Решение по дело №788/2010 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 39
Дата: 17 март 2011 г. (в сила от 22 юни 2011 г.)
Съдия: Марио Димитров Стоянов
Дело: 20104330100788
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2010 г.

Съдържание на акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

    Град Тетевен, 17.03.2011 година.

       

В     ИМЕТО    НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На седемнадесети февруари

През две хиляди и единадесета година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря: К.Х.

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №788 по описа на Районен съд-Тетевен за 2010 година,със страни:

Ищец: Община-Тетевен,

Ответник: „Рибена”-ООД-град Тетевен,Лов.обл.

И за да се произнесе,взе предвид следното:

 

         Предявен е осъдителен иск за сумата от 782,35 лева.

            Ищецът твърди,че съгласно договор №195/04.10.2004г Община-Тетевен е предоставила за временно и възмездно ползване на ответника недвижим имот-общинска собственост,находящ се на ул.”Стръч”град Тетевен,представляващ терен №3 по схема №15 с площ от 65 кв.м.,срещу заплащане на месечен наем в размер на 151 лева.

            Договорът е сключен за срок от 5 години.След изтичане на срока на договора,по искане на ответника  и след решение №591/20.10.2009г на ОбС-Тетевен,с Анекс №195-6/03.11.2009г срокът на договора е продължен за срок от една година,считано от 01.10.2009г,до началото на мероприятията по брегоукрепване на р.Козница.С Анекс от 01.01.2010г размерът на наема е актуализиран на сумата от 217,32 лева.

            С писмо №ОбСП04-144 от 05.07.2010г договорът за наем е прекратен,считано от 01.07.2010г и ответникът е поканен в срок за изплати доброволно задълженията си.До този момент не са сторили това.

            Към момента ответникът не е изпратил и дължи на ищеца наеми за месеците април,май и юни 2010г  в размер на 782,35 лева,както и законна лихва до датата на плащането.

            Моли да бъдат призовани на съд и бъде постановено решение,с което бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 782,35 лева,както и законна лихва за забава до датата на плащането.

            Позовава се на писмени доказателства.

            В срока по чл.131,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба,в който ответникът оспорва изцяло предявеният иск от Община-Тетевен,като неоснователен и недоказан.Твърди,че между страните безспорно е сключен договор за наем №195/04.10.2004г.В исковата молба ищецът твърди,че след изтичане на срока на договора същият е продължен с анекс от 03.11.2009г,за срок от една година.В чл.4 от договора за наем е регламентирано,че същият се сключва за срок от 5 години и влиза в сила от 01.10.2004г.

            По силата на чл.13,ал.1 от договора,същият се прекратява с изтичане на уговорения срок,т.е. договорът за наем е прекратен на 01.10.2009г.

            Счита,че представеното от ищеца като доказателство Решение №591/20.10.2009г на ОбС-Тетевен и подписаният на 03.11.2009г анекс към договора доказват,че след прекратяването на договора за наем са предприети действия за продължаването му,което е незаконосъобразно.В цитираното решение на ОбС-Тетевен е записано,че съгласно §78,ал.2 от ПЗР на ЗОС се дава съгласие за продължаване на срока на сключения договор,но в нарушение на същата разпоредба,тъй като в нея е поставено условия срокът на договора за наем да не е изтекъл.

            В чл.1,ал.3 от договора за наем е отразено,че наетият имот ще се използва от наемателя,като незастроен терен за поставяне на временно търговско съоръжение,съгласно чл.56 от ЗУТ.

            В ал.1 на чл.56 от ЗУТ се регламентира възможността за поставяне на преместваеми обекти върху поземлени имоти/частни,общински,държавни/за търговски и други обслужващи дейности.Ал.2 на същия член постановява,че за обектите по ал.1 се издава разрешение за поставяне по ред,установен с наредба на общинския съвет и въз основа на схема,одобрена от главния архитект на общината.Общински съвет-Тетевен е приел Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на Община-Тетевен с решение №58/03.04.2002г ,изменена и допълнена с решение №151/03.06.2004г Същата е приета на основание чл.56 от ЗУТ,както е посочено в §1 от същата и е публикувана на сайта на Община-Тетевен.

            В нея са регламентирани реда и условията за временно поставяне на преместваеми съоръжения върху свободни площи,незастроени общински,частни и държавни терени от физически и юридически лица за търговски и други обслужващи дейности.

            В чл.15,ал.3 от наредбата е регламентирано,че за преместваемите обекти по чл.5,ал.1,т.1.1,1.2,1.7,2.1,2.2,2.3 се сключва договор за срок не по-дълъг от три години.

            Процесният договор за наем е сключен в нарушение на разпоредбите на Наредбата за реда и условията на издаване на разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на Община-Тетевен.

            Предвид изложеното моли да бъде отхвърлен предявеният от Общината иск като неоснователен и недоказан.

            Позовава се на писмени доказателства.

            От представените с исковата молба писмени доказателства се установява,че между страните е сключен договор за наем на недвижим имот-общинска собственост №195/04.10.2004г,като общинският имот е индивидуализиран в договора като терен 03 по схема №15 с площ от 65 кв.м.,находящ се на ул.”Стърч”,гр.Тетевен.Срокът е сключен за срок от 5 години,считано от 01.10.2004г,като е уговорено заплащане на месечен наем от ответника в размер на 150 лева.

            С Решение №591/20.10.2009г на ОбС-Тетевен е дадено съгласие да се продължи срока на договора до началото на мероприятията по брегоукрепване на р.Козница,за срок от 1 година.

            На 03.11.2009г между страните е сключен Анекс І195-6,с който на основание §78,ал.2 от ПЗР на ЗИДЗОС и цитираното решение на ОбС-Тетевен се продължава срока на договора за наем на недвижимия имот-общинска собственост,до началото на мероприятията по укрепване на р.Козница,за срок от една година,считано от 01.10.2009 година.

            С Анекс към договора за наем от 04.10.2004г е променен дължимия месечен наем от ответника от 216,02 лева без ДДС на 217,32 лева без ДДС,като анексът влиза в сила на 01.01.2010г.

            С писмо изх.№ОбСП040144/05.07.2010г,връчено на ответника на 06.07.2010г, последният е уведомен,че считано от 01.07.2010г наемният договор се прекратява,съгласно Анекс №195-6/30.11.2009г.,като ответникът е поканен в седмодневен срок да издължи доброволно неплатените наеми за месеците април,май и юни 2010г в размер на 782,35 лева.При неизпълнение ответникът е предупреден,че ищецът ще прибегне до събирането на дължимите суми по съдебен ред.

            Съобразно изложената фактическа обстановка съдът намира за основателен и доказан по размер предявеният осъдителен иск,поради следните съображения:

            Не се спори по изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти,че между страните по делото е възникнало наемно правоотношение,като първоначалния срок на същото е било 5 години,впоследствие срокът на договора за наем е бил продължен с една година,въз основа решение на ОбС-Тетевен и сключен между страните Анекс,както и не се спори,че наемното правоотношение е прекратено едностранно от наемодателя,считано от 01.07.2010г.,каквато възможност за наемотаделя страните са уговорили в чл.13,ал.1,т.3 от наемния договор.Ответникът не възразява,че наетия от него имот не му е бил предаден по реда,визиран в чл.1,ал.2 от договора,както и че не е бил използван от него по предназначение за периода от 01.10.2004г до 01.07.2010 година.Единствените възражения в отговора по чл.131 от ГПК на ответника са за нищожност на наемния договор,поради противоречието му с разпоредби на §78,ал.2 от ПЗР на ЗОС и на Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на Община-Тетевен.Ответникът обаче е търговско дружество и това му качество налага извод,че е налице търговска сделка/договор за наем/по дефиницията на чл.286 от Търговския закон/ТЗ/ с произтичащите от това последици.Правилата за недействителност по ЗЗД,на които се позовава ответникът,следва да намерят приложение в процесния случай,при отчитане на търговския характер на договора и специалните норми на Търговския закон.

            Съгласно чл.293,ал.3 от ТЗ,страната не може да се позовава на нищожност,ако от поведението и може да се заключи,че не е оспорвала действителността на изявлението.Ответникът,като търговец и участник в търговската сделка,е извършил действия по нейното изпълнение-приел е изпълнението на наемодателя за предоставяне на имота,предмет на наемния договор,заплащал е уговорената месечна наемна цена,сезирал е наемотаделя за продължаване срока на наемния договор след неговото изтичане,подписал е анекса за продължаване срока на наемното правоотношение,поради което не би могъл да се позовава на нищожност,съобразно разпоредбата на чл.293,ал.3 от ТЗ.Последната материализира принципа,че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение,респ.неизправната страна по облигационен търговски договор не може да се освободи от задължението за престация,след като е приела престацията на изправната страна без възражения/по въпроса Решение №1442/23.12.2003г на ВКС,ТК,Решение от 15.10.2003г на БАС по т.д. №76/2002г,ТО,потвърдено с Решение на ВКС №1051/22.11.2004г по гр.д. №176/2004г. и др./.Дори да се приеме,че сделката е нищожна,като сключена в противоречие с повелителни разпоредби на закона,ответникът,който в случая е неизправна страна по сделката не  е легитимиран да се позовава на нейната нищожност,с оглед разширения обхват на търговските сделки съгласно чл.293,ал.3 от ТЗ-неизправната страна дължи изпълнение и по нищожна търговска сделка и е обвързана с всички договорни клаузи.По изложените съображения съдът намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност на сключения между страните наемен договор,като в предвид приложения Анекс към договора,влизащ в сила от 01.01.2010г/л.8 от делото/,подписан от страните,съдът приема,че съгласно разпределената в доклада по делото доказателствена тежест ищецът е доказал и размера на претенцията си,респ.уговорения между страните месечен наем,дължим от ответника за релевантния период-м.април,май и юни 2010 година.

            Ответникът „Рибена”-ООД не е доказал изпълнение на задължението си по наемния договор-заплащане на наемната цена за посочения по-горе период.Плащането на наемната цена е основно негово задължение в наемното правоотношение,съгласно чл.228 и чл.232,ал.2 от ЗЗД.Неизпълнението на това задължение е изява на виновно поведение на наемателя в наемното правоотношение,което дава право на наемодателя,съгласно чл.79,ал.1 от ЗЗД,да иска изпълнение.Съобразно изложеното претенцията на ищеца е основателна и доказана по размер/три месечни вноски в размер на 217,32 лева +20% ДДС= на 782,35 лева/поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло,като при този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 100 лева,а по сметката на РС-Тетевен държавна такса в размер на 50 лева.

            Мотивиран от изложеното,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСЪЖДА „РИБЕНА”-ООД-седалище и адрес на управление в град Тетевен,Лов.обл.,ул.”Христо Ботев” №11,представляван от Ц.В.В. ***,представлявана от Кмета Н. П. П. сумата от 782,35/седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и пет ст./лева,представляваща неизплатена наемна цена за периода м.април,май и юни 2010 година по Договор за наем на недвижим имот-общинска собственост,сключен на 04.10.2004г за срок от 5 години,продължен с Анекс №195-6/03.11.2009г,в сила от 01.10.2009г и прекратен на 01.07.2010г,заедно със законната лихва върху горната сума,начиная от 01.12.2010г до окончателното и заплащане.

            ОСЪЖДА „РИБЕНА”-ООД-седалище и адрес на управление в град Тетевен,Лов.обл.,ул.”Христо Ботев” №11,представляван от Ц.В.В. ***,представлявана от Кмета Н. П. П.,разноски по делото в размер на 100/сто/ лева,а по сметка на Районен съд-град Тетевен да заплати държавна такса в размер на 50/петдесет/лева.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: