№ 202
гр. Н., 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Валентина Хр. Великова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20213620101263 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба, съдържаща иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД за обявяване
нищожността на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите в
размер на 1101,90лв., както и клаузата за неустойка в размер на 734,55лв., обективирани в
договор за паричен заем *** № *** г.
Ищецът твърди, че е сключен с ответника договор за паричен заем за сумата от
1500лв. при ГПР 49,49%, годишен лихвен процент 40,32%. С договора била уговорена
клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
паричен заем в размер на 1101,90лв. Освен това била предвидена неустойка в размер на
734,55лв.
Общия размер на сумата, която следвало ищцата да върне по договора за заем е в
размер на 3 770,55лв.
Ищецът твърди, че клаузата по чл. 1, ал.3 от договора за заплащане на таксата за
експресно разглеждане на документите в размер на 1101,90лв., както и клаузата по чл. 4,
ал.2 от договора, за заплащане на неустойка в размер на 734,55лв. са нищожни на основание
чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 19, ал.4,
чл. 21, ал.1, чл. 33, ал. 1 от ЗПК и при условие на евентуалност сочи, че те са нищожни
поради това, че посоченият в договора ГПР не съответства на действителния.
Ищецът твърди, че с договарянето на посочените суми, за такси и за неустойка, е
накърнен и принципа на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, т.3 от ЗЗД, като по този
начин се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора, до
нарушаване на интересите на ищеца и с цел извличане на собствена изгода за кредитора.
1
Договорената такса неустойка нарушава добрите нрави и поради това, че е в размер,
надвишаващ размера на отпуснатия кредит, с което се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост.
Ищецът твърди, че с уговарянето на посочената неустойка е нарушен чл. 18, ал. 4, чл.
21, ал.1, чл. 33, ал.1 от ЗПК. Договорената неустойка заобикаля задължението на кредитора
да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже отпускането на кредита, което е в нарушение на Директива 2008/48/ ЕО на
Европейския парламенти на Съвета от 23.04.2008 г. и на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК е
нищожна. Ищецът сочи, че по този начин ответникът – кредитор прехвърля риска от
неизпълнение на финансовата институция върху длъжника, като по този начин се стига до
значително увеличение на задълженията. Ищецът твърди, че посочената неустойка излиза
извън обичайните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, по см. На т.3 от
ТР № 1/ 2010 г. на ВКС по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК и е нищожна. Твърди, че се заобикаля
разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗПК, като чрез посочената неустойка се договаря още едно
допълнително обезщетение.
Относно договорената такса за експресно разглеждане на документите, ищецът сочи,
че чрез нея се нарушава чл. 10а, ал.1 от ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Ищецът сочи, че се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК и се нарушава
изискването ГПР да не бъде по – висок от 5 пъти размера на законната лихва по
просрочените задължения. Ищецът сочи, че посочения в договора размер на ГПР не е
реалния и това е заблуждаваща търговска практика по см.на чл. 68д, ал.1 и ал.2,т. 1 от ЗЗП, а
посочването на по – нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по см.на чл. 6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО. Това прави клаузата за
неустойка неравноправна по см.на чл. 4, пар.1 от Директива 93/13/ЕО.
Ищецът се позовава на нарушение на Директива 93/13/ЕО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи.
Ищецът твърди, че е нарушен и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в
договора ГПР не включвал, противно на разпоредбата от закона, всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита. Ищецът твърди, че в
договора за кредит била посочена абсолютна стойност на ГПР, но не и методиката по която
той се определя. Поради липсата на яснота относно включените в ГПР компоненти, извън
които се претендира и клаузата за неустойка, ищецът счита, че договорът за потребителски
кредит е недействителен, а поради това недействителни са клаузите за неустойка и за такса
за експресно разглеждане на документите, поради неспазване на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Ищецът моли съда, да постанови решение, съгласно което да прогласи като нищожни
2
клаузите за заплащането на заплащане на такса за експресно разглеждане на документите в
размер на 1101,90лв., както и клаузата за неустойка в размер на 734,55лв., на основание чл.
26, ал.1 от ЗЗД, поради неспазване на нормите на чл. 22, вр. чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК и
чл. 143 от ЗЗП.
От ответната страна „Вива Кредит“ ООД е постъпил писмен отговор по иска.
Ответникът оспорва твърденията за нищожност на договорената такса и неустойка.
Ответникът сочи, че за кредитора няма забрана за обезпечаване на заемите и в случай на
неизпълнение на условията за това да изисква неустойка. Сочи, че няма накърняване на
добрите нрави, а самия ищец не бил посочил в какво точно те са нарушени.
Ответникът сочи, че неустойката обезпечава липсващите гаранции за кредитора за
връщането на дадената в заем сума. Оспорва твърдението, че договорената неустойка била в
силно завишен размер и нарушавала принципа на свобода на договарянето. Ответникът
сочи, че ищцата е можела да не приеме сключването на договора или да се откаже от него в
14 дневен срок, но това не е сторено, поради което тя се е съгласила с всички условия на
договора.
Ответникът оспорва твърденията, че договорената неустойка била скрита лихва и
следвало да се включи в ГПР. Твърди, че чл. 33, ал.1 онт ЗПК не намира приложение не е
налице нарушение на неговите изисквания.
Ответникът оспорва твърдението за нищожност на клаузата за заплащане на такса за
експресно разглеждане на документи. Ищцата е можела сама да избира дали да приеме това
условия или да изчака 10 дни за да получи искания кредит. Твърди, че не е нарушена
свободата на договаряне, не са нарушени добрите нрави, както и чл. 19, ал.4 от ЗПК. Сочи,
че таксата се плаща за действие, предхождащо отпускането на кредита и неговото усвояване.
Предоставянето на тази услуга е резултат на доброволното съгласие на ищцата с условията
на договора.
Оспорва твърдението, че е нарушен чл. 11, а.1, т.10 от ЗПК, тъй като законът не
изисквал в ГПР да бъдат включени всички разходи, а само да се посочат допусканията,
използвани при изчисление на ГПР.
Оспорва твърдението, че договорената неустойка е следвало да се включи в ГПР, а
нейното включване би довело до нарушаване на чл. 19, ал.3 от ЗПК. Сочи, че посочената
разпоредба не включва разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за кредит. Неизпълнението на задължението по обезпечаване
на кредита било условно задължение, което не се включва в ГПР.
Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно
3
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието за безспорно установено в отношенията между страните
сключването на договор за паричен заем *** № *** г. Договорът е сключен с предмет заем
на парична сума от 1500лв. Съгласно договора, в чл. 1, ал. 2 е посочено, че заемателят бил
заявил преди подписване на договора, че е избрал доброволно да се ползва от допълнителна
услуга, предоставяна от кредитора, което било декларирано в попълненото от него ППЗ или
форма за онлайн кандидатстване. Съгласно посоченото в ал. 3, за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят
дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер
на 1101,90 лв.
Съгласно чл. 2 от договора, заемателя се задължавал да върне заетата сума, при
посочените условия, както следва: 202,40лв. погасителна вноска, в която са включени
дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане; срок на заема 15 месеца;
посочени са датите на вноските, при ГЛП по заема – 40,32 % и ГПР от 49,49 %.
По своя характер, сключения между страните отговаря на изискванията на чл. 9, ал.1
от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за който по силата на препращащата разпоредба
на чл. 24 ЗПК се прилагат нормите на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Ищецът по делото има качество качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК,
както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, като за самото му сключване има формални изисквания, които са
задължителни. Такива изисквания се съдържат в нормите на чл. 10, 10а и чл. 11 от ЗПК.
Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съдът намира, че сключения от страните договор за паричен заем съдържа
неравноправни клаузи, които правят договора недействителен. Конкретно такава клауза е
посочената в чл. 1, ал.2 и 3 такава, относно заплащане на такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричния заем в размер на 1101,90 лв. съдът намира, че в случая
не е налице и допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, което да налага
отделно заплащане за нейното предоставяне. Допълнителни са тези услуги, които са извън
основната престацията на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение
възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Разглеждането на подадената от заемателя заявка за отпускане на паричен
заем е част от процеса по отпускане и усвояване на заема и свързаните с това необходими
административни разходи.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения
размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги,
4
свързани с договора за потребителски кредит. Съдът счита, че в случая не е налице
допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, тъй като такива са онези услуги, които
са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните – например издаването на различни удостоверения и
служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Посочените
по-горе услуги имат характер на действия свързани с управлението на кредита, за които
разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК забранява заплащането на такси.
От своя страна и съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.2 - 4 от ЗПК, кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Съдът намира, че посоченото в чл. 1, ал.2 и ал.3 от договора, задължение за плащане
на такса за експресно разглеждане на документи представлява нарушение на чл. 10а, ал.2 от
ЗПК. Това е нарушение на разпоредбата на ал.3 от с.з, тъй като посочената допълнителна
услуга, сама по себе си представлява дейност по усвояване и управление на кредита.
Предвид на наличието на изрична забрана съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗПК да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита, то сключения договор за допълнителни услуги явно заобикаля законните забрани и
на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК клаузата се явява нищожна.
Следователно клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документите заобикаля изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, поради което е нищожна
съгл. чл.21, ал.1 от ЗПК.
Неравноправна клауза, съгласно сключения договор за паричен заем е и тази относно
посоченото в чл. 4, ал.1 обезпечение на договора, което следва да се предостави от
заемателя. Съгласно посоченото в договора, заемателят се задължава в 3 дневен срок от
усвояването на сумата по договора да представи едно от посочените в чл. 4, ал.1, т.1 и 2
обезпечения – поръчител, физическо лице с поставени към него изисквания относно възраст,
трудова заетост, доходи, и лични кредитни и други задължения, или съгл. т. 2 да представи
банкова гаранция.
Съгласно посоченото в чл. 4, ал.2 от договора, при неизпълнение на задължението за
представяне на обезпечени, заемателят дължи неустойка в размер на 734,55 лв.
Съдът намира, че посочената обслужва кредитора, който към момента на сключване
на договора поставя с него условие, което има значение за кредитната платежоспособност на
заемателя и е условие за сключване на самия договор. Така посоченото в чл. 4 от договора за
заем условие, утежнява положението на заемателя, като го задължава с изплащането на
сума, посочена в чл. 4, ал.2 от договора, дължима като неустойка за неизпълнение на
задължение, което няма пряко отношение към отпускането на кредита, а към неговото
обезпечаване. Съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Практически
5
смисълът на поставените в договора условия, в т.ч по неговото обезпечаване, представляват
комисионна за действие, свързано с усвояването на кредита.
В случая чрез неустойката се обезпечава изпълнението на едно акцесорно задължение
на заемателя, а не на основното му задължение да върне предоставената му в заем сума и не
служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението му. След изтичане на предвидения в
клаузата 3-дневен срок, неустойката става дължима и започва да се изплаща от заемателя
въпреки, че към този момент не са настъпили вреди за заемодателя и няма яснота дали
въобще ще настъпят за да бъдат обезщетени. Същата става част от общото задължение,
което вече става в размер на 3770,55лв. и се дължи също като част от месечната погасителна
вноска, която според посоченото в договора става вече в размер на 251,37 лв. С това,
уговорената неустойка води до оскъпяване на предоставения заем и реално заемодателят
получава една допълнителна сума над допустимия съгл. чл.19, ал.4 от ЗПК лимит, а самата
неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
поради което накърнява добрите нрави и следователно е нищожна съгл. чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК.
Съгласно §1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да е предвидена като
неустойка в договора при неизпълнение, сумата по чл. 4, ал. 1 не е включена в посочения от
кредитора ГПР, както и в предварително посочения от него погасителен план с посочена
месечна погасителна вноска.
Съгласно т. 2 от ДР ЗПК „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, а „общ размер на кредита“ е
максималният размер (лимит) или общата сума, предоставяна по договора за кредит. В този
смисъл, съдът намира, че посочената в договора в чл. 2, ал.1, т. 7 обща сума за плащане е
подвеждаща за потребителя и същия не е могъл да прецени действителният размер на
задължението си и последиците от неизпълнението на договорните си задължения. Като не е
посочен действителния й размер на още едно основание кредитодателят е нарушил
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Всичко гореизложено прави договореното в чл. 4, ал.2 от договора заплащане на
неустойката, недействителна клауза.
Самата клауза за неустойката от договора се явява и неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3, 5, 10 и т. 19 от ЗЗП, като поставя изпълнението на
6
задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение
зависи единствено от неговата воля; задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка; налага на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора и най – вече не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези
нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов
чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/ 2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Посочената в
договора неустйока за предоставяне на „обезпечение“ се дължи, независимо дали
отговорността на поръчителя ще бъде ангажирана при евентуално неизпълнение от страна
на длъжника или не. Това възнаграждение е в размер на повече от половината от
предоставения заем, което води до увеличение на ГПР по договора за заем, което от своя
страна представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, т.к води до
увеличение на размера на разходите по кредита. Посочената разпоредба ограничава размера
на ГПР до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С ПМС
№ 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения е определен годишния размер на законната лихва
за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Предвид на това, че ОЛП на БНБ момента на сключване на договора е
бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия процент, то нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК
означава, че ГПР не може да е повече от 50%. От това следва, че посоченото в договора
относно лихвения процент и ГПР не отговаря на действителността, доколкото посочената в
договора неустойка увеличава значително техния размер.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съдът намира, че нищожността на клаузите, касаещи таксата за ескпресно
разглеждане на документите и клаузите относно неустойката, не води до нищожност на
7
целия договор, тъй като той може да се приложи и без тях – чл.146, ал.5 от ЗЗП.
Предвид на горното, съдът намира, че исковете на ищеца за обявяване на клаузите за
заплащане на таксата за ескпресно разглеждане на документите в размер на 1101,90лв. и
клаузите за заплащане на неустойката в размер на относно неустойката в размер на
734,55лв. са нищожни и следва да се прогласи същата на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД,
поради неспазване на нормите на чл. 22, вр. чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Ищцата претендира направените по настоящето дело разноски.
По исковото производство ищцата е направила разноски в общ размер на 100лв. за
държавни такси по двата иска.
Ответникът не е направил разноски по делото.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да се уважат изцяло
направените от нея разноски и се осъди ответникът да й заплати сумата от 100лв.
От името на пълномощника на ищцата се претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.1 вр. чл. 2, ал.5 от
НМРАВ, конкретно в размер на 600лв., по 300лв. за всеки от двата предявени иска.
Посочена е банкова сметка.
Съдът намира искането за разноски за оказаната от пълномощника на ищцата правна
защита и помощ, на основание чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА за допустимо, но неоснователно.
Съгласно посоченото в чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Посоченото от пълномощника на
ищцата основание по т. 3 „роднини, близки или на друг юрист“ не е подкрепено с каквито и
да е доказателства. Същите не биха били необходими само при условие, че не се претендира
посоченото възнаграждение, но с оглед на заявената изрична претенция в тази насока,
доказателствата са необходими, поради което и липсата им прави искането недоказано и
неоснователно, поради което следва да се отхвърли. Противното би било проява на
злоупотреба с процесуални права, каквато чл. 57, ал.2 от Конституцията на Република
България не допуска.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 10а, чл. 11, чл. 19
от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, нищожността на клаузата за заплащането на такса за експресно
8
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1101,90лв., съгласно
чл. 1, ал.3 от договор за паричен заем *** № *** г., сключен между С. Х. М. с ЕГН
********** от гр. Н., обл. Шумен, ул. *** като Заемател и „Вива Кредит“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к Люлин 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от
*** Д.С.Д., като заемодател.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 10а, чл. 11, чл. 19
от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, нищожността на клаузата по чл. 4, ал.2 за заплащането на
неустойка в размер на 734,55 лв. за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, посочено в чл. 4, ал.1 от договор за паричен заем *** № *** г., сключен между
С. Х. М. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Шумен, ул. *** като Заемател и „Вива Кредит“
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к
Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от *** Д.С.Д., като заемодател.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Вива Кредит“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от *** Д.С.Д., ДА
ЗАПЛАТИ НА С. Х. М. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Шумен, ул. ***, направените по
делото разноски в размер на 100 лв.(сто лева).
ОТХВЪРЛЯ искането на основание чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.1 вр. чл. 2,
ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), на
адвокат М.В. М. от *АК, с ЕГН **********, от гр. П., бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.
Б, за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. (шестстотин лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
9