ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5332
Бургас, 11.06.2025 г.
Административният съд - Бургас - XII-ти състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ДИАНА ГАНЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия ДИАНА ГАНЕВА административно дело № 20247040701966 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по искане с вх. № 6076/23.05.2025 г., подадено от Ръководител на Управляващия орган на програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027, за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В молбата е изложено, че предвид липсата на фактическа сложност на делото и решение на СЕС от 23.11.2017г. по дела С-427/2016г. и С-428/16г., присъдените разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени.
Искането е съобщено на насрещната страна. В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпило писмено становище от адв.Ч.-пълномощник на дружеството-жалбоподател, в което са изложени доводи за неоснователност на искането.
Искането е допустимо. Подадено е от надлежна страна и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.
Разгледано по същество, е неоснователно.
С Решение №4038/30.04.2025 г., постановено по адм.дело №1966/2025г. , настоящият съдебен състав отмени Решение № РД-21-273/08.10.2024 г. на главен директор на ГД ЕФМПП и РУО на ПРЧР, с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за проектно предложение с регистрационен номер от ИСУН BG05SFPR002-1.012-0129 в рамките на процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор BG05SFPR002-1.012 „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение“, Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027, подадено от „Електромилениум-Строй“ ООД.
Изпрати делото като преписка на Ръководителя на Управляващия орган на Програмата "Развитие на човешките ресурси" и главен директор на ГД ЕФМПП, Министерство на труда и социалната политика за ново произнасяне по проектно предложение с регистрационен номер от ИСУН BG05SFPR002-1.012-0129, подадено от кандидата „Електромилениум-Строй“ ООД в рамките на процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор BG05SFPR002-1.012 „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение“, Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027.
Осъди Министерство на труда и социалната политика да заплати на „Електромилениум-Строй“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, местност „Острицата 2“, представлявано от А. М. и М. К., сумата от 21 592 (двадесет и една хиляди петстотин деветдесет и два) лева, представляващи разноски по делото. В мотивите съдът изрично посочи защо присъжда този размер на адвокатско възнаграждение. При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът отчете фактическата и правна сложност на делото, предмета/материята на делото – по ЗУСЕФСУ, извършените от страна на процесуалния представител адв. Ч. процесуални действия по изготвяне и депозиране на жалба с изложени в нея подробни основания за незаконосъобразност на оспорения акт, явяване в проведените по делото открити съдебни заседания и съответно пледиране в хода на устните състезания. Същото е определено съобразно материалния интерес на делото, който в случая е в размер на 381 073 лв., установим от приложения по делото формуляр за кандидатстване (л.17). При този материален интерес размерът на адвокатско възнаграждение е от 19 892,92 лв. съгласно чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), който съответства на реално заплатения такъв.
Фактическият състав, при който се поражда отговорността за разноските в съдебното производство, е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт в полза на страната, която претендира разноските.
Според разрешението, дадено с т. 3 от Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, "Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. ".
Задължението на националния съд да откаже да приложи националната правна уредба, определяща размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, не ограничава правомощието на съда да ползва тези цени /на висшия орган на съсловната организация/ като критерий и коректив на уговореното и платено, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото , обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита.
При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, съдържанието на осъществената от процесуалния представител на дружеството – жалбоподател защита, включително присъствие и участие в проведените открити съдебни заседания, съдът счита, че присъденото адвокатско възнаграждане в размер на 19 892 лева съответства на характера на производството, на спецификата на конкретните фактически обстоятелства, на обема и качеството на предоставената правна защита от процесуалния представител на жалбоподателя, както и на критериите за справедливост и обоснованост. Поради изложеното, не са налице основания за изменение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение.
По тези съображения, искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд - Бурга
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх. № 6076/23.05.2025 г., подадено от Ръководител на Управляващия орган на програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 , за изменение на Решение №4038/30.04.2025 г., постановено по адм.дело №1966/2024г., в частта за разноските.
Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |