№ 22845
гр. София, 23.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20241110176966 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „М.“ АД срещу А.Т.Г, с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца 819,60 лева – непогасен остатък от главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 02.02.2024 г. до окончателното плащане, и 271,21 лева –
обезщетение за забава за плащане на последната посочена сума в размер на
законната лихва за периода от 01.02.2021 г. до 01.02.2024 г. – вземания по
Договор за стоков кредит № **************** г., сключен между ответника и
„Б.“ АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от
16.08.2019 г., за който ответникът се уведомява с исковата молба – вземания
по Заповед за изпълнение № 7563/09.03.2024 г. по частно гражданско дело №
6432/2024 г. на Софийския районен съд, 28. състав.
Ищецът твърди, че с Договор за стоков кредит № **************** г.
ответникът получил от неучастващото по делото „Б.“ АД сумата от 2519,10
лева, преведени на търговец за покупка на компютър, като се задължил да ги
върне за 9 месеца, без да дължи възнаградителна лихва. Тъй като ответникът
не направил това, с договор от 16.08.2019 г. банката прехвърлила останалата
част от вземането на ищеца, като го упълномощила да съобщи на ответника за
извършеното прехвърляне. Поради това ищецът иска да се установи, че
ответникът, който е възразил в заповедното производство, му дължи
описаната в исковата молба сума. Претендира разноски.
В законоустановения срок (започнал да тече на 23.01.2025 г.) не е
подаден отговор от ответника – А. Н. Г..
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр и
чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест
по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е
длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения,
по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
1
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело 76966 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 18
юни 2025 г. от 14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК обективно съединени искове
за заплащане на цесионер на главница и лихва за забава по договор за
потребителски стоков кредит с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е сключил
договор за кредит, по който кредитодателят е дал пари на търговец, за да
получи ответникът описана в договора стока, като е настъпил падежът за
вноските по кредита, и първоначалният кредитодател е прехвърлил с договор
вземането си на ищеца, като надлежно е уведомил ответника за
прехвърлянето.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: договор за кредит между ответника и праводател на ищеца;
заплатена сума от кредитодателя на търговец, който е предоставил стока на
ответника; договор между кредитодателя и ищеца, по силата на който
вземанията по договора за кредит се прехвърлят на последния; уведомяване от
първоначалния кредитор или от негово име на ответника за извършеното
прехвърляне.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „М.“ АД, че ако не
изпрати представител, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе
становище по иска, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответника.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
2
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3