Решение по дело №33502/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3104
Дата: 28 февруари 2023 г.
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20221110133502
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3104
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110133502 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от Б. И. Т. срещу [ЮЛ],
установителни искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр. 3 ЗЗД, с
искане да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за
паричен заем [НОМЕР] – 13.05.2021 г., сключен между Б. И. Т. и [ЮЛ],
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документите в
размер на 1 887 лева и клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договора, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 1 257,90 лева, поради накърняване на
добрите нрави, противоречие и заобикаляне на закона и като неравноправни
по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
паричен заем [НОМЕР] – 13.05.2021 г. Сочи се, че съгласно чл. 1, ал. 3 от
Договора, заемателят, следва да се заплати такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем в размер на 1 887 лева, а съгласно
чл. 3 – да върне сумата по кредита с включена такса за експресно разглеждане
в общ размер на 5661,60 лева, при сума на получаване 3 000 лева, с [ЮЛ]
49,37 %, ГЛП 40,32 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 30
вноски. Твърди, че в чл. 5, ал. 2 от договора е предвидена и неустойка в
размер на 1 257,90 лева, като по този начин общата сума, която следва да се
заплати, се сочи, че възлиза на 6 919,50 лева. Ищецът счита, че чл. 1, ал. 3 и
1
чл. 5, ал. 2 от договора са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и
поради това, че са сключени при неспазване на чл. 10а, чл.11, чл. 19, ал.4 ЗПК
вр. с чл. 22, чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Твърди се, че оспорените клаузи накърняват
добрите нрави и принципа на справедливостта. Поддържа, че сумата от
3144,90 лева е прекомерна и в размер над сумата на отпуснатия кредит, както
и че заплащането на същата води до значителна нееквивалентност на
насрещните престации, до злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане
на изгода за кредитора. Излага, че разпоредбата на чл. 10а ЗПК не допуска
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи, че оспорените клаузи са
неравноправни по смисъла на чл. 143 т.5 ЗЗП, т.к. са необосновани високи и
целят неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя. Излага, че с предвиждането на заплащане на „такса за
експресно разглеждане на документи“ и „неустойка“ се заобикаля и
разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, т.к. се нарушава изискването [ЮЛ] да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Сочи, че посочването
на размер на [ЮЛ], който не е реално прилагания, представлява
заблуждаваща търговска практика. Развиват се и съображения, че процесните
клаузи не са индивидуално уговорени. Сочи се, че клаузите са нищожни и на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК. При тези твърдения искането към
съда е да прогласи нищожността на двете клаузи. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не
оспорва наличието на правоотношения между страните по силата на сключен
между тях Договор за предоставяне на паричен заем № [НОМЕР]. Сочи, че
съгласно последния ищецът е усвоил заемна сума в размер на 3000 лв., както
и че същият се е задължил да върне сумата на 30 равни двуседмични вноски,
всяка в размер на 188,72 лева, в която сума ответникът сочи, че са включени
част от главницата, лихва и такса за експресно разглеждане. Твърди, че преди
сключване на Договора, на ищеца е предоставен Стандартен европейски
формуляр, както и че към настоящ момент ищецът е изпълнил задълженията
си по договора, като е погасил всички суми по кредита. Ответникът излага, че
съгласно чл. 5 от Договора, ищецът се е съгласил и задължил в срок от три
дни от подписване на договора да предостави обезпечение, като имал
възможност да избере какъв вид обезпечение да предостави. Развива
2
подробни съображения в насока, че ищецът не е изложил по какъв начин
уговорените клаузи накърняват добрите нрави, а само голословно се е позовал
на тях. Подробно аргументира и че клаузата предвиждаща заплащане на
неустойка не е нищожна, че ищецът е сключил договора по собствено
желание и при индивидуални условия, както и че е имал възможност да се
откаже от него в 14 дневен срок от сключването му. Сочи, че неустойката е
била дължима при изтичането на третия ден за предоставяне на обезпечение,
но в израз на добросъвестност задължението било разсрочено, поради което и
нямало как задължението да се включи в размера на [ЮЛ] при подписването
на договора. Относно клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане на документи обосновава, че ищецът е имал
възможност да изчака, както и че тази такса представлява цена на
предоставяна услуга, че определянето на размера на таксата е израз на
свободата на договаряне. Оспорва да е налице нееквивалентност между
размера на таксата и предоставената услуга, както и клаузата да противоречи
на добрите нрави. Сочи, че ищецът доброволно е избрал да се възползва от
услугата, както и че размерът на таксата не следва да се включва в размера на
[ЮЛ]. Развива подробни съображения в насока, че същата не представлява
такса за усвояване на кредита, както и че ползването на услугата не е условие
за отпускане на заемната сума. Сочи, че тази такса е дължима еднократно, но
в интерес на ищеца заплащането й е разсрочено. Развива подробни
съображения, че е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т,10 ЗПК, т.е. че е
посочен реално прилаганият между страните [ЮЛ], както и че таксата за
експресно разглеждане и неустойка не са част от него. При тези твърдения
моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят и съдът е отделил с доклада по чл. 140 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните
е сключен Договор за паричен заем [НОМЕР] – 13.05.2021 г., по силата на
който на ищеца е предоставен заем в размер на 3 000 лева, която сума е
3
усвоена от ищеца; че последният се е задължил да върне заетата сума на 30
равни двуседмични вноски, всяка в размер на 188,72 лева; че част от
съдържанието на Договора са оспорените клаузи, които
предвиждатзаплащане на такса за експресно разглеждане на документите в
размер на 1 887 лева и неустойка в размер на 1 257,90 лева.
Спорно между страните е дали клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за
паричен заем [НОМЕР] – 13.05.2021 г., сключен между Б. И. Т. и [ЮЛ],
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документите в
размер на 1 887 лева и клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договора, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 1 257,90 лева, накърняват добрите
нрави, противоречат и заобикалят закона.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за
потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън
основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Същата не представлява и реално предоставена допълнителна възможност
или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носи допълнителни ползи за него. Не се установява длъжникът
4
реално да се е възползвал от услугата.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи
възнаграждението за допълнителна услуга от момента на подписване на
договора. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор
за потребителски кредит, още повече, че същата е инкорпорирана в самия
договор, поради което следва да се включат в годишния процент на
разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът
намира, че изключването на допълнителните услуги от [ЮЛ] и уреждането
им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане
за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се
стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на
[ЮЛ]. Това води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения
за допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК. Ето защо,
процесната клауза е недействителна и искът с правно основание чл. 143 ЗЗП е
основателен и следва да бъде изцяло уважен.
Съдът намира, че клаузата на чл. 5 от договора, с която е предвидена
договорна неустойка при неизпълнение на поето от заемополучателя
задължение за предоставяне на обезпечение, е нищожна.
Преценката за нищожност на клаузата за неустойка съобразно
задължителното тълкуване дадено с ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС
следва да се извърши съобразно нейните функции, принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения като възможни
критерии за преценка към датата на сключване на договора, предвид
естеството на задължението, размерът на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава с неустойка, вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди.
Съдът намира, че така уговорената неустойка е нищожна, тъй като няма
присъщата за неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна
5
функция, а представлява допълнителна възнаградителната лихва.
Поради изложеното съдът намира, че искът следва да бъде изцяло
уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 126 лв. за заплатена държавна такса.
Ответникът дължи и разноски в размер на 400 лв. на адв. М. В. М. за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявените от Б. И. Т., ЕГН ********** срещу
[ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] установителни искове с правно основание чл. 26, ал.1,
пр.1, пр.2 и пр. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 ЗПК НИЩОЖНОСТТА на клаузата на
чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем [НОМЕР] – 13.05.2021 г., сключен
между Б. И. Т., ЕГН ********** и [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 1
887 лева и клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договора, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 1 257,90 лева, поради накърняване на добрите нрави,
противоречие и заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] да
заплати на Б. И. Т., ЕГН ********** сумата в размер на 126 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. ял. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
[ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] да заплати на М. В. М. сумата в размер на 400 лв.,
представляваща съдебни разноски за предоставена безплатна правна помощ и
съдействие в производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6