Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/ 26.06.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно
заседание проведено на единадесети юни
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1180
по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се развива по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК.
С Решение № 67
от 21.05.2018г. по т.д. № 325/2018г. на ВКС, II ТО е отменено влязло в сила Решение № 987 от 20.05.2015г. по в.гр.д. №
859/2015г. на ВОС, като делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
Въззивното
производство е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД
срещу Решение № 365 от 23.01.2015г. по гр.д. № 9794/2014г. по описа на ВРС, ХХХIХ-ти състав, с коeто на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД дружеството въззивник е
осъдено да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков” № 22 сумата от 2
344.40 /две хиляди триста четиридесет и четири лв. и четиридесет ст./ лева,
вземане прехвърлено на „КНМ
Груп” ЕООД с договор за цесия от 29.04.2014г. от цедента Д. Н. Н.,
представляващо платена сума по фактура № ********** от 12.05.2011г., начислена
при първоначална липса на основание под формата на корекция на сметка за
периода от 05.11.2010г. до 03.05.2011г., за обект на потребление в гр. Горна
Оряховица, ул. „Мано Тодоров” № 2, вх. Б, ет. 5, ап. 13, с титуляр на партидата
Д. Н. Н. с ЕГН **********, с аб. № ********** и кл. № **********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 28.07.2014г. до окончателното плащане на сумата.
Въззивната жалба
съдържа оплаквания за неправилност на решението, като противоречащо на
материалния закон и като постановено при допуснато съществено нарушение на
процесуални правила. Изложени са доводи, че въпреки безспорно установеното
договорно правоотношение между цедента и доставчика, както и изправността на
последния по задължението му за исковия период да доставя ел. енергия в обекта
на потребление, ВРС достигнал до неправилния извод за недоказано правно
основание за получаване на сумата. Този извод е неясен и противоречив. Правното
основание за плащане на исковата сума е именно съществуващото между дружеството
и цедента – потребител договорно правоотношение по доставка на ел. енергия. В
случая е доказано виновно поведение на потребителя чрез осъществено неправомерно
вмешателство в схемата на свързване, поради което се ангажира договорната му
отговорност за неизпълнение на задълженията по чл. 16 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
Възможност за едностранна корекция на количеството ел. енергия за минал период
е уредена в ОУ, поради което плащането на сумата е извършено на договорно
основание. Неприложима е хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, доколкото
плащането на исковата сума е извършено на валидно договорно правно основание и
не е налице хипотеза на неоснователно обогатяване. Ищецът не е носител на
твърдяното вземане доколкото договорът за цесия, на който основава правото си е
нищожен поради липса на предмет. Предявеният иск се явява поради това
неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени
решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което искът бъде
отхвърлен.
В срока и по
реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „КНМ Груп“ ЕООД. Същата оспорва изложените в жалбата доводи
и излага такива за правилност и законосъобразност на решението. Моли същото да
бъде потвърдено.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, представителят на въззивника моли
производството по делото да бъде прекратено поради направен валиден и
неоттегляем отказ от иска от представител на ищеца, доколкото последващото
решение, с което е прието за установено на основание чл. 365, т. 3 от ГПК вр.
чл. 29 от ЗТР, че вписването на К.Д., осъществила и процесуално
представителство на „КНМ Груп“ ЕООД и в това качество заявила отказ от иска, е
несъществуващо обстоятелство, няма обратно действие и не засяга редовността на
изявлението по чл. 233 от ГПК.
Представителят
на въззиваемата страна заявява, че оттегля заявения отказ от иска и претендира
присъждане на разноски.
Отчитайки
поведението на страните и факта, че на основание чл. 308 от ГПК висящността на спора
е възстановена при приложение на общите правила, доколкото оттеглянето на
отказа от иска е релевирано от въззиваемия до произнасянето на съда, то не са
налице предпоставки към настоящия момент за произнасяне по отказа от иска.
Доводите на въззивника в тази връзка, както и тезата за неоттегляемост на
изявлението за отказ от иска са неоснователни по съображения изложени в
Определение № 804 от 07.12.2012г. по ч.т.д. № 644/2012г. на ВКС, I ТО, които
съдебният състав споделя в цялост. Спорът следва да се реши по същество.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК,
съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен
от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „Енерго-Про Продажби“ АД осъдителен иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 2 344.40
лв. - платена без правно основание от Д. Н. Н. сума по начислена корекция на
сметка, ведно със законната лихва върху сумата считано от предявяване на
исковата молба.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете
са следните: с договор за цесия от 29.04.2014г., Д. Н. Н., като цедент
прехвърлил на дружеството ищец вземане за исковата сума, като платена при
начална липса на основание. За
цесията ответникът е уведомен от стария кредитор с писмо, получено на 21.07.2014г.
Цедентът Д. Н. е потребител на ел. енeргия в обект на потребление с адрес гр.
Горна Оряховица, а исковата сума е платил на основание извършена корекция на
сметка за минал период. Плащането е извършено от потребителя с единствения
мотив да не бъде преустановено снабдяването с ел. енергия в обекта му на
потребление, при начална липса на правно основание. Едностранното
преизчисляване на сметки за ел. енергия за минал период е незаконосъобразно и противоречи на принципни положения
залегнали в ЗЕ. Клаузите от ОУ уреждащи възможността за едностранна корекция на
сметки за минал период са неравноправни и поради това нищожни. Оспорва също
реалната доставка и потребление на допълнителните количества, предмет на
корекцията. Платената при начална липса на основание сума следва да се върне на
ищеца, като носител на прехвърленото му вземане, поради което моли за
постановяване на положително решение по спора.
В
отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че сумата е платена от потребителя
на основание валидно обвързващо го договорно правоотношение за продажба на ел.
енергия при ОУ, поради което и плащането не е без основание. При техническа
проверка изправността на СТИ, обективирана в съставен констативен протокол е
констатирано, че мостовете свързващи напреженовите и токовите бобини на втора и
трета система са развити, вследствие на което потребяваната ел. енергия СТИ не измерва
и не се заплаща. На тази база е изготвена справка за корекция, при спазване разпоредбите
на чл. 38 ОУДПЕЕЕМ. На основание констатации за неправомерно въздействие върху
схемата на СТИ и по методология на чл. 38, ал. 3, т. 2 ОУ е извършена корекция
на количеството доставена и потребена електроенергия на абоната и на основание
чл. 24 от ОУ е извършена корекция на сметката на абоната. Моли поради това за
постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
От съдържанието на
Констативен протокол № 023751/03.05.2011г. се установява, че при контролна
проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на Д. Н., в
присъствие на свидетеля К.С., в обекта на потребление е констатирано наличие на
неправомерно нарушение на схемата на свързване на електромера. Възстановена е
правилната схема на свързване. Протоколът е подписан от служителите извършили
проверката и от свидетеля.
Видно от Справка от 09.05.2011г.
процесната сума е начислена като корекция по чл. 38, ал. 3, т. 2 ОУ. Като
основание за извършването й е посочен изготвеният констативен протокол. Въз
основа на така извършената корекция по партидата на абоната е било начислено
допълнително количество ел. енергия за периода 05.11.2010г.- 03.05.2011г., общо
за 180 дни и е издадено дебитно известие № **********/12.05.2011г. за сумата от
2 344.40 лв.
От заключението на
приетата пред ВРС СТЕ се установява, че в конкретния случай е констатирано
неправомерно вмешателство в схемата на свързване на електромера към
електроразпределителната мрежа. Налице е неотчитане от измервателната система
на СТИ на част от преминалата от захранващия кабел към консуматорите в обекта
ел. енергия. Липсва възможност да се посочи точно потребеното количество ел.
енергия. Начисленото с корекцията количество ел. енергия е реално доставимо, а
изчисленията при ползваната от ответника методология са математически точни.
С договор за
прехвърляне на вземане от 29.04.2014г., Д. Н. Н. като цедент прехвърлил на
цесионера „КНМ Груп” ЕООД вземането си от длъжника „Енерго Про-Продажби” АД в
размер на исковата сума - платена без основание стойност на коригирана
потребена ел. енергия за периода 11.2010г.- 03.05.2011г., за която сума е
издадено дебитно известие № *********/12.05.2011г., на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, за цена от 2 244.40 лв. С пълномощно от 13.02.2014г. Д. Н. Н. упълномощил
адв. Красимир Тодоров да го представлява пред „Енерго- Про Продажби” АД и др.,
както и да се разпорежда с вземанията му към дружеството /л. 67, 78 от делото/.
По повод предприето оспорване автентичността на положения за упълномощител
подпис в горното пълномощно, пред ВРС е прието заключение на СГЕ, което
установява, че подписът е изпълнен от лицето, сочено за негов автор.
С Уведомление,
получено от дружеството доставчик на 21.07.2014г., „Енерго-Про Продажби“ АД е
уведомено за прехвърляне на вземането за исковата сума потребителя Н., чрез
пълномощника му адв. Тодоров.
С уведомление от 26.10.2014г.
отправено от „КНМ ГРУП” ЕООД до „Енерго – Про Продажби” АД, последното е
уведомено, че спорното вземане е прехвърлено в хода на процеса от ищеца на
„Интейк” ЕООД под номер 1 в уведомлението.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Не
са спорни факта и валидността на договорната обвързаност между потребителя Д. Н.
и „Енерго-Про Продажби“ АД по силата на договор за продажба на ел. енергия при
общи условия, по който собственика има качеството потребител на енергийни
услуги по смисъла на § 1, т. 41б от ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран
процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което
потребителят има задължение да заплаща цената на ползваната ел. енергия. Няма
спор и по релевантния въпрос за факта и момента на плащане на исковата сума от
потребителя.
Спорни
са въпросите за наличие на правно основание за извършеното от потребителя
плащане, съответно за законосъобразността на извършената корекция на сметка и
за съществуване на вземането, предмет на договора за цесия, като условие за
неговата действителност.
Съдебният
състав намира, че извършената от въззивника корекционна процедура не обвързва
потребителя, а въведеният в жалбата довод за материална незаконосъобразност на
решението е неоснователен по следните съображения:
За
периода на корекцията 05.11.2010г.-03.05.2011г. отношенията между страните се
уреждат от ЗЕ и Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи. В ЗЕ и издадената въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ Наредба №
6/09.06.2004г. не е уредена възможност за извършване на едностранни корекции на
продадената ел. енергия и на сметките за минал период и методика за това. Не е
предвидено и право на доставчика да променя по своя инициатива вече отчетен
резултат за доставена и потребена ел. енергия. Такава възможност не е уредена и
в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, действали към този момент. Чл. 45 от
последните препраща към договора за покупко-продажба на ел.енергия, без да
урежда нарочно такова правомощие. При липса на предвидена в действащото
законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено
количество ел. енергия и сметките за минал период, не съществува законно
основание такава санкция да се уговаря в Общите условия. Съгласно постоянната
съдебна практика обективирана в множество решения на ВКС /Р № 29 от
15.07.2011г. по т.д. № 225/2010г., II ТО, Р № 104 от 5.07.2010г. по т.д. №
885/2009г., II ТО, Р № 165 от 19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г., Р №189 от
11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г./ е отречена изцяло възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е
мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на
интересите на потребителите при търговия с ел. енергия. Застъпено е и
разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена ел. енергия, само
въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
електроенергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер
на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение
на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от
лицензианта, чрез монтиране и поддържане в изправност на СТИ и назначаване на
квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства.
Съответно дори и такова да се установи безспорно, размерът на неотчетената, а
дори и изцяло отклонената от отчитане енергия не може да се определя по
методика с определени отнапред периоди, а подлежи на доказване като фактическо
реално потребление.
Даденото
в този смисъл разрешение е относимо и към разглеждания правен спор и се
поддържа като уеднаквено приложение на закона и по казуси, в които предмет са
именно процесните общи условия /Решение № 29/15.07.2011г. по т.д. № 225/2010г.
на ВКС, ІІ ТО/. В случая по делото не е установено виновно поведение на
потребителя, както и авторството на констатираното вмешателство, нито реално
доставяне и потребление на начисленото количество ел. енергия. Следователно
въззивното дружество е извършило корекция на сметката на потребителя за минал
период без да има право на това, поради което начислената цена на корекцията е платена
при начална липса на основание.
Не
съставлява правно основание за плащане и Споразумителния протокол от 19.07.2012г.
е сключен между Д. Н. Н. и трето за спора лице, поради което не съставлява
правно основание, на което е платена исковата сума от потребителя. Същият не
поражда вземането на въззивника, а урежда начин за плащане на вече възникнало
на друго основание вземане.
Извършеното
от Д. Н. плащане на основание неправомерна корекция на сметка поради това се
явява плащане при първоначална липса на основание. На основание чл. 55, ал. 1,
пр. I от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
Изложените от въззивника доводи, че при договорна обвързаност с абоната,
институтът на неоснователното обогатяване е неприложим са неоснователни.
Към
датата на сключване на договора за цесия от 29.04.2014г. следователно, цедентът
е бил носител на процесното вземане в размер на 2 344.40 лв., съответно валидно
е прехвърлил същото на цесионера. Ето защо следва да се приеме, че договорът за
цесия е действителен, не е лишен от предмет, в който смисъл са възраженията на
въззивника. За извършената цесия длъжникът е уведомен на 21.07.2014г. с нарочно
уведомление от цедента, за което същият е упълномощил Красимир Тодоров с
правата по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Доколкото
няма спор по делото, че прехвърлянето на спорното право от ищеца на трето лице
е извършено в хода на процеса, то на основание чл. 226 от ГПК делото следва своя
ход между първоначалните страни, а постановеното решение във всички случаи
съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя.
Въз
основа на горните фактически и правни констатации, съдебният състав намира, че
ответникът, в чиято тежест е било, не е установил по пътя на пълното и главно
доказване съществуването на валидно правно основание за извършеното от
потребителя плащане в размер на исковата сума. Предявеният осъдителен иск за вземане,
произтичащо от неоснователно разместване на блага, при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 от ЗЗД, цедирано от потребител на енергийни услуги, е основателен
и следва да се уважи. ВРС е постановил идентичен правен резултат, поради което
обжалваното решение следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на поискани разноски по
уважената молба за отмяна /т. 4 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/, както и за
настоящото производство. Действително реализирани от страната са разноски под
формата на платена държавна такса и възнаграждение на адвокат в размер на 146.89
лв., реализирани пред ВКС. Разноските направени пред настоящата инстанция са за
адвокатско възнаграждение в размер на 394.10 лв., определен в рамките на минималния
размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. Възражението за
прекомерност поради това е неоснователно. В този размер разноските следва да се
присъдят в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 365
от 23.01.2015г. по гр.д. № 9794/2014г. по описа на ВРС, ХХХIХ-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Георги
Коршия, Боряна Димитрова Пенева, П.С.С. и Яна Маринова Димитрова ДА ЗАПЛАТИ на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Бук” № 1, ет. 5, ап. 10, представлявано от Управителя П.Н.К. сумата
от 146.89 /сто четиридесет и шест лв. и
осемдесет и девет ст./ лева, представляваща реализирани съдебно деловодни
разноски по гр.д. № 214/2018г. на ВКС, както и сумата от 394.10 /триста деветдесет и четири лв. и десет ст./ лева – съдебни
разноски през въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.