№ 87 13.06.2019г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д. Л, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 915/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „П. К. Б.” ЕООД
– гр. С., представлявано от С. Н. Н. и И. Х. Г., действащи чрез юрисконсулт Р.И.И., срещу М.В.Ю. с ЕГН: **********, с адрес: ***, за
установяване дължимост на вземане на ищеца от
ответника за неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит
№ ****., за сумата 8582.92 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 329/2018г. по описа на
РС-Попово.
В исковата молба се твърди, че на
01.02.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ……. между „П. К. Б.“
ЕООД като кредитор и М.В.Ю. като длъжник при следните параметри Сума на
кредита: 3750 лв.; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на вноската: 182.98 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; Годишен лихвен процент:
41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11%;
Общо задължение по кредита: 6587.28 лв.
Договорено било възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги 3389.76 лв., чиито размер на вноската бил
94.16 лв.
Общото задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги бил 9977.04 лв. при общ размер на вноската:
277.14 лв. За дата на погасяване била уговорена
26-ти ден от месеца.
В точка V Допълнителни
възможности за клиента била избрана опцията за вътрешно рефинансиране към „П. К.
Б." по друго задължение на М.В.Ю. към дружеството на стойност 1912.56 лв.
„П. К.Б." ЕООД
изпълнило точно и в срок задълженията си
по договора, като на 01.02.2017 г. превело парична сума в размер на 1837.44 лв.
по посочена от длъжника М.В.Ю. банкова сметка (***гистрационен
номер:****** от дата: 01.02.2017 г.).
От своя страна длъжникът поел
задължение по Договор за потребителски кредит № .……., като го сключил за срок
от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 277.14 лв. и
падежна дата всяко 26-то число на месеца.
Длъжникът не изпълнявал точно
поетите с договора задължения и бил направил само пет пълни и една непълна
погасителна вноска, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, на
14.11.2017 г. договорът бил прекратен автоматично от страна на „П. К. Б.“ ЕООД
и е обявена неговата предсрочна изискуемост.
На 14.11.2017 г. на длъжника било
изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което той е уведомен,
че договорът е прекратен, и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Размерът на погасеното от
длъжника задължение по ДПК № ********** било в общ размер на 1395.94 лв..
С плащанията си длъжникът бил погасил част от
номинала по заема в размер на 1394.12 лв. Сумата от 1.82 лв. отишла за
погасяване на лихвите за забава по кредита.
Предвид изложените в исковата
молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което да бъде признато за
установено ,че М.В.Ю. дължи на „П. К. Б."
ЕООД сума в размер на 8582.92 лв., неизплатено парично задължение по ДПК № …...
Претендират се разноски.
В едномесечния срок и по реда на
чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, в който се възразява, че сключеният между страните
договор е нищожен поради липса на съгласие на осн.
чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД , т. к. ответникът не е имал възможност да изрази воля
по договарянето на основните параметри по отпуснатия кредит, в резултат на
което не е могъл да прецени икономическите последици от сключването му. Не са
представени доказателства същият да е получил преддоговорна
информация от кредитора за точните параметри на кредита. Процесуалният
представител на ответника счита, че значителна част от клаузите на сключеният
договор относно ГЛП, ГПР, уговореното възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и пр. са неравноправни по смисъла на ЗЗП и ЗПК,
противоречат на императивните им разпоредби, накърняват добрите нрави, поради
което следва целият договор да бъде обявен за недействителен.
В съдебно заседание, ищецът,
редовно призован, не се явява. Депозирал е писмено становище, в което излага
аргументи в подкрепа на предявените претенции.
Моли за уважаване на исковата
молба.
Ответникът, редовно призован се
представлява от особения си представител адв. Н.Г.,
която оспорва предявения иск и пледира за неговото отхвърляне.
Поповският районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
иска по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да докаже фактите, които обуславят
исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение
на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за
ответника е възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва
да докаже и вземанията си и по размер. Ответникът следва да докаже всички
факти, които изключват, унищожават или погасяват процесните
вземания в т.ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за
обявяване на договора за недействителен или за недействителност на отделни
клаузи.
По делото е прието ч.гр.д. № 329/ 2018 г. по описа
на РС-Попово, от което се установява, че на 09.04.2019 г. ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по
заявлението. Тъй като длъжникът не е намерен на установените по делото адреси,
заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК ,
поради което е указано на ищеца –
заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок.
В указания срок е предявен иск за сумата
от 8582.92 лв. - главница, като сумата от 30.00 лв. – такса за извънсъдебно
събиране и сумата от 22.01 лв. лв. – лихва за забава за периода 27.04.2017г.
-14.11.2017г. не са заявени като искова
претенция в настоящото производство.
На 01.02.2017г., ответникът е подал до ищцовото дружество искане
за отпускане на потребителски кредит „П.
к. С.“ в размер от 3750.00 лв., със срок на издължаване 36 месеца, размер на
месечна вноска 277.14 лв. и дата на погасяване 26- ти ден от месеца. Били
декларирани и задължения към други кредитни институции. На същата дата е
подписана от ответника и декларация във връзка с обработката на лични данни и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.
На 01.02.2017г. ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит „П.к. С.“ №
********** за сумата от 3750.00 лв. Уговорен е
срок на кредита 36 месеца, размер на вноската по кредита 182.98 лв., ГПР – 49,89
% и годишен лихвен процент 41,17 %. Общата дължима сума по кредита се сочи да е
в размер от 6587.28 лв.. Избран е и пакет от допълнителни услуги „Бонус“, за
което се дължи от ответника възнаграждение в размер на 3389.76 лв., платимо на
вноски от по 94.16лв. месечно. Отразено е, че общият размер на сумата, която
ответникът следва да върне на ищеца по сключения договор за потребителски
кредит е 9977.04 лв., платима на вноски за срок от 36 месеца, като размерът на
месечната погасителна вноска е 277.14 лв., а падежът й е до 26-тия ден от
месеца. В точка V „Допълнителни
възможности за клиента“ е избрана опцията за вътрешно рефинансиране към „П. К.
Б." по друго задължение на ответника към дружеството на стойност 1912.56
лв.
Ответникът
е декларирал, че е запознат и приема приложимите към договора общи условия. Декларирал
е, че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски
формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор
за кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние,
както разяснения на преддоговорна информация и
допълнителен пакет услуги.
На същата дата е сключено и споразумение за
допълнителен пакет услуги с приложими
към него общи условия. Към договора за кредит и споразумение за допълнителен
пакет услуги е приложен и подписан от страните погасителен план.
От
приетите по делото като доказателства преводни нареждания се установява, че
сумата от 1837.44 лв. е изплатена по посочената от ответника банкова.
От
приетото, като доказателство и неоспорено от ответника извлечение по сметка към
Договора за потребителски кредит, ответникът към 28.09.2018 г. е заплатил по
кредита обща сума в размер на 1395.94
лв. След приспадане на платените суми в счетоводството на ищцвото
дружество е отразено, че ответникът дължи обща сума в размер на 8582.92 лв.
Последното плащане на ответника е от 19.07.2017 г.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено,
че между ответника и ищеца са възникнали
правоотношения по договор за потребителски кредит по см. на чл. 9 и сл. ЗПК.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
Съгласно
чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
След преценка на съответствието на процесния договор с разпоредбите на ЗПК, настоящият състав
намира, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора
е налице.
Договорът
за потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния
договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности
на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите
по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения
в договора ГПР от 49,89 % /. Следва да се посочи, че съобразно разпоредите на
ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е., следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са посочени всички разходи, които длъжникът
ще следва да направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Следва да се
посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе
посочено и по- горе, остават неизвестни и така се създават предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на
кредитния ресурс. Не става ясно какво се
включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в погасителната
вноска е включено и изплащане на задължения по споразумение за допълнителни
услуги. От така изложеното не може да се направи еднозначен извод, дали тези
разходи са включени при формиране на ГПР или същите са изключени. След като
кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то е следвало ясно да
посочи какво точно е включено в тях.
По отношение на клаузите, касаещи възнаградителната лихва и заплащане на допълнителен пакет
услуги, то са налице и други основания за недействителността им. В договора е
уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна
лихва по договора в размер на 41.17%, както и лихвен процент на ден в размер на
0.11%. Възраженето, направено от особения
представител на ответника, че уговореният
размер на възнаградителната лихва противоречи на
добрите нрави е основателно. Действително, към датата на уговарянето на размера
на възнаградителната лихва по кредита няма императивни
разпоредби, които да определят максималния размер на възнаградителната
лихва, но това не означава, че свободата на волята на страните по никакъв начин
не е ограничена и то при положение, че се касае за потребителски договор, при
който едната страна-потребителят е по-слабата икономически страна, поради което
и се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК.
Ограничителят на свободата
на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно
утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността
и нормалното развитие на обществените отношения.
Както в доктрината, така и в съдебна
практика се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
пр. 3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той
изрично формулиран или пък изведен чрез тълкуването
на относимите
разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата.
Налице е трайно установена
практика на ВКС, която посочва добросъвестния и съответстващия на добрите нрави
/като ограничение на свободата на волята/ предел на волята на страните за заплащане
на възнаградителна лихва, а именно: три пъти размера
на законната лихва. В този смисъл са Решение №4/2009г. по т.д.№395/2008г. на
ВКС, Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г. на ВСК, Определение №877 по т.д.
№662/2012г. на ВСК и др., според които съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече от три пъти законната лихва.
След справка в уеб страницата на БНБ
съдът установи, че към датата на сключване на договора за потребителски кредит
основният лихвен процент е 0,00 %, от което следва, че размерът на законната
лихва е бил 10.00 %. В настоящият случай договорената между страните лихва в
размер на 41.17% годишно надхвърля с над 4 пъти законната, което представлява нарушение
на добрите нрави, тъй като надхвърлят трикратния размер на законната лихва.
Ето защо клаузите на т. VІ от договора,с
които е уговорен ГЛП в размер на 41.17% и лихвен процент на ден в размер на
0.11% накърняват договорното равноправие между страните, противоречат на
добрите нрави и са в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето,
поради което се явяват нищожни на основание чл. 26, ал.1, предл.
трето от ЗЗД като противоречащи на добрите нрави.
В т. VI от договора е
уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 3389.76 лв. Възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо
място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора
за потребителски кредит каквото е изискването на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите по отделно. В тази връзка, в чл.10а, ал.4 от ЗПК е
предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит.“ В случая в Договора за
потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се
събират съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, са изброени вида на услугите,
които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в
Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги именно към процесния
договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е изпълнено
изискването на чл.10а, ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за
което се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или
комисионна в процесния договор за потребителски
кредит.
В противоречие на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги
е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това, заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги, както е посочено
и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните Договор.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. Следователно, налице е неравноправна клауза в
договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
размер на 3389.76 лв..
Предвид изложеното се налага извод, че
уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на
3389.76 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни
норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и
чл.10а, ал.3 и ал.4 от Закона за потребителският кредит /ЗПК/.
Съобразно гореизложеното,
настоящият състав счита, че кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите му правни
последици.
Съобразно нормата на чл.
23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да
възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
С оглед изложените
съображения, ответникът дължи връщане единствено на главницата по сключения
договор за потребителски кредит, която сума реално е усвоена от него, в размер на
1837.44 лв..
Макар
в договора за кредит да е посочено, че сумата от 1912.56 лв. ще бъде използвана
за рефинансиране на друго задължение на ответника към ищцовото
дружество, по делото липсват каквито и
да било доказателства относно вида и размер на това задължение, както и такива,
удостоверяващи, че ищецът действително
го е погасил.
Доколкото към датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, ответникът е заплатил на ищеца
обща сума в размер от 1395.94 лв., то съдът приема, че искът за главница следва
да уважи до сумата от 441.50 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 8582.92 лв. следва да бъде отхвърлен.
По отношение направените възражения досежно липсата на предпоставки за предсрочна изискуемост
на дълга, предвид становището на съда относно недействителността на договора за
заем, настоящият състав не намира за нужно да ги обсъжда, доколкото основанието
за връщане на остатъчния дълг от главницата се намира в разпоредбата на чл. 23
от ЗПК и не е обвързано, нито с наличието на договорна клауза за предсрочна изискуемост, нито с
изпълнение на процедурата по нейното обявяване.
Както вече се посочи, ищецът е предявил
иск за сумата от 8582.92 лв. - главница, а за сумата от 30.00 лв. – такса за
извънсъдебно събиране и сумата от 22.01 лв. лв. – лихва за забава за периода
27.04.2017г. -14.11.2017г., които вземания са били предмет на заповедното
производство, не са заявени като искови претенции, при което издадената заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 329/2018 г. по описа на РС-Попово, в тази й част
следва да бъде обезсилена.
По разноските:
В
хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 242.70
лв., от които 172.70 лв. за държавна такса и 70.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, при което,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, пропорционално
на уважената част от исковата претенция, следва да му бъде присъдена сумата от
12.41 лв.
За
образуване на исковото производство и в хода на процеса, ищцовата
страна е направила разноски в общ размер на 1070.81
лв., от които 171.66 лв. за държавна такса, 759.15 лв. за възнаграждение на
особен представител и 140.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от НАРЕДБА за заплащането на
правната помощ, при което, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК,
пропорционално на уважената част от исковата претенция следва да му бъде
присъдена сумата от 55.08 лв..
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.В.Ю. с ЕГН: **********, с адрес ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „П. К. Б.” ЕООД – гр. София, представлявано от .С.
Н. Н. и И. Х.Г., действащи чрез
юрисконсулт Р.И.И., СУМАТА от 441.50 лв. /четиристотин четиридесет и един
лева и петдесет стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски кредит „П.
к. С.“ № **********/01.02.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда /05.04.2018
г./ до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена Заповед № 298/13.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.
№ 329/2018г. на РС-Попово, като за разликата над тази сума,
до пълния претендиран размер от 8582.92 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.В.Ю. с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „П. К. Б.” ЕООД – гр. София, представлявано от С. Н.
Н.и И. Х. Г., действащи чрез юрисконсулт
Р.И.И., СУМАТА от 12.41 лв. /дванадесет лева и четиридесет и
една стотинки/ - разноски в
заповедното производство и СУМАТА от 55.08 лв. /петдесет и пет лева и осем
стотинки/ - разноски в исковото
производство.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 298/13.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 329/2018г. на РС-Попово, В ЧАСТТА, в която е разпоредено длъжникът
М.В.Ю. с ЕГН: **********, да заплати на кредитора „П. К. Б.“ ЕООД с ЕИК: *********, СУМАТА от 30.00
лв. /тридесет лева/ – такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода 27.04.2017
г. – 14.11.2017 г. и СУМАТА от 22.01 лв.
/двадесет и два лева и една стотинка/ – лихва за забава за периода
27.04.2017 г. – 14.11.2017 г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: