РЕШЕНИЕ
гр. София, 03.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-22 състав, в открито заседание
на 12.10.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН
БОРИСОВ
при участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдията
Борисов гр.д. № 855 по описа за 2021
г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Й.М.М., ЕГН **********, от гр.София, чрез адв.
Д. ***“ АД, ЕИК *****, със седалище *** и адрес на управление ***, с която е
предявен иск за осъждане на ответника в качеството му на застраховател по
застраховка ГО относно л.а.“Ауди“ м.80, рег.№ *****, чийто водач Д.Г. има вина
за настъпилото ПТП на 14.09.1015г. да заплати на ищеца Н.сумата от 40 000лв.
като частичен иск от 60 000лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането 14.09.2015г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 14.09.1015г. е претърпяла ПТП с резултат
на което е получила телесни увреждания – счупване на дясното колянно капаче, контузия в лявата скулна
област, синини по цялото тяло. Посочва, че виновен за ПТП е водачът на
л.а.“Ауди“ м.80, рег.№ *****, Д.Г.. Последният е нарушил правилата за движение
по пътищата като е загубил контрол върху
управлявания от него автомобил, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е
реализирал ПТП с ищцата, която е управлявала велосипед. Ищцата твърди, че е търпяла
болки и страдания от телесното увреждане, по време на възстановителния период,
като подробни съображения е изложила в исковата молба. Преживяла е и
емоционална травма.
Твърди, че към момента на настъпване на ПТП за
процесния лек автомобил е била валидна
застраховка ГО на автомобилистите, валидна от 21.02.2015г. до 20.02.2016г.,
сключена с ответника за лек л.а.“Ауди“ м.80, рег.№ *****.
Ответникът ЗД“
Б.И.“ АД е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на
чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Счита,
че при получените телесни увреждания справедливо обезщетение за ищцата е такова
в размер на 5000лв. Намира иска за завишен. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва
твърдението, че застрахования при него водач е извършил деликт.
Прави евентуално възражение за съпричиняване от
страна на ищцата, като твърди, че тя с поведението си се е поставила в превишен
риск спрямо обичайния. Моли съда да отхвърли иска.
Третото лице помагач на ответника Д.Н.Г., чрез адв. П., взема становище за неоснователност на иска. В
условията на евентуалност намира иска за завишен и моли съда да присъди
справедлив размер на обезщетението.
При тези данни съдът намира следното от фактическа
страна.
По исковата молба е било образувано гр. д. № 3400 по описа на СГС, І ГО, 11-ти с-в за 2017
година и е постановено решение № 1267/21.02.2019 г., с което искът е бил уважен
за сумата от 25 000 лв., ведно със законната лихва и е бил отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв., частично от 60 000
лв. Решението е било обжалвано от ищцата за отхвърлената част над 25 000
лв. до 40 000 лв., както и от ответника за разликата над 5 000 лв. С
влязло в сила решение № 12189/27.10.2020
г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 4117/2019 г., съдът е
обезсилил изцяло постановеното
решение № 1267/21.02.2019 г., т.е. включително в необжалваната част, поради допуснато процесуално нарушение,
изразяващо се в неосигуряване на защита на третото лице – помагач по реда на
чл. 47, ал. 6 от ГПК и е върнал делото за ново разглеждане на нов състав.
По
делото е приет като доказателство констативен протокол на СДВР от 14.09.2015г.,
от който е видно, че на 14.09.2015г. , около 20,15ч. в гр.София, на
ул.“Съзнание“ в района на №30, е настъпило ПТП между л.а.Ауди 80 с рег.№ *****с
водач Д.Н.Г., и велосипедист Й.М.. Водачът на л.а. е напуснал ПТП и не е
уведомил МВР за станалото ПТП. С влязла в сила присъда на
17.04.2019 г., постановена на 01.04.2019 г. от СРС, НО, 110 с-в по НОХД №7866/2016 г. подсъдимия Д.Н.Г. е признат за
виновен в това, че на 14.09.2015 г. около 20.15 ч. в гр. София, на ул.
Съзнание, с посока на движение от ул. София към ул. Мара Бунева,
при управление на МПС – л.а. Ауди 80 с ДК № ***** нарушил правилата за движение
– чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, загубил контрол над
управляваното от него МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал
ПТ с насрещно движещия се велосипед Сорид, управляван
от Й.М.М. и по непредпазливост причинил тежка травма,
изразяваща се в навяхване на колянната става и излив на кръв в колянното капаче,
което довело до трайно затруднение на движението на десния долен крайник за
срок повече от 30 дни, след което избягал от местопроизшествието – престъпление
по чл. 343, ал. 3, б. а, пр. 2, вр. ал. 1, б. б, пр.
2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което му е
наложено наказание 3 м. и осем дни, изтърпимо при
първоначален общ режим.
Видно от представената справка от 08.11.2016 г.,
издадена от Гаранционен фонд, гражданската отговорност на автомобилиста на л.а.
Ауди 80 рег.№ ***** е застрахована при ответника към датата на ПТП и е от
21.02.2015г. до 06.12.2015 г.
По делото са приети като писмени
доказателства представените от ищеца медицински документи, свързани с лечението
й, съдържаща се в история на заболяването № 31289/14.09.2015 г. до 16.09.2015
г. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ /л. 100 - 112/.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно
- автотехническа експертиза, механизма на ПТП е
следния - на 14.09.2015г. около 20:15ч. велосипедистката Й.М. *** с посока от
ул. „Мара Бунева” към ул. „София“ в дясната част на
пътното платно. На кръстовището с ул. „София” велосипедистката спряла
движението си. В същото време лек автомобил Ауди, per.
№ *****се е движил по ул.„София” с посока от ул. „Първа българска армия” към
ул. „Съзнание”. На кръстовището с последната, автомобилът спрял, след което
потеглил извършвайки десен завой по ул. „Съзнание”. Вследствие на субективни
действия от страна на водача на лекия автомобил, последния не продължил
движението си по дясната част на ул. „Съзнание”, а навлязъл върху лентата за
насрещно движение, където се намирала велосипедистката. Настъпил е удар на предната част на автомобила върху
предната гума на велосипеда, при което велосипедистката паднала на терена.
Автомобилът спрял, но водачът му като забелязал, че велосипедистката се
изправя, напуснал местопроизшествието. Технически причини за настъпване на процесното ПТП няма. То е настъпило, следствие на
субективни действия от страна на водача на лекия автомобил, като не е
контролирал управлението на автомобила и е навлязъл върху лентата за насрещно
движение, където е осъществил удара на велосипедистката. За да не настъпи процесното ПТП е следвало водачът да се движи по
принадлежащата му лента, без да навлиза върху лентата за насрещно движение.
От
заключението на вещо лице по съдебно - медицинска експертиза, се установява, че
ищцата е получила по време на ПТП счупване на дясното колянно
капаче с развитие на хемартроза/ излив
на кръв в колянната става/ и контузия на лявата зигоматична / ябълчна/ област на
главата. Вещото лице е категоричен, че е налице причинно следствена връзка
между процесното ПТП, станало на 14.09.2015 год. и
получените травматични увреждания на ищцата. След ПТП по спешност е проведено
болнично лечение. Извършено е закрито наместване на фрактура, без вътрешна фиксация - тибия и фибула, патела и имобилизация за
25 дни. На 16.09.2015г. ищцата е изписана за продължаване на лечението в
амбулаторни условия. По повод на оток и хемартроза,
на 25.09.2015 год. е извършена пункция на дясната колянна
става и е отстранено 35 мл. кръв. На 08.10.2015г. е свалена шината. При
възстановяването си ищцата е прилагала репарил гел локално в областта на дясното коляно и е провеждала
рехабилитация за преодоляване на ограниченията в движенията на дясната колянна става и възстановяване на обема и силата на
мускулите на крайника. Вещото лице уточнява, че счупването на колянното капаче в тази възраст зараства за период около
30-35 дни. Функционалното възстановяване на крайника след свалянето на
гипсовата имобилизация продължава около 35-45 дни. В
конкретния случай лечението и възстановяването е продължило около 80-90 дни,
след което на ищцата и е било разрешено да спортува. Болките са били силни в
момента на травмата и следващите няколко дни поради развитие на хемартроза, нарастване на посттравматичния оток и
травмиране на меките тъкани. Страданията са свързани с имобилизацията
на ставата, по - трудното придвижване и извършването на тоалета на тялото. След
личен преглед на ищцата вещото лице травматолог уточнява, че сегашното
състояние на Й.М.М. е добро. Функционалното състояние
на крайника е възстановено напълно и не се очакват трайни последици от
травмата.
Свидетелката В.С., майка на
ищцата, заявява, че след ПТП е заварила дъщеря си много стресирана, плачеща.
Дрехите й били разкъсани, имала охлузвания по лявата скула на лицето. Дошлата
линейка откарала дъщеря й в Пирогов, където била хоспиталазирана.
Основният проблем бил свързан с коляното на десния крак, сложили й шина.
Установило се, че Й. има охлузвания в областта на ребрата и на левия крак, долу
в областта на глезена - там имала оток,
който и до сега седял като буца, синьо петно - оказало се разкъсан мускул. В
болницата ищцата била обгрижвана с подлога, тъй като
й било забранено да се придвижва самостоятелно и да стъпва на крака. Имала
много силни болки в крака, силно главоболие, гадене, повръщане. От лекаря
разбрала, че на дъщеря й вливат обезболяващи. Дъщеря й е била ученичка в 11
клас, като ПТП се случило ден преди началото на учебната година. Отсъствала от
училище около 2 месеца, изпуснала учебен материал и това много я притеснило. У
дома ищцата се възстановявала с помощта на родителите си, предвижвала се с
патерици. Свидетелката установява, че ПТП е причинило и психологическа травма
на дъщеря й. Сънувала катастрофата, плачела постоянно, била лабилна психически,
на моменти била избухлива. Затворила се в себе си. И до сега изпитвала страх да
пресича, страх кола да се движи срещу нея. Страхувала се да кара колело, а това
преди било любимото й занимание. Заради пункцията на коляното се наложило да
носи гипс още 20 дни, което допълнително я стресирало. Отделно от това
пункцията била много болезнена. Чувствала болки при промяна на времето, като
лятото получавала оток на крака. Мнението на лекарите било, че коляното
следвало да се оперира, защото било нестабилно.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. § 22 от КЗ.
Претендираното обезщетение по пряк иск срещу застраховател
по „ГО на автомобилистите“ произтича от следните обстоятелства: причинна връзка
от виновно противоправно деяние на лице-виновен водач
при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при
ответника. Твърди се, че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и
страдания/ в резултат на процесното ПТП. Според
разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в
процеса на следните факти: настъпване на ПТП и неговия механизъм, противоправното поведение на виновния водач, наличието на
претърпени неимуществени вреди, наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, както и ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 1 КЗ /отм./ застрахователят на
гражданската отговорност на прекият причинител на вредата отговаря за
причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съдът намира за установено, че на 14.09.2015г.
е настъпило ПТП в град София на ул. "Съзнание" между л.а. „Ауди 80”
рег.№ *****, управляван от Д.Н.Г. и ищцата, която е управлявала велосипед.
Съдът приема, че водачът на л.а „Ауди 80”е имал противоправно
поведение, в резултат на което е настъпило ПТП. В тази връзка съдът кредитира
съставения констативен протокол на СДВР от 14.09.2015г., който е официален
свидетелстващ документ за обстоятелствата възприети от актосъставителя. Отделно
от това механизмът на ПТП се установява от заключение на вещо лице по съдебно -
автотехническа експертиза. В тази насока е и влязлата
в сила присъда на 17.04.2019 г., постановена на 01.04.2019 г. от СРС, НО, 110
с-в по НОХД №7866/2016 г. Следва да се
има предвид, че според разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
При тези данни съдът намира за основателен иска по чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. § 22 от КЗ по следните
съображения. Ищецът, в качеството си на увреден при ПТП има право на пряк иск
срещу застрахователя на виновния водач. Съдът приема, че водачът на л.а „Ауди 80”е имал противоправно поведение, в резултат на което е настъпило
ПТП. Същият е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП - „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”. Не е спазил
и разпоредбата на чл. 16 ал.1 т.1 от с.з. „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено: “когато платното за
движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне“. При навлизане в завой водачът
Г. е загубил контрол върху автомобила и е навлязъл в насрещната лента, в
резултат на което е ударил ищцата - велосипедист. Противоправността на деянието и вината на
водача на л.а. „Ауди 80” рег.№ *****, Д.Н.Г. се установява безспорно, видно от горецитираната присъда на
наказателния съд.
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от страна на
пострадалата Й.М.М., тъй като такова не се установява от данните по
делото. Това е така, защото видно от САТЕ, ищцата се е намирала в
платното по посока на движение, като единствената причина за настъпване на ПТП
са субективните действия на водача на лекия автомобил, който без технически
причини е навлязъл в насрещното платно и е блъснал ищцата. Според експерта, за
да не настъпи процесното ПТП е следвало водачът да се
движи по принадлежащата му лента, без да навлиза върху лентата за насрещно
движение.
На следващо място съдът намира,
че ищецът е претърпял неимуществени вреди, а именно болки и страдания с голям
интензитет в резултат на ПТП. До този извод се стига след анализ на събраните
по делото доказателства, а именно съдебно медицинска експертиза, както и свидетелските
показания на В.С.. От заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че ищцата
е получила травми, а именно счупване на дясното колянно
капаче с развитие на хемартроза/ излив
на кръв в колянната става/ и контузия на лявата зигоматична / ябълчна/ област на
главата. Вещото лице уточнява, че счупването на колянното
капаче в тази възраст зараства за период около 30-35 дни. Функционалното
възстановяване на крайника след свалянето на гипсовата имобилизация
продължава около 35-45 дни. В конкретния случай лечението и възстановяването е
продължило около 80-90 дни, след което на ищцата и е било разрешено да
спортува. В тази насока съдът намира за неоснователно възражението на третото
лице – помагач, че ищцата е получила навяхване на колянната
става, а не счупване, по следните съображения. В горецитираната
присъда на наказателния съд е прието, че в резултат от деянието навяхване на колянната става и излив на кръв в
колянното капаче, което довело до трайно затруднение
на движението на десния долен крайник за срок повече от 30 дни. По настоящото
дело обаче са налице еднопосочни доказателства, а именно приетата медицинска
документация и заключение на вещо лице по съдебно – медицинска експертиза, от
които е видно, че се касае за счупване на колянното
капаче с развитие на хемартроза/ излив
на кръв в колянната става/ и контузия на лявата зигоматична / ябълчна/ област на
главата. Затова и доколкото това обстоятелство е извън обхвата на хипотезите на
горецитираната разпоредба на чл. 300 от ГПК, съдът
следва да съобрази доказателствата, които са събрани по настоящото дело.
На следващо място от сведетелските показания
на В.С. се установяват и твърденията в исковата молба за силните болки на
ищцата в резултат на нанесените й телесни увреждания, а и от последвалата
медицинска манипулация - пункция, поради събрала се кръв в колянното
капаче. Свидетелката потвърждава и твърдените психологически травми и стрес от
инцидента. Според свидетелката ищцата сънувала катастрофата, плачела постоянно,
била лабилна психически, на моменти била избухлива. Затворила се в себе си. И
до сега изпитвала страх да пресича, страх кола да се движи срещу нея.
Страхувала се да кара колело, а това преди било любимото й занимание.
На следващо място съдът намира, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, според разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД. Според установената практика на ВКС понятието „неимуществени
вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи
не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт
за определен период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а
винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в
конкретната държава. Преценявайки
събраните по делото доказателства /съдебно медицинска експертиза и свидетелски
показания/ за преживените от ищцата болки и страдания от получените травми,
последвалото лечение, продължителността на възстановителния период от около три
месеца, последствията от травмите и прогнозата за състоянието на ищцата, във връзка
с критериите, посочени в ППВС № 4/68г., съдът намира, че справедлив размер
обезщетение е такова в размер на 25 000 лева. Претенцията до предявения размер
от 40 000 лева, предявена частично от 60 000 лв. следва да се отхвърли
като завишена. В тази насока съдът
съобразява младата възраст на ищцата, наличието на сравнително кратък период на
болки и страдания с висок интензитет, каквито са били тези при настъпване на
инцидента и при извършване на пункцията на дясната колянна
става.
На следващо място в случая е налице закрито наместване
на фрактурата, без операционна намеса, макар впоследствие да се е появило
усложнение – оток и хемартроза. Съдът съобразява и че
възстановителният период е бил сравнително кратък - около 3 месеца, като към
момента ищцата се е възстановила напълно. Съдът приема, че ищцата е търпяла
ограниченията, които лечението и възстановителния период от травмите са й
наложили, докато се възстанови, неудобствата по обездвижването и обслужването
от другиго, затрудненото придвижване впоследствие, емоционалните изживявания с
оглед на ПТП. Налице са били и пречки за пълноценния й живот и учебен процес.
На следващо място съдът намира, че с
оглед извода за основателност на главния иск на основание чл. 86 от ЗЗД следва
да бъде присъдена и законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
14.09.2015 г. до окончателното изплащане, според разпоредбата на чл. 84, ал. 3
от ЗЗД.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА, искането на процесуалния
представител на ищеца е основателно за сумата от 1 006.40 лв., представляващи
възнаграждение за безплатна правна помощ на ищеца, според представения договор
за правна защита на л. 113 от делото, както и при съобразяване на разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съдът намира възражението на ищеца за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ответника за основателно, с оглед материалния
интерес по делото и фактическата и правна сложност на същото, като същото следва
да бъде присъдено в размер от 980.70 лв., според чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 9 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът намира, че на ответника следва да бъде
възложен и дължимата държавна такса и разноски за вещи лица в размер на 1 375
лв.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД“ Б.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище *** и адрес на
управление ***, да заплати на Й.М.М., ЕГН **********,
със съд. адрес ***, чрез адв. Д., сума в размер на 25 000
лв., ведно със законната лихва от 14.09.2015г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за причинени при ПТП на 14.09.2015г. в град София на
ул. "Съзнание" между л.а. „Ауди 80” рег.№ *****, управляван от Д.Н.Г.
и ищцата Й.М.М., която е управлявала велосипед, неимуществени вреди, причинени виновно от застрахован при
ЗД“ Б.И.“ АД по задължителна застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите със застрахователна полица № 02115000589932, период на покритие
от 21.02.2015г. до 06.12.2015г., водач Д.Н.Г., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
първоначално предявения размер от 40 000
лв., предявен като частичен от 60 000лв.
ОСЪЖДА Й.М.М., ЕГН **********, със
съд. адрес ***, чрез адв. Д.,***“ АД, ЕИК *****
разноски по делото в размер на 980.70
лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД“ Б.И.“ АД, ЕИК ***** да заплати по сметката на
Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 1375 лв.
ОСЪЖДА ЗД“ Б.И.“ АД, ЕИК ***** да заплати на адвокат С.Д.
при САК, на основание чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
адвокатски хонорар в размер на 1 006.40 лв.
Решението е постановено при участието на Д.Н.Г., ЕГН **********,
със съд. адрес ***, като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: