РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Ямбол, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Г. Б. М.
като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно
наказателно дело № 20252330200432 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на **** подадена чрез редовно упълномощен
адвокат, против НП № 32-103-24/25.04.2025г., издадено от Директора на
РИОСВ – Стара Загора, с което на основание чл.166, т.3 вр. чл.155, ал.2 и
чл.156, т.2 от Закона за опазване на околната среда, на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл.166,
т.3 вр. чл.155, ал.2 и чл.156, т.2 от същия закон.
С жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения за допуснати
при издаването му съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Твърди се, че в АУАН и в
НП не е посочено кога, къде и как е извършено нарушението, както и не е
посочена нарушената законова разпоредба. Същевременно се изтъква, че
вменената за нарушена такава на чл.155, ал.2 от ЗООС не съдържа правило за
поведение, а определя начина на изготвяне на предписанията от контролните
органи. Развити са и доводи за неправилно посочване на санкционната норма,
като се счита, че нарушението следва да се санкционира по чл.166, т.3 вр.
1
чл.165, ал.2 от ЗООС, а не както е посочил АНО. Оспорват се и фактическите
положения в акта и в НП без да се конкретизират неправилно установените
факти и действителното, според жалбоподателя, фактическо положение.
Жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител в съдебно
заседание. Чрез редовно упълномощен адвокат е депозирал писмено
становище по спора, в което поддържа жалбата и претендира за отмяна на НП
по съображенията, изложени в нея, и за присъждане на направените по делото
разноски.
АНО, редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, като я намира за неоснователна. Счита, че издаденото НП е правилно
и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено. Не претендира присъждане
на разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 29.08.2024г. свидетелите М. М. и С. Т. – гл. експерти в РИОСВ –
Стара Загора, извършили проверка на Централа за биогаз, находяща се в имот
***и стопанисвана от дружеството жалбоподател. Проверката била
предприета във връзка със сигнал за замърсяване на напоителен канал в
селото.
При проверката на място, на която присъствал и управителя на
дружеството К. К., свидетелите установили наличие на утайки и наноси в
бетоновия напоителен канал, преминаващ южно от оградата на централата,
както и наличие на огромен разлив на течна торова фракция след дюкера под
селскостопанския път с площ от около 300-400 метра дължина и ширина от
около 20-30 метра.
Проверката приключила със съставяне на констативен протокол №
012700 от 29.08.2024г., с който на дружеството били дадени задължителни
предписания по три пункта. Съобразно предписаното в пункт 1, в срок до
16.09.2024г. „*** следвало да извърши почистване на напоителната канавка и
разлива от течна торова фракция.
След изтичане срока за изпълнение на предписанията – на 19.09.2024г.,
свидетелката М. извършила контролна проверка, при която установила, че
бетоновия напоителен канал, преминаващ южно от оградата на централата, е
2
запълнен с утайки и наноси от течна торова фракция. Констатациите при тази
проверка били отразени в КП № 012831/19.09.2024г., екземпляр от който бил
връчен на служител в дружеството.
С оглед констатациите при последващата проверка, св. М. счела, че
дружеството не е изпълнило предписанието, дадено с КП № 012700 от
29.08.2024г., и предприела действия за съставяне на АУАН. В
последователност на представляващия го била изпратена покана изх. № КОС-
06-012831/18.10.2024г. за явяване в РИОСВ – Стара Загора на 25.10.2024г. за
съставяне на АУАН във връзка с нарушението, констатирано на 19.09.2024г.
Поканата била получена от счетоводителя на дружеството на
22.10.2024г.
Тъй като на указаните в поканата време и място не се явил представител,
на 25.10.2024г. в присъствието на свидетелите М. С. и С. Т., св. М. съставила
на дружеството АУАН № 103 от същата дата за нарушение по чл.166, т.3 вр.
чл.155, ал.2 вр. чл.156, т.2 и чл.156, т.2 от Закона за опазване на околната
среда, изразяващо се в неизпълнение на предписание 1, дадено с Констативен
протокол № 012700/29.08.2024г., като в АУАН изрично е посочено, че разлива
на течна торова маса не е почистен, както и че нарушението е извършено след
изтичане срока за изпълнение на предписанието – на 17.09.2024г.
Впоследствие, на 25.04.2025г. въз основа на акта и при идентично
фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е
издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията
на свидетелите М., Т. и С., както и от писмените доказателства по делото,
които са безпротиворечиви.
По същество жалбоподателят също не конкретизира кои фактически
положения счита за неправилно установени и в рамките на производството
пред настоящата инстанция не ангажира доказателства в подкрепа на тези си
оплаквания.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е в предвидения от закона срок и от
лице, което има право да обжалва.
3
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От процесуалноправна страна НП е законосъобразно – издадено е от
компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при спазени форма и ред на
издаване. Съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно
фактическо и юридическо описание на нарушението, включително времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Съставеният АУАН и
издаденото въз основа на акта НП съдържат нормативно установените
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително и съставомерните
обстоятелства на вмененото нарушение. Посочен е точно и нарушения закон -
разпоредбата на чл.166, т.3 от ЗООС, която съдържа едновременно състав на
нарушението и санкция за неговото извършване. Налице е съответствие и
между твърдяното деяние и вмененото нарушение, като не съществува
никакво съмнение относно това за какво деяние и за какво нарушение
жалбоподателят е привлечен да отговаря. Последователно изложените в АУАН
и в НП факти, че дружеството е санкционирано за неизпълнение на
задължително предписание 1, дадено с КП № 012700 от 29.08.2024г., а
именно, в срок до 16.09.2024г. да извърши почистване на напоителната
канавка и разлива от течна торова фракция, кореспондират в пълна степен с
нарушения текст от закона.
Действително, по отношение вида и размера на наказанието
санкционната разпоредба на чл.166, т.3 от ЗООС препраща към чл.165 от
закона, и конкретно към ал.2 когато, както е в случая, субектът е юридическо
лице. Неотразяването в НП, че наказанието е наложено във връзка с ал.2 на
чл.165 от ЗООС обаче, не представлява основание за отмяна на НП, тъй като
не води до неяснота на твърдяното деяние и вмененото нарушение. Поради
това съдът намери, че следва да упражни правомощията си по чл.63, ал.7, т.1
от ЗАНН, като прецизира основанието за налагане на наказанието от такова по
чл.166, т.3 от ЗООС в такова по чл.166, ал.3 вр. чл.165, ал.2 от ЗООС и
приложи закон за същото наказуемото нарушение, без съществено изменение
на обстоятелствената му част.
НП е издадено и в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.155, ал.2 вр. чл.148, ал.3 от Закона за опазване на околната
среда, в констативните протоколи, съставени при извършването на текущ
контрол, оправомощените лица /сред които и длъжностни лица при
4
съответните регионални инспекции по околната среда и водите/ дават
задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за
изпълнението им. В чл.166, т.3 от ЗООС е предвидено, че неизпълнението на
задължителните предписания по чл.155 от закона се наказва с наказанията по
чл.165 от ЗООС, или с имуществена санкция за юридическите лица от 2000 до
20000 лева.
От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства по
безспорен начин се установява, че жалбоподателят не е изпълнил
задължително предписание, дадено с КП № № 012700 от 29.08.2024г., а
именно, в срок до 16.09.2024г. да извърши почистване на напоителната
канавка и разлива от течна торова фракция, тъй като по време на контролната
проверка на 19.09.2024г. е установено, че същият напоителен канал, за който е
дадено предписанието, и конкретно този, преминаващ южно от оградата на
централата, не е почистен изобщо и е запълнен с утайки и наноси от течна
торова фракция. При това положение следва да се приеме, че с бездействието
си по отношение на предписаното, дружеството е извършило вмененото му
нарушение и е осъществило административнонаказателния състав на чл.166,
т.3 вр. чл.165, ал.2 от ЗООС.
В очертаните от закона рамки на наказанието – от 2000 до 20000 лева,
АНО е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в минимален размер
от 2000 лева, поради което липсва основание за изменение на НП чрез
ревизиране размера на наказанието.
Съдът не намери основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като липсват обстоятелства, които да сочат, че конкретното
нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
При този изход на делото разноските следва да останат за сметка на
всяка от страните така, както са направени.
Поради изложеното, и на основани чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 32-103-24/25.04.2025г., издадено от Директора на
РИОСВ – Стара Загора, с което на основание чл.166, т.3 вр. чл.155, ал.2 и
5
чл.156, т.2 от Закона за опазване на околната среда, на **** със седалище и
адрес на управление **** представлявано от управителя М. С. С. е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по
чл.166, т.3 вр. чл.155, ал.2 и чл.156, т.2 от Закона за опазване на околната
среда, като прецизира основанието за налагане на наказанието от такова по
чл.166, т.3 вр. вр. чл.155, ал.2 и чл.156, т.2 от Закона за опазване на околната
среда в такова чл.166, т.3 вр. чл.165, ал.2 от Закона за опазване на околната
среда.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6