РЕШЕНИЕ
№ 848
гр. Пловдив, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20255300501397 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С Решение № 4 800 от 02.12.2024 г. по гр.д. № 17 774/2022 г. на РС – Пловдив е
ПОСТАНОВЕНО:
Отхвърля като неоснователен предявеният от А. Н. Н., ЕГН ********** срещу П. К.
Н., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за
установено, че Н. в качеството й на майка и законен представител на непълнолетния им син
Н.А. Н., ЕГН – ********** няма право да получава от бащата А. Н. месечна издръжка за
детето от 300 лв. за периода от 13.06.2021 г. до привеждане в изпълнение на влязлото в сила
съдебно решение № 260 от 24.01.2022 г. по гр.д. № 8 472/2021 г. по описа на РС – Пловдив,
потвърдено с Решение № 1092/21.07.2022 г. по в.гр.д. № 1219/2022 г. по описа на ОС –
Пловдив;
Осъжда П. К. Н., ЕГН – ********** на основание чл. 59 от ЗЗД да заплати на А. Н.
Н., ЕГН ********** сумата 9 282 лв., с която Н. се е неоснователно обогатила за сметка на
обедняването на Н., спестявайки разходите за издръжка на непълнолетния им син Н.А. Н.,
ЕГН – ********** за периода 13.06.2021 г. – 06.12.2022 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане;
Осъжда П. К. Н., ЕГН – ********** да заплати на А. Н. Н., ЕГН ********** сумата
1 321, 26 лв., представляваща направени разноски за производството.
В осъдителната част решението се обжалва от П. Н. с оплаквания за недопустимост и
неправилност и искане за отмяна и отхвърляне на осъдителния иск.
1
В отхвърлителната част решението се обжалва от А. Н. – чрез насрещна въззивна
жалба, с оплаквания за неправилност и искане за отмяна и уважаване на установителния иск.
Въззивницата Н. поддържа, че решението в обжалвана от нея част е недопустимо, т.к.
искът за осъждането й да заплати на Н. половината от необходимите разходи за издръжка на
детето им Н. не е с правно основание чл. 59 от ЗЗД, като счита, че същият има друг път на
защита - следвало да търси правата си чрез иск по чл. 127 от СК, като поиска промяна
досежно постановеното от съда упражняване на родителските права върху детето от
майката, съответно осъждането й за издръжка за детето. Поддържа и че решението е
неправилно. Съдебното решение по гр.д. № 8472/2021 г. на РС - Пловдив не било приведено
в изпълнение изцяло по причина на недобросъвестно поведение на ищеца, който
препятствал предаването на детето на майката и осуетявал всякакви контакти между тях,
като го настройвал срещу нея и с тази единствена цел извършвал всякакви неоправдани
разходи за детето, задоволявайки нужди, несъответни на възрастта му. Поддържа също така,
че съдът основал решението си по този иск на показанията на свид. Н. – които не следвало
да се кредитират поради близката родствена връзка с ищеца, както и на заключението на
ССчЕ – което било непълно, неясно, както и основано на показанията на Н., а разходите за
детето за хранителни добавки са посочени произволно, без никакъв анализ дали детето се
нуждае от такива и ги приема. Същевременно съдът не обсъдил изобщо ангажираните от
въззивницата доказателства, от които се установявало, че месечно е давала лично на сина си
150 лв., купувала и необходимите му вещи, които обаче не можела да му предаде поради
казаното недобросъвестно поведение на бащата / свид.Д. /.
По въззивната жалба на Н. е депозиран от А. Н. отговор за нейната неоснователност.
Възразява да настройва детето срещу майката и да го препятства да осъществява контакти с
нея. Поддържа, че детето само е избягало от майка си поради проявено от последната
спрямо него физическо насилие, от което е силно травмирано, поради което не желае изобщо
срещи с нея. Счита за недоказани твърденията й да е участвала в издръжката на детето си за
исковия период, като е неоснователно поддържаното, че свид. Д. е депозирала показания,
установяващи даване на пари на детето и закупуване на нужни му вещи от майката.
Настоява, че майката няма никакво участие в издръжката на сина си за исковия период -
установено по делото от него и неопровергано от нея. Поддържа и че размерът на
дължимата се за детето обща месечна издръжка е правилно определен – посредством
заключение на ССчЕ, правилно е прието и че майката дължи половината от този размер, т.к
именно с присъдената сума се е неоснователно обогатила за негова сметка.
Въззивникът Н. поддържа доводи за неправилност на решението в обжалваната от
него част – отхвърлянето на установителния иск, че не дължи издръжка за сина си за
възведения период поради непривеждане в изпълнение на съдебното решение, с което
упражняването на родителските права върху детето е предоставено на майката, определено е
местоживеенето на детето при нея, съответно той е осъден да й заплаща издръжка за детето.
Позовава се на разрешението, дадено с ППВС № 5/16.11.1970 г. , което счита да е приложимо
в случая – противно на приетото от районния съд, и съгласно което разрешение когато след
постановяване на съдебното решение по чл. 127 от СК детето продължи да живее с
родителя, комуто не са предоставени родителските права, началният момент на дължимата
от този родител издръжка е датата на привеждане в изпълнение на съдебното решение -
което в случая не е приведено в изпълнение и понастоящем единствено поради нежеланието
на детето да живее с майката и да се отглежда от нея / по казаното в отговора му по чл. 263
от ГПК нейно поведение /, като отказва дори и инцидентни срещи с нея.
По насрещната въззивна жалба на Н. не е подаден отговор от Н..
В жалбите и в отговора не са заявени доказателствени искания.
Съдът установи следното:
2
Производството пред районния съд е образувано по обективно кумулативно
съединени два иска, предявени от А. Н. Н. срещу П. К. Н. както следва:
Установителен иск – за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответницата
заплащане на присъдената с влязлото в сила на 03.09.2022 г. съдебно решение №
260/24.01.2022 г. по бр.д. № 8 472/2021 г. по описа на РС - Пловдив месечна издръжка в
размер на 300 лв. за малолетния им син Н.А. Н. / роден на *** г./, считано от 13.06.2021 г. до
привеждане в изпълнение на казаното съдебно решение – предаването детето на
ответницата;
Осъдителен иск – за осъждането на ответницата да му заплати сумата 9 282 лв. –
половината от направените от него разходи за издръжката на детето им Н. за периода
13.06.2021 г. – 06.12.2022 г. / предявяването на иска /, за който период единствено ищецът е
издържал детето и е полагал непосредствените грижи за него и така ответницата се е
неоснователно обогатила за негова сметка.
Исковите се основават на следните твърдения:
Страните са били във фактическо съжителство, от което е родено – на *** г., детето
им Н.. Разделили се на *** г., когато ищецът е напуснал жилището, в което са били
установени, като детето останало при майката. Но няколко месеца по късно – на 13.06.2021
г., то по свое желание отишло при ищеца и считано от тази дата и понастоящем без
прекъсване живее с него в неговия дом, отглежда се само от него, единствено той го
издържа, като осигурява необходимите за това парични средства. Междувременно – на
21.05.2021 г., ответницата завела казаното дело за предоставяне на родителските права
върху детето на нея и за осъждането на ищеца да заплаща – чрез нея, издръжка за детето,
считано от датата на фактическата раздяла. Исковете били уважени – с казаното по горе
съдебно решение родителските права били предоставени на ответницата, а ищецът осъден да
заплаща за детето - чрез ответницата като упражняваща родителските права негова майка,
месечна издръжка в размер на 300 лева, с начална дата 18.01.2021 г. – датата на фактическата
раздяла. Тази начална дата обаче за дължимата се занапред издръжка е в нарушение на
задължителните разяснения на Постановление № 5/16.11.1970 на Пленума на ВС, според
които в случаите, когато към датата на постановяване на съдебното решение детето живее
при единия от родителите си, а съдебното решение предоставя родителските права върху
него и определя местоживеенето му при другия родител, то началният момент на дължимата
се от първия родител за детето издръжка е датата, на която съдебното решение относно
родителските права се приведе в изпълнение – т.е. от датата на предаване на детето на
родителя. Поддържа, че казаното съдебно решение и до момента не е изпълнено – т. е.
детето не е предадено на майката и се отглежда и издържа само от него. Въпреки това,
ответницата недобросъвестно образувала изпълнително дело за присъдената на детето
издръжка – изп. д. № ***/*** г. на ЧСИ А.А., рег. № *** и тази издръжка се събира
ежемесечно от него принудително – чрез удръжки от трудовото му възнаграждение, като по
изпълнението са наложени и запори на притежавани от него леки автомобили и на
вземанията му към Банка *** АД.
Ответницата е депозирала отговор за неоснователност на исковете. Признава, че
считано от 13.06.2021 г. детето им живее с ищеца в неговия дом, но това е по причина, че
последният отказва да изпълни влязлото в сила съдебно решение като неправомерно
задържа детето и го настройва срещу майката с цел да създаде отчуждение между тях, за
което и успява, т.к. понастоящем – въпреки положените от нея усилия, детето не само не
желае да заживее с майка си в дома й, но и отказва срещи и каквито и да било контакти с
нея. Признава, че е образувала твърдяното изпълнително производство, по което чрез
способите на принудително изпълнение получава от ищеца присъдената за детето месечна
издръжка в размер на 300 лв., но счита че това й поведение е правомерно, т.к. се основава на
влязло в сила съдебно решение, както и защото фактическото пребиваване на детето при
3
баща му е неправомерно – в нарушение на съдебното решение и вследствие настройване на
детето от него срещу нея. Твърди, че част от така получаваната издръжка е предавала лично
на детето два пъти по 150 лв., а с друга част му купувала подаръци за рождени и именни дни
и за празници, които подаръци обаче не успявала да му предаде поради казаното по горе
поведение на ищеца. По осъдителния иск поддържа, че претендираната от нея сума е
многократно над необходимата за детето издръжка за възведения период, както и че със
същата ищецът явно е задоволявал ненужни и неоправдани разходи за детето единствено с
цел да го задържи при себе си и да препятства изпълнението на съдебното решение. Развива
доводи за необходимите за детето разходи и тяхната стойност. Оспорва иска и по основание,
като счита да не дължи процесната сума като издръжка за детето чрез ищеца за възведения
от последния минал период, т.к. дължима се такава издръжка от нея не е присъдена, а
издръжка за детето занапред ищецът може да търси от нея по съдебен ред, но чрез иск по чл.
127 от СК, като поиска промяна досежно постановеното от съда упражняване на
родителските права върху детето от майката чрез предоставянето им на него, съответно
осъждането на майката да заплаща издръжка за детето.
Във връзка с твърденията и възраженията на страните и ангажираните по делото
писмени доказателства – представените протоколи по чл. 528 от ГПК / установяващи
неуспешни опити за предаване детето на ответницата поради неговото нежелание да тръгне
с нея /; преписи от документи по образувано изп.д. № 446/ 22 г. на ЧСИ рег. № ***, както и
гласни доказателства / свидетели /, е безспорно установено че:
Страните са родители на непълнолетния понастоящем Н. - роден на *** г.;
С влязлото в сила на 03.09.2022 г. съдебно решение по гр.д. № 8 472/2021 г. по описа
на РС – Пловдив упражняването на родителските права върху малолетния Н. са
предоставени на ответницата, а ищецът е осъден да заплаща – чрез нея, месечна издръжка за
детето в размер на 300 лв., считано от 18.01.2021 г. до настъпване на законоустановена
причина за изменяването или прекратяването на издръжката;
Ответницата се е снабдила с изпълнителен лист и е образувала изпълн. дело №
***/*** г. по описа на ЧСИ А.А., рег. № *** с предмет принудително събиране на
издръжката, която ищецът е осъден да й заплаща за детето в качеството й на родителя,
упражняващ родителските права и тази издръжка се събира ежемесечно от него
принудително – чрез удръжки от трудовото му възнаграждение;
В хода на производството по приключилото гр.д. № 8 472/2021 г., считано от
13.06.2021 г. детето е живяло с баща си в неговия дом, като това фактическо положение е
продължило без прекъсване и понастоящем – до приключване на устните състезания пред
настоящата съдебна инстанция, т.е. съдебното решение по гр.д. № 8 472/2021 г. не е
приведено в изпълнение, като към датата на постановяването му детето е било при ищеца,
комуто не са предоставени родителските права;
Считано от 13.06.2021 г. ищецът единствен е полагал грижите за детето, вкл. и като е
осигурявал необходимите за издръжката му парични средства, съответно ответницата не е
полагала грижи и не е престирала издръжка за него. Неоснователно е поддържаното от нея,
че платените лично на детето две суми от по 150 лв., както и купуването на подаръци за
рождени дни и празници съставляват участие в дължимата се за детето издръжка. Това
участие от страна на ответницата не се установява и от показанията на ангажирания от нея
свидетел В. Д., според които детето приело от майка си купен му от нея смарт часовник, но
отказвало да приема и други вещи – дрехи, както и пари. Престирането на инцидентни
парични и предметни подаръци на детето от неговия родител не съставляват изпълнение на
задължението на този родител да обезпечава необходимата за детето издръжка. Събирането
от ответницата на престираната от ищеца по образуваното изпълнително производство
издръжка в размер на 7 200 лв. / според показанията на свид. Д. / за бъдещи нужди на
4
детето, също не може да се отнесе към изпълнение на задължението да осигурява
необходимата ежемесечна издръжка за възведения период.
Във връзка с предявения осъдителен иск е прието заключение на ССчЕ по поставена
задача: Какъв е размера на средномесечната издръжка за дете на ***години, ученик в ***- ти
клас в ***училище, дисциплина „ ***-*** „, като в този размер се включат и необходимите
разходи, свързани със съответната спортна подготовка и конкретно разходите за спортни
лагери, спортни екипи, термо бельо, маратонки, хранителни добавки и други от това
естество. По така поставената задача вещото лице е депозирало заключение, че
средномесечната издръжка за такова дете е 1 110,59 лв., а за исковия период от 17 месеца –
18 880,03 лева. Според показанията на свидетеля Н.А. Н. / бащата на ищеца / всички тези
разходи са направени от сина му. Съдът е приел, че на основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД
ответницата дължи половината от тях / 9 440 лв. / и е уважил иска в предявения му размер
от 9 282 лева.
По отрицателния установителен иск, районният съд е приел правно основание чл. 124
ал. 1 от ГПК и го е отхвърлил мотиви, че даденото с Постановление № 5/1970 г. на Пленума
на ВС разрешение за началната дата на дължимата се издръжка е приложимо само в
случаите, когато съдът присъжда издръжка служебно / при иск за развод, когато от брака има
ненавършили пълнолетие деца, в които случаи съдът е длъжен служебно – и без искане на
родителите, да определи издръжките за децата /. В настоящия случай се касаело за поискана
от родителя издръжка, съответно разрешението на ППВС № 5/1970 г. за „ отлагане във
времето „ на началната дата, от която тази издръжка се дължи, не било приложимо. Освен
това, въпросът за началната дата на присъдената за детето издръжка, дължима от ищеца, е
разрешен с влязлото в сила съдебно решение и не може да се преразглежда, съответно да се
признае че тя се дължи от бъдещ момент момент – предаването на детето на ответницата в
изпълнение на съдебното решение.
Решението по този иск е частично неправилно – за периода от и след 06.06. 2022 г. /
датата на приключване на съдебното дирене във въззивното производство по иска, предмет
на гр.д. № 8 472/2021 г. по описа на РС – Пловдив / до 24.06.2025 г. / датата на приключване
на съдебното дирене по настоящото дело пред въззивната инстанция /. Неправилността е
поради дадената от съда погрешна правна квалификация на иска. Правната квалификация на
предявения отрицателен установителен иск е чл. 124 ал. 1 вр. чл. 439 ал. 1 от ЗЗД, т.к. са
възведени от ищеца осъществили се за горепосочения период / следващ приключването на
съдебното дирене по гр. дело № 8 472/2021 г. / факти и обстоятелства, погасяващи правото
на детето за издръжка от ищеца, която издръжка е предмет на принудително изпълнение по
висящо изп.д. № ***/*** г. на ЧСИ,рег. № ***. Те са доказани по делото – детето е живяло
при ищеца, в неговия дом, считано от 13.06.2021 г. и понастоящем без прекъсване и
последният като негов баща е полагал сам дължимите се за него грижи, включително и като
е осигурявал необходимите за издръжката му парични средства. Поради което задължението
му за издръжка към детето за този период е изпълнено, респ. правото на детето за тази
издръжка за същия период е погасено. Не съставлява процесуална пречка за разглеждането
на иска непредявяването от ищеца на иск за изменение в упражняването на родителските
права. Без значение е – поради което не се коментират, са и възраженията на ответницата
дали за този период детето е живяло с баща си вследствие на неправомерно поведение на
последния – отказ да изпълни съдебното решение да предаде детето на майката и
настройването му срещу нея. Във всички случаи предоставянето на издръжката на детето от
осъдения за нея родител води до извод, че правото на детето за тази издръжка за съответния
период - за който е предоставена от родителя, е погасено поради изпълнение.
Предвид изложеното в тази му част отрицателния установителен иск се уважава –
след отмяна на съдебното решение в частта, с която е отхвърлен.
За останалия възведен период отрицателния установителен иск правилно като краен
5
резултат е отхвърлен. За него не е налице основанието по чл. 439 ал. 1 от ГПК -
осъществили се факти и обстоятелства след приключване на съдебното дирене по гр.д. №
8 472/2021 г., конкретно – правото на детето за издръжка от бащата да е погасено поради
изпълнение. Защото задължението издръжката се изпълнява чрез регулярни ежемесечни
плащания / както е и присъдена / до навършване на пълнолетие на детето и не се установява
– не се и твърди от ищеца, да е престирал и занапред дължимата за детето си издръжка - до
определен бъдещ момент. Тук следва да се отбележи, че макар настоящата инстанция да
намира, че е било приложимо към приключилото гр.д. № 8 472/2021 г. задължителното
разрешение по ППВС № 5/16.11.1970 г. относно началния момент на дължимата се за детето
издръжка от бащата / от привеждане в изпълнение на съдебното решение досежно
упражняването на родителските права /, то изводът за частичната неоснователност на иска
не се променя, т.к. поради влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 8 472/2021 г.
определения с него друг начален момент на присъдената издръжка не може да се
преразглежда.
По осъдителния иск
Решението е недопустимо, т.к. съдът е разгледал иск по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, а не
предявения, който е с правно основание чл. 143 ал. 3 изр. 2 от СК.
Съгласно ал. 2 на чл. 59 от ЗЗД искът по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД е субсидиарен – ако
обеднелият не разполага с друг иск, с който да се защити. В случая, друг иск за защита е
налице и това е искът по чл. 143 ал. 3 ал. 2 от СК – на който сочат твърденията на ищеца,
тъй като той твърди обедняване в правната си сфера поради това, че е давал цялата
необходима за детето им издръжка, а ответницата – задължено от същия ред лице, не е
давала такава. Релевантните за този иск факти и обстоятелства са каква е била необходимата
за конкретното дете месечна издръжка / а не средномесечната такава за дете на същата
възраст, обучаващо се в спортно училище по съответната дисциплина / и каква е възможната
такава за двамата родители съобразно доходите, материалното им състояние, други
алиментни задължения - кумулативно, като не е задължително да е равно участието на
двамата родители в нейното осигуряване. По тези въпроси съдът не се е произнесъл, нито ги
е изследвал, т.к. се е произнесъл не по предявения иск по чл. 143 ал. 3 изр. 2 от СК, а по
непредявен по чл. 59 ал. 1 от ЗЗЗД. Поради което решението по този иск се обезсилва и
делото се връща за ново разглеждане на предявения иск по чл. 143 ал. 3 изр. 2 от СК от друг
състав на районния съд.
Относно разноските
Предвид обезсилването на решението по осъдителния иск разноските за този иск не
се присъждат в настоящото производство. По тях ще се произнесе съда, разглеждащ този иск
по същество, с крайния си акт.
По уважения отрицателен установителен иск, на ищеца се дължат направените за
този иск разноски. Те са заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 1 100 лв. за
първоинстанционното производство и в размер на 1 000 лв. – за въззивното, както и
заплатена ДТ по въззивната жалба срещу отхвърлянето на отрицателния установителен иск
– 216 лева. Настоящият съд намира за неоснователно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Или общо на ищеца се присъждат разноски от 2 316 лева. За
първоинстанционното производство ДТ по иска по чл. 439 ал. 1 от ГПК ищецът не е
заплатил, но с оглед и съобразно неговото уважаване с настоящото въззивно решение, за ДТ
по него / 444 лева /ще се осъди ответницата.
Предвид изложеното съдът
6
РЕШИ:
Обезсилва като недопустимо - постановено по непредявен иск,
Решение № 4 800 от 02.12.2024 г. по гр.д. № 17 774/2022 г. на РС – Пловдив в
частта, с която П. К. Н., ЕГН – ********** е осъдена на основание чл. 59 ал. 1
от ЗЗД да заплати на А. Н. Н., ЕГН ********** сумата 9 282 лв. –
съставляваща половината от направените от Н. разходи за издръжката на
малолетния им син Н.А. Н., ЕГН – ********** за периода 13.06.2021 г. –
06.12.2022 г., с която сума Н. се е неоснователно обогатила за сметка на
обедняването на Н. и в тази част Връща делото за ново разглеждане от друг
състав на районния съд на предявения иск - чл. 143 ал. 3, изр. второ от СК.
Отменя Решение № 4 800 от 02.12.2024 г. по гр.д. № 17 774/2022 г. на
РС – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Н. Н., ЕГН -
********** срещу П. К. Н., ЕГН – ********** отрицателен установителен иск
по чл. 129 ал. 1 вр. чл. 439 ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че за
периода 06.06.2022 г. - 24.06.2025 г. А. Н. не дължи издръжка от 300 лв.
месечно за сина си Н.А. Н., ЕГН – **********, която издръжка предмет на
изп. дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ А.А., рег. № *** и в тази част
Постановява:
Признава за установено на основание чл. 124 ал. 1 вр. чл. 439 ал. 1 от
ГПК, че за периода 06.06.2022 г. - 24.06.2025 г. А. Н. Н., ЕГН – ********** не
дължи издръжка от 300 лв. месечно за сина си Н.А. Н., ЕГН – **********,
която издръжка предмет на изп. дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ А.А., рег.
№ ***, образувано въз основа на изпълнителен лист № 1 965/12.10.2022 г.,
издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 8 472/2021 г.
по описа на РС – Пловдив.
Потвърждава Решение № 4 800 от 02.12.2024 г. по гр.д. № 17 774/2022
г. на РС – Пловдив в частта, с която отрицателният установителен иск за
недължимост от А. Н. Н., ЕГН - ********** на издръжката за сина му Н.А. Н.,
ЕГН - ********** - която издръжка предмет на изпълнение по изп. дело №
***/*** г. на ЧСИ А.А., рег. № ***, е отхвърлен за периода 13.06.2021 г. -
05.06.2022 г. включително, както и за след датата 25.06.2025 г. до привеждане
в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение № по гр.д. № 8 472/2021 г.
по описа на РС – Пловдив.
Отменя Решение № 4 800 от 02.12.2024 г. по гр.д. № 17 774/2022 г. на
РС – Пловдив в частта, с която П. К. Н., ЕГН – ********** е осъдена да
заплати на А. Н. Н., ЕГН - ********** разноски за първоинстанционното
производство в размер на 1 321, 26 лева.
Осъжда П. К. Н., ЕГН – ********** да заплати на А. Н. Н., ЕГН –
********** разноски за първоинстанционното производство в размер на
2 316 / две хиляди триста и шестнадесет / лева.
Осъжда П. К. Н., ЕГН – ********** да заплати по сметка на ОС –
7
Пловдив Държавна такса в размер на 444 / четиристотин четиридесет и четири
/ лева.
Решението може де се обжалва пред Върховен Касационен Съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8