Решение по КНАХД №1469/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по подадена касационна жалба от началник група в ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез ю.к. Л.-А., против Решение № 576/15.05.2025г. по НАХД № 999/2024г. на ВРС, 2-ри състав, с което е изменено наказателно постановление № 22-0819-003667/12.08.2022г., издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР Варна, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, като е заменено наложеното на Б. З. Г. административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца“ с административно наказание глоба в размер на 200лв. и е потвърдено наказателното постановление в останалата част, включваща и друго административно наказание глоба в размер на 200лв., на основание чл.63, ал.7, т.2, рл.2 вр. ал.2, т.4 ЗАНН.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че правилно Варненският районен съд е констатирал, че наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентни органи и в срок, съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, налице е пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушението, нарушението е описано със съставомерните му признаци и е безспорно установено. Същото е извършано на 05.03.2022 г., а съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3 пр 1 от ЗДвП, действащата към дата на нарушението, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. За посоченото деяние законодателят е предвидил кумулативна санкция, наред с глоба, и ЛУМПС. Твърди, че не е предвидена възможност същата да бъде заменяна с друго по вид наказание, а като е наложил „глоба“ вместо лишаване от управление на МПС, въззивният съд е наложил несъществуващо наказание-две глоби, което е довело и до незаконосъобразност на постановеното решение. Моли решението на ВРС да бъде отменено, като бъде потвърдено издаденото наказателно постановление, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Б. З. Г., чрез процесуалния си представител адв.И., оспорва жалбата и моли решението на ВРС като правилно да бъде оставено в сила.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е основателна. Счита, че решението на ВРС е неправилно и следва да бъде отменено, като издаденото НП бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Б. З. Г. против наказателно постановление № 22-0819-003667/12.08.2022г., издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР Варна, с което за нарушение по чл.140, ал.1 Закона за движение по пътищата са му наложени административни наказания „глоба“ в размер 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок шест месеца.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 05.03.2022 г., около 14.44 ч., в гр. Варна, на [улица], посока [улица], срещу блок **** в [жк], управляваният от Б. Г. л. а. „***“, рег.№[рег. номер], е регистриран чрез АИС „Трафик“, с техническо средство „ARH CAM S1“, рег.№120c511, като е установено, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 ЗДвП, считано от 03.01.2022 г. Установено е, че с договор №12330 от 01.11.2021 г. Г. е закупил лекия автомобил, като на 23.11.2021 г., в рамките на законоустановения срок по чл.3, ал.1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г., го е представил пред сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, ведно със заявление рег.№210769045586 от 23.11.2021 г. за пререгистрация, но при проведената идентификационна проверката по заявлението, служителят е заявил, че Г. трябва да посети сервиз, в който да бъде намерен идентификационния номер на двигателя на автомобила, след което да се върне отново в регистрационния пункт, като при изрично отправено запитване пояснил, че подаденото заявление е вече регистрирано и няма да има нужда от друго при последващо явяване. Проверката приключила без осъществена процедура по пререгистрация и без да има издаден документ за отказ по исканата пререгистрация на превозното средство, и без да са предприети от административния орган действия във връзка с подаденото заявление. На 14.03.2022 г. автомобилът отново бил представен пред сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, ведно със заявление рег. №220769009729 от 14.03.2022 г. за пререгистрация, същата е осъществена и е издадено свидетелство №********* от 14.03.2022 г. без отразен идентификационен номер на двигател. За констатираното чрез АИС „Трафик“ с техническото средство „ARH CAM S1“, рег.№120c511, от 05.03.2022 г., относно л. а. с рег.№[рег. номер], е извършена проверка по ЗМ №208/2022 г. по опис на Сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, по която е била образувана преписка №9466/2022 г. по опис на РП Варна, приключила с Постановление от 28.07.2022 г. за отказ от образуване на ДП за престъпление по чл.345, ал.2 НК, копие от което е изпратено до Началник сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, за сведение и преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност. На 12.08.2022 г. е издадено обжалваното НП, връчено на 06.01.2023 г.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание, като безспорно е установено, че на посочените в НП дата и място Г. е управлявал МПС без съответната пререгистрация на МПС в установения едномесечен срок от датата на придобиване на автомобила, поради което правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. ВРС е приел за неоснователно становището, че не е осъществено нарушението от субективна страна, тъй като е представил автомобила в срок и предвид неустановяване на номер на двигателя е получил от служител на сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас указание, че заявлението му е регистрирано и не следва да подава нови документи при последващо явяване. ВРС е счел, че Г. не е имал основание да счита за отпаднало задължението да регистрира придобитото МПС в срок, а неизпълнението му обуславя пряк умисъл при извършване на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП, което е доказано и от обективна страна. ВРС е приел, че наказващият орган правилно е определил съответстващата на нарушението санкционна норма по чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, предвиждаща две кумулативно приложими наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв и е наложил всяко от тях в минималния предвиден размер, но като е взел предвид, че нарушението е осъществено преди почти три години от датата на приключване на съдебните прения по настоящото първоинстанционно производство, както и предвид обстоятелството, че по своята същност нарушението не е свързано със застрашаване безопасността на движението, е счел, че налагането на по-тежкото от двете наказания – „лишаване от право да управлява МПС“ повече от три години след извършване на нарушението и след неговото отстраняване, за прекомерно по тежест, поради което и съобразно чл.63, ал7, т.2, пр.2, вр. ал.2, т.4 ЗАНН, в частта относно това наказание оспореното НП следва да бъде изменено чрез замяната му с предвиденото за същото нарушение по-леко наказание – глоба в установения минимален размер.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Наказателното постановление е издадено за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, а именно, че наказаното лице е управлявало МПС със служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП от 3.01.2022 год.

Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал.2 ЗДвП от датата на придобиване на лекия автомобил в срок до един месец следва да се извърши регистриране на придобитото превозно средство в службата за регистрация по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. Г. не е изпълнил това свое законово задължение в указания срок, поради което след изтичане на два месеца от придобиването е осъществено служебно прекратяване на регистрацията чрез автоматично отбелязване в информационната система на КАТ, на основание чл.143, ал.15 ЗДвП.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че Г. не е изпълнил задължението си и е осъществил състава на административно нарушение съставомерно по чл.140 ал.1 ЗДвП-управлявал МПС със служебно прекратена регистрация.

Нарушението е безспорно установено и правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми, визиращи състава и наказанието за извършените такива нарушения. В случая е извършено административно нарушение, в НП са изложени всички обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, правилно установени и от ВРС.

Неправилно ВРС е приел, че след като е изминал продължителен период от време и нарушението не е свързано със застрашаване безопасността на движението, налагането на по-тежкото от двете наказания – „лишаване от право да управлява МПС“ повече от три години след извършване на нарушението и след неговото отстраняване, е прекомерно по тежест и е заменил същото с глоба.

Санкционната разпоредба предвижда кумулативно налагане на глоба и лишаване от право за управление на МПС, като законодателят е предвидил в зависимост от степента на обществена опасност на деянието и дееца граници в рамките на които да бъде определен размерът им. В случая безспорно е установено по делото извършеното нарушение и нарушителя, нарушението е правилно квалифицирано, а наказанията са определени в предвидения от законодателя минимален размер. Наказанията за това нарушение са дадени кумулативно и законът не предвижда алтернатива за замяна на едното наказание с друго, а именно лишаване от правоуправление с глоба, независимо от времето на извършване на нарушението. Без значение е обстоятелството, че от датата на извършване на нарушението са изминали почти три години, както и че според ВРС нарушението не е свързано със застрашаване безопасността на движение, законът не позволява замяната на кумулативно дадената санкция с по-лека. Кумулативно дадените санкции се налагат едновременно и не могат да бъдат заменяни с други.

Наложените с НП наказания са в минималния предвиден от санкционната разпоредба размер и с тях ще бъдат постигнати целите по чл. 12 ЗАНН.

Предвид горното, решението на ВРС е постановено в нарушение на материалния закон и като неправилно следва да се отмени, а наказателното постановление да се потвърди.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 27е НЗПП вр. чл. 63д ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 576/15.05.2025г. по НАХД № 999/2024г. на ВРС, 2-ри състав, с което е изменено наказателно постановление № 22-0819-003667/12.08.2022г., издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР Варна, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, като е заменено наложеното на Б. З. Г. административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца“ с административно наказание глоба в размер на 200лв. и е потвърдено наказателното постановление в останалата част, включваща и друго административно наказание глоба в размер на 200лв., на основание чл.63, ал.7, т.2, рл.2 вр. ал.2, т.4 ЗАНН и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0819-003667/12.08.2022г., издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР Варна, с което за нарушение по чл.140, ал.1 Закона за движение по пътищата на Б. З. Г. са наложени административно наказание „глоба“ в размер 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок шест месеца.

ОСЪЖДА Б. З. Г., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.