РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Варна, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20243001000523 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 15069/16.06.2023г. на „ФРЕЯ БИЛД 2022“ ООД- гр. София ЕИК
*********, представлявано от управителя Д А Н, срещу решение №
224/22.05.2023г., постановено по т. д. № 688/2022г. по описа на Варненски
окръжен съд, с което е обявен за недействителен по отношение на ищеца
„ТЕМПО ТРАНСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **********, представлявано от А Ж М, сключен на 15.07.2022г.
между “Делта Хил 2020“ ООД- гр. София, ЕИК *********, представлявано от
Д А Н, и въззивника “Фрея Билд 2022“ ООД- гр. София, ЕИК *********,
представлявано от Д А Н, договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
обективиран в нотариален акт № ХХХ, том ХХ, рег. № ХХХХ, дело № 761 от
2022г. на Нотариус с рег. №147 на НК, с който е прехвърлена собствеността
върху поземлен имот с идентификатор 10135.3511.1510 по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-64 от 16.05.2008г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„В I“, с площ от 2454кв.м., с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване /над 15метра/, с
1
номер по предходен план 1418, кв.27, парцел I, при граници поземлени имоти
с идентификатори: 10135.3511.170;10135.3511.177; 10135.3511.1419;
10135.3511.1421; 10135.3511.1511 и 10135.3511.172, като в имота са налице
подобрения и приращения, осъществени съобразно Разрешение за строеж №
37 от 22.02.2021г. на Гл. архитект на Община Варна и Заповед № А-45 от
26.05.2022г. за допълване на разрешението за строеж на Гл. архитект на
Община Варна, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
В жалбата са инвокирани оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, които са бланкетни, без
конкретика, свързана с висящия спор и събраните доказателства, както и за
нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите относно
предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. Твърди се, че ищецът
няма качеството на кредитор, тъй като паричните вземания, с което се
легитимира, не са установени с влязъл в сила съдебен акт, че не е налице
увреждане от сделката, защото кредиторът би могъл да се удовлетвори от
продажната цена на имота, както и че съдът неправилно е приел, че купувачът
е знаел за увреждането, въпреки посоченото в решението, че презумпцията на
чл. 135, ал. 2 ЗЗД не намира пряко приложение. Искането към въззивния съд е
за отмяна на решението и отхвърляне на иска, с присъждане на съдебно-
деловодни разноски за две инстанции.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез органния представител на дружеството- въззивник, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество „Темпо Транс“ ЕООД представя отговор, чрез
адв. Г. И. от ВАК, в който е изразено становище за неоснователност на
жалбата с подробно изложени доводи и съображения. Претендират се съдебно
– деловодни разноски за въззивна инстанция.
В проведеното на 05.02.2025г. открито съдебно заседание в тази
инстанция, на основание чл. 265, ал. 1 ГПК, е допуснато присъединяване на
първия ответник “Делта Хил 2020“ ООД към въззивната жалба на втория
ответник “Фрея Билд 2022“ ООД- гр. София.
За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд съобрази
следното:
2
Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на „Темпо
Транс“ ЕООД- с. Николаевка, Община Суворово, с която е предявен
отменителен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу “Делта Хил
2020“ ООД- гр. София, ЕИК *********, и “Фрея Билд 2022“ ООД- гр. София,
ЕИК *********. Ищецът твърди, че е кредитор на първия ответник, с парични
вземания, произтичащи от извършени доставки на стоки (бетон) и услуги със
строителна механизация и транспорт. Стойността на доставките и услугите не
е заплатена от длъжника, поради което, по заявления по чл. 410 ГПК в полза
на кредитора са издадени две заповеди за изпълнение, съответно от дати
07.06.2022г. и 09.06.2022г., а след влизането им в сила, и изпълнителни листи
по ч. гр. д. № 26907/2022г. и ч. гр. д. № 26910/2022г., двете по описа на СРС.
Задълженията на първия ответник до датата на подаване на настоящата искова
молба възлиза общо на сумата 46 131.49лв., включваща главници, лихви до
21.10.2022г. и разноски. Излага се, че след издаване на двете заповеди за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ТПК, на 15.07.2022г.
ответника “Делта Хил 2020“ ООД се е разпоредил в полза на втория ответник
“Фрея Билд 2022“ ООД, с единствения притежаван от дружеството- продавач
недвижим имот (подробно индивидуализиран в диспозитива на обжалвания
съдебен акт), чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №
ХХХ, том ХХ, рег. № ХХХХ, дело № ХХХ от 2022г. на Нотариус с рег. № 147
на НК, за цената от 600 000лв., която е следвало да се заплати в срок до
31.12.2024г. Според кредитора описаните обстоятелства водят до извод, че
учредяването на “Фрея Билд 2022“ ООД е направено с цел прехвърляне
правото на собственост на единствения недвижим имот, притежаван от
първия ответник, и с това, умишлено увреждане на правата на кредитора-
ищец, тъй като по този начин длъжникът “Делта Хил 2020“ ООД е намалил
имуществото си и е затруднил съществено принудителното изпълнение на
паричните задължения по заповедите на изпълнение, а към настоящият
момент той не притежава друго имущество, което би могло да послужи за
удовлетворяване на кредитора. Знанието за увреждане у втория ответник
ищецът основава на твърденията, че атакуваната сделка е извършена между
свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ТЗ, като купувачът е
новоучредено от двамата съдружници в дружеството продавач и е вписано на
ТР на 13.07.2022г., два дни преди процесната сделка. Сочи се също очевидно
намерение за увреждане на кредиторите, предвид уговорката между продавача
3
и купувача, обективирана в нотариалния акт, за отложено плащане на
продажната цена до 31.12.2024г., изпълнението на което задължение
представлява бъдещо несигурно събитие, а същевременно- транслативният
ефект от продажбата настъпва веднага.
В подадените от ответниците идентични по съдържание отговори на
искова молба се заявява становище за неоснователност на иска, като се
оспорва наличието на предвидените елементи от фактическия състав на чл.135
от ЗЗД. На първо място се оспорва качеството на кредитор на дружеството-
ищец спрямо първия ответник, по съображения, че паричните вземания не
били установени в влязъл в сила съдебен акт. На следващо място, ответниците
считат, че сделката няма увреждащ характер и не е налице недобросъвестност,
тъй като имотът е прехвърлен срещу заплащане на продажна цена, а
отлагането на плащането й не означавало, че сумата няма да бъде платена.
Твърди се недоказаност на твърдението на ищеца, че продавачът няма друго
недвижимо имущество, от което ищецът може да се удовлетвори и се оспорва
твърдението за знание за увреждане у втория ответник.
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че обжалваното решение, с което искът с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е уважен, е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и
допустимо. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на
иск, в това число и правен интерес. Без успешното провеждане на иск за
обявяване на относителна недействителност на процесната сделка ищецът не
би могъл да се присъедини към вече насоченото от други кредитори
принудително изпълнение върху прехвърлените от длъжника на свързано
дружество вещни права, за удовлетворяване на паричните вземания по
заповедите за изпълнение, въз основа на които, след влизането им в сила, са
издадени изпълнителни листи срещу “Делта Хил 2020“ ООД, в полза на
„Темпо Транс“ ЕООД.
Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е в съответствие с
фактите и обстоятелства, които се установяват от съвкупната преценка на
събраните доказателства, обсъдени по правилата на ГПК.
4
Установено е по безспорен начин, посредством приложените към
исковата молба и неоспорени писмени доказателства, че ищецът е кредитор на
първия ответник с парични вземания за доставени и транспортирани стоки и
предоставени услуги за обект, находящ се в гр. Варна, кв. “Възраждане“, за
които са издадени фактура № ********** от 22.12.2021г., фактура №
**********/22.12.2021г., фактура № **********/18.01.2022г., фактура №
**********/31.01.2022г., фактура № **********/09.02.2022г., фактура №
**********/15.02.2022г. и фактура № **********/22.02.2022г. Въз основа
подадени от ищеца заявления са издадени Заповед № 16037 от 09.06.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
26907/2022г. на СРС, и Заповед № 15839 от 07.06.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 26910/2022г. на СРС.
След влизане в сила на посочените заповеди за изпълнение, на основание чл.
416, ал. 2 ГПК, в хипотезата на неподадено възражение от длъжника в срока
по чл. 414 от ГПК, в полза на ищеца „Темпо Транс“ ЕООД срещу “Делта Хил
2020“ ООД са издадени изпълнителни листи, общо за сумата 44 410.98лв.,
включваща главници, мораторни лихви и разноски. Общият размер на
паричните вземания е нараснал на 46 131.90 лв. към датата на подаване на
исковата молба в резултат на начисляване на законни лихви върху главните
парични задължения след датата на заявлението и разноски. Длъжникът не
твърди и няма данни за погасяване на паричните задължения, включително и
към момента на приключване на устните състезания в тази инстанция.
Процесната сделка за покупко- продажба на недвижим имот е
обективирана в нот. акт № 167, том IV, рег. № 8179, дело №761 от 2022г. на
Нотариус с рег. № 147 на НК, по силата на който “Делта Хил 2020“ ООД е
прехвърлило на “Фрея Билд 2022“ ООД собствеността върху поземлен имот, с
идентификатор 10135.3511.1510 по КККР, с адрес: гр. Варна, ж. к.
“Възраждане I“, с площ от 2454 кв. м., ведно с изградените в имота
подобрения и приращения, за цената от 600 000лв., която ще бъде заплатена
до 31.12.2024г.
Видно от вписванията по електронните партиди на ответните дружества,
водени от АВп, ТР, считано от 22.02.2022г. като съдружници в “Делта Хил
2020“ ООД са вписани З Д Д и Я Д Д. Тези две физически лица са учредили на
10.07.2022г. втория ответник- дружество с ограничена отговорност “Фрея
Билд 2022“, което е вписано в ТР при АВп на 13.07.2022г. Процесната сделка е
5
сключена два дни след вписване на новоучреденото дружество.
При така приетата за установена фактическа обстановка съставът на
въззивния съд намира на първо място, че е безспорно установена в процеса
активната материалноправна легитимация на ищеца по предявения
отменителен иск, като необходима обективна предпоставка за неговата
основателност, в хипотезата на възникване на легитимиращите парични
вземания преди осъществяване на сделката, за която се твърди относителна
недействителност по отношение на кредитора. Съществуването и
изискуемостта на паричните задължения на първия ответник към ищеца
„Темпо Транс“ ЕООД са установени и подлежат на принудително изпълнение
по силата на влезли в сила заповеди за изпълнение, въз основа на които са
издадени изпълнителни листи в полза на кредитора.
Вторият обективен елемент от фактическия състав, необходим за
уважаване на иска по чл. 135 ЗДД, а именно увреждащ характер на оспорения
правен акт, също е налице.
Съгласно установената константна практика на ВКС, формирана с
решение № 320 от 15.11.2013г. по гр. д. № 1379/2012г., IV г. о. и решение № 48
от 21.02.2014г. по гр. д. № 4321/2013г., IV г. о., и други, постановени по реда
на чл. 290 ГПК, увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД има винаги когато се
извършва разпореждане с имущество, включително и когато възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява.
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, засягащ
права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на
кредитора спрямо длъжника - когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други
правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на
кредитора, в това число опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг,
изпълнение на чужд дълг и пр. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато
разпоредителната сделка е извършена след възникне на кредиторовото
вземане– решение № 264 от 18.12.2013г. по гр. д. № 915/2012г., IV г. о. ВКС.
Дадените задължителни разрешения от ВКС по приложение на закона са
директно приложими към разглеждания правен спор и се възприемат изцяло
6
от настоящия съдебен състав.
В конкретния казус, процесната продажба на вещни права е
осъществена след връчване на заповедите за изпълнение, в който изрично са
обективирани вече възникнали в предходен период, ликвидни и изискуеми
парични задълженията на “Делта Хил 2020“ ООД към ищеца. Вместо да
изпълни възникналите парични задължения, произтичащи от търговски
сделки за доставки на стоки (бетон) и услуги със строителна механизация и
транспорт, които не са оспорени с възражения по чл. 414 ГПК, първият
ответник е прехвърлил единственото си недвижимо имущество на свързано
лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ТЗ, а именно новоучредено от двамата
съдружници в “Делта Хил 2020“ ООД - З Д Д и Я Д Д, дружество “Фрея Билд
2022“ ООД, вписано на ТР на 13.07.2022г., два дни преди процесната сделка.
Досежно знанието за увреждащия характер на сделката, смисълът на
закона, изведен и в постоянната съдебна практика, е, че длъжникът знае за
увреждането, когато знае, че има кредитор. Намерение за увреждане не е
необходимо, достатъчно е в момента на извършването на действието
длъжникът да знае, че има кредитори. От посочените обстоятелства
еднозначно се извличат изводи за знание на длъжника „Делта Хил 2020“ ООД,
действащо чрез своя управител Златка Демирова Демирова, за съществуването
на паричните задължения, на които ищецът основава материалноправната си
легитимация по спора, както и за увреждащия характер на сделката.
Знание за увреждащ характер на оспорения правен акт, респ. за това, че
длъжникът намалява имуществото си или го обременява, въпреки
задълженията си към кредитори, се изисква в случая и от купувача “Фрея
Билд 2022“ ООД, с който длъжникът е договарял, тъй като действието
съставлява двустранна сделка и същата има възмезден характер– по аргумент
от чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. В тази връзка, следва да се посочи, че за да се
приеме, че приобретателят по сделката е недобросъвестен, достатъчно е да
знае, че продавачът му има дългове и че с продажбата на недвижимия имот
той прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите си или го
затруднява, без да е необходимо да са му известни личността на кредитора и
съдържанието на неговото вземане– в този смисъл Решение № 60/20.04.2017г.
на ВКС по гр. д. № 3094/2016г., ГК, IV г. о.
Материалноправната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – „знание
7
за увреждането“ у ответника приобретател по атакувания с иска по чл. 135
ЗЗД възмезден вещнопрехвърлителен договор има субективен характер, а
ищецът, който следва да проведе пълно главно доказване на тази
материалноправна предпоставка, много рядко разполага с преки доказателства
за обстоятелството дали ответникът приобретател по възмездния
вещнопрехвърлителен договор е знаел за увреждането на ищеца. Успешно
главно пълно доказване може да се проведе с верига от косвени доказателства,
които, преценени в съвкупност помежду им и/или с други подобни
индициращи обстоятелства, установени по делото, биха могли да създадат
сигурно убеждение у съда и да обусловят извод, че и двамата ответници са
осъзнавали увреждането на ищеца кредитор при сключването на процесния
договор по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД. Уговорката между
ответниците за заплащане на продажна цена до 31.12.2024г. е без значение при
преценката за знание на приобретателя, че сделката е с увреждащия характер,
респ. за основателността на иска. Плащането би имало значение процеса ако
вторият ответник е платил, а длъжникът изпълни доброволно задълженията си
от получената сума, при което ищецът няма да придобие никакви права въз
основа на решението по чл. 135 ЗЗД, поради погасяване на легитимиращите го
парични вземания.
Както е прието за установено по- горе в мотивите, всички фактически
обстоятелства, релевирани във връзка с твърдението на ищеца за „знание за
увреждането“ у ответника- приобретател по атакувания възмезден
вещнопрехвърлителен договор с иска по чл. 135 ЗЗД, са доказани. Установява
се, че атакуваната сделка е извършена между свързани лица по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на ТЗ, купувачът е новоучредено дружество от съдружниците в
дружеството продавач- З Д Д и Я Д Д, и е вписано на ТР на 13.07.2022г., два
дни преди процесната сделка, а заплащането на продажната цена е отложено
до 31.12.2024г.
При преценката на събраните доказателства за сочените от ищеца
обстоятелства в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение, настоящият
състав на въззивния съд намира същите за достатъчни за установяването на
главния доказателствен факт, в случая – знанието на ответника за увреждане
по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Осъществено е т. нар. в теорията
фродульозно прехвърляне, при което длъжникът е прехвърлил имуществото си
на новоучредено ad hoc юридическо лице, с идентичен персонален състав на
8
върховния орган на двете дружества, респ. решението за осъществяване на
процесната сделка от продавача е взето от физическите лица, формиращи
общи събрания както на прехвърлителя, така и приобретателя. Липсват
твърдения и данни за определен и ясен смисъл на сделката и преследването на
някакви икономически цели, освен да се накърнят възможностите за
удовлетворяване на кредиторите. Същевременно, в резултат на уговорката
между ответниците- свързани лица, за отложеното плащане за периода до
321.12.2024г., е препятствана възможността на кредиторите на продавача за
принудително изпълнение и върху продажната цена на прехвърленото
имущество за продължителен периода от време– около година и половина след
сделката.
По тези съображения съставът на въззивния съд намира за правилен
изводът на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск
предвид наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора първоинстанционното решение следва да се потвърди.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни
разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с
прилагане на списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реално направени
съдебно- деловодни разноски, въззивниците следва да бъдат осъдени да
заплатят общо сумата 4 100лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция. Заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение е под минималния размер по Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който на база на
материалния интерес в случая възлиза на 7 344.71 лв. Предвид това, съдът
приема, че не е сезиран с възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй
като то е направено от насрещната страна в условие на евентуалност- ако
претендираното за присъждане възнаграждение е над минималния размер по
Наредбата.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІII- ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 224/22.05.2023г., постановено по т. д. №
9
688/2022г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА “Делта Хил 2020“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „Бъкстон“, ул. “Иван Сусанин“ № 43, ет.
6, ап. 29, представлявано от Д А Н, и “Фрея Билд 2022“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Генерал Щерю Атанасов“
№ 5, офис 1, представлявано от Д А Н, да заплатят на “Темпо Транс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********,
представлявано от А Ж М, по 2050лв. всеки (общо сумата 4100лв.),
представляваща направените от насрещната страна съдебно– деловодни
разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10