№ 61
гр. Свиленград, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200090 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №****** от
******година на ВПД Началник група към ОД на МВР *********, РУ
Свиленград , с което Д. А. М. с ЕГН ********** от
гр.*********,обл.********* за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на
основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца .
Жалбоподателят Д. А. М. в законно предвидения 14 дневен срок обжалва
горе цитираното НП.Счита същото за неправилно и
незаконносъобразно.Оспорва извършеното нарушение,като твърди,че същото
не било извършено виновно от негова страна, като излага подробни мотиви в
тази насока.Оспорва компетентността на АНО да съставя НП по констатирани
нарушения по ЗДвП. С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на
обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не
изпраща представител.
Административнонаказващият орган/АНО/- ВПД Началник група към
ОД на МВР *********, РУ Свиленград, не изпраща представител и не взема
становище.
Страна Районна прокуратура – ********* ,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
1
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на К. Г. П. и И. А. Ж. се установява, че на ******година
свидетелите полицейски служители, при изпълнение на служебните си
задължения в гр.****** около ******часа спрели за проверка движещият по
бул.****** до ****** в посока гр.****** ,лек автомобил марка ****** с рег.
№ ****** ,управляван от жалбоподателя.
Служителите на РУ Свиленград при извършване на проверката
установили,че управлявания от жалбоподателя лек автомобил по документи
се води собственост на Р.Г.М.,съгласно договор за покупко продажба от
******, който автомобил бил с прекратена регистрация от ******г.,на
основание чл.143,ал.15 от ЗДвП,тъй като новият собственик не
пререгистрирал автомобила
Полицейските служители приели,че имало извършено нарушение от
страна на жалбоподателят по чл.140,ал.1от ЗДвП,поради което на същата
датата ******год. съставили акт за установяване на административно
нарушение на водача,като Акта бил предявен и връчен лично на
жалбоподателят , който не е вписал ,че има възражения по акта.
Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило
възражение.
Изготвена е докладна записка по случая от ПИ-М.К. от ******г., с
която е предложено материалите да се изпратят на прокуратурата за
ангажиране на наказателната отговорност на нарушителя,като е посочено,че
нарушителят не е знаел за прекратената регистрация на управлявания от
него автомобил.
С мотивирана резолюция №*********г. е прекратено адм.производство
и материалите са били изпратени на РП *********,ТО Свиленград , като с
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от ******г.
,прокурор от РП *********,ТО Свиленград отказал да се образува досъдебно
производство,като е прекратил преписката и е изпратил материалите на АНО
за ангажиране на адм.наказателната отговорност на жалбоподателя.
Процесното е получено в регистратурата на АНО на ******г.
Въз основа на прекратения АУАН е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл.140,ал. 1от ЗДвП ,поради което на основание
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6месеца .
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач,както и справки за регистрация на лек автомобил с рег. №
СТ1599АР ,собственост на Р.Г.М..
Видно от Заповед №*********година на Министъра на вътрешните
2
работи, същият определя държавните служители от МВР, които да
извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Съгласно приложеното по АНПр- НП в оригинал,ведно с разписка за
връчването му,се установява от същото,че то е връчено на жалбоподателя на
******г.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на К.
Г. П. и И. А. Ж. , така също и от приетите писмени доказателства –докладни
, Заповед №*********година на Министъра на вътрешните работи, справка
за нарушител/водач , докладна записка, картон на НП, справка по история за
процесното ППС ,справка промяна на регистрация на МПС , писма и
Постановление за отказ да се образува наказателно постановление от
******г. на РП *********,ТО Свиленград последните приобщени по
надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите К. Г. П. и И. А. Ж. , възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители при
АНО, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга
страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези
свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната
истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към
фактите, релевантни за констатираното от тях през процесният ден.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
част от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283
НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството -
истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните
възпроизведени в тях.
Материалната компетентност на издателя на НП – ВПД Началник
3
група към ОД на МВР *********, РУ Свиленград, въпреки че се оспорва
по делото, последната се доказва от приетата по делото Заповед
№*********година на Министъра на вътрешните работи, с която на
определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е
делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от
които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й
компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за
обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по
такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни
превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин,
възпрепятстващ повторното му ползване.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП предвижда, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Съгласно нормата на чл. 145, ал. 1 от ЗДвП, приобретателят на
регистрирано ППС е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото
превозно средство в службата за регистрация на ППС по постоянния адрес
или адрес на регистрация на собственика, освен когато ППС е придобито от
търговец с цел продажба.
В чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е предвидено, че служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, подкрепя тезата, че
превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред.
Извън горепосоченото,следва да се посочи,че това деяние е наказуемо
по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е подбрана от наказващия орган в
съответствие с описаните факти, но при преценка на материалноправните
предпоставки за реализиране на отговорността не е била отчетена в
необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички
4
обстоятелства в тяхната взаимовръзка от гледна точка и на субективния
момент, който именно е решаващият за крайния извод на съда.
Изначално ясно е, че моторното превозно средство все пак в предходен
момент е било регистрирано по надлежния ред и същото е било с
регистрационни табели, поставени на съответното място, а приобритателят
пък следва да е бил наясно за въведеното в чл. 145, ал. 2 от ЗДвП задължен и
в съответния срок да регистрира придобитото превозно средство в службата
за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба и за последиците от неизпълнение на
това задължение в двумесечен срок от придобИ.ето на превозното средство,
регистрацията служебно се прекратява по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП с
отбелязване в автоматизираната информационна система.
За разлика от хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, в настоящата
уведомяване на приобритателя не се изисква.
Особеното в случая обаче е, че не приобритателят е бил водач на
моторното превозно средство, за да се пренесат тези разсъждения
автоматично по отношение на жалбоподателя, а се изисква допълнителен
анализ по отношение на санкционираното лице.
Последният не е собственик или приобритател на процесното ППС, няма
данни при какви обстоятелства приобритателят му е предоставил
управлението на процесната дата, при което, макар за жалбоподателя, като
водач, да възниква задължението да провери и документите, касаещи
автомобила, за да бъде убеден, че поема управлението в съответствие с
изискванията на законодателството и в частност на тези по Закона за
движението по пътищата, Закона за пътищата и Кодекса за застраховането, то
конкретно няма как да е наясно за обективните признаци от състава на
нарушение. Или, поне остана недоказано с оглед разпределението на
доказателствената тежест.
Следователно, същият, макар и адресат на правна норма – чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, няма доказателства дали е действал съзнателно, доколкото, освен, че не
е управлявал собствено моторно превозно средство, който факт се извежда
още от съдържанието на съставения по надлежния ред АУАН, ползващ се с
формална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, не са
събрани допълнителни доказателства, че се е запознал с предоставените му
документи – в това число и свидетелство на регистрация на МПС и най – вече
договор за покупко – продажба, за да е наясно дали срокът за приобритателя
за пререгистрация е започнал да тече, от кога и дали е бил изтекъл. Същият,
действително, е бил длъжен да се осведоми относно факта на регистрация на
моторното превозно средство от собственика – в този смисъл Решение № 754
от 10.11.2022 г. на Административен съд – ********* по КАНД № 785/2022
г., но липсват данни дали това реално е можело и е било сторено от
жалбоподателя, а в тежест на наказващия орган е да представи доказателства
5
в обратна насока.
Следователно, налице е основание, за изключване на отговорността в
случая за жалбоподателя, като водач на управляваното превозно средство, със
служебно прекратена именно на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и
следва да бъде уважена, а наказателното постановление – отменено от съда,
като незаконосъобразно и неправилно /така и Решение№673/09.08.2023г.
постановено по КАНД № 521/2023г. по описа на АС *********/.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото обаче липсват искане за присъждане на направените по делото
разноски,поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.
Мотивиран от горното и на основание 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 вр.с ал. 3, т. 1
от ЗАНН и чл.63д,ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление /НП/ №****** от
******година на ВПД Началник група към ОД на МВР *********, РУ
Свиленград , с което Д. А. М. с ЕГН ********** от
гр.*********,обл.********* за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на
основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – ********* в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6