№ 167
гр. Варна , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирела О. Кацарска
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирела О. Кацарска Гражданско дело №
20203100102706 по описа за 2020 година
Предявен e иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС.
В исковата си молба М. Н. М. твърди, че дъщеря му Г. М. Н. не може да се грижи за
своите работи, тъй като има заболяване, за което е поставена диагноза „Тежка умствена
изостаналост”. Отправеното до съда искане е Г. М. Н. да бъде поставена под пълно
запрещение.
Ответникът Г. М. Н., редовно уведомена за настоящото производство, не депозира
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
Контролиращата страна Варненска окръжна прокуратура изразява становище за
основателност на предявения иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за за раждане е видно, че ищецът е баща на
ответницата.
С решение на ТЕЛК № 4492/201/03.12.2018 г. на Г. М. Н. е определена пожизнено
оценка на трудоспособността 100 % неработоспособност с чужда помощ поради наличие на
заболяване „Тежка умствена изостаналост”.
От проведеното от съда изслушване на ответницата по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК
се установява, че същата не отговаря на зададените въпроси, има неадекватно поведение, с
нея не може са се установи визуален или вербален контакт.
1
По искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията му, е разпитан свидетелят М.
А. М. /майка на ответницата/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която
съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички
писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Искът е с правно основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС е предявен от легитимирано лице, тъй
като ищецът е зет на ответницата, поради което същия е допустим.
Под пълно запрещение се поставят лицата, страдащи от слабоумие или душевна
болест, които не им позволяват сами да се грижат за своите дела и да защитават интересите
си, а под ограничено запрещение - лицата, чието състояние не е така тежко. За да бъде
поставено едно лице под запрещение, без значение в коя от двете му форми, е необходимо,
на първо място, да страда от душевна болест или слабоумие. Втората предпоставка,
необходима за поставянето на дадено лице под запрещение, е същият да не е в състояние да
извършва съзнателни действия и да насочва и управлява волята си за постигане на
определени цели, както и сам да се грижи за своите интереси и дела и да ги защитава.
Ограничаването на гражданската дееспособност на лицето е мярка със сериозни последици
за поставения под запрещение (без значение пълно или ограничено), лишаваща го от
пълноценно участие в социалния живот и поставяща го в зависимост от волята на други
лица, поради което към това ограничаване на правата следва да се пристъпва само в случаи,
налагащи защита интересите на лицата и осигуряване на сигурност и стабилност в
обществото, и то когато болестното състояние влияе върху възможността за вземане на
правилни решения за защита на морални и материални интереси.
В конкретния случай съдът посредством лични впечатления установи, че Найденова
е неориентирана за място, време и лица, има неадекватно поведение, невъзможно е да се
привлече вниманието й и да се установи словесен или визуален контакт с нея. От събраните
по делото гласни доказателства, които съдът цени като безпротиворечиви и безпристрастни,
е видно, че ответницата няма развита реч, не може да се обслужва и не може да се ориентира
в пространството и във времето. Найденова е неграмотна. От приетите по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че ответницата страда от „Тежка умствена
изостаналост ”. Това заболяване определя състояние, при което ответницата не може да
разбира свойството и значението на своите действия и постъпки и е необратимо.
Характеристиките на заболяването, водят до извод за пълна невъзможност на Г. М. Н. да се
грижи за себе си, поради което следва да бъде поставена под пълно запрещение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
2
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Г. М. Н., EГН **********, с адрес: гр.
Дългопол, община Дългопол, обл. Варна, ул. „Георги Димитров“ № 115 по иска на М. Н. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Дългопол, община Дългопол, обл. Варна, ул. „Георги
Димитров“ № 115, на основание чл. 5 от ЗЛС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
След влизане в сила на решението на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК заверен препис
от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при община
Дългопол за учредяване на настойничество.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3