П Р И С Ъ Д А
№ 20
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд Нови пазар в публичното заседание на пети юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Р.И.
2. В.П.
при
секретаря Бойка Ангелова, в присъствието на прокурор Милен Глушков, като
разгледа докладваното от съдия МАРКОВА наказателно дело от общ характер № 77 по описа за 2019 година,
П Р И
С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА
подсъдимият И.К.И., роден на *** ***,
с ЕГН **********,***, български гражданин, неженен, неосъждан, без образование
/неграмотен/, безработен ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 12/13.11.2017 г. в гр. К.,
обл. Ш., в частен дом, находящ се на ул. „***“ № 5,
за времето от 22.00 часа на 12.11.2017 г. до 01.30 часа на 13.11.2017 г., е
причинил средна телесна повреда на И.Т.И. ***, изразяваща се във фрактура на
пет леви ребра /5,7,8,9 и 10/ странично, в резултат на което е причинено трайно
затруднение в движението на снагата за срок по-голям от един месец /средно
около два месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес/, чрез
нанасяне на удари с юмруци, метален дилаф и дървена дъска по тялото, главата и
крайниците на пострадалия, през непродължителни интервали от време, като по
време на деянието е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което на
основание чл. 129, ал.1 от НК, във вр. с чл.63, ал.1,
т.3 от НК и чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА
да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, като на
основание чл.58а ал.1 от НК НАМАЛЯВА размера на така наложеното наказание с
една трета и НАЛАГА на подсъдимия наказание от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА
изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 /ТРИ/
ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимия И.К.И., ЕГН **********,*** да
заплати на И.Т.И., ЕГН**********,*** сумата
от 3000 лв., съставляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от деня на увреждането 13.11.2017 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия И.К.И.,
ЕГН **********,*** да заплати държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 120 лв. / сто и
двадесет лева/ по сметка на РС Нови пазар.
ОСЪЖДА подсъдимия И.К.И.,
ЕГН **********,*** да заплати
направените по делото разноски от 1720,77
лв., от които 1 548,97 лв. по сметка на ОД МВР – Ш., а сумата от
171,80 лв. по сметка на РС – Нови пазар.
Представените
по делото веществени доказателства: 1 бр. метален дилаф и 1 бр. дървена дъска -
да се върнат на свидетелката Н.С.М.от гр. К., обл. Ш.ска.
Представените
по делото веществени доказателства: 1 бр. черна шапка с козирка с надпис „***„ и 1 бр. мъжко синьо яке с оранжев хастар да се
върнат на И.Т.И. ***.
Представеното
по делото веществено доказателство: 1 бр. оптичен носител /СД/, да остане към
делото, а вещественото доказателство 1 бр. сравнителен материал от червенокафява засъхнала течност – да се унищожи.
Присъдата
подлежи на обжалване и протестиране пред ШОС в 15 дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………
/Атанаска Маркова/
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1…………………….
/ Р.И./
2…………………… / В.П. /
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №20 ОТ 05.07.2019 Г. ПО НОХД №77/2019 Г. НА НПРС
Подсъдимият И.К.И. е предаден на съд за това, че на
12/13.11.2017 г. в гр. К., обл. Ш., в частен дом, находящ
се на ул. „***“ № *, за времето от 22.00 часа на 12.11.2017 г. до 01.30 часа на
13.11.2017 г., е причинил средна телесна повреда на И.Т.И. ***, изразяваща се във
фрактура на пет леви ребра /5,7,8,9 и 10/ странично, в резултат на което е
причинено трайно затруднение в движението на снагата за срок по-голям от един
месец /средно около два месеца при благоприятно протичане на оздравителния
процес/, чрез нанасяне на удари с юмруци, метален дилаф и дървена дъска по
тялото, главата и крайниците на пострадалия, през непродължителни интервали от
време, като по време на деянието е бил непълнолетен, но е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си –
престъпление по чл.129, ал.1 от НК, във вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК.
Производството по делото в съдебната фаза на процеса се проведе по реда
на глава двадесет и седма от НПК, а именно по реда на съкратеното съдебно
следствие, където подсъдимият се признава за виновен и заявява, че признава
всички посочени в обвинителния акт факти и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът прие за съвместно разглеждане предявения граждански иск от И.Т.И. ***,
с цена на иска размер на 3 000 лв., която сума представлява обезщетение за
причинени им неимуществени вреди, които се претендират ведно със законната
лихва, считано от деня на увреждането - 13.11.2017 г. до окончателното плащане
Прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че същото е доказано безспорно. Моли, подсъдимият да бъде признат за
виновен, като съдът му наложи наказание при приложението на чл.58а, ал.1 от НК,
като изтърпяването на това наказание бъде отложено условно с изпитателен срок
от три години.
Гражданският ищец, чрез назначения му служебно представител адв. В. Я. ***, във връзка с допусната правна помощ, моли
предявеният иск да бъде уважен. Смята, че деянието на подсъдимия е доказано и
от него за ищеца са последвали неимуществени вреди. Счита, че искът е доказан
по основание и размер.
Служебният защитник на подсъдимия И.К.И.
*** също намира, че обвинението спрямо И. е доказано. Моли, съдът да му
определи минимално наказание, като отложи изтърпяването му с минимален
изпитателен срок. Счита, че гражданският иск е доказан по основание, но
размерът му е завишен. Предоставя определянето на размера на обезщетението на
преценката на съда.
Подсъдимият не изразява становище,
заявява, че нищо не го интересува.
Като съобрази всички доказателства по делото, събрани на досъдебното
производство, както и направените от подсъдимия признания, съдът счете за
установено от фактическа страна следното: Подсъдимият И.К.И. ***, където живее
заедно с майка си - свидетелката К.А.И.и двамата си по-малки братя. Семейството
живеело в гараж, в покрайнините на града, който гараж бил собственост на свидетеля
В. Ж.Ж.. Подсъдимият бил глухоням по рождение,
неграмотен, не владеел жестомимичния език, общувал
немного и с елементарни жестове.
На 12.11.2017 г., надвечер,
около 18.00 часа, подсъдимият и свидетелят И.Т.И.,*** се черпили с
домашна ракия в центъра на града. Двамата се познавали отпреди това и
комуникацията им била чрез знаци, мимики и разчитане по устните при говор.
Около 22.00 часа подсъдимият взел двулитрова бутилка
бира и двамата със свидетеля се отправили към дома на свидетелката Н.С.М.,
която била по-известна с турското си име Н.. Същата живеела сама на ул. „***“
№5 в гр. К.. Подсъдимият почукал на прозореца на вратата ѝ, но още преди
свидетелката да отвори, той и свидетелят вече влезли вътре. Свидетелката
познавала и двамата, тъй като се случвало подсъдимият и неговата майка да
ѝ помагат за работа в двора на къщата, а свидетелят виждала да помага в
двора на съседите си. Тя попитала двамата защо са дошли и те обяснили, че са
дошли да пият, показвайки й двулитровата бутилка с
бира. М.забелязала, че двамата са пияни. Подсъдимият И. седнал на единия дИ.в стаята, а И. седнал на стол до него. Започнали да си
наливат от бирата в пластмасови чаши. След известно време М.започнала да
подканя двамата да си тръгват, защото станало късно. Свидетелят също искал да
си тръгва, но подсъдимият го карал да пие, въпреки неговото нежелание. След
това И. започнал да става агресивен спрямо свидетеля, тъй като последният искал
да си тръгват, не искал да пие бира и понечил да си
тръгне. В този момент, без причина, подсъдимият започнал да удря с юмруци
свидетеля по цялото тяло, крайниците и главата. Последният не отвръщал на
ударите му, а само се предпазвал с ръце. М., виждайки това се уплашила и
позвънила на майката на подсъдимия - свидетелката К.А.М., като ѝ обяснила
какво се случва. Последната пристигнала веднага в къщата на М.с по-малкия си
син. Тя видяла, че свидетелят И.И. е с посинени и
подути очи, с кръв по лицето и по косата си. Виждайки майка си и брат си,
подсъдимият се разгневил още повече. Бутнал майка си и брат си да седнат на единия дИ.при
М., като със знаци и жестове им наредил да стоят мирни. Изтръгнал от ръцете на М.телефона,
за да не се обажда на роднините си, затворил и залостил отвътре вратата с
райбер, за да не излиза никой. После взел металния дилаф подпрян до печката и с него започнал да
нанася удари по цялото тяло на свидетеля И.И. - по
ръцете, по краката и два пъти по главата. От ударите, свидетелят паднал на
земята и бил целият в кръв. След около половин час подсъдимият се успокоил и
пуснал свидетеля И. да излезе от стаята. И. с усилия успял да си облече якето,
сложил шапката на главата си и излязъл в двора на къщата, за да се прибира. На
до пътната врата подсъдимият го настигнал и отново му се нахвърлил, като го
хванал за якето отзад, започнал да го дърпа назад. Свидетелят се мъчил да се
отскубне, като якето му се изхлузило, шапката му паднала на земята. Тогава И.
взел дървена дъска, подпряна на оградната мрежа и с
нея нанасял удари в страни на тялото на свидетеля и в областта на ребрата, при
които удари И. изпитвал силни болки. С дъската подсъдимият го ударил и веднъж
през краката. Свидетелят успял пълзешком да излезе от имота на М.на улицата и
от там се добрал до РУ- К. без яке, без шапка, бос само по чорапи.
В РУ-К. по това време (около 01.30 часа на 13.11.2017 г.) на работа бил
свидетелят Е.Т.Т.- служител при управлението. Същият
видял, че И. е с окървавено лице, без връхни дрехи, без обувки и бос, забелязал
и кръвта по лицето и ръцете на свидетеля. Свидетелят Т.се обадил на веднага на
ЦСМП- К. да изпратят екип за спешна помощ. До пристигането на екипа, Т.се
опитал да проведе разговор, доколкото е възможно с И., като последният му
обяснил, че същата вечер някакво глухонямо лице
му нанесъл побой, без да може да обясни къде точно са го били. След
пристигане на линейката И. бил откаран за преглед в спешното отделение.
Категорично отказал да бъде настанен за стационарно лечение в МБАЛ - Ш., поради
неплатени здравни осигуровки. След това свидетелят се прибрал в дома си, където
била и майка му – свидетелката Т.С.Д., с която живеел и която през това време
спяла. Около 02.30 часа на 13.11.2018г. свидетелката Д. се събудила и видяла,
че вратата на стаята на сина ѝ е отворена и вътре свети. Надникнала и
видяла, че синът ѝ е в тежко състояние, попитала го какво се е случило, а
той й отговорил, че за случая е съобщил
в полицията.
На 15.11.2017г. здравословното състояние на свидетеля И. се влошило, той започнал да
изпитва затруднение с дишането. Тогава свидетелят В. Вълчев го откарал за
преглед в МБАЛ - Ш., където И. останал на лечение до 21.11.2017г.
В
хода на делото е изготвена съдебно–медицинска експертиза, от чието заключение
се установява, че свидетелят И.И. е получил множество
травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош и корема, както и на
крайниците, като всички те могат да бъдат получени по начина съобщен от
свидетеля И. и останалите свидетели – очевидци на случая. На свидетеля е била
причинена средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на пет леви ребра
/5, 7, 8, 9 и 10/ странично, което му е причинило трайно затруднение в
движението на снагата за срок по-голям от месец, средно около два месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес.
Гореописаните факти съдът прие за
установени безспорно от всички събрани в хода на досъдебното производство
доказателства, надлежно събрани по реда на НПК и представляващи годно доказателствено средство, приложени по ДП №261/2019 г. по
описа на РУ гр. К., а именно: протокол за
оглед на местопроизшествие от 15.11.2017 г. и албум от същата дата; протокол за
доброволно предаване от 14.11.2017 г.; протокол за доброволно предаване от
15.11.2017 г.; протокол за оглед на веществени доказателства от 20.11.2017 г. и
албум от същата дата; протоколи за разпит на свидетелите И.Т.И., Н.С.М., В. Ж.В.,
К.А.М.; експертно решение №3030/17.12.2014 г.; протоколи за разпит на свидетелите
Т.С.Д., Е.Т.Т., А. Б.В., Д.Д.,
М.И.О.; протокол за доброволно предаване от 23.11.2017 г.; епикриза
на И.Т.И. ***; протокол за доброволно предаване от 29.11.2017 г., копие от
книга на повикванията на ЦСМП К.; писмо от Община К. от 29.11.2017 г.; писмо то
НЗОК с изх. №24-00-30/1 от 20.12.2017 г.; справка за извършени прегледи на И.И.; експертно решение №2826/23.11.2011 г. заключение по
назначена съдебномедицинска експертиза
за оглед и освидетелстване на живо лице №260/2017 г.; заключение по назначена
комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза, заключение по повторна
тройна комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза; характеристична
справка за подсъдимия; от представените по делото веществени доказателства - 1
бр. метален дилаф и 1 бр. дървена дъска, 1 бр. черна шапка с козирка с надпис „***„ и 1 бр. мъжко синьо яке с оранжев хастар, както и
от признанията, направени от страна на подсъдимия, които се подкрепят от всички
доказателства по делото.
Анализът на събрания доказателствен материал сочи, че с деянието си подсъдимият И.К.И.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.129, ал.1 от НК. Видно е, че подсъдимият е нанесъл побой на свидетеля с
метален дилаф, с дъска, а и с юмруци и е причинил на свидетеля множество
травматични увреждания по цялото тяло, които са изчерпателно посочени в
заключението на съдебно-медицинската експертиза, сред които и фрактура на пет
ребра. Така на пострадалият е получил трайно затруднение в движението на
снагата, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2
от НК.
От субективна подсъдимият е
действал с пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните
му последици.
Към момента на осъществяване на
деянието подсъдимият е бил непълнолетен, но от заключенията на
изготвените по делото комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза и
повторна тройна комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза е
видно, че въпреки непълнолетието си, той е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си и няма основание
да се приема хипотеза на проява на лекомислие или увлечение. Предвид
непълнолетието на подсъдимия деянието му се квалифицира по чл.129, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК. Данните от експертизата сочат
също, че подсъдимият страда от лека умствена изостаналост, като ниското му
интелектуално функциониране се дължи на слуховата и речевата депривация и
фактори от обкръжаващата го социална среда – с ниско ниво на потребностите, с
бедни познания и нестимулираща развитието му. Подсъдимият не се води на
диспансерно наблюдение към психиатричните структури в гр. Ш. и няма данни да е
лекуван в психиатрично лечебно заведение. Отбелязано е в заключението на
повторната експертиза, че към момента на деянието той не е бил с психотично мотивирано поведение. Също така заключението на
експертизата сочи, че предвид употребеното количество алкохол към момента на
деянието, то подсъдимият е бил в състояние на алкохолно опиване, но от вида на
обикновеното, в степен лека към умерена. Предвид тези изводи съдът счита, че
няма основание да се приема, че подсъдимият не е осъзнавал постъпката си, или
пък не е в състояние да носи наказателна отговорност.
Предвид гореизложеното и като
установи, че обвинението спрямо подсъдимия се доказва напълно и по категоричен
начин от събрания доказателствен материал, както и от
направените от него признания, съдът призна И.К.И. за виновен в извършване на
престъплението по чл.129, ал.1, във вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК.
При определяне на следващото се
на подсъдимия наказание съдът съобрази, че разглеждайки делото по реда на
съкратеното съдебно следствие следва да определи наказанието на подсъдимия при
условията по чл.373, ал.2 от НПК, т.е. при приложението на чл.58а от НК.
Определяйки при тези условия наказанието, съдът отчете високата степен на
обществена опасност на извършеното деяние – то представлява тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, като в случая за преценка тежестта
на деянието не следва да се има предвид редукцията по чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало, което несъмнено е обстоятелство
смекчаващо вината му. Също като такова обстоятелство следва да се отчете и
наличните на соматични проблеми на подсъдимия, както и факта, че социалната му
среда е примитивна, без условия за развитие. От друга страна конкретните
обстоятелства на извършеното деяние (множеството травматични увреждания на
пострадалия по всички части на тялото, нанасяни през интервали от време, с
употребата на дилаф, дъска) сочат на агресивна личност със завишена степен на
обществена опасност, което съдът с голяма тежест отчита като отегчаващо
отговорността на извършителя обстоятелство. Преценяйки
всички гореизложени обстоятелства, съдът прие, че следва да определи
наказанието на подсъдимия над средния предвиден в закона размер, поради което и
на основание на основание чл. 129, ал.1 от НК,
във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК и чл. 54 от НК съдът
на ложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години. На
основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали размера на така определеното
наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание от 1
/една/ година и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода.
На
основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното
наказание с изпитателен срок от 3 /три/ години. Съдът счете, че изтърпяването
на наказанието следва да бъде отложено с изпитателен срок, тъй като прие, че са
налице всички предпоставки за прилагане института на условното осъждане, и
най-вече като отчете, че за поправянето на подсъдимия не е наложително той да
изтърпи ефективно наказанието си.
Представените по делото
веществените доказателства - 1 бр. метален дилаф и 1 бр. дървена
дъска, съдът разпореди да се върнат на свидетелката Н.С.М.от гр. К., обл. Ш.ска.
Представените веществени доказателства - 1 бр. черна шапка с козирка с надпис „***„ и 1 бр. мъжко синьо яке с оранжев хастар, съдът
разпореди да се върнат на И.Т.И. ***. Представеното по делото веществено
доказателство - 1 бр. оптичен носител /СД/, съдът разпореди да остане към
делото, а вещественото доказателство 1 бр. сравнителен материал от червенокафява засъхнала течност – да се унищожи.
По отношение на предявения от И.Т.И.
граждански иск за причинените му неимуществени вреди, то съдът намери иска за
основателен, както и за доказан по размер. Доказателствата по делото безпротиворечиво сочат, че подсъдимият е нанесъл на
гражданския ищец горепосочените травматични увреждания, с което му е причинил
трайно затруднение в движението на снагата. Нанесените травми без съмнение са
били свързани с претърпени от ищеца болки и страдания в момента на побоя, както
и известно време след това. Същият непосредствено след инцидента е бил в тежко
състояние, бил е на лечение в болница и съгласно данните на
съдебно-медицинската експертиза затрудненията в движението на тялото му е било
около два месеца, през който период също следва да се приеме, че ищецът е
изпитвал болки и въобще негативни преживявания вследствие нанесения му побой.
Предвид това съдът счете, че за възмездяване на причинените му неимуществени
вреди, е справедливо подсъдимият да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
3000 лв. Съдът уважи предявения граждански иск ведно
със законната лихва, считано от деня на увреждането - 13.11.2017 г. до
окончателното изплащане.
Подсъдимият бе осъден да заплати
и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск за неимуществени
вреди от 120
лв. /сто и двадесет лева/ по
сметка на съда.
Подсъдимият бе осъден и да
заплати направените по делото разноски в размер на
1720, 77 лв., от които 1 548, 97
лв. по сметка на ОД МВР – Ш., а сумата от 171, 80 лв. по сметка на РС – Нови
пазар.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
24.07.2019 г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: