората жалба
срещу постановлението за възлагане като недопустима. Според въззиваемата
страна твърденията ,че постановлението за възлагане поражда права от
2
издаването му, а не от влизането в сила, са незаконосъобразни. Претендира
се потвърждаване на атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск, наличието на постановление за
възлагане на процесните недвижими имоти на праводателя на въззивника,
дата на влизане в сила на постановлението, действие на същото относно
правата по него
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА
РС е приел, че е било видно от приложеното по делото
Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.04.2018 г,, влязло в сила
на 30.11.2018 г., вписано в СлВП с вх. Рег. №14208/19.12.2018 под акт №156,
том37, дело №2190 и Постановление за възлагане на недвижим имот от
25.04.2018 г, вписан в СлВП с вх. Рег. №14230/19.12.2018 под акт №172,
том37, дело №2190, че ЧСИ Н. В. е възложила процесните недвижими имоти,
собствени на ищеца на „Банка Пиреос България“ АД. Установява се, според
РС, че срещу постановленията за възлагане са депозирани две жалби, а
именно от „Еуробилдинг –Е“ ООД и „ МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ
ИНВЕСТМЪН“ ООД. От приложеното по делото определение
№807/18.07.2018 г. по в.г.д. №433/2018 г. по описа на ПлОС, влязло в сила на
07.11.2018 г. се установява, според РС, че жалбата на „Еуробилдинг –Е“ ООД
срещу процесните постановления за възлагане е оставена без уважение
разглеждане като недопустима. Приобщено като доказателство по делото е и
определение №1119/19.10.2018 г. по в.г.д. №655/2018 г. по описа на ПлОС,
влязло в сила на 18.01.2021 г., от което се установява, че жалбата на „
МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪН“ ООД срещу процесните
постановления за възлагане е оставена без разглеждане като недопустима.
Установява се от приложените по делото доказателства, че „ПИРЕОС
НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД е образувано, чрез отделянето му от „Банка
Пиреос България“ АД и че в активите на образувано дружество попадат и
процесните недвижими имоти. Видно е било от приложения по делото
3
Договор за наем от 30.03.2016 г. и сключения Анекс към него от 01.04.2019 г.,
че ищецът е отдал под наем процесните недвижими имоти на трето по делото
лице. От приложената по делото призовка за принудително изпълнение,
отправена до ищеца, се установява, според РС, че същият е известен, че на
24.02.2021 г. ще се пристъпи към въвод във владение на ответника по
отношение на процесните имоти. Приобщен като доказателство по делото е и
Протокол за въвод във владение от 24.02.2021 г., от който се установява, че
ответника по делото е въведен от ЧСИ във владение на процесните имоти.
Установява се от приложените по делото справки от СлВП Плевен, че към
02.07.2021 г. ответникът е вписан като собственик на процесните имоти.
РС е приел, че съобразно разпределената от съда доказателствена
тежест ищецът следва при условията на пълно и главно доказване, да докаже
правния си интерес от воденето на отрицателен установителен иск.
Съответно при установяване на правен интерес от страна на ищеца от
воденето на настоящето производство в тежест на ответника по делото е да
установи правото на собственост върху процесните недвижими имоти, въз
основа на влязъл в сила въвод във владение. От приобщените по делото
доказателства безспорно се установява,според РС, че ЧСИ Н. В. с
Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.04.2018 г, вписан в
СлВП с вх. Рег. №14230/19.12.2018 под акт №172, том37, дело №2190 че ЧСИ
Н. В. е възложила процесните недвижими имоти, собствени на ищеца на
„Банка Пиреос България“ АД. Не е било спорно по делото, че срещу
постановлението за възлагане са подадени две жалби от Еуробилдинг –Е“
ООД и „МИНДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪН“ ООД. По делото
се установява и, че двете жалби са оставени без разглеждане като
недопустими, като определение №1119/19.10.2018 г. по в.г.д. №655/2018 г. по
описа на ПлОС, постановено по втората по време жалба, депозирана от „
МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪН“ ООД е влязло в сила на
18.01.2021 г. По делото не е спорно и, че ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“
ЕООД е образувано, чрез отделянето му от „Банка Пиреос България“ АД и, че
в активите на образувано дружество са включени и процесните недвижими 6
имоти. По делото са представени доказателства от ищеца, че той е отдавал
под наем процесните недвижими имоти, поради което и съдът е приел, че по
отношение на него е налице правен интерес от воденото на настоящия иск,
тъй като с отричане правото на собственост на ответника ще може да
4
продължи да ползва имота, да го отдава под наем и да реализира доходи. С
оглед на изложеното съдът е приел, че предявеният иск е допустим, поради
което следва да се произнесе и по въпроса за неговата основателност.
Спорно по делото е било дали Постановлението за възлагане на
процесните недвижими имоти е влязло в сила по отношение на ответника,
както и дали той е собственик на същите. Съгласно трайната съдебна
практика постановлението за възлагане влиза в сила след като изтече срока по
чл.436, ал.1 ГПК за обжалването му, респ. след като постъпили жалби са
приети от съда за неоснователни. Видно е от приобщените по делото
доказателства, че производството по чл.437 ГПК във връзка с произнасяне от
съда по подадените жалби е приключило на 18.01.2021 г., когато е влязло в
сила определение №1119/19.10.2018 г. по в.г.д. №655/2018 г. по описа на
ПлОС. Поради изложеното съдът е приел, че процесното постановление за
възлагане на недвижими имот е влязло в сила именно на 18.01.2021 г. и от
този момент насетне придобилият имотите на публична продан става
собственик на същите. Спорно на второ място по делото е било и дали към
датата на влизане в сила на постановлението за възлагане ответникът е могъл
да се легитимира като собственик на имотите. Съдът е приел, като е
съобразил че постановлението за възлагане на процесните недвижими имоти
е влязло в сила на 18.01.2021 г., че към 11.02.2019 г., когато „Пиреос
Недвижими имоти“ ЕООД се е отделило от „Банка Пиреос България АД“
Банката не е била собственик на имотите, поради което и не е могла да ги
прехвърли като актив на новообразуваното дружество, съответно същото да
придобие собствеността върху тях. Поради изложеното съдът е приел, че по
отношение на ищеца ответникът не е собственик на процесните имоти,
поради което иска като основателен следва да бъде уважен.
РЕШЕНИЕТО на Плевенски районен съд е недопустимо
РС е изложил мотиви, които не се споделят от въззивната
инстанция .
Основен спорен въпрос по настоящето дело е този за наличието на
правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, което е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на същия.
В исковата молба ,подадена първо пред Пл ОС, стр. 3 от същата,
5
ищцовата страна твърди, че е „собственик на процесните два имота, които
са предмет на принудително изпълнение от „Банка Пиреос България „АД“.
Твърди също така, че „има интерес от депозирането на отрицателен
установителен иск, които да отрече собствеността на“Пиреос недвижими
имоти „ЕООД в качеството му на правоприемник на „Банка Пиреос
България „АД, тъй като при уважаване на иска ищецът ще продължи да
стопанисва имотите като получава наемни вноски, което и доказва
наличието на правен интерес от иска.“
От представените по делото доказателства, а и безспорно между
страните е, че постановление за възлагане на процесните имоти от 25.04.2018
г на ЧСИ Н. В. по изп. дело № 20168140400564 на взискателя Банка Пиреос
България АД е влязло в сила на 18.01.2021 г. В този смисъл към момента на
подаване на исковата молба, която е от 17.02.2021 г, това обстоятелство е
било налице. Към този момент не е бил извършен въвод във владение, което е
станало на 24.02.2021 г, видно от писменото доказателство на л. 83 и сл. от
първоинстанционното дело. От този момент нататък ищецът “Еуробилдинг –
Е“ ООД не е бил във владение на процесните имоти.
Съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Като е приел наличието на правен интерес у ищеца от предявяването
на отрицателния установителен иск Пл РС не е съобразил посочената
разпоредба и всички факти по делото.
Към датата на подаване на исковата молба постановлението за
възлагане е било влязло в сила и съгласно чл. 496 ал.2 от ГПК от деня на
влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички
права, които длъжникът е имал върху имота. Седмица след подаването на
исковата молба ищецът вече не е бил във владение на процесните апартамент
и магазин и уважаването на предявен отрицателен установителен иск за
собственост не би му възстановил това владение.
Съгласно чл. 214 ал. 1 от ГПК в първото заседание за разглеждане на
делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата
на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени
основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното
дирене в първата инстанция той може да измени само размера на
6
предявения иск, както и да премине от установителен иск към
осъдителен и обратно.
Ищецът не се е възползвал от правата си по чл. 214 ал.1 от ГПК, а
целта, която той е описал в исковата молба, не може да бъде постигната чрез
отрицателен установителен иск за отричане собствеността на ответника пред
Пл РС.
Предвид гореизложеното въззивният съд приема, че предявеният иск е
недопустим поради липса на правен интерес и постановеното решение по
такъв иск като недопустимо следва да бъде обезсилено. Следва и да се
прекрати производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
Пред първата инстанция не са претендирани разноски и не са
присъдени такива. Пред въззивната инстанция от въззивника се претендират
разноските за настоящата инстанция, които, съобразно представения списък
на разноските, са в размер на 257,59 лв внесена държавна такса. Следва да се
осъди въззиваемата страна да заплати разноски в такъв размер на въззивника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 1548 от 30.12.2021 г по гр. дело № 2499/21 г
по описа на Плевенски районен съд КАТО НЕДОПУСТИМО И
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО
ОСЪЖДА "ЕУРОБИЛДИНГ - Е” ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление в гр. *******, представлявано от Д.У. У. ДА
ЗАПЛАТИ на „ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в ******, представлявано от Е.А.
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 257,59 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ в месечен срок от съобщението до страните за изготвянето му при
условията на чл. 280 от ГПК
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8