№ 75
гр. Бургас, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети януари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20232100100921 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
претенции на А. П. С. от град Б., ул. „Ц. К.“ № *, ет. *, ап. *, ЕГН **********,
чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул.
„Сливница“ №39, ет. 1, ап. 1 против В. И. П., ЕГН **********, от град С., кв.
„К.“ 4, вх. *, ет. *, ап. * за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 40 000 лева, предадена му в собственост като заем, съгласно договор за
заем от 03.12.2021 година, както и сумата от 4 110 лева, представляваща
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната
лихва върху претендирания размер главница, считано от деня на забавата -
04.06.2022 година до датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното плащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че през есента на 2021 година страните по
делото постигнали съгласие за сключване на няколко договора за заем в
устна форма. Ищецът предал на ответника в собственост, в брой, на няколко
пъти различни по размер суми на обща стойност 40 000 лева. Впоследствие
във връзка с така възникналите между тях отношения бил съставен писмен
договор за заем, подписан на 03.12.2021 година, с нотариално заверка на
подписите от 16.12.2021 година. В договора изрично било записано, че
основанието на предадената сума е договор за заем. Според постигнатите
уговорки, крайният срок на връщане на сумите бил 03.06.2022 година. Към
момента на подаване на исковата молба, въпреки изтеклия не малък период от
време, ответникът не бил изпълнил задълженията си и не бил върнал заетата
1
сума.
В съдебно заседание претенциите се поддържат.
Ответникът се представлява от назначени от съда особени
представители, които оспорват исковете.
Поддържа се довод, че заемната сума не е била предадена в собственост
на ответника. Пояснява се, че въпреки законовите изисквания сумата не била
предадена чрез превод по банковата сметка. Оспорва се достоверността на
записаното в договора за предаване на заемната сума от ищеца на ответника.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представен е формален, писмен договори за заем, сключен на
03.12.2021 год. , според който ищецът е предоставил в заем на В. П. в размер
на 40 000 лв. за срок от шест месеца. Заемополучателят е поел задължение за
връщане на заемната сума не по-късно от 03.06.2022 год. В самото
съдържание на договора П. е удостоверил, че сумата е получена при
подписване на договора. Подписите на двете договарящи лица са
удостоверени нотариално на 15.12.2021 год.
Договорът за заем по Закона за задълженията и договорите е реална
сделка и това произтича от самия текст на чл.240 ал.1 от ЗЗД, според който
договорът се сключва с предаването на парите или другите заместими вещи.
Според константата съдебна практика, елементите от фактическия състав на
договора заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя – напр. решение № 837 от 13.12.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК, решение №524/28.12.2011 год. по гр.д.
№167/2011 год. ІV гр.о. ГК ВКС и мн.други. Доказателствена тежест за пълно
и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на
договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода
от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено
договорно задължение от последния.
От самото съдържание на процесния договор се установява, че ищецът е
изпълнил задължението си за предаване на заемната сума в собственост на
заемателя и последният изрично е удостоверил предаването,
съотв.получаването. Представения в случая писмен договор е такъв за
доказване на договорно-правната връзка, като е без значение за възникване на
задължението за връщане на заетата сума дали същата е била предадена
наведнъж в деня на подписване на договора или на няколко пъти преди това,
щом в договора е признато нейното предаване/получаване, което именно се
2
явява правопораждащия юридически факт (в този см.решение
№150/25.06.2021 год. по гр.д.№574/2011 год., ІV гр.о. ТК ВКС). От
съдържанието на договора се установява поетото задължение за връщане и
падежът на задължението, т.е. извлича се съгласието на страните за
сключване на договора, към което се е добавил и втория елемент от
фактическия състав – предаването на парите в собственост на заемателя.
Подписите на съдоговорителите са заверени от нотариус и авторството на
волеизявленията не се оспорва от особените представители. Оспорва се
достоверността на изявлението за получаване на сумата от ответника, т.е.
онази част от договора, която представлява частен свидетелстващ документ
(решение №38/07.03.3022 год. по гр.д.№1778/21 год. ІІ гр.о. ВКС). При такова
оспорване в тежест на ищеца е да установи верността на изявленията на
насрещната страна, тъй като частният свидетелстващ документ не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила. Разпитаните свидетели
нееднозначно сочат, че пред тях заемополучателят е потвърдил, че е получил
сумата от 40 000 лв. и че е поел задължение да я върне на ищеца. И двамата
свидетели имат лични възприятия за отношенията на страните, тъй като са
присъствали на техни разговори, при които ищецът е потвърдил намерението
си да върне заема. Показанията им следва да бъдат ценени от съда, въпреки
несъществените различия с датата на договора и падежа на задължението, тъй
като от свидетелите не може да се очаква такава прецизност, както от
страните по договора. Твърдяната от особените представители
заинтересованост не е налице – роднинската връзка и близките приятелски
отношения с ищеца не могат да поставят под съмнение обективността на
показанията, които в голямата си част съвпадат с изявленията на страните в
договора.
В обобщение съдът намира за доказано, че между страните е сключен
договор за заем, чрез предаване на заетата сума, а ответникът не е доказал
изпълнение на поетото задължение за връщането й. От датата на падежа
последният е в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва –
чл.86 от ЗЗД. Съдът изчисли размера на обезщетението с помощта на онлайн
калкулатор и същото възлиза на 4 108,20 лв., до който размер претенцията е
основателна и следва да бъде уважена.
Следва да бъде постановено решение, с което В. П. се осъжда да
заплати на ищеца сумата от 40 000 лв., предадена в собственост като заем и
неиздължена на падежа – 03.06.2022 год., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 04.06.2022 год. до 19.05.2023 год. в размер на
4 108,20 лв., както и законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба, като за разликата до предявения размер от 4 110 лв. за обезщетението
за забава в размер на законната лихва претенцията се отхвърли.
3
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца се следват сторените
разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение на
адвокат е неоснователно – минималният му размер според Наредба №1/2004
год. на ВАС, като се отчете материалния интерес на двата предявени иска, е
4 550 лв. Ефективно са понесени разноски за особен представител в размер на
3 500 лв. и до този размер следва да бъдат възложени върху насрещната
страна. Общо разноските, които се присъждат на ищеца, са в размер на
9 774,40 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. П., ЕГН **********, от град С., кв. „К.“ 4, вх. *, ет. *,
ап. *, да заплати на А. П. С. от град Б., ул. „Ц. К.“ № *, ет. *, ап. *, ЕГН
********** сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, предадена на
ответника в собственост като заем, както и сумата от 4 108,20 (четири хиляди
сто и осем 0.20) лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на
парично задължение в размер на законната лихва върху претендирания размер
главница, считано от деня на забавата - 04.06.2022 година до датата на
депозиране на исковата молба в съда – 19.05.2023 год., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба –
19.05.2023 год. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за присъждане обезщетение над уважения до предявения размер
от 4 110 лв.
ОСЪЖДА В. И. П., ЕГН **********, от град С., кв. „К.“ 4, вх. *, ет. *,
ап. *, да заплати на А. П. С. от град Б., ул. „Ц. К.“ № *, ет. *, ап. *, ЕГН
********** разноски в първоинстанционното производство в размер на
9 774,40 (девет хиляди седемстотин седемдесет и четири 0.40) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4