№ 4512
гр. Варна, 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100502306 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 2306 по описа на ВОС за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по:
1.Въззивна жалба вх. № 291609/21.06.2021г. от М. ИЛ. М., чрез процесуален
представител –адв.В.С. – ВАК срещу Решение № 261792/31.05.2021г. по гр.д. № 8501/2020г.
на ВРС, В ЧАСТТА, с която въззивника е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. ИВ. В., ЕГН
**********, гр. Варна, ...
- сумата от 939, 09 лв. /деветстотин тридесет и девет лева и девет ст./,
представляваща 1/3 идеална част от общо задължение в размер на 2 817, 26 лв. по изп. дело
№ 20158080400796 по описа на ЧСИ Захари Димитров, образувано въз основа на влязла в
сила заповед № 2916/10.04.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 4966/2012г. по описа на Районен съд – Варна, обективираща
следните задължения към „В и К- Варна” ООД, както следва: 1./ сумата от 1 488, 17 лв.
незаплатени В и К услуги за съсобствения обект, находящ се в гр. Варна, ж.к.”Владислав
Варненчик” бл. 202, вх. 5, ап. 159 за периода от 09.12.2008до 01.04.2013г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.04.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава в размер на 234, 09 лв. за
периода от 09.12.2008г. до 01.04.2013г. и сторените съдебно – деловодни разноски от 134, 45
лв., от която 1 488, 17 лв. главница, 383, 17 лв. обезщетение за забава върху главницата за
периода от 09.04.2013г. до деня на плащането – 21.10.2015г., 234, 09 лв. обезщетение за
забава за времето от 09.12.2008г. до 01.04.2013г., 134, 45 лв. разноски за заповедното
производство, 240 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, 238, 08 лв.
такси по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, 99, 30 лв. други такси от Тарифата, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС.
1
- сумата от 46, 79 лв. /четиридесет и шест лева и седемдесет и девет ст./,
представляваща 1/3 идеална част от задължения в общ размер на 140, 38 лв. по
изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, образувано въз
основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109 –
1/13.05.2016г., представляваща сбор от данък върху съсобствен недвижим имот, находящ се
в гр. Варна, ж.к.”Владислав Варненчик” бл. 202, вх. 5, ап. 159, придобит с договор за
покупко – продажба от 13.05.2005г., за който е съставен НА № 79, том II, рег. № 2319, дело
№ 233/2016г., такса „битови отпадъци” и законни лихви върху всяка една от главниците,
дължими от 2011г. до 2015г., както и припадащата се част от дължими такси и разноски по
ТТР към ЗЧСИ в размер на 375, 28 лв. /триста седемдесет и пет лева и двадесет и осем ст./
от общо 511, 75 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, по подробно изложените в жалбата съображения, моли за отмяната
му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени,като неоснователни.
Твърди, че изводите на първоинстанционния съд противоречат на събрания по делото
доказателствен материал, довело в последствие и до необоснованост на постановения
съдебен акт. Излага се, че съда неправилно е кредитирал събраните по дело гласни
доказателства, както и, че е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила
като не е допуснал до разпит втори свидетел в поза на ответника, заявен още с отговора на
исковата молба, с който да докаже възраженията си, че сумата е платена от ищеца с
дарствено намерение към ответницата и бившия и съпруг. Оспорва се,че ищеца е предявил
иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, каквато квалификация е дал съда,доколкото в исковата
молба е заявен такъв с правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Твърди се противоречие в
мотивите на съда, доколкото е приел, че по отношение на сумата за заплатени от ищеца
данъци за притежавани от ответника и бившия й съпруг МПС е налице договор за заем, а
иска е квалифициран и отхвърлен като такъв с правно основание чл.59 от ЗЗД.Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Направено е доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел при
режим на водене за доказване, че сумите за които е осъдена въззивницата са платени от
ищеца с дарствено намерение към ответницата и бившия и съпруг.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира
отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените поделото разноски. Противопоставя се
на доказателственото искане като преклудирано. В условията на евентуалност , ако съда
допусне гласни доказателства на въззивника, прави искане за допускане и в негова полза на
такива чрез разпит на един свидетел при режим на водене.
2. Насрещна въззивна жалба вх. № 295689/03.08.2021г. от ИВ. ИВ. В. , чрез
процесуялен представител –адв. З.С. –ВАК срещу Решение № 261792/31.05.2021г. по гр.д.
№ 8501/2020г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която съда е ОТХВЪРЛИЛ предявения от въззвиника
ИВ. ИВ. В. срещу М. ИЛ. М., ЕГН .., гр. Варна, .. иск за заплащане на сумата от за заплащане
на сумата от 918, 46 лв. /деветстотин и осемнадесет лева и четиридесет и шест ст./,
представляваща половината от заплатени от И.В. задължения в общ размер на 1 836, 91 лв.
по изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, образувано
въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109
– 1/13.05.2016г., от която 155, 96 лв. от общо 248, 12 лв. данък върху МПС, марка „Ауди
80”, рег. № В 3646 СМ, придобит по време на брака между Г.Г. и М.М. в режим на СИО с
договор за покупко – продажба от 13.06.2005г., дължими за периода от 2011г. до 2015г. и
сумата от 565, 75 лв. от общо 886, 12 лв., данък върху МПС, марка „Рено Еспейс”, рег. № ..
2
придобит по време на брака между Г.Г. и М.М. в режим на СИО с договор за покупко –
продажба от 13.07.2011г., дължими за периода от 2011г. до 2015г. и сумата от 196, 77 лв. от
общо 393, 53 лв., представляваща законни лихви върху двете главници за времето от
14.05.2016г. до 15.10.2019г., с които се е обогатила М.М., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 59 ЗЗД.
Въззивникът излага твърдения, че неправилно съда е приел,тълкувайки волята на
страните, че по отхвърления иск, че платената сума е предадена по договор за заем, сключен
между заемодателя И.В. и заематели Г.Г. и М.М..Твърди се, че този извод на съда
противоречи на събраните по делото доказателства. Претендира отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго , с което иска да бъда уважен. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна.
Постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от
ГПК – подадени са от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа
останалите необходими приложения.
С Определения № № 3455/30.09.2021г. и 4083/18.11.2021г. исковата молба на И.В. е
оставена без движение , като са дадени указания. В срок с молби от 25.10.2021г. и
29.11.2021г. същата е уточнила претенциите си. Ответника е изразил становище по
направените уточнения.
С оглед заявеното от ищеца в уточнителните моли, настоящия съдебен състав счита,
че сумите от:- 46, 79 лв. /четиридесет и шест лева и седемдесет и девет ст./,
представляваща 1/3 идеална част от задължения в общ размер на 140, 38 лв. по
изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, както и
припадащата се част от дължими такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в размер на 375, 28 лв.
/триста седемдесет и пет лева и двадесет и осем ст./ от общо 511, 75 лв.,
-от 918, 46 лв. /деветстотин и осемнадесет лева и четиридесет и шест ст./,
представляваща половината от заплатени от И.В. задължения в общ размер на 1 836, 91 лв.
по изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, сумата от
196, 77 лв. от общо 393, 53 лв., представляваща законни лихви върху двете главници за
времето от 14.05.2016г. до 15.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, се
претендират от И.В. на основание чл. 61 от ЗЗД т.е. водене на чужда работа без
пълномощие.
Въпреки неправилната квалификация на заявените от ищеца претенции,
първоинстанционния съд е разпределил правилно доказателствената тежест на страните,
поради което не се налага даване на указания от настоящата инстанция.
На основание чл. 159 ал.2 пр.2 от ГПК на страните следва да бъдат допуснати гласни
доказателства - по един свидетел при режим на водене , за доказване, съответно
опровергаване на твърдението на ответника М.М., че посочените по-горе суми са платени от
ищцата с дарствено намерение към нея и бившия и съпруг.
3
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ : Въззивна жалба вх. № 291609/21.06.2021г. от М.
ИЛ. М., чрез процесуален представител –адв.В.С. – ВАК срещу Решение №
261792/31.05.2021г. по гр.д. № 8501/2020г. на ВРС; Насрещна въззивна жалба вх. №
295689/03.08.2021г. от ИВ. ИВ. В. , чрез процесуален представител –адв. З.С. –ВАК срещу
Решение № 261792/31.05.2021г. по гр.д. № 8501/2020г. на ВРС;
ДОПУСКА ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА по един свидетел при режим на водене в
полза на всяка от страните за доказване , съответно опровергаване на твърдението на
ответника М.М., че процесните суми са платени от ищцата с дарствено намерение към нея и
бившия и съпруг.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 31.01.2021г.
от 14.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4