№ 22
гр. С., 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20241800900065 по описа за 2024 година
Ищецът – Л. И. Ц., с ЕГН ********** и адрес: гр.Г., ул. „А. С.“ № 9, чрез
процесуалния си представител - адв. Я. Д. от САК, е предявил обективно съединени,
осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ срещу „З.К. Л.И.“ АД, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, за
заплащане на сумата в размер на 50 000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 25.10.2023 год. около 8.20 ч. в гр.Г., на
паркинг на площад „Свобода“, по вина на водача на МПС – микробус марка „Рено“, модел
„Трафик“ с рег. № СО1544СТ – Х. Х. Б. с ЕГН *********, застрахован при ответника със
застрахователна полица № BG/28/123000600661 за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна от 23.02.2023год. до 22.02.2024 год., както и сумата в размер на
3920.76лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разноски за
лечение вследствие на горното ПТП, ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от 28.11.2023год. – датата на предявяване на претенция пред ответника до
окончателното изплащане на сумите.
Претендира се и присъждане на направените в настоящото производството съдебни
разноски, включително и за адвокатска защита и съдействие.
В исковата молба се твърди, че на 25.10.2023г. около 08.20ч. в гр. Г. на паркинг на
площад „Свобода“, микробус марка „Рено“, модел „Трафик“ с peг. № С01544СТ, управляван
от Х. Х. Б. с ЕГН *********, предприел маневра за движение на заден ход за излизане от
обособен паркинг, като водачът не се уверил, че пътят зад превозното средство е свободен и
блъснал преминаващия зад превозното средство пешеходец - Л. И. Ц. с ЕГН **********.
1
Местопроизшествието било посетено от А.М.Н. дежурен ПТП при РУ - Костинброд,
който съставил Констативен протокол за ПТП е пострадали лица № 14 от 25.10.2023г. По
случая било образувано и водено от РУ - Костинброд ДП № 202/2023г. и била образувана пр.
пр. № 2728/2023г. по описа на Районна прокуратура - Костинброд.
В исковата молба се поддържа, че вина за настъпилото произшествие имал водачът на
микробус марка „Рено“, модел „Трафик“ с per. № С01544СТ, който не съобразил
поведението си на пътя и нарушил чл.5, ал.1 и 2, чл.40 и чл.116 на ЗДвП.
По отношение на претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди в
исковата молба се навеждат следните твърдения:
Твърди се, че след инцидента ищеца бил откарана в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД,
където бил хоспитализиран с оплаквания от силни болки в областта на дясна ТБС и
невъзможност за движение. При извършените прегледи му била поставена окончателна
диагноза - пертрохантерно счупване, закрито. Взето било решение за извършването на
оперативна интервенция, състояща се от RSOM cum clavi IM - трепаниране и поставяне на
интрамедуларен пирон и винтове.
Сочи се, че на 31.10.2023г. ищецът по време на престоя си в „Клиника по ортопедия и
травматология“, получил внезапни зрителни нарушения, в резултат на което бил преместен
по спешност в отделение по „Нервни болест“ на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД. След
извършени прегледи и консултации със съответните специалисти му била постановена
диагноза — исхемичен мозъчен инсулт в БДЗМА. Пълно обратно развитие на левостранната
хомонимна хемианопсия, в резултат на което била проведена невротропна, антиедемна и
антикоагулантна терапия.
Поддържа се още в исковата молба, че получените в следствие на процесното ПТП
травми причинили на ищеца болки и страдания със значителен интензитет през първите
месеци от възстановителния период. За задоволяване на ежедневните си нужди (хранене,
обличане, тоалет) ищецът разчитал на семейството си. Изпитвал страх и уплаха от
случилото се.
В исковата молба се твърди, че във връзка с лечението до този момент ищецът
извършил разходи на обща стойност 3920.76лв., подробно индивидуализирани в
приложените към исковата молба данъчни фактури.
Сочи се още в исковата молба, че към датата на ПТП-то – 25.10.2023г. по отношение
на микробус марка „Рено“, модел „Трафик“ с рег. № СО1544СТ била налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество.
Ищецът твърди, че предявил на 28.11.2023г. претенцията си пред ответното
дружество, но в предвидения от закона 3-месечен срок липсвало произнасяне от страна на
застрахователната компания.
Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед
разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128
от ГПК и предявените искове са допустими.
2
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответника
„З.К. Л.И.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез
пълномощника си юрк. И. Г.. С отговора се твърди, че предявените искове от ищеца са
неоснователни. Прави се искане за спиране на настоящото съдебно производство, поради
наличието на досъдебно такова по случая.
С отговора се оспорва твърдението в исковата молба за виновно противоправно
поведение от страна на водача на микробус марка „Рено“, модел „Трафик“ с рег. №
СО1544СТ, оспорва се механизма на ПТП изложен в исковата молба, както и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между действията на застрахования и настъпилия
вредоносен резултат, описан в исковата молба. Ответникът оспорва и настъпването на
твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Ответникът твърди още, че ищецът е причинил настъпването на ПТП, тъй като
нарушил разпоредбите на чл.108, ал.1, чл.113, ал.1, т. и 2 и чл.114, ал.1 от ЗДвП и бил под
въздействието на алкохол, което обстоятелство се отразило негативно на координацията,
движенията и реакциите му.
При условията на евентуалност ответникът прави възражение за съпричиняване,
като твърди се, че за настъпване на ПТП ищецът е допринесъл във висока степен, тъй като
нарушил посочените по-горе разпоредби и бил под въздействието на алкохол в кръвта.
Досежно размера на исковата претенция ответникът счита, че търсеното обезщетение
е в завишен размер и като такова не съответства на обективните критерии, включващи се в
понятието „справедливост”, че същият не е съобразен с обичайните размери на
обезщетения, присъждани при аналогични случаи.
Оспорва се и исковата претенция за имуществени вреди като недължима по
съображенията за дължимост на неимуществените вреди, както и като прекомерна по
размер. Оспорва се сторените разходи да са относими и необходими за лечението на ищцата.
С отговора на исковата молба се оспорва изцяло претенцията за присъждане на лихва
като неоснователна, поради неоснователност на главния иск.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира за направените по делото разноски.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от
ГПК и в срока по чл.372, ал.1 от ГПК до 21.05.2024г. вкл., ищецът не е подал
допълнителната искова молба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 14/26.10.2023год. е, че на 25.10.2023г., около 8.20 часа в гр.Г., на паркинга на
пл.Свобода е настъпило ПТП между МПС – микробус марка „Рено“, модел „Трафик“ с рег.
№ СО1544СТ, управляван от Х. Х. Б. с ЕГН ********* и ищеца в качеството на пешеходец.
3
Посочено е в протокола, че ищецът е пострадал при настъпилото ПТП.
От изслушаната и приета по делото КСМАТЕ, както и от показанията на св.Х. Б. и
св.Г. С. се установява следния механизъм на процесното ПТП:
На 25.10.2023 година, около 08,20 ч. в гр. Г., в района на паркинг, намиращ се на
площад „Свобода” , пред заведение „Куатро” спрял товарен микробус „Рено Трафик” с
регистрационен номер CO 1544 СТ за извършване на товаро-разтоварни работи. Паркинга,
към този момент бил със сухо повърхностно асфалтово покритие, при нормална, дневна
светлина. След приключване на товаро-разтоварните работи, водачът на микробуса - Х. Х.
Б., след като погледнал в двете странични огледала за обратно виждане и не е констатирал
опасност за движението си, предприел маневра за движение на заден ход и потегляйки
погледнал отново в страничните огледала, при което забелязал, че вдясно, зад микробуса има
паднал на земята човек. Водачът веднага преустановил движението на микробуса и слязъл да
окаже помощ на пострадалия - пешеходецът Л. И. Ц..
Вещите лица сочат, че причината за възникване на ПТП следва да се търси в
субективните действия на водача на товарния микробус „Рено Трафик” с регистрационен
номер CO 1544 СТ - Х. Х. Б., който по време на движението си назад, тъй като нямал
възможност непрекъснато да наблюдава пътя непосредствено зад превозното средство, не
осигурил лице, което да му сигнализира за опасности.
По отношение видимостта на участниците в ПТП един към друг, вещите лица
излагат, че водачът на микробуса Б., към момента на потегляне на заден ход е имал видимост
в дясно от дясна и в ляво от лява странична габаритна част на микробуса, но предвид
конструкцията на превозното средство, нямал видимост към пространството непосредствено
зад задната габаритна част, при което за този водач ПТП било предотвратимо, само ако
преди да започне маневрата е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности.
Установява се от заключението на КСМАТЕ, че пешеходецът Л. И. Ц. също е имал
техническа възможност преди и по време на движението си да наблюдава микробуса и
съответно е имал възможност да предотврати ПТП, ако не е предприел преминаване зад
микробуса, съобразявайки се със състоянието на същия - работещ двигател и близостта му
до траекторията на движение на пешеходеца. Свидетелят С. обаче установява, че ищецът е
бил с гръб към микробуса, когато е бил блъснат.
По отношение уврежданията на ищеца, настъпили в резултат на ПТП вещите лица
излагат, че в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие пострадалият, ищец -
Л. И. Ц. е получил счупване на дясната бедрена кост в горната й трета.
Счупването на дясната бедрена кост причинило на пострадалия трайно затруднение
на движението на десния долен крайник за срок от около 7-8 месеца.
По повод фрактурата на дясната бедрена кост, пострадалият е бил подложен на
оперативно лечение.
В резултат на счупването в първите месеци пострадалият изпитвал силни по
интензитет болки, които с напредване на възстановителните процеси намалявали по
4
интензитет.
Установява се още от заключението на приетата по делото КСМАТЕ, че счупването
на дясната бедрена кост не е обвързано с констатирания при ищеца исхемичен мозъчен
инсулт. Вещите лица обясняват, че при съдов мозъчен инцидент клиничните прояви
започвали веднага с отпадна симптоматика, едностранно изглаждане на назолабиалната
гънка, птоза на клепача, изкривяване на езика при изплезване, загуба на говор,
невъзможност за движение и др.клинични прояви. Предпоставки за развитие на исхемичен
мозъчен инсулт били атеросклерозата, артериалната хипертония, възрастта на индивида,
както и други фактори. При съдов инцидент първоначално нямало оформено некротично
огнище, а такова се оформяло впоследствие и търпяло динамика с времето.
В конкретния случай при ищеца нямало подобна на посочената по-горе клинична
изява. Установено било огнище в мозъчния паренхим при проведеното КТ изследване, което
обаче при последващата контрола не било претърпяло промяна. Това обстоятелство водело
до извода, че най-вероятно бил налице стар процес.
В резултат на приложената оперативна терапия при ищеца, функцията на крайника
му била възстановена, като били налице остатъчни прояви изразяващи се в известно
ограничаване на движението в дясната тазобедрена става, както и поява на болезненост при
физическо натоварване на крайника и промяна на времето, които щели да се наблюдават до
живот.
Видно е още от заключението на КСМАТЕ, че приложените по делото от ищеца
счетоводни документи за извършени от него разходи били пряко свързани с лечението на
причинените му травматични увреждания. Разходите били за закупуване на медицински
изделия, помощни средства, лекарства и превързочни материали.
За установяване на твърдените с исковата молба неимуществени вреди на ищеца по
делото са събрани показанията на свидетеля Д. Л. И. – син на ищеца. От неговите показания
се установява че е видял за пръв път баща си след инцидента в коридорите на спешна помощ
в носилка, като ищецът се бил сгърчил от болка, стиснал зъби. Кракът не давал да му се
пипне, нито да се премести. Видимо на носилката кракът му изглеждал по-къс от другия.
Дясната му ръката била жестоко натъртена. В болницата ищецът изкарал 10-12 дни, от които
4-5 дни в отделението по ортопедия. На едно от свижданията ищецът се оплакал, че има
смущения в зрението и не вижда телевизора на стената. Оказало се, че е получил
микроинсулт и бил настанен в интензивно отделение. Изписан бил на инвалидна количка.
Установява се още от свидетелските показания на св.И., че баща му изкарал месеци
на легло, като ставал само с чужда помощ, а нуждите си вършел в санитарен стол. Така
изкарал до края на месец януари. Майката на свидетеля му помагала за хигиената му.
Свидетелят установява още, че всяка вечер поставял на баща си кръворазреждащи инжекции
в корема и го виждал по този повод. Два три месеца ищецът не бил в състояние да става и да
се придвижва сам. В момента не ползвал помощ за придвижване, но дълго време ползвал
патерици и проходилка, защото без тях не можел да се изправя. Оставил патериците и
5
проходилката 4-5 месеца след случката. За да може да се изправя ищецът в седящо
положение, в леглото се наложило свидетелят да монтира дюбели на стената, на които било
вързано едно въже и халка, на която ищецът да се придърпва с ръката си и да си помогне да
се изправя. Свидетелят излага още, че преди инцидента баща му не е имал двигателни
проблеми, нито паметови нарушения, нито дегенеративни заболявания. В момента
походката му била нарушена, имало някакво куцукане, но се пооправил. На въпроси на
пълномощника на ответника свидетелят отговори, че на баща му е прилагана и
рехабилитация 5 - 6 пъти на място в къщата, където е пребивавал, след което ищецът ходел в
болницата, но това било 3 - 4 месеца след инцидента. След като започнал да раздвижва
крака си по-нормално имал подобрение.
С определение от 05.08.2024г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че към датата на ПТП – 25.10.2023год. по отношение на товарен автомобил
марка „Рено“, модел „Трафик“ с рег. № СО1544СТ е налице застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна от 23.02.2023год. до 22.02.2024 год., сключена
със застрахователна полица № BG/28/123000600661.
Не се установява по делото на коя дата ищецът е предявил пред ответника писмена
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ. Обстоятелството обаче, че такава е
предявена не се оспорва от ответника. Последният в отговора на исковата молба заявява, че с
писмо изх. № 3083 от 08.04.2024г. е изискал документи от ищеца за произнасяне по
претенцията му. Писмото е представено от ответника. Видно от същото е, че ответното
застрахователно дружество на 30.11.2023г. е образувало щета № 0000-1000-03-23-7918 по
претенцията на Л. И. Ц.. Няма данни по делото до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ
ответникът да се произнесъл, като определи и изплати застрахователно обезщетение на
ищеца.
От представените към исковата молба фактури и касови бонове се установява, че
ищецът е направил разходи, поради ПТП за медицински изделия, помощни и лекарствени
средства, както и за превързочни материали в общ размер на 3 920,76 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
6
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представеното от ответника писмо с изх. № 3083 от
08.04.2024г., от което се установява, че при него е образувана щета на 30.11.2024г. по
претенциите на ищеца за имуществени и неимуществени вреди по чл.380, ал.1 от КЗ и по
които няма данни до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ същият да се произнесъл, като
определи и изплати застрахователни обезщетения. Ответникът освен това не оспорва по
делото, че ищецът е спазил процедурата по чл.380, ал.1 от КЗ за претенциите предмет на
настоящото съдебно производство.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
7
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, при което на ищеца са били причинени телесни увреждания, са били
субективните действия на водача на товарния микробус „Рено Трафик” с регистрационен
номер CO 1544 СТ - Х. Х. Б., който по време на движението си назад, тъй като нямал
възможност непрекъснато да наблюдава пътя непосредствено зад превозното средство, не
осигурил лице, което да му сигнализира за опасности.
За ищецът, пешеходец в конкретната пътна ситуация ударът е бил непредотвратим,
защото се е намирал с гръб към микробуса в момента на удара. Съдът намира, че не следва
да кредитира заключението на КСМАТЕ, в частта му, с която се посочва, че пешеходецът Л.
И. Ц. е имал също техническа възможност преди и по време на движението си да наблюдава
микробуса и съответно е имал възможност да предотврати ПТП, ако не е предприел
преминаване зад микробуса, съобразявайки се със състоянието на същия - работещ двигател
и близостта му до траекторията на движение на пешеходеца. Това е така, защото се установи
от другите събрани по делото доказателства, че ПТП се е случило на пазарен ден в гр.Г.,
което предполага по голям шум на мястото на произшествието, а освен това св.С. /очевидец
на ПТП/ установи, че ищецът е бил блъснат от микробуса в гръб, т.е. той не е могъл да види,
че микробуса тръгва назад, нито да чуе звука на двигателя му, още повече, че ПТП се е
случило внезапно /свидетелят С. казва: „….Тръгна на заден ход доста ускорително и след
десетина метра удари в гръб един пешеходец…“/, като ищецът се е намирал на около 10
метра от спрелия микробус.
Установено бе по делото и че на ищеца при ПТП е било причинено следното
травматично увреждане - счупване на дясната бедрена кост в горната й трета, което
увреждане е в причинна връзка с противоправните действия на деликвента, причинил ПТП.
Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а
горната презумпция в настоящото производство не само не бе опровергана, но и от
събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на
факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани
в ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни
увреждания и търпените от него физически болки и страдания и стрес от случилото се.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
8
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за микробус марка „Рено“, модел „Трафик“ с рег. № СО1544СТ,
управляван при ПТП от деликвента - Х. Х. Б. с ЕГН *********, е била налице сключена със
„ЗК Л.И.” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със
застрахователна полица № BG/28/123000600661, валидна от 23.02.2023год. до 22.02.2024
год., т.е. към датата на ПТП, 25.10.2023год.
Доказан по основание, първият от предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ – за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на силни и продължителни
физически болки и страдания и психически дискомфорт, търпени от ищеца като пряка и
непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания, както и трайни
последици за здравословното му състояние, налагащи ограничения в нормалния му начин на
живот.
От заключението на обсъдената горе КСМАТЕ бяха установени както интензитета и
продължителността във времето на физическите болки и страдания, понесени от ищеца, така
и последиците за здравето му от нанесените му при ПТП травматични увреждания.
Установено бе, че фрактурата на бедрената кост на ищеца е била съпроводена с голяма
болезненост към момента на причиняване на травмите и е наложила хирургична
интервенция. Тежката травма наложила ищецът да е на легло два – три месеца и да се
придвижва с патерици още толкова, като 7-8 месеца продължил оздравителния му процес.
Доколкото ищецът е претърпял инцидента на 72 години следва да се отчете и
обстоятелството, че оздравителните процеси при него са били по трудни и бавни. В резултат
на приложената оперативна терапия при ищеца, функцията на крайника му била
възстановена, но били налице остатъчни прояви изразяващи се в известно ограничаване на
движението в дясната тазобедрена става, както и поява на болезненост при физическо
натоварване на крайника и промяна на времето, които щели да се наблюдават доживот.
При определяне на обезщетението, дължимо за търпените неимуществени вреди,
предмет на настоящата претенция, съдът отчита, че ищецът – възрастен мъж в
неработоспособна възраст към момента на ПТП – на 72 години, е бил сериозно физически
увреден, което препятства за продължителен период от време връщането му към нормален и
пълноценен начин на живот.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на Л. И. Ц. физически увреждания и психически стрес налагат определяне на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, в размер
9
на 30 000 лева, която сума ответникът следва да се осъди да му заплати на осн. чл.432, ал.1
от КЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от дата 30.11.2023 год. – датата, на която
е образувана щета при ответника, която дата е най ранната установена дата по делото след
предявяване на претенцията на ищеца по чл.380, ал.1 от КЗ /датата, на която всъщност не се
установява по делото/, до окончателното му изплащане. Искът по чл.432, ал.1 от КЗ следва
да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 50 000
лева, а искът по чл.429, ал.3 от КЗ за законна лихва, следва да се отхвърли за периода от
28.11.2023г. до 30.11.2023г.
Ответникът направи възражения по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на
застрахователното обезщетение, поради действия или бездействия на ищеца, довели до
съпричиняване на вредоносния резултат, които не се установиха в производството. ПТП се е
случило на паркинг, който представлява крайпътна територия, поради което към него не са
относими разпоредбите на чл.108, 113 и 114 от ЗДвП. Не се установи по делото също така
ищецът да е бил под влияние на алкохол към момента на ПТП.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – направени от ищеца
разходи за лечение на причинените му телесни увреждания, е доказан изцяло по основание и
размер. От представените с и.м. фактури и касови бонове бе установено, че ищецът е
извършил разходи в посочения в исковата молба размер от 3920.76 лева за закупуване на
проксимален бедрен пирон, медицински и помощни изделия, както и за лекарствени
средства, а от заключението на КСМАТЕ бе установено, че всички тези разходи са били
наложителни с оглед проведеното лечение и възстановяване от травмата.
Поради изложеното и на осн. чл.432, ал.1 от КЗ съдът следва да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 3920.76 лева – обезщетение за причинените му имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2023 год. до окончателното й заплащане.
Следва да бъде отхвърлен искът по чл.429, ал.3 от КЗ за периода от 28.11.2023г. до
30.11.2023г.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като с определение № 164/26.03.2024 год. ищецът е бил освободен от заплащане
на държавна такса и внасяне на разноски за предявените искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на
исковете в размер на 1 356,83 лева и направените разноски от бюджета на съда в размер на
500 лева – заплатени възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ, съразмерно с уважената част от
исковете.
В хода на производството по делото ищецът не е направил съдебни или деловодни
разноски и такива не следва да му се присъждат.
В хода на производството по делото ищците не са направили съдебни разноски.
Тъй като, видно от представения в о.с.з. на 04.02.2025 год. договор за правна защита
10
и съдействие /л.113 от делото/, сключен между ищеца – Л. И. Ц. и адв. Я. Д. Д. от САК , със
служебен адрес гр. С., ул. „А.“ № 36, ет.2, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн.
чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение.
Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 и 4 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед уважения
размер на исковете /1 х 30 000 лева и 1 х 3 920.76/ минималният размер на възнаграждението
по чл.7, ал.2, т.2 и 4 възлиза на 692+2850 лева, което е съответно на фактическата и правна
сложност на делото.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното
възнаграждение.
В настоящия случай фактическа и правна сложност на делото е обусловена от
извършените процесуални действия с участието на пълномощника на ищците в две съдебни
заседания, в които са събрани показанията на трима свидетели и е прието заключението на
една комплексна експертиза.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с
оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на
делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год. на ВКС, II т.о./.
Съпоставяйки горните критерии, съдът намира, че съответно на горната сложност на делото
и спецификата на конкретния случай е размер на възнаграждението от 3 542 лева, което
ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника; върху така определеното
възнаграждение не следва да бъде начислен ДДС, доколкото адвокатът не установява в
производството регистрацията си по ДДС. Така определеното от съда възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция съразмерно на отхвърлената част на
исковете с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д.
№ 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 805
лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ, за призоваване на свидетел
и за съдебно удостоверение. Тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт,
дължимото му се на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който
препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /от
11
100 до 360 лева/, се определя от съда в размер на 300 лева – с оглед изложените съображения
за фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия с
участието на страните. Същото обаче следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на
сто, доколкото материалният интерес е значително над 10 000 лева, т.е. така определеното от
съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от
ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 465,50 лева, съставляваща
разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, „ЗК Л.И.” АД, ЕИК
******** да заплати на Л. И. Ц., с ЕГН ********** и адрес: гр.Г., ул. „А. С.“ № 9, сумата от
30 000 лева /тридесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес, вследствие нанесени му
телесни увреждания – счупване на дясна бедрена кост в горната й трета, причинено в
резултат на ПТП, осъществило се на 25.10.2023 год. около 8.20ч. в гр.Г., на паркинг на
площад „Свобода“, по вина на водача на МПС – микробус марка „Рено“, модел „Трафик“ с
рег. № СО1544СТ – Х. Х. Б. с ЕГН *********, застрахован при ответника със
застрахователна полица № BG/28/123000600661 за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна от 23.02.2023год. до 22.02.2024 год., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 30.11.2023год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ в ЧАСТТА МУ за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева
/петдесет хиляди лв./, както и предявения иск по чл.429, ал.3 от КЗ в частта му за периода от
28.11.2023г. до 30.11.2023г.
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, „ЗК Л.И.” АД, ЕИК
******** да заплати на Л. И. Ц., с ЕГН ********** и адрес: гр.Г., ул. „А. С.“ № 9, сумата от
3920.76 лева / три хиляди деветстотин и двадесет лева и седемдесет и шест ст./,
съставляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди – направени от
ищеца разходи за лечение на причинените му телесни увреждания, изразили се в закупуване
на проксимален бедрен пирон, медицински и помощни изделия, както и лекарствени
средства, в резултат на ПТП, осъществило се на 25.10.2023 год. около 8.20ч. в гр.Г., на
паркинг на площад „Свобода“, по вина на водача на МПС – микробус марка „Рено“, модел
„Трафик“ с рег. № СО1544СТ – Х. Х. Б. с ЕГН *********, застрахован при ответника със
застрахователна полица № BG/28/123000600661 за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна от 23.02.2023год. до 22.02.2024 год., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 30.11.2023год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл.429, ал.3 от КЗ в ЧАСТТА МУ за периода от 28.11.2023г. до
12
30.11.2023г.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „ЗК Л.И.” АД, ЕИК ********, да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1 856,83 лева /хиляда осемстотин петдесет и
шест лева и осемдесет и три ст./, съставляваща дължима за производството по делото
държавна такса и направени разноски от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „ЗК Л.И.” АД, ЕИК ******** да заплати на
адвокат Я. Д. Д. от САК, със служебен адрес гр. С., ул. „А.“ № 36, ет.2, сумата от 3 542 лева
/три хиляди петстотин четиридесет и два лв./, съставляваща определено от съда по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Л. И. Ц., с ЕГН ********** и адрес: гр.Г., ул.
„А. С.“ № 9, да заплати на „ЗК Л.И.” АД, ЕИК ******** сумата от 465,50 лева
/четиристотин шестдесет и пет лева и петдесет ст./, съставляваща направени по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13