Р Е Ш Е Н И Е
гр.Павликени,
30.07.2021г.
Павликенският районен съд в открито съдебно
заседание на тридесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав
Председател:
Радка Цариградска
При секретаря Ирена Илиева, като сложи за
разглеждане гр.дело N 713 по описа на съда за 2020 год. докладвано от съдията,
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно осн. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
„ЮБЦ“ ООД излага чрез пълномощника си в исковата си молба, че по силата на
договор между „***“ ЕАД и ответника В.И.Л.
***, от 31.03.2017 год., на последния са предоставяни мобилни услуги. Твърди,
че по този договор ответникът дължи на доставчика на услугата сумата от 45,77
лв. главница за незаплатени мобилни услуги, 83,94 лв. неустойка за неизпълнение
по същия договор за периода 08.09.2017 год. до 07.10.2017 год., както и че за
тези суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №***.2020г. на ** Павликени по ЧГр.д. №***/2020г. по описа на РС ***. Излага, че вземанията по процесния договор са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019г. между него и „С.Г.Г.“ ООД, което е цесионер по предходен договор за
цесия с първоначалния кредитор от 16.10.2018г. Твърди, че между договорът за
далекосъобщителни услуги от 31.03.2017г. е за мобилен номер ***, договорен тарифен план *** за срок от 24 месеца, както и допълнителна услуга
Удвоени МВ на максимална скорост и допълнителни 750 национални минути. Излага,
че за периода 08.06.2017г.-07.09.2017г. ответникът е ползвал мобилни услуги, за
което са издадени три фактури, в които е включена сумата за месечен абонамент и
разговори, но тези суми не са платени на падежа, а и до момента. В издадена
крайна фактура от 08.10.2017г. е начислена общата сума за плащане, след
едностранно предсрочно прекратяване на договорите от страна на доставчика. В
същата е начислена и неустойка за предсрочното прекратяване. Услугите били деактивирани
на 15.09.2017г. автоматично. Моли съда да постанови решение, като приеме за
установено, че ответникът му дължи посочените суми за мобилни услуги и
неустойка. Моли за присъждане на разноските по заповедното и по настоящото
производство.Твърди, че за тази сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, по която длъжникът е възразил и е налице правен интерес от предявяване
на установителния иск за вземането. Оспорва възраженията на ответника относно
цесията като твърди, че няма пречка уведомяването да бъде извършено от новия
кредитор по упълномощаване от цедента, както и поради уведомяването за цесията
на самия длъжник извършено с връчване на препис от исковата молба. Оспорва
възражението за изтекла погасителна давност, тъй като такава не е текла в
периода 13.03.2020 г. – 14.06.2020 г. при действието на ЗМДВИП. Относно цесията
заема становище, че несъобщаването й на длъжника може да бъде основание за
възражение от негова страна, само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил
задължението си към стария кредитор.
Ответникът
чрез назначения му особен представител оспорва допустимостта на установителните
искове с възражението, че същите имат предмет, различен от този на заповедта за
изпълнение. Възразява по активната легитимация на ищеца, като счита, че същият
не е придобил правата на кредитор по силата на процесната цесия, като оспорва
нейната действителност /липсва уговорка за прехвърляне/ и настъпването на
прехвърлителния ефект – липсват доказателства
за уведомяване на длъжника и за двете цесии. Твърди, че общите условия,
на които ищецът се позовава не са действали в договорните отношения с
ответника, тъй като не е установено да е бил запознат с тях. Алтернативно
възразява за изтекла в полза на длъжника погасителна давност за сумите по фактурите
от м. юли и м. август. Възразява за нищожност на клаузата за заплащане на
неустойка, която счита за неравноправна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
На 31.03.2017
г. ответникът В.И.Л. е сключил с „***” ЕАД, ЕИК *** договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***, по силата на който е уговорено предоставянето на
мобилен номер *** с избран тарифен план *** с месечен абонамент 23,99 лв. с ДДС за срок от 24
месеца,като е добавил услугата Удвоени МВ на максимална скорост *** за 1,99 лв. с ДДС и допълнителни 750 национални
минути за сумата от 2лв. с ДДС за същия срок. Видно от съдържанието на договора
и приложения протокол /двата находящи се в кориците на ЧГрД/, на абоната – ответник
по делото е предоставено и устройство – мобилен телефон марка Хуауей, за който
е заплатена сумата от 119,80лв. с ДДС при единична цена 224,91лв. – 269,90 с
ДДС, при ползване на отстъпка от 160лв. с ДДС. Установява се от представените
писмени доказателства, че за периода 01.07.2017 г. - 30.09.2017 г. на името на
ответника са издадени три броя фактури, а именно:
- фактура
№ ***/08.07.2017г. за отчетен
период 08.06.-07.07.2017г. с начислена за периода сума за месечен абонамент ***, удвоени МВ в размер на 20.98 лв. /с ДДС/, както
и баланс от предходни периоди – 47,31лв., платими в срок 25.07.2017 г.
- фактура
№ ***/08.08.2017 г. за
отчетен период 08.07.2017 г. - 07.08.2017 г. с начислена за периода сума за
месечен абонамент в размер на 20.98 лв. /с ДДС/, както и баланс от предходни
периоди – 68,29 лв., платими в срок 25.08.2017 г
- фактура
№ ***/09.09.2017 г. за
отчетен период 08.08.2017 г. - 07.09.2017 г. с начислена за периода сума за
месечен абонамент в размер на 4,33лв. и лихва за забава 0,59лв., общо 5,19 лв. /с
ДДС/, както и баланс от предходни периоди 69,99 лв., платими в срок 25.09.2017
г.
Видно
от съдържанието на крайната фактура с № ***/08.10.2017г., която е издадена след прекратяване
на договора, поради неизпълнението му, като са начислени следните суми: общо
107,37 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договора; 123,01 лв. неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за устройство; както и 75,77 лв. баланс
от предходни периоди.
На 16.10.2018 г. между „***“ ЕАД, ЕИК ***, и „***“ ООД, ЕИК ***, е сключен Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия). На основание Приложение №1 към
цитирания договор за цесия, представено като извлечение от ***.2020г., вземанията, произтичащи от процесния
договор са прехвърлени в собственост на „***“ ООД. Налице е изрично упълномощаване на
цесионера да уведоми длъжника за цесията от името на цедента. На 01.10.2019г.
вземанията по процесния договор за далекосъобщителни услуги са препродадени от
„***“ ООД на ищеца – „ЮБЦ“
ЕООД. „***“ ООД уведомява длъжника
за промяната, засягаща една от страните в облигационното правоотношение, както
и че кредиторът, към който ищецът следва да погасява задълженията си, е „ЮБЦ“ ЕООД,
като уведомлението съдържа данни и за двете цесии и за упълномощаването на „***“. Няма данни до ответника да е достигнало уведомителното
писмо за цесия, което е и без дата.
Въз
основа на заявление от ищеца против В.И.Л. е образувано Ч.Гр.Д. № ***/2020 г. по описа на РС-*** и е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № ***.2020г., с която е разпоредено ответникът да заплати на заявителя сумите,
както следва: 45,77 лв. главница за незаплатени мобилни услуги по договор между
„***“ ЕАД и длъжника на 31.03.2017
год., сумата от 83,94 лв. обезщетение за неизпълнение по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги между „***“ ЕАД и длъжника, за периода 08.09.2017 год. до
07.10.2017 год.; 11,59 лв. мораторна
лихва за забава за периода от 28.09.2017
год. до 01.04.2020 год., както и сумата 205,00 лв. разноски по делото, от които
25.00 лв. ДТ и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за което кредиторът е уведомен и
последният в едномесечен е предявил установителен иск по чл. 422 от ГПК за
сумите, предмет на заповедта за изпълнение.
При
така установените факти се налагат следните изводи:
Установява
се, че между страните по договора за далекосъобщителни услуги е възникнало
правоотношение по договор за предоставяне на такива. Задължение на мобилния
оператор е да предостави на ответника достъп до мрежата си, както и да активира
предпочетения абонаментен план. Ответникът следва да заплаща определените
месечни такси за ползваната услуга.
Съдът
намира, че размерът на задълженията е установен по основание и размер в самите
договори и издадените фактури. Това е така, защото за ползването на мрежовите
услуги абонатът дължи заплащане на месечна абонамента такса, както и
договорените суми за получено с отстъпка мобилно устройство. Поради това съдът
счита, че задълженията са определени по размер. Претендирната сума за услуги е
по-ниска от начислената по фактурата, т.е. самата претенция съдържа имплицитно
признаване на частични плащания без ответникът да твърди и доказва такива. По
отношение на неустойките, същите са няколко
- за всяка от услугите, предвидени са в договора и в общите условия на
доставчика. Съдът не намира за основателни възраженията на ответника за
неравноправност на клаузите за неустойка, доколкото размерът и основанието
съответстват на целите на чл.92 от ЗЗД и не са несъответни на вредите.
Единственият по-висок размер на неустойка е тази за взетото с отстъпка мобилно
устройство, която е в адекватен размер, а именно – стойността на отстъпката,
която е направена на основание продължителността на абонамента за мобилни
услуги. Същата освен това не се претендира в заповедното и в настоящото
производство.
Ищецът
е представил и писмени доказателства, установяващи възникването на процесното
вземане, а именно - цитираните договор между ищеца и „***“ ЕАД, и издадени въз основа на него месечни
сметки /фактури/. Видно от същите, падежите за плащане на задълженията по тях
са: № ***/08.07.2017г. с
начислена за периода сума за месечен абонамент в размер на 20.98 лв. /с ДДС/,
както и баланс от предходни периоди – 47,31лв., платими в срок 25.07.2017 г. В
останалите две месечни сметки са начислявани - по № ***/08.08.2017г. месечен абонамент от 20.98 лв. /с
ДДС/, както и баланс от предходни периоди 68,29 лв., с падеж, а с № ***/09.09.2017г. месечен абонамент в размер на
4,33лв. и лихва за забава 0,59лв., както и баланс от предходни периоди 69,99
лв., с падеж 25.09.2017 г. По отношение възражението за изтекла погасителна
давност, съгласно разпоредбата на чл. 110 б. „б” и б. „в” от ЗЗД, с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за неустойки от неизпълнен договор и
вземанията за периодични плащания, каквито са и процесните. Следователно към
датата на предявяване на заявлението – 11.08.2020г. е погасено по давност
вземането по месечна сметка № ***/08.07.2017г. С оглед отпадане на тази част от главницата, следва същата да
бъде приспадната и от последващите фактури, в които е включена като „баланс от
предходни периоди“, както и начислената върху тази сума лихва.
Остават
дължими и доказани по основание и размер претенцията за две главници - 20.98
лв. и 4,33лв. за услуги /общо 25,31 лв./ и неустойка в размер на 83,94лв.,
формирана съгласно общите условия като сбор на трикратния размер на месечните
абонаментни такси по всеки от избраните тарифни планове.
По
изложените съображения предявеният установителените искове се явяват частично
основателни и следва да бъдат уважени до посочените размери.
На
основание чл. 78 от ГПК вр. с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното
производство със заповедта за изпълнение
по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът да заплати сумите 45,77 лв. главница,
83,94 лв. неустойка, 11,59 лв. мораторна
лихва, както и сумата 205 лв. за разноски . от които 180лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид доказаните вземания на ищеца към ответника в размер на 109,25лв. от
претендираните 141,30лв., искът е предявен и приет за основателен за 77% от общия
размер. Следва ответникът да заплати на ищеца направените разноски по
заповедното производство съобразно уважената част от иска или в размер на 157,85
лв. По отношение на настоящото производство, е внесена ДТ в размер на 75лв. и
направени разноски за особен представител в размер на 300лв. Следва да се
присъдят съобразно уважения размер на иска /84%/ - 315лв.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено, на осн чл. 422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД
съществуването на вземането на „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. *** против В.И.Л., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, както следва: сумата
от 45,77
лв. (Четиридесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки) главница за
незаплатени мобилни услуги по договор между „***“ ЕАД и длъжника от 31.03.2017 год. и сумата от
83,94 лв. (Осемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки) неустойка за
неизпълнение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги между „***“ ЕАД и длъжника, за периода 08.09.2017 год. до
07.10.2017 год., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № *** от ***.2020 година по ч.гр.д. № ***/2020 година на *** районен съд.
ОСЪЖДА
В.И.Л., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „ЮБЦ“
ЕООД, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 315лв. /триста и петнадесет лева/,
представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 109,25лв. /сто
и девет лева и двадесет и пет ст./ - деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № ***/2020 година на *** районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС
в двуседмичен срок от съобщаването му, чрез връчване преписи от същото на
страните.
Районен
съдия:
ВМ