РЕШЕНИЕ
№ 23237
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110119049 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от В. Е. П., ЕГН **********, иск по чл. 49, ал. 1 СК против Е.
В. П., ЕГН **********, за развод обективно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК -
относно режима на лични отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие родените
от брака дете Емил В.ов П., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че ответницата не е полагала грижи за домакинството, че са
живели в дома на родителите на ищеца в с.о. „Арапя“, както и че са били издържани
финансово от родителите на ищеца, тъй като не работили. Сочи, че не се и дипломирали.
Твърди, че лятото на 2022г. е предложил на ответницата да оставят детето на родителите на
ищеца и да се върнат в гр. София, за да потърсят работа, но ответницата не била съгласна,
скарали се и тя взела детето и заминала в неизвестна посока. Сочи, че на 22.09.2022г. се
прибрал в гр. София, но ответницата не била там и че от тогава са разделени. Изразява
готовност за постигане на споразумение. Прави искане родителските права да бъдат
предоставени на майката, а на ищеца да бъде определен по широк режим на лични контакти
с детето.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала отговор по исковата молба, в който по
същество не оспорва претенцията за развод, оспорва наведените в искова молба фактически
твърдения. Излага твърдения за осъществен физически и психически тормоз от страна на
ищеца върху нея в последните три години от брака им. Твърди, че на 02.08.202г. при
последния им скандал, когато ищеца отново бил повлиян от алкохол и нанесъл побой, пред
1
майката на ищеца, което поведение станало причина ответница заедно с детето да избягат.
Сочи, че на 30.08.2022г. ответницата и детето се прибрали в семейното им жилище в гр.
София, но ключалката на жилището била сменена, а част от вещите на ответницата били
занесени в гаража, като се сочи, че по този начин неправомерно ответницата и детето били
отстранени от семейното жилище. Предявен е от ответницата и насрещен иск по чл. 49, ал. 1
и 3 СК за развод по вина на ищеца по първоначалния иск, обективно съединен с небрачни
искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняване на родителските права и местоживеене на
детето Емил В.ов П., ЕГН **********. Претендира се издръжка в размер на 700,00 лева
месечно, считано от предявяване на исковата молба до настъпване на основания за нейното
изменение. Предявява се и претенция за издръжка за минало време една година преди
подаване на исковата молба в размер на 700.00 лева. Отправя се искане с правно основнаие
чл. 56 от СК за предоставяне на ползване на семейното жилище, находящо се на адрес : гр.
София, ул. „Николай Хайтов“ № 2, вх. Г, ет. 12, ап. 38 за ползване на ищцата и детето. Прави
искане и по реда на чл. 53 от СК за възстановяване на предбрачното си фамилно име – И..
Депозираната е и насрещна искова молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК за
замистващо съгласие за пътуване на детето извън пределите на страната в страни членки на
Европуйския съюз, придружавано от майка си , както и за издаване на международен
паспорт на детето. Искането е отправено, с довода, че ищеца/ ответника не оказва
необходимото съдействие поради влошените отношения между страните и последните
немогат да постигнат съгласие по този въпрос. С уточнителна молба се сочи, че целта на
пътуванията до държави в ЕС е за почивки и екскурзии, както и да посетят родните на
майката, които живеят в Р. Германия.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника/ищец по първоначалната искова молба депозира
отговор, с които оспорва твърденията изложени в отговора/насрещен иск, че ответника в
последните три години злоупотребява с алкохол и марихуана и предизвиква скандали, държи
се агресивно. Оспорва се претенцията за предоставяне на семейното жилище, като се
твърди, че жилището е собственост на семейство П.и- родителите на ищцета, като
намерението на последните да устроят страните с отделно тяхно жилище се изчерпва с
настъпилата фактическа раздяла и поведението на ответницата.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищецът заявява , че невъзможно страните да
съжителстват заедно.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответницата/ ищец по насрещната претенция
поддържа, че тя и детето са били изхвърлени по най- грозния начин от ищеца и неговите
родители от жилището в което е вложила много усилия и средства. Твърди, че желае детето
да се вижда с баща си събота и неделя. Сочи, че както детето се върне след контакт с бащата
има лошо поведение. Подържа, че бащата употребява алкохол и марихуана.
В депозирания по делото социален доклад на ДСП-Красно село е посочило, че детето
от раздялата на родителите се отглежда от майката, като по нейни сведения бащата не се
интересува от детето и не помага в отглеждането.Сочи се че в грижите а детето майката е
подпомагана от нейните родители, и че дохода и е в размер на 1400 лева. В доклада е
2
отразено, че детето посещава детска градина, без да се сочи, коя е тя, както и че е записан на
допълнителни дейности в самата градина както и и звън нея. Посочено е, че между майката
и детето е налице силна емоционална връзка, но между родителите има дълбоко нарушено
родителско сътрудничество.
В депозирания по делото социален доклад на ДСП-Слатина също е посочено, че
детето се отглежда от майката, както и че тя възпрепятства контактите на бащата с детето
въпреки желанието му да го вижда. Посочено е отново по сведение на ищеца, че страните са
разделени от лятото на 2022 година, че ответника живее на адрес в гр. **********,
собственост на родителите на ищеца, състоящо се от всекидневна, кухнески бокс и тераса,
спалня и санитарно помещение. Посочени е, че в спалнята има детско креватче, в жилището
има обособен детски кът както и много вещи на детето. Бащата е посечил, че работи в
транспортна компания в сферата на логистиката с възнаграждение от 1200 лева. В доклада
по сведение на бащата детето посещава детска градина №107 „Бон - бон“, като изразява
готовност и желание да води и взима детето.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Относно брачния иск: Установява се, че страните са сключили граждански брак на
15.06.2018 г. /л.7 от делото/, както и че са родители на малолетното дете Емил В.ов П., ЕГН
********** /л.8 от делото/.
По делото е представено Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 57,
том III, рег№ 9669, дело №372/2016г. от които се установява, че апартамент № Гз8, находящ
се в гр. **********, е собственост на Емил В.ов П., които е отдаден под наем с договор за
наем на недвижим имот /л. 75 от делото/
По делото са представени жалби и сигнали във връзка с твърденията на ответната страна
Е. В. П., че ищеца без нейно съгласие е взел детето Емил П. на 20.02.2023г. в 10:20 часа в
забавачница „Алианс“ която е посещавало детето и го е отвел, като и се обадил да й каже
само ,че ще пътуват и от които момент тя нямала връзка със сина си. /л. 34 до 45/
Постановлине за отказ от образуване на досъдебно производство във връзка със същия
случай /л. 48 от делото/.
По делото са представени разписки за заплатени от страна на майката допълнителни
дейности които посещава детето Емил П. по английски език, йога, танци за периода от м.
ноември до м. април 2024г. /л. 120-125 от делото/, както и разписки отново за
допълнителните дейности /л.164/ от делото и фактура/л. 165 от делото / за заплатена такса в
размер на 900,00 лева за куклено театрална школаза периода от 03.06.- 21.06.2024г.
От представената по делото справка от НАП /л. 144 от делото / се установява, че ищецът е
работил по трудово правоотношение с „ШАВЕМАКЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като за периода
м. януари 2023 г. – м. ноември 2031 г. е реализирал средномесечен осигурителен доход в
размер на около 1 200,00 лв. По отношение на ответницата от справката от НАП /л. 141 от
3
делото/ се установява, че за периода м. 02.23г. до п. 10.23 е реализирала доход в размер на
800,00 лева по правоотношение с „РАДИАЛ“ ЕООД , а за м.10. 2023г. и м. 11 2023г. в размер
на 1600,00 лева по правоотношение с ОББ /АД/. Това се потвърждава от постъпилата
справка от НОИ.
За изясняване на спора е допусната и комплексна съдебно-психологична и психиатрична
експертиза /л. 184-195 от делото/, от заключението на която се установява, че и двамата
родители разполагат и притежават необходимия капацитет да се грижат за детето си, както и
чи двамата родители изпитват трудности да зачитат и утвърждават авторитета на другия
родител поради натрупани разочарования един към друг, като това затруднение при бащата
е по – изразено, които демонстрира незачитащо и обезценяващо поведение спрямо майката ,
включително пред детето. Вещите лица са посочили, че при бащата се наблюдава
индиректно негативно влияние от страна на бащата върху отношението на детето към
майката. Вещите лица са подчертали в експернто си заключение, че това поведение на
бащата демонстрирано пред детето носи риск, че детето ще възприеме това поведение и още
повече, че това поведение носи риск от въвличае на детето в конфликт на лоялност спрямо
родителите му. В заключението се сочи, че детето има емоционална връзка и с двамата си
родители, както и че не се наблюдава отчуждение на детето от който и да било от
родителите. По отношение на зависимости на страните вещите лица в експетното
заключение са посочили, че няма данни за активна злоупотреба и клинично изразена
зависимост от психотропни вещества от която и да е от страните. В съдебно заседание
експертите подържат заключението, като вещото лице С. допълва, че конфликта между
страните не е за детето, а е с оглед и се основава върху невзаимодействието между тях.
По делото е разпитана като свидетел лелята на ищеца – Боряна Бориславова И., която
сочи, че страните са сключили граждански брак през месец юни 2018 година, като тя и
съпруга й са им кумове. Сочи, че отношенията им по време на брака им са били нормални,
дето им се е родило на 03.07.2018 година. Като твърди, че от миналата година на рождения
ден на детето е усетила, напрежение между страните, като 20 дни по късно е разбрала от
сестра си, че страните са се скарали. Сочи, че след скарването страните са се разделили и че
детето живее с майка си, а тя от този случай го е виждала веднъж.
От показанията на разпитания по делото св. Силвия Валентинова Колева, приятелка на
ответницата, се установява, че детето живее с майката. Изложеното от свидетелите съдът
кредитира, доколкото показанията на същите са ясни и кореспондиращи с останалия събрани
по делото доказателства, като показанията на св. И. съдът прецени и по реда на чл. 172 ГПК
и им дава вяра, като кореспондиращи си с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът не кредитира и показанията на св. Коева досежно осъществено от ищеца физическо
и психическо насилие доколкото свидетелката категорично твърди, че последното й е
съобщено от ответната страна и тя лично не е става свидетел на подобно поведение от
страна на ищеца нито пък е виждала последици от насилие по отношение ответницата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
4
Относно брачните искове: От събраните по делото гласни доказателства се установява,
че страните са във фактическа раздяла от 02.08.2022 г., не живеят заедно, като отношенията
между същите са силно влошени. При така установените факти за отношенията между
съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото
брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което
същата следва да бъде прекратена.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В случая
искане е отправила съпругата. Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства,
намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи,
които са нарушили изискванията на чл. 14 СК. Същите не са проявили необходимото
уважение и разбиране един към друг. Не се установиха по делото твърденията за
осъществено насилие от страна на ищеца спрямо ответницата. По делото от изложеното от
самите страни и показанията на свидетелката И. се установи, че е налице конфликт между
страните. Следва да се посочи, че това поведение на страните обуславя и извод за вина и на
двамата съпрузи за разстройството на техния брак. При това положение настоящата
инстанция счита, че запазването на този брак не е в интерес нито на семейството, нито на
обществото и следва да бъде прекратен по взаимна вина.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения спрямо ненавършилите пълнолетие деца:
Страните са родители на малолетно дете Емил В.ов П., ЕГН ********** от мъжки пол,
малолетно към датата на устните състезания по делото. От доказателствата по делото, в това
число представените по делото социални доклади и заключението на КСППЕ се установи
детето Емил има изградената силна емоционална връзка и с двамата си родители, които
разполагат с необходимия родителски капацитет. При съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение
на детето следва да се предостави на майката, за което ответникът е изявил изричното си
съгласие за това още с исковата молба, което подържа и в съдебно заседание.
Съдът определя детето да живее при майката, доколкото съгласно чл.126, ал.1 СК
„родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини
налагат да живеят отделно”, а по делото не се установиха важни причини детето да живее
отделно от своята майка, която ще упражнява родителските права, нито има изключителни
основания по чл.59, ал.7 СК за настаняването му при други лица или роднини, или в
специализирана институция. Точно обратното, от приетата по делото КСППЕ се доказа
добър родителски капацитет от страна на ответницата, която и до постановяване на
настоящото решение полагала грижите за общото дете на страните.
Следва да бъде определен режим на лични отношения съобразно чл.59, ал.3 СК на детето
с неговия баща с оглед съществуващата между тях кръвна връзка на особено близко родство.
При определяне на режима на лични контакти съдът взе предвид соченото в КСППЕ, че и
5
двамата родители не зачитат авторитета на другия, като това е по изразено при бащата,
ниската възраст на детето Емил /пет години към датата на устните състезания/, както и
предвид установилото се фактическо положение /при което детето Емил фактически
пребивава при майката. Съдът намира за подходящ следния режим на лични отношения
между детето Емил и неговия баща: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от
10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, с преспиване; 20 дни през лятото /разделени на
два периода от по 10 последователни дни/ по време, несъвпадащо с платения годишен
отпуск на бащата; всяка нечетна година за коледните и великденските празници, за времето
от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 18,00 часа на 27 декември,
респективно на Светли понеделник; всяка четна година за новогодишните празници, за
времето от 10,00 часа на 30 декември до 11,00 часа на 02 януари на следващата година; всяка
нечетна година по време на следните официални празници - 3 март, 24 май и 6 септември, за
времето от 10,00 часа на съответния ден до 18,00 часа на същия ден, без преспиване; всяка
четна година по време на следните официални празници - 1 май, 6 май и 22 септември, за
времето от 10,00 часа на съответния ден до 18,00 часа на същия ден, без преспиване.
- На 03 юли, когато е рождения ден на детето то да празнува и с двамата си родители. В
случай, че това е невъзможно, бащата ще може да взима детето за три часа по предварителна
уговорка с майката.
- На рождените дни на родителите: 22-ри март за бащата и 04-ти април за майката, детето
да прекарва с всеки един от тях, като бащата ще има право да взима детето в 10:00 часа от
дома на майката и да го връща в 19:00 часа в дома на майката. В случай, че рождения ден на
майката съвпадне с съботно неделния режим, той няма да се прилага за този ден, за да може
майката да прекара рождения си ден с детето.
Относно издръжката на детето: Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Нуждите на децата от издръжка се установяват от самия
факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновават специално.
Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в тяхна полза. Съобразно разпоредбата на
чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи,
като съгласно ограничението на чл. 142, ал. 2 СК същата не може да бъде по-малко от
233,25 лв. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия
родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната,
която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по
трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това,
регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу
двамата общо. По делото се установи, че ищецът реализирал средномесечен осигурителен
доход в размер на около 1 200,00 лв. От справката от НАП приложена по делото не се
6
установява да е прекратен трудовия договор на ищеца /л. 146 от делото/, както се твърди от
адв. И., че ищеца е безработен, но дори да е така той е в трудоспособна възраст не страда от
заболявания, не се установи да трябва да издържа други лица и да полага грижи, поради
което дължи издръжка своето дете. По отношение на ответницата не се ангажирани
доказателства за установяване размера на получаваните от нея доходи, но видно от
заявеното от същата в хода на проведените социални проучвания, получава месечно
възнаграждение в размер на около 1 600,00 лв. При това положение съдът, като съобрази взе
предвид нуждите на детето съобразно възрастта му и доходите на родителите, счита, че
претенцията за издръжка по отношение на детето Емил се явява частично основателна до
размер от 300,00 лв. месечно. Претенцията за издръжка за детето Емил следва да бъде
отхвърлена за разликата над уважения размер от 300,00 лева до пълния предявен такъв от
700,00 лв. месечно, като неоснователна. Издръжката за детето Емил се дължи, считано от
18.05.2023 г. /датата на подаване на исковата молба от Е. П./.
По отношение на претенцията за минало време по реда на чл. 149 от СК за периода една
година преди подаване на исковата молба, т.е от 18.05.2022 година до 17.05.2023 година,
съдът намира за частично основателна по следните съображения:
На първо място съдът намира претенцията за основателна до размера от 250,00 лева като
съобрази икономическата обстановка и възрастта на детето за този период. Освен това
претенцията следва да бъзе уважена за периода от 30.08.2022г. до 17.05.2023г., тъй като от
доказателствата по делото, в това число и показанията на свидетелите, а и от твърденията на
страните се установи, че фактическата раздяла между тях е настъпила на именно на
30.08.2022г. след разразил се скандал между страните. Предвид това претенцията следва да
бъде отхвърлена и за периода от 18.05.2022 година до 30.08.2022 година, като
неоснователен, тъй като до този момент страните са живеели заедно и са се грижили и
издържали детето си заедно.
Относно ползването на семейното жилище: По делото е предявявена претенция за
предоставяне ползването на семейното жилище от ответницата/ ищца по насрещния иск.
Отделно от това и предвид обстоятелството, че от брака има ненавършило пълнолетие деца,
съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос /чл. 56, ал. 1, изр. второ СК/. По
делото се установява, че страните в началото на брака си са живеели в жилището на
родителите на ищеца находящо се в гр.**********, , а след което родителите на ищеца са им
предоставили друго свое жилище находящо се на адрес : гр. **********, , където те са
живеели последно преди разялата им. Ответника оспорав искането за ползване на семейното
жилище от страна на ответницата, но в същото време с отговора на насрещната искова
молба сочи, че жилището им е било предоставено от родителите му, за да могат да се
отделят като семейство, която добра воля е отпаднала след нападките от страна ответницата.
Това изявление само по себе си представлява признание на факта, че жилището находящо се
на адрес: гр. София, ул. „Николай Хайтов“ № 2, вх. Г, ет. 12, ап. 38 е било предоставено от
страна на родителите на ищеца да се ползва като семейно такова и страните са живеели в
него до раздялата си. Въпреки, че по делото не е представен нотариален акт установяващ
7
собствеността на жилището не се спори, че то е собственост на родителите на ищеца.
Предвид изложеното и като съобрази разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от СК, която сочи, че
когато жилището е собственост на роднини на единия съпруг както в случая, ползването на
същото може да бъде предоставено на родителя, комуто са предоставени родителските права
за срок до една година. В случая съдът намира, че ползването на семейното жилище
находящо се на адрес : гр. **********, следва да бъде предоставено на майката Е. В. П.,
ЕГН ********** за срок от една година.
Относно фамилното име:
По делото е предявявана и претенция с правно основание чл. 53 от СК за промяна на
фамилното име на променилия името си при сключването на брака съпруг. В случая от Е. В.
П., ЕГН ********** е поискала да възстанови предбрачното си фамилно име – И., което
искане е основателно. Съдът намира, че след прекратяване на брака следва да бъде
постановено съпругата Е. В. П., ЕГН ********** да възстанови предбрачното си фамилно
име – И..
Относно претенцията по чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД:
Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал. 1, изр. първо от
Конституцията на Република България, според който всеки има право свободно да избира
своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните
предели, намира, че е в интерес на детето Емил В.ов П., ЕГН ********** да пътува в
чужбина. Ето защо съдът намира, че следва да бъде заместено липсващото съгласие на
ответника за пътуване в чужбина за срок от пет години, считано от влизане в сила на
решението, с цел почивка или екскурзия, до държавите-членки на Европейския съюз,
Република Сърбия и Република Турция, Република Македония, Обединеното Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, Швейцарска конфедерация и Княжество Монако, като
общият период на пътувания в рамките на годината не надвишава два месеца и същите се
осъществяват извън времето, постановено по силата на влязъл в сила съдебен акт за
осъществяване на режим на лични отношения между бащата и детето, като бъде задължена
майката да осигурява възможност за осъществяване на определения по силата на влязъл в
сила съдебен акт режим на лични отношения между бащата и децата. Съдът намира, че в
посочените държави е в интерес на детето да пътува с посочените по-горе цели доколкото
същите са конкретни, всички са страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца от 25.10.1980 г.
По отношение на срока съдът намира, че е в интерес на детео да бъде определен срок
от пет години, считано от влизане в сила на решението, предвид обстоятелството, че е
възможно релевантните обстоятелства да се променят впоследствие. Следва да бъде уважена
и претенцията за заместване съгласието на ответника и за издаване на паспорт на детето за
същия период. Съдът при формиране на вътрешното си убеждение съобрази процесуалното
поведение на ищеца, в случая е налице спор между родителите, доколкото липсват по
делото данни за изрично заявено съгласие на ищеца в тази насока, дори и точно обратното
претенцията е оспорена.
8
Относно разноските: Претенция за присъждане на разноски има от страна и на двете
страни. С оглед изхода на делото относно вината на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК
разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Държавната
такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50,00 лв. следва да се възложи
на двете страни поравно, а ищеца следва да заплати държавна такса върху определената
издръжка за детето Емил в размер на 216,00лева и 85,67 лева за издръжката за минало
времена основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 3 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 15.06.2018 г. в гр.София, за което е съставен акт за граждански брак № 3294/15.06.2018 г.
на Столична община, район „Средец“, между: В. Е. П., ЕГН ********** И Е. В. П., ЕГН
**********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН по вина на двамата
съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака дете Емил В.ов П., ЕГН **********,
на майката Е. В. П., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака
дете Емил В.ов П., ЕГН **********, при майката Е. В. П., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между
бащата В. Е. П., ЕГН **********, и детето Емил В.ов П., ЕГН **********, както следва:
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в
неделя, с преспиване; 20 дни през лятото /разделени на два периода от по 10
последователни дни/ по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата; всяка
нечетна година за коледните и великденските празници, за времето от 10,00 часа на 24
декември, респективно на Разпети петък, до 18,00 часа на 27 декември, респективно на
Светли понеделник; всяка четна година за новогодишните празници, за времето от 10,00
часа на 30 декември до 11,00 часа на 02 януари на следващата година; всяка нечетна година
по време на следните официални празници - 3 март, 24 май и 6 септември, за времето от
10,00 часа на съответния ден до 18,00 часа на същия ден, без преспиване; всяка четна година
по време на следните официални празници - 1 май, 6 май и 22 септември, за времето от
10,00 часа на съответния ден до 18,00 часа на същия ден, без преспиване.
- На 03 юли, когато е рождения ден на детето то да празнува и с двамата си родители. В
случай, че това е невъзможно, бащата ще може да взима детето за три часа по предварителна
уговорка с майката.
- На рождените дни на родителите: 22-ри март за бащата и 04-ти април за майката,
детето да прекарва с всеки един от тях, като бащата ще има право да взима детето в 10:00
9
часа от дома на майката и да го връща в 19:00 часа в дома на майката. В случай, че
рождения ден на майката съвпадне с съботно неделния режим, той няма да се прилага за
този ден, за да може майката да прекара рождения си ден с детето.
ОСЪЖДА В. Е. П., ЕГН **********, да заплаща на основание чл.143, ал.2 вр.чл.59, ал.2
СК на своето дете Емил В.ов П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Е. В. П., ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 300,00 лв.,
считано от 18.05.2023 г. до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, като отхвърля претенцията с правно основание чл.143, ал.2 вр.чл.59, ал.2 СК
за разликата над уважения размер от 300,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от 700,00
лв. месечно, като неоснователна.
ОСЪЖДА В. Е. П., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 149 от СК вр. с чл.143,
ал.2 от СК на своето дете Емил В.ов П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Е. В. П., ЕГН **********, ИЗДРЪЖКА за минало време, в размер на 250,00
лв., за периода от 30.08.2022 г. до 17.05.2023 г., като отхвърля претенцията за разликата над
уважения размер от 250,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от 700,00 лв.
месечно,както и за периода от 18.05.22 година до 30.08.2022 гоидна като неоснователна.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдените издръжки.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 3 СК на Е. В. П., ЕГН **********,
ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находяща се на адрес: гр. **********, за
срок от една година от влизане в сила на настоящото решение.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 326 ГПК след прекратяване на брака Е. В. П., ЕГН
**********, да възстанови предбрачното си фамилно име - И..
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД на
бащата В. Е. П., ЕГН **********, за период от пет години, считано от датата на влизане в
сила на решението, относно пътувания на Емил В.ов П., ЕГН **********, в чужбина с цел
почивка или екскурзия, Европейския съюз, Република Сърбия и Република Турция,
Република Македония, Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия,
Швейцарска конфедерация и Княжество Монако, като общият период на пътуванията в
рамките на годината не надвишава два месеца и се осъществява във време извън действащия
съобразно влязъл в сила съдебен акт режим на лични отношения между детето и бащата,
както и за издаване на паспорт по реда на ЗБЛД на детето, като ЗАДЪЛЖАВА майката Е. В.
П., ЕГН **********, да осигурява възможност и да не препятства бащата В. Е. П., ЕГН
**********, при осъществяването на личните му отношения с детето Емил В.ов П., ЕГН
**********, съобразно установен с влязъл в сила съдебен акт режим на лични отношения,
както и да не възпрепятства учебните занятия на детето, освен ако пътуването не е свързано
с тях.
ОСЪЖДА Е. В. П., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски районен съд
сумата 25,00 лв.-държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
10
ОСЪЖДА В. Е. П., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски районен съд общо
сумата 326,67 лв. - държавни такси по делото, от които 25,00 лв.-държавна такса при
решаване на делото по иска за развод и 216,00 лв. - държавна такса върху издръжката, както
и 85,67 за издръжката за минало време на детето Емил В.ов П..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11