№ 617
гр. П*** , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220100871 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът АЛ. СТ. М. чрез пълномощника си адвокат К. твърди, че на
06.08.2019 г. предоставил на брат си И*** С*** М. сумата от 5 000 лв. в заем,
който брат му се задължил да върне в срок до една година. Като причина за
предоставяне на заема сочи нуждата на брат му от средства за възстановяване
на здравноосигурителните му права, заплащане на лечение и закупуване на
лекарства. Посочва, че брат му починал на *** г. без да върне заетата сума.
Тъй като до настоящия момент заемът не бил върнат, предявява иск срещу
наследниците на брат си – ИВ. ИЛК. М., Т. ИЛК. М. и АН. ИЛК. М. за
заплащане на всеки от тях на сума в размер на 1 666.67 лв. съобразно
наследствените им дялове от наследството на заемателя, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
По отношение на ответника ИВ. ИЛК. М. производството по делото е
прекратено с влязло в сила протоколно определение от 28.05.2021 г. поради
оттегляне на предявения против него иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците Т. ИЛК. М. и АН. ИЛК. М.
чрез пълномощника си адвокат Х. оспорват предявените против тях искове.
Признават, че са наследници по закон на баща си И*** С*** М. и че същият е
бил настанен в „МБАЛ Пазарджик“ АД в периода от 31.07.2019 г. до
1
02.08.2019 г. Оспорват останалите твърдения в исковата молба, включително
баща им да е получавал заем от ищеца. Твърдят, че задълженията на баща им
към бюджета на РЗОК са били не повече от 1 500 лв., поради което не е било
необходимо да взема в заем сочената от ищеца сума. Твърдят, че баща им не
им е споделял да има финансови проблеми, а само здравословните си
проблеми. Молят за отхвърляне на исковата претенция срещу тях и за
присъждане на разноски. Ангажират доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от представените
писмени доказателства – препис-излечение от акт за смърт и удостоверение
за наследници, че ИВ. ИЛК. М., Т. ИЛК. М. и АН. ИЛК. М. са наследници по
закон на И*** С*** М., починал на *** г. в С*** П***, Окръг П***, САЩ, за
което е съставен акт за смърт № *** от *** г. от Община Пазарджик, а АЛ.
СТ. М. е негов брат.
Установява се от представената по делото епикриза, издадена от
„МБАЛ Пазарджик“ АД, че за периода от 31.07.2019 г. до 02.08.2019 г. И***
С*** М. е бил хоспитализиран в Кардиологично отделение – интензивни
легла, с окончателно диагноза: ИБС. НАП. Едноклонова коронарна болест.
РСІ и стентиране с DES на RD1, като на 31.07.2019 г. му е извършена
операция, а именно: инсерция на коронарен артериален стент без излъчване
на лекарствено вещество.
Съгласно постъпило по делото писмо от ТД на НАП – Пловдив, офис
П*** с приложена справка, на 31.07.2019 г. И*** С*** М. е подал
декларации-образец 7 за дължими здравни осигуровки от лица, неподлежащи
на здравно осигуряване на друго основание, като са заплатени здравни
осигуровки и начислени лихви в общ размер на 816,96 лв. за периода от
01.06.2016 г. до 31.07.2019 г. За периода от месец август 2019 г. до месец
декември 2019 г. същият е подал декларации-образец 7 и е заплатил здравни
осигуровки в размер на по 22.40 лв. на месец.
Съгласно представените от третото неучастващо по делото лице М***
Й***-М. писмени доказателства, а именно: дебитна карта, разписки за
извършени плащания в полза на НАП и извлечения от банкова сметка в
„Централна кооперативна банка“ АД, плащанията на здравни осигуровки в
размер на 816,96 лв. са извършени от дебитната карта, притежавана от
същата.
В Районна прокуратура – Пазарджик е образувана преписка по повод
подадена от АЛ. СТ. М. в качеството му на пълномощник на ИВ. ИЛК. М.
тъжба с вх. № 1049/21 от 02.03.2021 г. против Т. ИЛК. М. и АН. ИЛК. М.,
касаеща спор за ползването на наследствен апартамент. Към тъжбата са
приложени писмени доказателства: пълномощно, удостоверение за
2
наследници, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
нотариална покана, разписка, отговор. Преписката е приключила с
постановление на прокурор от Районна прокуратура – Пазарджик от
13.04.2021 г. за отказ да се образува досъдебно производство, потвърдено с
постановление на прокурор от Окръжна прокуратура – Пазарджик от
24.06.2021 г.
По делото са разпитани в качеството им на свидетели Е*** Х*** Б*** и
К*** Г*** К***, без родство със страните.
От показанията на свидетеля Б*** се установява, че познава А*** и
И*** М.. На 06.08.2019 г. между 12.00 ч. и 13.00 ч., ден преди да вземе
лекарствата на майка си от Пловдив, се видял с тях и с техен общ приятел на
име К*** на терасата на ресторант „Скорпио“ в П***. Свидетелят и
приятелят му К*** отишли заедно в ресторанта. След тях дошъл А.М.. Той им
казал, че брат му И*** е получил инфаркт и попитал свидетеля дали познава
лекари, които могат да му помогнат. А.М. дал 600 долара на свидетеля и го
помолил да ги обмени в левове. Свидетелят отишъл до близкото обменно
бюро, а през това време в ресторанта дошъл И*** М.. След като свидетелят се
върнал в ресторанта, А.М. извадил бял плик с формат А5, отброил от него
4 000 лв., прибавил към тях още 1 000 лв., от тези които свидетелят обменил в
левове, и ги дал на брат си. Казал му да плати с тях осигуровките, които
бившата му жена е заплатила, и да си купи лекарства, за да се лекува. Казал
му да му върне парите в едногодишен срок. И*** М. взел парите и обещал, че
ще ги върне. В ресторанта свидетелят и приятелят му К*** били седнали от
едната страна на масата, а И*** и А.М. – от другата. След като обядвали,
свидетелят си тръгнал от ресторанта. В край на месец август 2019 г. И*** М.
заминал за САЩ, а А.М. – след около година. Последният се прибрал в
България през месец януари 2021 г., тъй като с жена му очаквали дете.
Споделил на свидетеля, че брат му е починал без да му върне дадените пари.
Установява се от показанията на свидетеля К***, че познава А.М., а
покрай него и брат му И*** М.. Последно се видял с И*** М. в началото на
месец август 2019 г. Заедно с техен общ приятел Е*** Х*** (по прякор Д***)
се видели към 12.00 ч. – 13.00 ч. на терасата на ресторант „Скорпио“ в П***.
Двамата с Д*** отишли заедно в ресторанта, а А.М. вече бил там. Той им
казал, че чака брат си И***, който имал кардиологични проблеми, а бившата
му жена му платила осигуровките. Казал им, че брат му му е поискал 5 000
лв. А.М. дал на Д*** 600 долара, за да ги обмени. Докато Д*** бил в
обменното бюро в ресторанта дошъл и И*** М.. На масата двамата братя
били седнали един до друг, а срещу тях били свидетелите Б*** и К***. Когато
Д*** се върнал в ресторанта, А*** извадил бял плик с размер А5, в който
имало пари, взел 1 000 лв. от парите, които Д*** обменил, и дал на брат си
5 000 лв. Свидетелят не си спомня дали някой на масата е броил парите, но
предварително А.М. им бил казал, че И*** искал 5 000 лв. Казал му, че
3
парите ще му трябват след една година. С тях И*** трябвало да заплати
дълговете си към бившата си жена и да си купи лекарства. И*** М. взел
парите и казал, че се връща в Америка, ще работи и ще възстанови цялата
сума. Четиримата обядвали, след което Д*** си тръгнал, а останалите
тръгнали да пият кафе. А.М. заминал за САЩ през лятото на 2020 г. Искал да
поработи, защото окачвал дете. Споделил, че брат му не е върнал парите.
Върнал се в България през месец януари 2021 г. за раждането на детето.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото са субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН
за връщане на предоставена в заем сума от наследниците на заемателя.
Основателността на иска предполага предоставяне на наследодателя на
ответниците на сумата от 5 000 лв. в заем и настъпване на срок за връщането
й. Тези правнорелевантни факти следва да бъдат установени по делото от
ищеца при условията на пълно и главно доказване.
След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира за доказано твърдението на ищеца за съществуване на заемно
правоотношение между него и покойния му брат И*** М.. Основното
доказателство в тази насока са показанията на свидетелите Б*** и К*** –
допустими с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК предвид
стойността на договора и родствената връзка между страните по него.
Свидетелските показания съдът намира за достоверни, тъй като и двамата
свидетели са незаинтересовани, а показанията им са детайлни,
последователни, съответстващи помежду си и на писмените доказателства по
делото и не се опровергават от други доказателства, събрани по делото.
Свидетелите Б*** и К*** установяват всички съществени елементи на
договора за заем: страните по него, стойността на предоставения заем и срока
за връщане. Същите свидетелстват за датата на предоставяне на заема,
посочена категорично от свидетеля Б*** – 06.08.2019 г., който уточни с какво
свързва конкретната дата, а именно с деня, преди 7-мо число на месеца,
когато взема лекарствата за майка си от Пловдив. Установяват без
противоречие мястото на предоставяне на заема – терасата на ресторант
„Скорпио“ в П***, начина на предаване на парите – в брой, както и
изявленията на двете страни по сделката, от които не остава съмнение, че
сумата е предоставена именно като заем, като заемателят се е съгласил да я
получи със задължението да я върне. В този смисъл са изричните показания
на свидетеля Б***, според който А.М. дал парите на брат си с уговорката да
му ги върне след една година, а от своя страна И*** М. взел парите и обещал,
че ще ги върне. Аналогични са и показанията на свидетеля К***, който сочи,
че А.М. дал парите на брат си и му казал, че му ги дава за една година, защото
4
след това ще му трябват, а И*** М. отговорил, че се връща в Америка, ще
започне да работи и ще възстанови цялата сума. По отношение на размера на
предоставената сума и двамата свидетели са категорични, че същата е била в
размер на 5 000 лв., като свидетелят Б*** изрично посочва, че А.М. е
преброил парите пред тях.
Свидетелските показания се подкрепят и от писмените доказателства,
събрани по делото, а именно: епикриза, справка от ТД на НАП – Пловдив,
офис П*** и доказателства за заплащане на здравни осигуровки. От същите се
установява с категоричност, че непосредствено преди сключване на договора
за заем И*** М. е имал здравословни проблеми и е бил хоспитализиран в
Кардиологично отделение, където му е била извършена операция, и че е имал
задължения към НАП за здравни осигуровки, които са били заплатени със
средства на трето лице – М*** Й***-М.. Именно за тези обстоятелства дават
показания и свидетелите Б*** и К*** като повод за предоставяне на заема,
което не оставя съмнение, че същите добросъвестно представят възприетите
от тях факти.
За достоверността на показанията на свидетелите Б*** и К*** е от
значение и фактът, че същите са конкретни и еднопосочни по отношение на
много от детайлите, имащи значение за установяване на заемното
правоотношение – че срещата е била между 12.00 ч. и 13.00 ч., че масата е
била на терасата на ресторант „Скорпио“, че двамата братя са седели на
масата един до друг, а свидетелите – срещу тях, че четиримата са обядвали, че
И*** М. е дошъл последен в заведението, докато свидетелят Б*** (по прякор
Д***) е бил в обменното бюро, че свидетелят Б*** си е тръгнал първи, че
А.М. дал на свидетеля Б*** 600 долара и го помолил да ги обмени в левове,
че парите били в бял плик с формат А5, че предадената сума била в размер на
5 000 лв., от които 1 000 лв. обменил свидетелят Б***, а 4 000 лв. били в
плика, че уговореният срок за връщане на заема бил едногодишен, че А.М.
дал заема, за да плати брат му на бившата си жена заплатените от нея здравни
осигуровки и да си купи лекарства, че И*** М. взел парите и обещал да ги
върне.
Единственото противоречие в показанията на свидетелите е по
отношение на обстоятелството дали когато двамата свидетели са отишли в
заведението А.М. вече е бил там или е дошъл след тях, но това обстоятелство
е без съществено значение, тъй като при всички положения заемът е бил
предоставен когато и двамата братя М. са били там.
Действително налице са и обстоятелства, по отношение на които
свидетелите не можаха да дадат показания, тъй като не си спомнят. Например
за това на коя маса са седели, кой от двамата свидетели срещу кого от братята
М. е стоял на масата, кой какво е консумирал, по кое време е била
предоставена сумата – преди, по време или след като са обядвали. Въпреки
това съдът приема, че достоверността на свидетелските показанията не е
5
опровергана, тъй като се касае за обстоятелства, които не са пряко свързани
със заемното правоотношение, а и е нормално предвид изминалия почти
двегодишен период от време някой от обстоятелствата, които свидетелите са
възприели, да са забравени от тях.
От друга страна установеното по делото обстоятелство, че между
страните съществуват противоречия, свързани с наследственото имущество,
оставено от И*** С*** М., обективирани в подадената от ищеца в качеството
му на пълномощник на наследника ИВ. ИЛК. М. против ответниците тъжба
до Районна прокуратура – Пазарджик с изнесени данни за извършено
престъпление, а също така и в изпратената по-рано нотариална покана за
заплащане на наем за ползване на наследствения апартамент, по никакъв
начин не опровергават извода за валидно възникнало заемно правоотношение,
тъй като касаят други имуществени и личностни спорове между страните.
Не могат да бъдат споделени също така доводите на ответниците, че
наследодателят им не им е споделял да има финансови затруднения и не е
имал нужда да иска заем от брат си, тъй като е разполагал с имущество, с
което може да заплати разходите по лечението си и дължимите здравни
осигуровки, най-ма***то защото по делото е установено по несъмнен начин,
че е имал задължения към НАП за дължими здравни осигуровки, които
въпреки че е разполагал с имущество не са били заплатени от него, а от трето
лице.
При тези данни съдът приема, че на 06.08.2019 г. между ищеца и
наследодателя на ответниците е бил сключен договор за заем, по силата на
който ищецът-заемодател е предоставил на заемателя, чийто наследници по
закон са ответниците, сумата от 5 000 лв. в заем, а заемателят се е задължил
да я върне в едногодишен срок. С оглед реалния характер на договора за заем
предоставянето на сумата е породило насрещното задължение на заемателя за
връщане заема при договорените условия и срок. Настъпил е уговореният
срок за връщане на заема – 06.08.2020 г. След смъртта на заемателя на *** г.
по силата на наследственото правоприемство съвкупността от правата и
задълженията, включени в оставеното от него наследство, в т.ч. задължението
за връщане на получения заем, е преминала в патримониума на наследниците
му, сред които и ответниците Теодор и Анелия М.. Последните не твърдят,
нито ангажират доказателства да са върнали на заемодателя предоставената в
заем сума. Обстоятелството, че не са били поканени по-рано да върнат заема
е без правно значение, тъй като исковата молба има значенето на покана за
плащане. По делото са ангажирани единствено доказателства за заплащане на
наследствения дял на наследника ИВ. ИЛК. М., но в тази част производството
по делото е прекратено.
По тези съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен като бъде осъден всеки от ответниците да заплати на
ищеца сума в размер на 1 666.67 лв., дължима по договора за заем с оглед
6
наследствените им дялове съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН и доко***то съгласно
чл. 60, ал. 1 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят в полза на ищеца разноските по делото съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за направата им, също според
наследствените им дялове. По отношение на претендираното адвокатско
възнаграждение съдът намира, че същото се дължи в размер на 580 лв.,
доко***то са представени доказателства за заплащане на тази сума.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. ИЛК. М., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „К*** М***
Л***“ № ***, ет. ***, ап. *** да заплати на АЛ. СТ. М., ЕГН ********** от
гр. С***, район „Л***“, ул. „Б*** Р***“ № ***, ет. ***, ап. 2 сумата от
1 666.67 лв., дължима по договор за заем, сключен между ищеца и
наследодателя на ответниците, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 04.03.2021 г., до окончателното изплащане,
както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 193.33 лв. и
държавна такса в размер на 66.67 лв.
ОСЪЖДА АН. ИЛК. М., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „К*** М***
Л***“ № ***, ет. ***, ап. *** да заплати на АЛ. СТ. М., ЕГН ********** от
гр. С***, район „Л***“, ул. „Б*** Р***“ № ***, ет. ***, ап. *** сумата от
1 666.67 лв., дължима по договор за заем, сключен между ищеца и
наследодателя на ответниците, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 04.03.2021 г., до окончателното изплащане,
както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 193.33 лв. и
държавна такса в размер на 66.67 лв.
Банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми:
BG***FINV******
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7