Р Е
Ш Е Н И Е
№ ..........
гр. Варна 18.04.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Варненският
административен съд, VІІ-ми тричленен състав, в
публично заседание на седемнадесетимарт две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА РАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
при секретаря Светлана Стоянова и при участието на прокурора Силвиян И., като разгледа докладваното от СЪДИЯ ПЕЛОВСКИ к. адм. дело № 116 по описа на Административен съд –
Варна за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Областен отдел "Автомобилна администрация" /ОО
"АА"/ – Варна срещу Решение № 149/08.12.2021 г., постановено по
а.х.д. № 20213130200231/2021 г. по описа на Районен съд - Провадия /РС-Провадия/,
I състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
23-0000137/22.02.2021 г., издадено от директора на РД „Автомобилна
администрация“ - Варна, с което на Т.И.Т., за нарушение на чл. 6, § 1,
изречение второ от Регламент /ЕО/ 561/06, във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, на основание чл. 93б, ал. 1, т. 3 от
ЗАвтП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500, 00 лева.
В касационната жалба
се поддържа, че оспореният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като въззивния
съд неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложен
материалния закон. По конкретно счита, че при административнонаказателната
отговорност за неспазване на правилата при осъществяване на автомобилни превози
на товари, в частноста нарушение по чл. чл. 6, § 1, изр. 2 от Регламент
561/2006 вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, понятието „място на нарушението“
по смисъла на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН обхваща целия маршрут от
неговата начална до крайната му точка, като установяването на нарушението е констатиране
на същото от контролните органи /сочи
съдебна практика/. Приема, че за процесното нарушение е невъзможно да бъде
определено точно място на нарушението, а и не е необходимо с оглед на това, че
ползването на определена почивка следва да бъде започнато в конкретен момент.
Ответникът по
касационната жалба – Т.И.Т., в депозирана писмена защита оспорва касационната
жалба. Настоява решението на РС-Провадия, като правилно и законосъобразно, да
бъде оставено в сила. По конкретно счита, че касационния жалбоподател не
посочва конкретни касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК; касационната
жалба не отговаря на императивните изисквания на чл. 212, ал. 1, т. 5 от АПК.
Приема, че решението на районния съд е постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона, както и че не са допуснати нарушения на
процесуалните правил и съдът е попълнил делото с необходимите доказателства
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на РС - Провадия следва да бъде
потвърдено.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира
за установено следното:
Производството пред
районния съд е образувано по жалба на Т.И.Т. против НП № 23-0000137/22.02.2021
г. издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на Т.И.Т.,
за нарушение на чл. 6, § 1, изречение второ от Регламент /ЕО/ 561/06, във
връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, на
основание чл. 93б, ал. 1, т. 3 от ЗАвтП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500, 00 лева. С обжалваното Решение № 1131/22.06.2018 г. на
РС-Провадия, постановено по а.х.д. № 20213130200231/2021 г. по описа на Районен
съд - Провадия, наказателното постановление е отменено. За да се произнесе по
спора, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 30.11.2021 г., около
11: 35 ч., в област Варна, на автомагистрала „Хемус“, около 1 км. След пътен
възел Ветрино/Провадия, в посока гр. Варна, управлява влекач марка „ДАФ“, кат.
№3, рег. № ***, с прикачено полуремарке с рег. № ***ѝ, и двете
собственост на превозвача, извършва обществен превоз на товари – в момента
празен, по маршрут гр.Лом - гр.Варна,
видно от пътен лист № 633935/29.11.2020г. При проверката е установено, че при
извършване на превоз, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561 /2006г. с МПС,
per. № ***, оборудвано с аналогов тахограф марка "Siemens VDO", тип
1324-5140155.60104, сериен № 01924874, на дата 29.11.2020г. водачът е
управлявал 12 часа и 16 минути, видно от тахографски лист oт 29.11.2020г., като
е надвишил удълженото дневно време за управление от 10 часа с 2 часа и 16
минути– нарушение на чл. 6, § 1, изр. 2 от Регламент 561/2006 във вр. с чл. 78,
ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози. Въз основа на фактите, отразени в АУАН, и правната
квалификация на деянието било издадено и атакуваното пред районния съд
наказателно постановление.
За да отмени
обжалваното пред него НП, РС – Провадия, е приел, че при образуване на
административнонаказателното производство срещу Т.И.Т. са нарушени императивни
правила, пряко свързани с правото му на защита и регламентираните от закона
гаранции за упражняване на ефективно и в пълен обем, което мотивира отмяната на
обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен.
На първо място
въззивният съд счита, че не са изпълнени императивните изисквания за означаване
на датата и място на извършване на нарушението по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН. На следващо място, описанието на нарушението е непълно, доколкото не
са изложени всички елементи на фактическия му състав, тъй като на Т.Т. е вменено,
че е надвишил удълженото дневно време от 10 часа с два часа и шестнадесет
минути, като е посочено, че съгласно данните от разпечатка от картата на
водача, е управлявал превозното средство на 29.11.2020 г. от 07:30 часа до
15:30 часа.
Според въззивния съд,
съгласно чл. 4, буква „к“, глава I от Регламент
561/2006 „дневно време на управление“ означава общата продължителност на
времето на управление между края на една дневна почивка и началото на
следващата дневна почивка или между дневната почивка и седмичната почивка“.
Същевременно, съгласно чл. 6, § 1 „дневното време за управление не следва да
надхвърля девет часа. Независимо от това дневното време за управление може да
бъде удължено до максимум 10 часа не повече от два пъти седмично“.
Даже и да се приеме за установено, че по
отношение на наказания водач са приложими нормите на Регламент (ЕО) № 561/2006,
то описаното в АУАН и НП нарушение отново е неизяснено от фактическа страна.
Административното нарушение е описано по следния начин: „Водачът извършва
превоза оборудван с тахограф марка „Siemens
VDO“, тип 1324-5140155.60104, сериен № 01924874, като
на 29.11.2020 г. водачът е надвишил удълженото дневно време за управление от 10
часа с 2 часа и 16 минути.“ Това описание съответства формално на състава на
административно нарушение по чл. 93б, ал. 1, т. 3 от ЗАвтП, но не отразява
съществени елементи, свързани с индивидуализиране на елемента "дневно
време за управление". Посоченото индивидуализиране е необходимо с оглед
определението на понятието "дневно време за управление", дадено в чл.
4, б. "к" от Регламент (ЕО) № 561/2006, според което това е общата
продължителност на времето на управление между края на една дневна почивка и
началото на следващата дневна почивка или между дневна почивка и седмична почивка.
Границите, в които следва да се прецени продължителността на дневното време за
управление, респективно дали то съответства на правилата по чл. 6, § 1 от
регламента, са определени като край на предходна и начало на следваща дневна
или седмична почивка. Тези са двата момента, които отграничават времевия
период, в който следва да се извърши преценка дали дневното време на управление
на водача отговаря на въведените за това правила, а именно дали е 9 или
най-много 10 часа. Едва след установяване на тези обстоятелства е възможно да
се прецени дали е налице надвишение, с каква точно продължителност е това
надвишение, ако има такова, при което да се приложи съответстващата
административно - наказателна санкция. В процесния случай времевия период, за
който е извършвана преценката относна дневното време за управление е посочена в
АУАН и НП като "29.11.2021 г.". Няма никакви данни обаче в рамките на
тази дата кога е бил краят на предходната дневна или седмична почивка и кога е
началото на следващата дневна или седмична почивка. Отделно от това
административно - наказващият орган по никакъв начин не е определил кое е
точното време на управление, което приема, че е 10 и повече часа. Не е ясно-
кой точно времеви период той счита за включващ се в дневното време за управление,
според цитираното по-горе определение на това понятие.
РС–Провадия е приел,
че допуснатите нарушения в административнонаказателното производство са
съществени, неотносими са и обуславят отмяната на обжалвания
административнонаказателен акт на процесуално основание, без спора да се
разглежда по същество и без да се дължи отговор на въпросите извършил ли е Т.Т.
вменените му административно нарушение и действал ли е виновно.
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд,
поради което е допустима.
Разгледана по
същество същата е неоснователна по следните съображения:
С Решение №
149/08.12.2021 г. по АХД № 231/21 г., РС - Провадия е отменил Наказателно
постановление № 23-0000137/22.02.2021 г., издадено от Директор на РД
„Автомобилна администрация“, с което на основание чл. 93б, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП
на Т.И.Т. е наложена глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл.
6, § 1, изр. 2 от Регламент 561/2006 вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. За да
постанови съдебния си акт, решаващият съд е приел, че при реализиране на
административно-наказателната отговорност на ответника по касацията са налице
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание.
В чл. 42 от ЗАНН, в
общо 10 точки, са предвидени всички реквизити, които трябва да съдържа актът за
установяване на административното нарушение. В т. 3 от посочената законова
разпоредба изрично е визирано, че в акта следва да посочат датата и мястото на
извършване на нарушението.
Аналогична разпоредба
ЗАНН съдържа и по отношение на съдържанието на наказателното постановление –
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Видно от приложените към делото доказателства, нито в
акта за установяване на нарушението, нито в наказателното постановление е
посочено времето на извършване на нарушението, както и място. Това
обстоятелство има съществено значение с оглед възможността на лицето, посочено
като нарушител да организира защитата си.
Безспорно от
текстовото изложение на обстоятелствата в АУАН и НП е видно, че в тях не се
сочи момента /датата/ и мястото на извършване на конкретното нарушение, това по
чл. 6, § 1, изр. 2 от Регламент 561/2006 вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
Сочи се само някакъв момент на констатиране на едно действие, което според АНО
съставлява нарушение по визираните норми. Това следва да се квалифицира като
нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН /в частта за момента и
мястото на нарушението/. Предвид строго формалната процедура по ЗАНН само на
това основание съдът правилно е отменил НП без да разглежда правилността на
акта.
Що се отнася до
правните доводи на РС-Провадия досежно неправилността на процесното НП, то те
се споделят изцяло от настоящия касационен състав.
Правилно и обосновано
е приетото от РС-Провадия, че на датата и мястото на констатиране на
обусловеното нарушение, което би следвало да се изпълнява във форма на въздържане
от извършване на конкретно действие, нарушителят да се е съобразил с времето
позволено от закона за извършване на превоз с различна от нормативно
установената продължителност. Посочването в АУАН и НП, че в друг предходен
период такова е било извършвано е напълно ирелевантно и правилно РС-Провадия,
се мотивира с довода, че според ЗАНН всяко административно нарушение, следва да бъде
напълно конкретизирано откъм време, място и субект на осъществяването си. При
условие, че към момента на издаване и на АУАН и НП контролиращият орган не
констатира нарушителят да извършва визираното в правния текст противоправно
действие, правилно съдът при своя контрол е извел извода си за неправилност на
акта, а от там и за неговата отмяна като такъв.
Съжденията на РС –
Провадия, че доколкото допуснатите нарушения в административнонаказателното
производство са съществени, неотносими са и обуславят отмяната на обжалвания
административнонаказателен акт на процесуално основание, без спора да се
разглежда по същество и без да се дължи отговор на въпросите извършил ли е Т.Т.
вменените му административно нарушение и действал ли е виновно, се споделят от
касационния съд, респ. са основателни.
Допуснатото нарушение
на процесуалните правила при съставянето на АУАН и на НП е съществено и налага
отмяната на последното само на това основание и АдмС - Варна, VII – ми тричленен касационен състав, намира, че обжалваното решение на РС -
Провадия е напълно законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен
състав намира, че изложените в касационната жалба твърдения, относно „мястото
на извършване“ на процесното нарушение по чл.
6, § 1, изр. 2 от Регламент 561/2006 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози са
неоснователни, както и посочената от касационния жалбоподател съдебна практика
е неприложима в конкретния случай.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо АПК, във
връзка с чл. 63 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 149/08.12.2021
г., постановено по А.Х.Д. № 202131300231/2021 г. по описа на Районен съд -
Провадия, I-ви състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.