Решение по дело №3210/2016 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………                          23.01.2017 година      град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД            VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На двадесети декември                                    2016 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: А.Т.                                                     

 

Секретар: А.В.

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ А.Т.

гр.дело №3210 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Предявени са искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ чл.86 ЗЗД.

Ищецът „И.” ЕООД Ст.Загора твърди в исковата си молба, че през м.09.2013г. извършил продажба и доставка на продукция от собствено производство - експандиран пенополистирол на ответника. Продажбата и доставката били извършени съобразно изискванията и в сроковете, поставени от ответника и приети без възражения. Във връзка с извършената продажба, на 12.09.2013г. от страна на ищеца била издадена фактура №**********/12.09.2013г. на стойност 3 224.10 лева с ДДС, с падеж на плащане 13.09.2013 г. По издадената фактура били извършени частични плащания от ответника, както следва: на 22.04.2014г. - сумата от 224.10 лева, на 03.09.2014 г. – сумата от 700 лева, на 02.04.2015 г. - сумата от 1 000 лева, като останал неизплатен остатък по Фактура №12247/12.09.2013г. в размер на 1 300 лева.

Ищецът сочи, че по негови данни горепосочената фактура била включена в счетоводството на ответника за съответния период и същият е ползвал право на данъчен кредит по тази фактура.

Ищецът претендира и обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на падежа на фактура №12247/12.09.2013г. до датата на предявяване на исковата молба - 29.06.2016г., в размер на  609.90 лева.

Моли съда да постановите решение, с което да осъдите ответника „М. МП” ЕООД Казанлък да заплати на ищеца „И.” ЕООД Ст.Загора, следните суми:

сумата от 1 300 лева, с вкл. ДДС, представляваща неизплатен остатък по фактура №12247/12.09.2013г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане;

сумата от 609.90 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на падежа на фактура №**********/12.09.2013 г. до датата на предявяване на исковата молба - 29.06.2016г. Претендира направените по делото разноски. 

Ответникът „М. МП” ЕООД Казанлък не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище по исковата молба, не се явява в съдебно заседание.

Съдът като обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите обстоятелства по делото, приема че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

От представените по делото съобщение и призовка се установява, че на същия са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

От изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че предявения иск се явява вероятно основателен. Налице е хипотезата на чл.318 от ТЗ. От представените по делото писмени доказателства /фактура №12247/12.09.2013г. и 3бр. Дневни извлечения/ се установява, че на 12.09.2013г. между страните по делото е сключен договор за покупко-продажба на експандиран пенополистирол, съгласно който ищецът продал и предал на ответника  договореното количество експандиран пенополистирол, за което била издадена фактура №12247/12.09.2013г. на стойност 3224,10лв., която следвало да заплати едновременно с получаването на стоката, респ. с нейното фактуриране /чл.327 ал.1 от ТЗ/, в противен случай изпада в забава. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора на покупко-продажба, поради което възниква задължение в тежест на ответника да заплати покупко-продажната цена. От представените по делото извлечения се установява, че ответникът изпълнил частично задължението си за заплащане на покупко-продажбата цена, като на 22.04.2014г. заплатил сумата от 224,10лв., на 03.09.2014г. – 700лв. и на 02.04.2015г. – 1000лв., като неизплатения остатък възлиза на 1300лв. Предвид горното съдът намира, че предявения иск за главница се явява основателен.

С оглед основателността на иска за главница, основателен се явява и обективно съединения иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава в плащането на главницата. Размерът на лихвата за забава в изплащането на главницата за периода 12.09.2013г. до 29.06.2016г., служебно изчислен от съда, възлиза на 609,90лв. Предвид доказателствата по делото, както и предвид обстоятелството, че не е необходима покана за доброволно изпълнение поради характера на сделките по чл.318 ТЗ, то съдът намира, че този обективно съединен иск се явява основателен и доказан в предявения размер.

На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер общо на 522,00лв. съгласно представения списък по чл.80 ГПК /102,00лв. държавна такса и 420,00лв. адвокатско възнаграждение/.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „М. МП“ ЕООД Казанлък, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от И.К. А., да заплати на „И.“ ЕООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.******, представлявано от П. Х. М., сумата от 1300,00 лева, представляваща неизплатен остатък по фактура №12247/12.09.2013г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 05.07.2016г. до окончателното изплащане и сумата от 609,90 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от 13.09.2013г. до 29.06.2016г., както и направените по делото разноски общо в размер на  522,00лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :