Решение по дело №16211/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2300
Дата: 24 юни 2025 г.
Съдия: Ваня Ангелова Горанова
Дело: 20241110216211
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2300
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. Р. С., 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110216211 по описа за 2024 година
Р. В. А., редовно призован, не се явява.
Не се явява адв. И. А., служебен защитник.

ОТВЕТНИК Л. С. И., разузнавач“ в сектор 01, отдел 02 при ГДБОП –
МВР, редовно призована, не се явява, представлява се от юрк. ***

С.ЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от юрк. ***, с която моли да се
изискат от трето, неучастващо по делото лице – Прокуратура на Република
България, да представи заверени копия на следните документи от ДП
№446/2024 г. по описа на ГДБОП – МВР, пр.пр. 14085/2024 г. по описа на
СГП, а именно: постановление за възлагане на ОИМ; постановление за
привличане на г-н А. в качеството му на „обвиняем“, протоколи за извършени
действия по разследването с Р. В. А.- обиск, претърсване, изземване, разпит.

С.ЪТ ДОКЛАДВА постъпили два броя заповеди за компетентност на
АНО.

1
С.ЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от адв. А., за жалбоподателя, че
няма да може да се яви в С.ебно заседание поради служебна ангажираност в
СГС. Моли да бъде даден ход на делото. Не възразява да се приемат
представените документи от ГДБОП – МВР по делото. Поддържа жалбата,
няма да сочи нови доказателствени искания. Счита, че делото е изяснено от
фактическа и правна страна и моли да бъде даден ход по същество. Също така
моли да жалбата да бъде уважена по аргументи подробно изложени в нея и да
се отмени процесната заповед за задържано лице №1266зз-179 от 30.10.2024 г.
издадена от Л. С. И., на длъжност „разузнавач“ в сектор 01, отдел 02 при
ГДБОП – МВР.
С.ЪТ ДОКЛАДВА постъпили препис от явните материалите по ДП в 14 тома

ОТВЕТНИК: Да се даде ход на делото.

С.ЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешно С.ебно заседание, и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ОТВЕТНИК: Нямам доказателствени искания.
С.ЪТ като съобрази липсата на нови доказателствени искания и на
такива по реда на С.ебното следствие,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА С.ЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА.

ОТВЕТНИК: Оспорвам жалбата. Нямаме доказателствени искания.
Делото е изяснено.

С.ЪТ, на основание чл. 283 от НПК,
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРОЧИТА приложените писмени доказателства и писмени
доказателствени средства.

С.ЪТ, след като намери делото за изяснено от фактическа и от правна
страна
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА С.ЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ОТВЕТНИК: Моля да оставите без уважение подадена жалба и да
потвърдите процесната заповед за задържане. Прилагам писмени бележки.
Моля да приС.ите юрисконсултско възнаграждение на ГДБОП – МВР и правя
възражение за прекомерност на адвокатското такова.

С.ЪТ се оттегля на тайно съвещание за постановяване на решение.

С.ЪТ, след съвещание, като съобрази наличния по делото
доказателствен материал, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР, и е образувано по жалба на Р. В. А. против Заповед за задържане на
лице № 1266зз-179/ 30.10.2024 г.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се
оспорва законосъобразността на същата по съображения за това, че не са
налице фактически и правни основания за задържането.
В открито С.ебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощник, който поддържа изложените в жалбата доводи за нейната
отмяна.
Ответникът по жалбата изпраща представител и оспорва жалбата.
Подробно се аргументира писмено в посока на това, че процесната заповед за
3
задържане е законосъобразно постановена.
С.ът, като се запозна с материалите по делото и взе предвид
становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, тъй като
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената от закона форма
и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество, тя се
явява основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, С.ът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла
на чл. 53 от ЗМВР, в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР компетентност. Спазена е законоустановената форма така, както
предвижда разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, и е издадена писмена
заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта С.ържа
задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от
ЗМВР, като са вписани името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – три
имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са
правата на задържаното лице и му е предоставено копие от заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските
органи са овластени да задържат лица в случаи, определени от закон - за които
има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е
регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си
същност задържането под стража, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 от
ЗМВР, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
22 от ЗАНН: административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може
да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна
мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо
него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това,
4
възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с
разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За
прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането. Задържането като принудителна
административна мярка се предприема от полицейския орган при условията
на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна
административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са
събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК; достатъчно е само наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган,
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да
се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.
Въпросът, дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали
то е извършено от него виновно, подлежи на пълно, всестранно и обективно
разследване в рамките на наказателното производство. За целите на
задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични
данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са
задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на
фактите, а с оглед тяхното изясняване. Въпреки това следва да се има предвид,
че изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се
С.ържат достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано
предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. В
този смисъл е решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по жалби № 50027/08 и №
50781/096 – П. и П. срещу България, в което е прието, че за да е налице
обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха
убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е
извършило престъплението. Освен това, подозрението трябва да се отнася до
конкретно престъпление. Изхождайки от изискването "подозрението да се
базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу
произволен арест и задържане" ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна
5
фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
От данните по делото не може да се направи извод за съпричастност на
задържания към съответно престъпно деяние, липсват каквито и да било
доказателства за това. Дори и да се приеме обратното, налице е нарушаване на
принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като се засягат права и
законни интереси на граждани в по-голяма степен от най-необходимото от
гледна точка на целта, за която се издава акта. Като всяка ПАМ, задържането
за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на
адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от
ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или
преустановителен характер. За да се прибегне до задържане, същото трябва да
преследва някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се явява
своеобразно наказание, репресия налагана по усмотрение на
административния орган. Не се установява, принудата и нейното реализиране
да е обусловено от необходимостта лицето да бъде държано за 24 часа.
Липсват данни за наличие на опасност от извършването на противоправно
деяние или необходимост от предотвратяването му или осуетяване на
възможността на нарушителя да се укрие. Не се събраха данни за конкретната
причина, наложила задържането на лицето.
Тези данни по делото сочат на извод, че в конкретния случай
неоправдано и в нарушение на материалноправните предпоставки на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ. Ето защо следва да се
приеме, че тя е наложена в нарушение на закона и при несъответствие с целта
му, без да е доказана необходимостта от задържането на лицето, и като такава
следва да бъде отменена.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, затова подадената
срещу нея жалба следва да се уважи.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, С.ът

РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № 1266зз-179/ 30.10.2024 г., издадена от
полицейски орган инспектор Л. С. И., на длъжност „разузнавач“ при сектор
01, отдел 02 при ГДБОП - СДВР, за задържане на Р. В. А., ЕГН **********.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
АССГ в 14 -дневен срок, считано от днес.

Протоколът е изготвен в С.ебно заседание, което приключи в 10:11 часа.
С.ия при С. Р. С.: _______________________
7

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР, и е образувано по жалба на Р. В. А. против Заповед за задържане на
лице № 1266зз-179/ 30.10.2024 г.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се
оспорва законосъобразността на същата по съображения за това, че не са
налице фактически и правни основания за задържането.
В открито С.ебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощник, който поддържа изложените в жалбата доводи за нейната
отмяна.
Ответникът по жалбата изпраща представител и оспорва жалбата.
Подробно се аргументира писмено в посока на това, че процесната заповед за
задържане е законосъобразно постановена.
С.ът, като се запозна с материалите по делото и взе предвид
становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, тъй като
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената от закона форма
и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество, тя се
явява основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, С.ът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла
на чл. 53 от ЗМВР, в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР компетентност. Спазена е законоустановената форма така, както
предвижда разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, и е издадена писмена
заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта С.ържа
задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от
ЗМВР, като са вписани името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – три
имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са
правата на задържаното лице и му е предоставено копие от заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските
органи са овластени да задържат лица в случаи, определени от закон - за които
има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е
регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си
същност задържането под стража, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 от
ЗМВР, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
22 от ЗАНН: административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може
да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило
1
противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна
мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо
него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това,
възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с
разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За
прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането. Задържането като принудителна
административна мярка се предприема от полицейския орган при условията
на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна
административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са
събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК; достатъчно е само наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган,
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да
се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.
Въпросът, дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали
то е извършено от него виновно, подлежи на пълно, всестранно и обективно
разследване в рамките на наказателното производство. За целите на
задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични
данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са
задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на
фактите, а с оглед тяхното изясняване. Въпреки това следва да се има предвид,
че изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се
С.ържат достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано
предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. В
този смисъл е решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по жалби № 50027/08 и №
50781/096 – П. и П. срещу България, в което е прието, че за да е налице
обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха
убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е
извършило престъплението. Освен това, подозрението трябва да се отнася до
конкретно престъпление. Изхождайки от изискването "подозрението да се
базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу
произволен арест и задържане" ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна
фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
От данните по делото не може да се направи извод за съпричастност на
задържания към съответно престъпно деяние, липсват каквито и да било
доказателства за това. Дори и да се приеме обратното, налице е нарушаване на
принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като се засягат права и
законни интереси на граждани в по-голяма степен от най-необходимото от
гледна точка на целта, за която се издава акта. Като всяка ПАМ, задържането
2
за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на
адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от
ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или
преустановителен характер. За да се прибегне до задържане, същото трябва да
преследва някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се явява
своеобразно наказание, репресия налагана по усмотрение на
административния орган. Не се установява, принудата и нейното реализиране
да е обусловено от необходимостта лицето да бъде държано за 24 часа.
Липсват данни за наличие на опасност от извършването на противоправно
деяние или необходимост от предотвратяването му или осуетяване на
възможността на нарушителя да се укрие. Не се събраха данни за конкретната
причина, наложила задържането на лицето.
Тези данни по делото сочат на извод, че в конкретния случай
неоправдано и в нарушение на материалноправните предпоставки на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ. Ето защо следва да се
приеме, че тя е наложена в нарушение на закона и при несъответствие с целта
му, без да е доказана необходимостта от задържането на лицето, и като такава
следва да бъде отменена.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, затова подадената
срещу нея жалба следва да се уважи.

Р. С.ИЯ:
3