№ 784
гр. Пловдив, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330201404 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4873238, с
който на В.Х.Х., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката оспорва издадения срещу нея Електронен фиш /ЕФ/
като незаконосъобразен. Прави искане за неговата отмяна. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призован, не се явява, но се представлява
от процесуален представител – адв. Т.Т., който поддържа жалбата и прави
същото искане. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. В писмено становище, чрез главен юрисконсулт Г.Б., навежда
доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ,
като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна и
намаляването му до минимално определения размер.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
1
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателката е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 08.05.2021г. в
17:52ч. в гр. Пловдив, Кукленско шосе №23, посока север, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство THR1 – M 546, за превишаване
на разрешената скорост с 14 км/ч. при управление на МПС – лек автомобил
„Хонда Сивик 5 ДР“ с рег.№ ***. Моторното превозно средство се движело с
64 км/ч, при разрешена скорост за населеното място от 50 км/ч. Скоростта от
64 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо
средство от 67 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката В.Х.Х.
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е била ангажирана чрез издадения ЕФ, в
качеството й на собственик на лекия автомобил. Тя, като собственик, не се е
възползвала от предоставеното й право да подаде писмена декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП с данни за лицето, извършило нарушението.
На жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът намира за
установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния
фиш, с лек автомобил „Хонда Сивик 5 ДР“ с рег.№ *** е извършено
превишаване на максимално допустимата по закон скорост за управление на
МПС в населено място. Правилно електронният фиш е издаден срещу В.Х.Х.,
в качеството й собственик на МПС, която не се е възползвала от
възможността да подаде декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и да посочи
друго лице, управлявало превозното средство при извършване на
нарушението.
Обжалваният електронен фиш обаче е издаден в нарушение на правилото
по чл.39, ал.4 от ЗАНН, който гласи, че „за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш“.
Необжалваемият минимум по чл.39, ал.2 от ЗАНН, към който се препраща, е
в размер от 50 лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез
употребата на предлога „над“ води до ясен и единствен възможен извод, че
действащата нормативна уредба допуска контролните органи да осъществяват
административно-наказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ,
единствено когато налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл.39,
ал.4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки
2
случай, при който след като нарушението е било установено с АТСС,
отговорността се реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш.
Същевременно, както е изяснено в практиката на касационната инстанция,
макар посочената разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява
специална спрямо чл.182 от ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на
чл.182 от ЗДвП е регламентирано задължението на водачите на ППС да не
превишават посочената максимално разрешена скорост и са предвидени
следващите се при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и
размерът на административните наказания са диференцирани в чл.182 от
ЗДвП в зависимост от специално качество на субекта, от мястото на
извършване на нарушението и от размера на превишаването на разрешената
максимална скорост. Самата разпоредба на чл.182 от ЗДвП обаче не съдържа
особени правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността –
чрез съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на НП, чрез издаване
на електронен фиш или чрез фиш по чл.186 от ЗДвП, а дава общата правна
рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост.
Следователно всякога, когато е извършено такова административно
нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл.182 от ЗДвП
досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН
обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя
допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в
хипотезите, когато съгласно общите правила на чл.182 от ЗДвП следва да се
наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на
забраната по чл.11, ал.2, изр.2-ро от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. или на
забраната наказанията по чл.182, ал.1, т.6 и ал.3, т.6 от ЗДвП (при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез
електронен фиш. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава
другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е
да съобразява и правилото по чл.39, ал.4 от ЗАНН. Същото има императивен
характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с
електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото
законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и
улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си
в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната по чл.39, ал.4 от
ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция. В актуалната си практика в Решение №1831 от 21.10.2020 г. по
к.а.н.д. №1789/2020г. на Административен съд – Пловдив изрично е прието,
че: „нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН е специална спрямо чл.182 ЗДвП и
несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш, тъй като изключва издаването му“. Съдебната практика следва да бъде
3
оценена и като трайна, тъй като указанията по приложението на чл.39, ал.4 от
ЗАНН са дадени още с Решение №2537 от 20.11.2013г. по к.а.н.д.
№2342/2013г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№488 от 16.03.2015г. по к.а.н.д. №170/2015г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил
чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Относимо
тук е и Решение от 23.07.2015г. по к.а.н.д. №162/2015г. на Административен
съд – Габрово, в което съдът е разгледал казус, при който наказанието глоба в
размер на 50 лева по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено с НП и е прието за
неоснователно възражението, че същото е следвало да бъде наложено чрез
електронен фиш.
Така констатираното нарушение на процедурните правила не може да се
санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е
съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено
от закона. Ето защо електронният фиш се явява незаконосъобразен и следва
да бъде отменен.
С оглед изхода от спора, съдът счита за основателно направеното искане
за присъждане в полза на страната на сторените от нея разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение, поради което искането следва да бъде
уважено, като съдът отхвърля претенцията за разноски на въззиваемата
страна. Доколкото жалбоподателят е ангажирал доказателства за реално
заплатена сума в размер на 300 лева за адвокатски хонорар, която
кореспондира с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съдът
счита, че следва да уважи в пълен размер претенцията на В.Х..
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.63д, ал.1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4873238, с
който на В.Х.Х., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.Х.,
ЕГН:**********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5