Присъда по дело №1542/2023 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 20
Дата: 19 март 2025 г. (в сила от 11 юли 2025 г.)
Съдия: Мариела Викторова Йосифова
Дело: 20231320201542
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 20
гр. Видин, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
СъдебниМАРИН Т. МАРИНОВ

заседатели:ПЛАМЕНКА Н. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА
и прокурора Р. Илк. П.
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Наказателно дело от
общ характер № 20231320201542 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. А. С., роден на 09.10.1951г. в гр. Видин,
ЕГН **********, живущ в с. Буковец, Видинска област, българин, български
гражданин, средно-специално образование, женен, неосъждан за ВИНОВЕН в
това, че на 20.07.2023 год. в с.Буковец, обл.Видин, в кравеферма, находяща се
в бивш стопански двор, в съучастие, като съизвършител с И. Д. А. с ЕГН
**********, се заканили с убийство на Р. Б. А. от гр.Видин с думите “В най-
скоро време ще те ликвидирам“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 във
вр. с ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което и на основание чл.144, ал.3
във вр. с ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл. 55 ал.1 т.2 от НК и
чл.36 от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 /три/ месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание за срок от 3/три/ години, считано от влизане на
1
присъдата в законна сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. А. С., роден на 09.10.1951г. в гр. Видин,
ЕГН **********, живущ в с. Буковец, Видинска област, българин, български
гражданин, средно-специално образование, женен, неосъждан за
НЕВИНОВЕН в това, че 20.07.2023 год. в с.Буковец, обл.Видин , в
кравеферма, находяща се в бивш стопански двор, се заканил с палаж
/престъпление по чл. 330 ал. 1 от НК/на Р. Б. А. от гр.Видин с думите: „Ще ти
запаля дома да изгориш“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му и го ОПРАВДАВА по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл.320а от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Д. А., роден на 21.09.1980г. в гр. Видин,
ЕГН **********, живущ в с. Буковец Видинска област, българин, български
гражданин, средно образование, женен, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че
20.07.2023 год. в с.Буковец, обл.Видин , в кравеферма, находяща се в бивш
стопански двор в съучастие, като съизвършител с Д. А. С. с ЕГН ********** ,
се заканили с убийство на Р. Б. А. от гр.Видин с думите „Сега те убивам“,
замахвайки с брадва и задържайки я над главата му, като това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по
чл.144, ал.3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК , за което и на
основание чл.144, ал.3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК , във вр. с
чл. 55 ал.1 т.1 от НК и чл.36 от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6/шест/ месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
ОСЪЖДА подсъдимите Д. А. С. и И. Д. А., със снета по делото
самоличност да заплатят по сметка на ОД на МВР – Видин сумата от 57,03
лева, представляваща разноски за вещо лице по досъдебното производство.
ОСЪЖДА подсъдимите Д. А. С. с ЕГН ********** и И. Д. А. с ЕГН
**********, със снета по делото самоличност да заплатят СОЛИДАРНО на Р.
Б. А. от гр.Видин сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от престъплението по чл.144 ал.3 във вр. с ал. 1 във вр. с
чл.20, ал.2 от НК неимуществени вреди изразяващи се в болка и страдание , в
едно със законната лихва , считана от датата на увреждането , до
2
окончателното и изплащане.
Отхвърля предявения граждански иск от Р. Б. А. от гр.Видин,за
неимуществени вреди в останалата му част до пълния предявен размер от
10 000 лева , като недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимите Д. А. С. с ЕГН ********** и И. Д. А. с ЕГН
**********, със снета по делото самоличност да заплатят СОЛИДАРНО ДТ
върху уважения граждански иск в размер на 80,00 лева по сметка на РС Видин.
ОСЪЖДА подсъдимите Д. А. С. с ЕГН ********** и И. Д. А. с ЕГН
**********, със снета по делото самоличност да заплатят СОЛИДАРНО на Р.
Б. А. от гр.Видин сумата от 500 лева , представляваща направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Видински
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 20/19.03.2025 г. ПО НОХД № 1542/23 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Видинската районна прокуратура е обвинила
1. Данчо Атанасов Спасов, роден на 09.10.1951г. в гр. Видин, ЕГН **********, живущ в с.
Буковец, Видинска област, българин, български гражданин, средно-специално образование,
женен, неосъждан за това, че:
- на 20.07.2023 год. в с.Буковец, обл.Видин, в кравеферма, находяща се в бивш стопански
двор, в съучастие, като съизвършител с Ивайло Данчов Атанасов с ЕГН **********, се
заканили с убийство на Румен Борисов Ангелов от гр.Видин с думите “В най-скоро време
ще те ликвидирам“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК
и за това , че
- на 20.07.2023 год. в с.Буковец, обл.Видин , в кравеферма, находяща се в бивш стопански
двор, се заканил с палаж /престъпление по чл. 330 ал. 1 от НК/на Румен Борисов Ангелов от
гр.Видин с думите: „Ще ти запаля дома да изгориш“, като това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.320а от НК.
И
2. Ивайло Данчов Атанасов, роден на 21.09.1980г. в гр. Видин, ЕГН **********, живущ в с.
Буковец Видинска област, българин, български гражданин, средно образование, женен,
неосъждан за ВИНОВЕН в това, че 20.07.2023 год. в с.Буковец, обл.Видин , в кравеферма,
находяща се в бивш стопански двор в съучастие, като съизвършител с Данчо Атанасов
Спасов с ЕГН ********** , се заканили с убийство на Румен Борисов Ангелов от гр.Видин с
думите „Сега те убивам“, замахвайки с брадва и задържайки я над главата му, като това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по
чл.144, ал.3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.Моли Съда да признае подсъдимите за виновни по
повдигнатите им обвинения и им наложи предвидените за тези престъпления наказания.
Подсъдимите редовно призовани се явяват лично и със защитник, дават обяснения, в които
отричат извършването на престъпленията. Защитникът им моли Съда да признае
подсъдимите за невиновни и да ги оправдае по повдигнатите обвинения.
В съдебното производство е конституиран като частен обвинител и граждански ищец
пострадалия Румен Борисов Ангелов, като е допуснат за съвместно разглеждане граждански
иск за сумата от 10 000 лв, срещу подсъдимите солидарно,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.
1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК - преживеният от него страх от заканите, ведно със законната
лихва от датата на увреждането.
Частния обвинител и граждански ищец се явява лично в съдебното заседание и с
редовно упълномощен процесуален представител. Поддържат тезата на обвинението ,
развиват аргументи за доказаност на повдигнатото обвинение и молят за уважаване на
предявения гр. иск в цялост.
От събраните по делото писмени и гласни доказаателства Съдът установи следната
фактическа обстановка:
Св. Румен Борисов Ангелов към лятото на 2023г. е работел като шофьор – закупчик в „Ел Би
Булгарикум“ ЕООД гр.София.
На 20.07.2023 г., сутринта св. Румен Борисов Ангелов отишъл в изпълнение на служебните
си задължения в бившия стопански двор в с. Буковец, където се помещава кравеферма
1
стопанисвана от подс. Данчо Атанасов Спасов.
Данчо Спасов бил събрал млякото в хладилна вана , като св. Ангелов взел проба за анализ.
След като извършил анализа с предоставения му от работодателя уред ,св.Ангелов
установил, че млякото е било развалено – пресичало се, и отказал да го изкупи.
Показал епруветката с пробата и на подс. Данчо Спасов, при което последния се разгневил и
започнал да вика , че св. Ангелов прави това нарочно , за да му връща млякото.
На място дошъл и синът на Д. Спасов – подс. Ивайло Атанасов . Разбирайки ситуацията И.
Атанасов също започнал да вика, взел една брадва и замахвайки с нея към главата на
Ангелов му казал: „ Сега те убивам“. Бутал го, дърпал го , удрял го , скъсал му якето.
Подс. Д. Спасов взел брадвата от ръцете на сина си , но продължил да псува пострадалия
Ангелов и му се заканил: “В най скоро време ще те ликвидирам“, „Ще ти запаля дома, да
изгориш“.
Св. Ангелов успял да се отскубне и се качил в камиона, като веднага се обадил по телефона
на св. Петър Петров – директор на местния клон на дружеството , за да го уведоми за
случилото се. Св. Петров поискал да разговаря с подс. Спасов, при което пострадалия подал
телефона на Спасов. Петров се опитал да успокои Спасов, като му предложил да вземат
проба от млякото и да я занесат директно в лабораторията, за да се установи годността му.
Спасов се съгласил, а Ангелов потеглил с автомобила и след като се отдалечил малко от
фермата спрял и сигнализирал на тел.112 за случилото се.
Ангелов в изпълнение на служебните си задължения продължил към кравефермата в с.
Гомотарци , където бил видян от сина на собственика на кравефермата – св. Н. Николов с
охлузена брадичка, скъсано яке и видимо уплашен.
Малко по – късно се прибрал в базата на „Ел Би Булгарикум“ в гр.Видин, където бил видян
от колегите си , в това число и свидетелите Петров и Генчев.
За случилото се Ангелов разказал на колегата си – св. Костов, като последния заради това
също отказал да ходи да изкупува мляко от фермата на подсъдимите.
Още същия ден пострадалия Ангелов се освидетелствал , като д-р Анка Иванова , началник
отд. Съдебна медицина при МБАЛ Видин е отразила констатациите си в Съдебно
медицинско свидетелство №79/23г. , видно от което при извършения преглед е установила
контузия на брадата с охлузване на кожата, контузия на дясна гривнена област, издраскване
на дясна китка, болки в гърба и коляното, които контузии по местоположение и характер
отговарят да са причинени по начина и времето , съобщени от пострадалия.
Св. Ангелов се уплашил и възприел действията и думите на подсъдимите именно като
закани с убийство. След тях същият от страх не посещавал фермата в с. Буковец. В
следствие на случилото му е влошено здравословното състояние – сочи , че е повишил
кръвната захар. Изпитва притеснения като излиза от дома си, още повече , че излиза по
тъмно, рано сутрин . Притеснява за живота и здравето си, като в съдебното заседание заяви
, че все още се страхува - „да ти сложат брадва на главата“ .
Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана по несъмнен начин, от
събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства - от показанията на
свидетелите Костов, Петров, Василева, Генчев и Николов дадени в хода на съдебното
следствие, както и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства.
Свидетеля Ангелов е категоричен, че на посочената от обвинението дата е бил във фермата,
стопанисвана от подсъдимите за да закупи мляко за дружеството в което работи. Съобразно
служебните си задължения е взел проба от млякото и установил, че същото се пресича,
поради което отказал изкупуването му. Недоволен от случващото се подсъдимия Спасов
започнал да го обижда и да го псува.По – късно при тях дошъл и синът на Спасов –
2
подс.Ивайло Атанасов, който също се развикал на пострадалия , взел брадва и я размахал
към главата на Ангелов, с думите „сега те убивам“. Подс. Спасов отнел от ръцете на сина си
брадвата, но продължил да вика и да обижда Ангелов, като му се заканил :“В най скоро
време ще те ликвидирам“, „Ще ти запаля дома, да изгориш“. Подсъдимия Атанасов започнал
да бута пострадалия, ударил го няколко пъти , скъсал му якето.
Пострадалия Ангелов се уплашил се качил в камиона от където звъннал на началника си и
му разказал за случващото се. Началника му – св. Петров поискал да разговаря с
подсъдимите , за да ги усмири. След разговора Ангелов потеглил към с.Гомотарци , като по
пътя спял и сигнализирал за случилото се на тел.112. По късно отишъл в базата на ЕлБи
Булгарикум Видин , където разказал за случилото се. Освидетелствал се при съдебен лекар в
МБАЛ Видин.
Думите и действията на подсъдимите , свид.Ангелов възприел лично, на мястото на
изричането и извършването им.
В съдебно заседание св. Петров- ръководител производствената база на дружеството в
гр.Видин дава показания , че за случилото се е разбрал от пострадалия, който му се е обадил
още докато е бил във фермата на подсъдимите. Казал е , че му се заканват да го убият , че го
бият, и с брадва са го заплашвали, защото не е приел млякото им. Пострадалия звучал
уплашен по телефона, а по – късно , като пристигнал в базата видял , че е имал зачервяване
по брадичката, а якето му било скъсано.
Тези показания , които Съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, логични,
последователни и тъй като не намира причина да се съмнява в безпристрастността на
свидетеля , изцяло кореспондират с показанията на пострадалият Ангелов.
Съдът възприема като достоверни и показанията на свидетелите- Костов, Петров, Василева,
Генчев и Николов, тъй като те се характеризират с последователност и достатъчна
изчерпателност относно основните факти, предмет на доказване. Взаимно се допълват,
досежно възприетото лично от всеки от тях, като в съвкупност очертават цялостната рамка и
съдържание на престъплението, за което подсъдимите са предадени на съд. Посочените
свидетели , макар и да не са преки очевидци на отправените към пострадалия закани с
убийство и на действията на подсъдимите дават показания , които съда кредитира с доверие
, тъй като съобщеното от тях за начина по който са възприели пострадалия непосредствено
след инцидента, обстоятелството , че Ангелов още към онзи момент им е казал за случилото
се и е имал видими белези , които потвърждават думите му и които изцяло се подкрепят от
находките, обективирани в издадените още същия ден Съдебно медицинско свидетелство
№79/23г. на началник отдел съдебна медицина при МБАЛ Видин /което , като неоспорено от
страните Съдът приема като доказателство за наличието на телесни увреждания на
пострадалия към датата на прегледа / кореспондира изцяло с приобщените по делото
доказателства и показанията на пострадалия.
В тази връзка изцяло несподелими остават възраженията на защитата в обратна насока – за
недоказаност авторството на престъпленията, тъй като въпросните свидетели не били преки
очевидци на деянието. Следва да се отбележи, че пострадалия е и свидетел по делото по
отношение на възприетите от него факти и обстоятелства, подлежащи на доказване. При
това пострадалият е такъв свидетел, който като участник в инкриминирания инцидент има
най-непосредствени, пълни и всеобхватни впечатления от него. Именно в качеството си на
свидетел, пострадалият носи и наказателна отговорност за лъжесвидетелстване в случаите
на даване на неверни показания по делото. Затова показанията на свидетелите – пострадали
в наказателния процес винаги са годно доказателствено средство, включително и върху
което може да се базира осъдителна присъда. От гореизложеното следва, че обстоятелството,
че даден свидетел се явява и пострадал от престъплението не може само по себе си да служи
като аргумент за обосноваване недостоверността на показанията му. То само поставя
завишени изисквания към съда за проверката му с оглед изясняване истинността на
3
възпроизведените факти. Всъщност ако се възприеме становище, според което осъдителна
присъда не може да почива на показанията на пострадалите лица или на лица, които се
намират в близки семейни отношения, поради възможната тяхна заинтересованост би се
достигнало до положение, при което да не подлежат на разкриване и доказване
престъпления, осъществени само в присъствието на подсъдимия и пострадалия, при липса
на други оставени обективни материални следи, или престъпления, при които свидетелите
очевидци се намират в роднински или други близки отношения, което е идея чужда на
законодателя.
Подобно тълкуване би влязло в непреодолимо противоречие и със задълженията на
Република България поети по силата на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата,
подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.
В контекста на гореизложеното следва да се съобрази и трайната практика на ВКС, според
която са налице редица случаи, когато обвинението именно по чл. 144, ал. 3 НК е било
доказвано само и единствено въз основа на показанията на пострадалото лице.
Такава е практиката при идентични обвинения - Решение № 11 от 16.04.2020 г. по н. д. №
1163/2019 г. на ВКС, Решение № 90 от 04.03.2014 г. по нак. д. № 167/2014 г. на ВКС,
Решение № 47/06 февруари 2015 г. , н. д. № 1933/2014 г. на ВКС.
С оглед гореизложените принципни постановки съдът намира, че показанията на
пострадалият - св. Ангелов, както и тези на свидетелите Костов, Петров, Василева, Генчев и
Николов заслужават пълно доверие, доколкото са последователни, логични, без
противоречиви, взаимно подкрепящи и взаимно допълващи се. От показанията на
посочените свидетели по еднозначен и категоричен начин се установява авторството на
инкриминираните деяния, както и осъществяването на същите от обективна и субективна
страна по начина подробно описан в приетата от съда фактическа обстановка.
И напротив - категоричното отричане от свидетелите Кирилов и Божинов, както и от
самите подсъдими на това , че към пострадалия са отправяни закани „сега те убивам“, “В
най скоро време ще те ликвидирам“, „Ще ти запаля дома, да изгориш“, и е бил удрян на
инкриминираната дата, се опровергават именно от кредитираните по – горе свидетелски
показания, от отразеното в медицинските документи и другите събрани по делото писмени
доказателства.
При обсъждане на показанията на свидетелите Кирилов и Божинов Съдът счита , че следва
да отбележи , че от същите не може да се установи времето , за което свидетелстват и
респективно да се направи еднозначен извод , че дадените показания касаят именно
инкриминираната дата. От показанията на св. св. Ангелов, Костов и Петров се установява ,
че закупчици от „Ел Би Булгарикум“ са ходили да закупуват мляко от подсъдимите през ден,
два, както и че не за пръв път млякото не е взимано. Горното не се оспорва и от подсъдимите
, а и Кирилов и Божинов твърдят, че докато са ремонтирали косачката – 5-6 дена и друг път
са виждали да идват да изкупуват мляко. И двамата свидетели твърдят , че не могат да
разпознаят шофьора на автомобила.
Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните
правни изводи:

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОДСЪДИМИЯ ИВАЙЛО АТАНАСОВ
От обективна и субективна страна подсъдимият Ивайло Данчов Атанасов е осъществил
състава на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като
на 20.07.2023 год. в с.Буковец, обл.Видин , в кравеферма, находяща се в бивш стопански
двор в съучастие, като съизвършител с Данчо Атанасов Спасов с ЕГН ********** , се
4
заканили с убийство на Румен Борисов Ангелов от гр.Видин с думите „Сега те убивам“,
замахвайки с брадва и задържайки я над главата му, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.

От обективна страна:
Съобразно еднозначната практика на ВКС с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на
гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на
поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока.
За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез
думи и/или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от
него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. Не е необходимо
лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата
би могла да се осъществи. Преценката следва да се прави по време на извършване на
деянието, а не след минаването на определено време. За извършване на престъплението по
чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено
решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът реално може да настъпи. Ако са налице и тези обстоятелства следва да се мисли
за по-тежко престъпление против личността.
В случая, думите отправени към свид. Ангелов: „Сега те убивам“, замахвайки с брадва и
задържайки я над главата му и нанесения побой, агресивното поведение на Атанасов –
преди и след извършване на деянието, представляват закана за убийство лично към свид.
Ангелов , обективирана чрез думи и действия. По своята същност, реализирана по този
начин заканата е била възприета от пострадалият като действителна заплаха и тя била
обективно годна да възбуди основателен страх от осъществяването й. Думите и действията
на подсъдимия, свид. Ангелов възприел лично.

От субективна страна:
Подсъдимият Ивайло Данчов Атанасов е осъществил деянието при пряк умисъл. Той имал
възможност да формира адекватна представа, че със своето поведение – думи и действия,
осъществява въпросната закана и че тя е обективно годна да породи страхови изживявания у
пострадалия, като пряко целял и е искал това реално да се е случи. Психическото състояние
на подс. Атанасов било такова, че разбирал противоправността на извършеното. Съзнавал
общественоопасния характер на деянието и искал настъпването на общественоопасните
последици от него.
Без правно значение за съставомерността на деянието по чл.144 НК е дали заплашеният
действително се е обезпокоил за собствената си или на ближните си безопасност, а още по-
малко, дали заканата обективно е ппроменила поведението на заплашваното лице, в
желаната от подсъдимия насока.
Деянието е било извършено от подсъдимия Ивайло Данчов Атанасов в съизвършителството
с подсъдимия Данчо Атанасов Спасов , тъй като и двамата едновременно с думи и действия
са осъществили въпросната закана и именно с оглед изречените от двамата думи и
действията им заканата е възприета от пострадалия като обективно годна и е възбудила
основателен страх от осъществяването и . Всеки от подсъдимите е възприел действията и
думите на другия, разбирал е че заедно съдействат за постигането на един общ резултат и се
е съгласявал с него.
Изложеното налага извода, че всички елементи от състава на престъплението по чл.144,
ал.3, вр ал.1 във вр. чл.20 ал.2 от НК са налице, поради което подс. Атанасов следва да бъде
признат за виновен в извършването на това престъпление.
5

При индивидуализацията на наказанието
За да определи вида и размера на наказанието на Атанасов, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, на подсъдимият, подбудите за извършване на деянието,
както и другите смекчаващи и/или отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на обществената опасност на деянието не е висока. Горната преценка е направена,
с оглед вида на засегнатите обществени отношения, условията, времето, мястото, начина и
обстановка на извършване на престъплението.Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, безукорното му процесуално
поведение. Това и предвид обстоятелството , че деянието е извършено преди две години
мотивира Съда да определи наказанието при условията на чл.54 от НК над минималния
размер , а именно „Лишаване от свобода „ за срок от 6/шест/ месеца.
Изпълнението на така наложеното от съда наказание следва да се отложи с изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ, тъй като са налице кумулативно предпоставките по чл. 66, ал.1 от НК за
това - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,
спрямо него досега не е прилаган този институт, като съдът намира, че и чрез института на
условното осъждане биха се постигнали целите, визирани в нормата на чл. 36 от НК.
Съдът прие, че наложеното наказание ще съдейства за постигане целите на специалната и
генералната првенции, визирани в чл.36 НК и на подсъдимият ще се въздейства
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо по такъв начин, че същият в
бъдеще няма да бъде субект на престъпление.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОДСЪДИМИЯ ДАНЧО СПАСОВ
По обвинението по чл.320а от НК
Настоящата инстанция оправда подсъдимия Данчо Атанасов Спасов по първоначално
повдигнатите им обвинения по чл.320 а от НК . Съдът намери, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи обоснован и несъмнен извод за обективна и
субективната съставомерност на престъплението по чл.320 а от НК, за което Данчо Атанасов
Спасов са били привлечени в качеството на обвиняеми и предадени на съд. От събраните
доказателства по делото преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, действително
се установява, че подсъдимият Данчо Атанасов Спасов, на 20.07.2023 год. в с.Буковец,
обл.Видин , в кравеферма, находяща се в бивш стопански двор се заканил на Румен Борисов
Ангелов от гр.Видин с думите: „Ще ти запаля дома да изгориш“, което според обвинението
сочи на извършено престъпление по чл.320а от НК.
В случая Съда намира , че за осъществяване на това престъпление от обективна страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана с престъпление против
собствеността на пострадалия , а именно унищожаване на същата чрез запалването й, при
което за пострадалия да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена.
Следва обаче да се отчете, че в трайната практика се приема, че дали определени фрази и
изрази по своето съдържание представляват закани с друго престъпление или с убийство се
преценява с оглед човешки критерии и възприятия за значението на думите. По мнение на
настоящия състав всички инкриминирани с обвинителния акт и приети за установени изрази
по техния смисъл, съдържание и експресивна натовареност, както и предвид поведението на
двамата подсъдими представляват не каква да е закана с престъпление /в това число и по
чл.330 ал.1 от НК/ , а именно закана с убийство. В този смисъл са и показанията на
пострадалия, който не е възприел думите като закана за унищожаване на негова собственост,
а като закана с убийство.
Тъй като от субективна страна престъплението по чл.320а от НК се осъществява само при
пряк умисъл, като форма на вина, и предвид обстоятелството, че прекият умисъл в случая
6
следва да включва наличието на представи в съзнанието на извършителя, че се заканва с
палеж на имот на пострадалия , намери, подсъдимия Данчо Атанасов Спасов за невиновен
и на основание чл.304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение по
чл.320а от НК , тъй като състава на престъплението е съвкупност от обективни и
субективни признаци, чрез които законодателя в норма от особената част на НК е очертал
даден вид престъпление и по този начин го е разграничил от другите видове престъпления.
По обвинението по чл.144 ал.3 във вр. ал.1 във вр. чл.20 ал.2 от НК
Съдът намери , че подсъдимия Данчо Атанасов Спасов е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.20,
ал.2 от НК, тъй като 20.07.2023 год. в с.Буковец, обл.Видин, в кравеферма, находяща се в
бивш стопански двор, в съучастие, като съизвършител с Ивайло Данчов Атанасов с ЕГН
**********, се заканили с убийство на Румен Борисов Ангелов от гр.Видин с думите “В
най-скоро време ще те ликвидирам“, като това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.

От обективна страна:
От анализа на правната норма на чл.144 от НК, а и съобразно еднозначната практика на
ВКС, за осъществяване на това престъплението от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана
с престъпление против неговата личност, а в конкретния случай с убийство, която да е
възприета от лицето и да би могла да възбуди основателен страх от осъществяването. При
това не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да бъде осъществена.
Съдът счита , че думите отправени към свид. Ангелов: “В най-скоро време ще те
ликвидирам“, като преди това синът му е замахнал с брадава към главата на пострадалия и
му е нанесъл удари, представляват закана за убийство лично към свид. Ангелов ,
обективирана чрез думи и действия. По своята същност, реализирана по този начин заканата
е била възприета от пострадалият като действителна заплаха и тя била обективно годна да
възбуди основателен страх от осъществяването й. Думите и действията на подсъдимия, свид.
Ангелов възприел лично. На следващо място съдът намира, че е налице и предпоставката
заканата обективно да е от естество да предизвика основателен страх. Съгласно трайната
съдебна практика, заканата е реална , ако с оглед конкретно употребените думи и изрази,
конкретната обстановка и обстоятелства, при които е отправена, отношенията между
страните, и всички други обстоятелства, които могат да имат значение в процесния случай
пострадалото лице може да възприеме заканата не като хипотетична и абстрактна, а като
действително осъществима.
В този смисъл Решение № 173/05.12.2018 г. по дело № 625/2018 г. на ВКС.

От субективна страна:
Подсъдимият Данчо Атанасов Спасов е осъществил деянието при пряк умисъл. Той имал
възможност да формира адекватна представа, че със своето поведение – думи и действия,
осъществява въпросната закана и че тя е обективно годна да породи страхови изживявания у
пострадалия, като пряко целял и е искал това реално да се е случи. Психическото състояние
на подс. Атанасов било такова, че разбирал противоправността на извършеното. Съзнавал
общественоопасния характер на деянието и искал настъпването на общественоопасните
последици от него.
Без правно значение за съставомерността на деянието по чл.144 НК е дали заплашеният
действително се е обезпокоил за собствената си или на ближните си безопасност, а още по-
7
малко, дали заканата обективно е ппроменила поведението на заплашваното лице, в
желаната от подсъдимия насока.
Деянието е било извършено от подсъдимия Данчо Атанасов Спасов в съизвършителството с
подсъдимия Ивайло Данчов Атанасов, тъй като и двамата едновременно с думи и действия
са осъществили въпросната закана и именно с оглед изречените от двамата думи и
действията им заканата е възприета от пострадалия като обективно годна и е възбудила
основателен страх от осъществяването и . Всеки от подсъдимите е възприел действията и
думите на другия, разбирал е че заедно съдействат за постигането на един общ резултат и се
е съгласявал с него.
Изложеното налага извода, че всички елементи от състава на престъплението по чл.144,
ал.3, вр ал.1 във вр. чл.20 ал.2 от НК са налице, поради което подс. Данчо Атанасов Спасов
следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление.

При индивидуализацията на наказанието
За да определи вида и размера на наказанието на Данчо Атанасов Спасов, съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието, на подсъдимият, подбудите за извършване на
деянието, както и другите смекчаващи и/или отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на обществената опасност на деянието не е висока. Горната преценка е направена,
с оглед вида на засегнатите обществени отношения, условията, времето, мястото, начина и
обстановка на извършване на престъплението.Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, отчете се и здравословното му
състояние и безукорното му процесуално поведение. Горното мотивира Съда да определи
наказанието в най-нисък предел , а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ месеца.
Съдът намери , че изпълнението на така наложеното наказание следва да се отложи с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, тъй като са налице кумулативно предпоставките по чл.
66, ал.1 от НК за това - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, спрямо него досега не е прилаган този институт, като съдът намира, че и
чрез института на условното осъждане биха се постигнали целите, визирани в нормата на чл.
36 от НК.

По отношение на предявения граждански иск
На гражданския ищец Съдът присъди гражданскоправно обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие деянието, извършено виновно от
подсъдимия, което се явява и деликт съгласно чл.45 от ЗЗД. Съдът намира , че от събраните
по делото доказателства се доказа , че Румен Борисов Ангелов е понесъл неимуществени
вреди, изразяващи се в уплаха, страх и душевно страдание от осъществено заканване с
убийство , и е осъди подсъдимите Данчо Атанасов Спасов и Ивайло Данчов Атанасов да
заплатят солидарно на гражданския ищец Румен Борисов Ангелов 2000 /две хиляди / лева
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на увредата.
Настоящият съд намира, че така определеното обезщетение е достатъчно да овъзмезди
психическият тормоз, нанесен на частния обвинител и гр.ищец. При определяне на този
размер по справедливост, съгласно
чл.52 от ЗЗД, се отчете степента на засягане на емоционалното
състояние на пострадалия, основно в дните при и след самия инцидент.
Отчете се и последващата промяна в обичайните битови порядки в
семейството на пострадалия.
В останалата част до пълния предявен размер на иска от 10000,00 лв., съдът намира че,
същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В този смисъл съдът
8
следва да отбележи , че по делото не се събраха доказателства за влошено здравословно
състояние на пострадалия , за каквото се твърди от процесуалния представител на гр. ищец,
както и доказателства в насока това влошено здравословно състояние да е в следствие на
инкриминираното деяние.
С оглед уважената част на гражданския иск, съдът осъди подсъдимия да заплати държавна
такса в размер на 80,00 лв. При този изход на делото съдът осъди подсъдимите да заплатят
солидарно на частния обвинител и граждански ищец направените по делото разноски в
размер на 500,00 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимите са осъдени да
заплатят направените по делото разноски за изготвяне на експертизи на досъдебното
производство в полза на ОД МВР – гр.Видин в размер на 53.07лв.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:


9
Съобщи за изтекли лични данни