№ 11981
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110125647 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
31.10.2022 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Христина Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №25647 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.9, ал.1 от ЗПК,
вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД
1
Образувано е във връзка с постъпила в законен срок в съда искова молба от .......,
ЕИК:.........., със седалище и адрес на управление гр......., представлявано от ......- Управители,
чрез юрк. Хр. А., срещу Г. Л. Й., с която се иска да се признае за установено дължимостта на
следните суми: сума от 1 071,55 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем
№....г., сключен между ..... и ответника, сума от 88,51 лв., представляваща договорна лихва,
за периода от 16.03.2019г. до 31.08.2019г. и сума от 95,30 лв., представляваща обезщетение
за забава, за периода от 01.09.2019г. до 25.09.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението в съда- 01.10.2020г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №47431/2020г. по описа на СРС, 165 състав. Посочено е, че е сключен Договор за
потребителски кредит от 27.02.2019г. за сумата от 1 250 лв., платим на 13 двуседмични
погасителни вноски, с краен срок за погасяване- 31.08.2019г., като ответникът е извършил
плащания общо в размер на 284,90 лв. Изложени са твърдения за прехвърляне на
процесните вземания на 01.11.2019г. в полза на ищеца, за което заемополучателят е
уведомен лично. Претендират се сторените разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез
особения представител адв.Е. П. от САК, с който се оспорват предявените искове по
основание и размер. Оспорва да е предоставена сумата по процесния заем на ответника.
Оспорва клаузи от процесния договор за потребителски кредит досежно неустойка като
неравноправни. Оспорва да е уведомен надлежно за цесията.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са препис на Договор за паричен заем №....г., сключен
между заемодателя- цедент .... и ответния заемател, за сумата от 1 250 лв., от която със сума
от 583,78 лв. е рефинансирано задължение по Договор за паричен заем ....., като остатъкът е
изплатен от заемодателя на заемателя.
Представена е покана за доброволно плащане от заедамотеля и уведомеление за
извършена цесия, връчено чрез обратна разписка на заемополучателя на 11.11.2019г.
По делото е прието заключение по съдебно- счетоводна експертиза, изготвено въз
основа на приложените кум делото писмени доказателства, както и справка- извлечение от
счетоводната система на заемодателя, съгласно което заемополучателят е погасил
задължения от общо 347,83 лв., от които сума от 178,45 лв.- главница, сума от 32,47 лв.-
лихва, сума от 109,91 лв.- неустойка и сума от 27 лв.- разход за събиране на вземане, при
поредност в погасяването: разходи за събиране на вземането, неустойка, лихва и главница.
Съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбите на чл.9, ал.3 от ЗПК, вр. т.12 от ДР на ЗЗПотр., следва
ответникът да се счита за потребител по смисъла на ЗЗПотр., като процесният договор за
кредит представлява финансова услуга по смисъла на горната легална дефиниция, при което
приложение намират разпоредбите на ЗПК. При иск за реално изпълнение на договорно
задължение ищецът следва да докаже, че е налице валидно сключен договор, който е
породил правните си последици и че е изправната страна по него. При предоставен
потребителски кредит в полза на кредитодателя след изтичане срока на действие на
договора или при надлежно обявена предсрочна изискуемост се пораждат вземания срещу
кредитополучателя за непогасените размери на главница, възнаградителна лихва, мораторна
лихва, неустойки и такси, ако такива са уговорени в конкретен размер и при настъпването
на съответните правопораждащи предпоставки. В съдебната практика се приема, че при
предоставяне на потребителски кредит кредитодателят следва да положи грижата на добрия
търговец, с оглед на установената с повелителни норми засилена защита, която ЗЗПотр.
предоставя на потребителя. Първоинстанционният съд следи служебно за наличие по делото
2
на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор, като възражението на потребителя в тази насока не се преклудира с
изтичането срока за отговор на искова молба.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на
основание чл.23 от ЗПК. Извод в тази насока не може да се направи. Следва да се посочи, че
съгласно приложимата редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по- висок от
пет пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС №426/18.12.2014г. е в размер на
10 %, или годишният размер на разходите не следва да надхвърля 50 % от предоставената по
кредита сума. Видно е, че в процесния случай ГПР възлиза на 45 %. Съгласно чл.19, ал.5 от
ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по- горе размери се считат за нищожни.
Независимо от горното в процесния случай следва да се формира извод за неоснователност
на исковете за заплащане на възнаградителна лихва и на обезщетение за забава, поради
неангажиране на доказателства от страна на ищеца за конкретния им дължим размер от
заемополучателя. Последният не е изводим и от приложените към исковата молба писмени
доказателства, като не може да бъде изчислен служебно. С оглед на горното исковете по
акцесорните претенции подлежат на отхвърляне като недоказани по основание и по размер.
Договорна клауза, уговорена с потребител, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна. Видно от неизчерпателното
изброяване в разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗПотр., неравноправна клауза е тази,
която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправната клауза в договор,
сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата-
предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички
останали клаузи на договора. В процесния случай следва да се приеме, че иска за
заплащането на сума за неустойка противоречи както на изискванията на добрите нрави,
така и на изискването за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители.
Неустойката е обусловена от степента на риска, който поема заемодателя. Така уговорените
условия по кредитното правоотношение водят до извод за неравностойност на насрещните
задължения по договора. Тридневният срок за предоставяне на лично обезпечение или
банкова гаранция и възникването на задължение за заплащане на неустойка при
неизпълнението му не могат да бъдат приети за съответни на обществените разбиранията за
нравственост и справедливост, като искът за заплащане на неустойка подлежи на
отхвърляне.
По отношение на исковата претенция за заплащане на главница следва да се формира
извод за основателност на задължението до сумата от 583,78 лв., с която е рефинансирано
друго кредитно задължение между страните, като горницата над тази сума следва да
недоказана. Единственото доказателство по делото досежно кредитното задължение е
приложеният към исковата молба договор, в който в чл.3, ал.2, in fine, е посочено, че същият
има характер на разписка за извършеното прихващане на част от сумата и разплащане на
останалия размер на кредита. Ищецът не ангажира други доказателства по делото до датата
на последното открито съдебно заседание. В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. С оглед на горното следва да се приеме, че не е проведено от ищеца пълно и
главно доказване на исковата претенция за дължимата главница по кредита относно
предаването на частта от договорната сума на заемополучателя и поради това следва да бъде
отхвърлена в частта над сумата, с която е рефинансирано старо задължение. В тази част
съдът намира, че искът се явява основателен и доказан. Следва да се посочи, че досежно
уведомяването на заемополучателя за извършената цесия са налице надлежно представени
3
доакзателства.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В полза на ищеца следва да се възложат разноски за
сумата от общо 74 лв., представляваща разноски за заплатена държавна такса по двете
съдебни производства, съобразно изхода на спора и юрисконсултски възнаграждения в
минимални размери от 50 лв. за заповедното производство и от 100 лв. за исковото,
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г., разноски за депозити за особен
представител от 320 лв. и за експертиза от 200 лв. С оглед изхода по спора следва да се
присъди сумата за разноски от общо 346,45 лв., за двете съдебни производства.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. Л. Й., ЕГН:
**********, че в полза на ищеца ......., ЕИК:.........., със седалище и адрес на управление
гр......., представлявано от ......- Управители, съществува вземане за следните суми: сума от
583,78 /петстотин осемдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/ лв., представляваща
главница по Договор за паричен заем №....г., сключен между ..... и ответника, ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на заявлението в съда- 01.10.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца иск за
горницата над уважения размер до пълно предявения размер от 1 071,55 /хиляда седемдесет
и един лева и петдесет и пет стотинки/ лв., представляваща главница по Договор за паричен
заем №....г., сключен между ..... и ответника, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №47431/2020г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление
гр......... представлявано от ......- Управители, срещу Г. Л. Й., ЕГН: **********,
установителни искове за следните суми: сума от 88,51 /осемдесет и осем лева и петдесет и
една стотинки/ лв., представляваща договорна лихва, за периода от 16.03.2019г. до
31.08.2019г. и сума от 95,30 /деветдесет и пет лева и тридесет стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от 01.09.2019г. до 25.09.2020г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №47431/2020г. по описа на СРС, 165
състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. Л. Й., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплатят на
........, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр......... представлявано от ......-
Управители, сума в размер общо на 346,45 /триста четиридесет и шест лева и четиридесет и
пет стотинки/ лв., представляваща разноски по исковото и по заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5