РЕШЕНИЕ
№ 1705
гр. Варна , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на десети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100502257 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано възоснова на въззивна
жалба с вх. Рег. № 47199 от 16.07.2020 г. на „Енерго - Про продажби АД“ срещу решение №
2641 от 26.06.2020 г. по гр.д. № 21060 по опис на Варненски районен съд за 2019 г., с което
е прието за установено в отношенията между страните, че Т. Я. Л., не дължи на
жалбоподателя сумата от 7131.44 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електроенергия за периода от 01.12.2017 – 30.11.2018 г. за обект с кл.
№ ********** по издадена фактура № **********/22.10.2019 г., на основание чл. 124 от
ГПК. Решението се обжалва и в частта, в която „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ......., е
осъдено да заплати и разноски в производството в размер на 766.45 лева, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
акт, постановен в несъответствие със събраните доказателства. Отправено е искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго с което, съдът да отхвърли
установителната претенция на ищцата.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като излагат
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни
възражения, основани на цитирана в отговора съдебна практика.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря
на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани
1
искания за събиране на нови доказателства.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Т. Я. Л., с ЕГН ********** и настоящ адрес
гр.Варна, ул. „Дунав“ №16, чрез пълномощника му адв. С. В. – АК Варна срещу „Енерго-про
Продажби“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.В., В.Т.-Г, бул. „В.В.“№...,
с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество:
сумата от 7131.44 лв. /седем хиляди сто тридесет и един лева и четиридесет и
четири стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел.
енергия за периода от 01.12.2017г. до 30.11.2018г. в обект на потребление находящ се в
гр.Генерал Тошево, ул. „Васил Априлов“ №46, отчитан по абонатен номер ********** и
клиентски номер **********, за която сума ответното дружество е издало фактура №
**********/22.10.2019г. с получател Т. Я. Л..
В исковата молба се излага, че ответното дружество е доставяло ел. енергия в обект,
находящ се в гр.Генерал Тошево, ул. „Васил Априлов“, бл.46, отчитан по абонатен номер
********** и клиентски номер **********. При проверка на ежемесечните си задължения,
ищецът установил, че има начислена сума в размер на 4036.24 лева, която по предоставена
от ответника информация представлявала корекция на сметка и била служебно начислена.
Оспорва задължението с правоизключващи възражения.
Ответникът в писмен отговор поддържа, че е налице основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия, тъй като била констатирана
промяна на настройките на тарифните регистри.
Във въззивнато производство страните поддържат така изложените становища.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства и установените от
първинстанционния съд факти, намира че изложението им в обжалваното решение напълно
им съотвества. Накратко, с оглед пълнота на мотивите, следва да се отбележи, че ищецът е
потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия за обект на потребление,
находящ се в гр.Генерал Тошево, ул. „Васил Априлов“ №46, отчитан по абонатен номер
********** и клиентски номер **********.
От протокол № 12103491/13.01.2013г. се установява, че на 13.01.2013 г. е монтиран
електромер № 1115031400709506 с нулеви показания по визуализираните на дисплея
тарифи. Протоколът е съставен и подписан от служители на „Енерго-про Мрежи“ и член на
домакинството на клиента – Д.Б.Л..
От констативен протокол № 1202514 се установява, че на 30.11.2018г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на измервателната система в
обекта на потребление на ищеца. Средството за търговско измерване е демонтирано,
поставено в индивидуална опаковка, запечатано и изпратено за проверка в БИМ. Проверката
е извършена в присъствието на ищеца Т. Я. Л.. След метрологична проверка в Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел
Варна е съставен констативен протокол № 2425/04.12.2018г., който отразява факт за намеса в
тарифната схема на електромера и наличието на регистрирана енергия в тарифа Т3, която не
е визуализирана на дисплея на електромера. При извършената метрологична проверка не е
установено кога е извършена външната намеса в софтуера на електромера.
2
Възоснова на тези констатации, било изготвено становище от специалист „ЕК“ при
„Електроразпределение Север“ АД, за начисляване на допълнително количество ел. енергия
в размер на 37354 кВтч, от които:
21696 кВтч за периода от 01.12.2017г. до 30.06.2018г. и
15658 кВтч за периода от 01.07.2018г. до 30.11.2018г.
В същото е посочено, че корекцията е извършена на основание чл.50 ПИКЕЕ и
софтуерно прочитане на съхранената в паметта на електромера информация /л.37/.
Допълнително начисленото количество електроенергия е остойностено с фактура
№ **********/22.10.2019 г. за сумата от 7131.44 лева, с получател Т. Я. Л..
От заключението на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че процесният електромер, поставен през 2013 г. е преминал
метрологична проверка през 2014г. и е подлежал на повторна метрологична проверка през
2020г., т.е. метрологичната годност на електромера не е изтекла към момента на
демонтирането му от обекта на потребление на ищеца. Наличието на показания в регистър
1.8.3 означавало, че посоченото количество ел. енергия действително е преминало през
електромера и е потребено. Не се установявало в кой момент е започнало вмешателството и
в коя часова зона. Налице била софтуерна намеса, при която е въведена още една тарифа Т3
към вече заводските Т1 и Т2, в която се отчитала част от потребената ел. енергия.
Въззивникът и въззиваемата страна не оспорват така установените от
първоинстанционния съд факти.
От правна страна, съдът приема, че ищецът и ответникът са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при общи
условия, по силата на който ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на чл. 4, ал. 1 от
ОУ към договора за продажба на ел.енергия. Спорните въпроси са свързани отричането на
правно основанието за „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД да извършва едностранна
корекция.
Правната уредба на спорните пред въззивния съд въпроси се урежда от Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. в
изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по
т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. На
съда е служебно известно, че с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение
на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. Впоследствие последните разпоредби, считано от
23.11.2018 г. също са отменени по силата на Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ,
бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици,
възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като
унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца
от влизането в сила на съдебното решение. Понастоящем, считано от 30.04.2019г., действат
изцяло нови правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от
председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019
г. В параграф 2 от ПЗР от новите ПИКЕЕ, който урежда заварените между клиентите и
енергийния доставчик възникнали отношения по корекция, е посочено, че процедурите по
преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане
на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни
протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към
датата на съставяне на констативния протокол. Тоест новите ПИКЕЕ от 30.04.2019 г. се
3
прилагат само за процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, които
са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени след влизане в сила на тези
правила на 30.04.2019 г. Следователно всички процедури по преизчисляване на количество
електрическа енергия, които са започнали въз основа на констативни протоколи, издадени
преди 30.04.2019г., се уреждат от ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.
Датата на КП определя приложимата процедура в ПИКЕЕ. В случая, към момента на
съставяне на процесния констативния протокол 30.11.2018 г. ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр.
98/12.11.2013 г.) са били отменени изцяло, поради което съдът намира, че липсва приложима
нормативна уредба, по силата на която да бъдат установявани случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Това е така, защото с решението
на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр.
98/12.11.2013 г.), регламентираща специалните изискванията към констативния протокол
(оправомощно лице да го състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и
т.н.), който е елемент от фактическия състав пораждащ правото на оператора на
разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. След отмяната на чл. 41 - 47 от
ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.) липсва също ред и предпоставки за извършване на
проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Отпаднало е и
действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи
използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите
граници на грешката. Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.) не
може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на
правото. Отменени са и материалноправните разпоредби на чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ (обн. в
ДВ бр. 98/12.11.2013 г.) към момента на проверката.
Следователно извършените от ответника в тази връзка действия към 30.11.2018 г. не
са изрично регламентирани от закона. Доколкото ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.),
са отменени към момента на извършване на проверката, то доставчикът няма правомощия да
извършва процедура по корекция на друго непредвидено в закона основание, поради което
извършването й няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата
регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени
потребителите от неправомерни действия на монополистите. „Енерго-про продажби“ АД е
извършило остойностяване за на на основание чл. 50 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр.
98/12.11.2013 г.), въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата
30.11.2018 г., без да е налице материално правна норма.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ответникът – въззивник в
настоящото производство, не е установил от правна страна отричаната претенция. Поради
съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., доказателства за
които са представени.
На 13.11.2019 г. е постъпила молба от въззиваемия Т. Я. Л., с която е извършил
действие с правно основание чл. 233 от ГПК – отказ от иск за разликата над 4 999.44 лева, до
целия размер на отречената и уважена отрицателна претенция 7 131.44 лева. В тази част
решението следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2641 гр. Варна, 26.06.2020г., постановено по гр.д.
№ 21060 по опис на ВРС за 2019 г. В ЧАСТТА , в която е прието за установено в
отношенията между страните, че Т. Я. Л., с ЕГН ********** и настоящ адрес гр.В., ул. „Д.“
№16 НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-про Продажби“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление гр.В., В.Т.-Г, бул. „В.В.“№... сумата за разликата над 2132 лева до 7131.44 лв.
претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за периода от
01.12.2017г. до 30.11.2018г. в обект на потребление находящ се в гр.Генерал Тошево, ул.
„Васил Априлов“ №46, отчитан по абонатен номер ********** и клиентски номер
**********, за която сума ответното дружество е издало фактура № **********/22.10.2019г.
с получател Т. Я. Л. .
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2641 гр. Варна, 26.06.2020г., постановено по гр.д. №
21060 по опис на ВРС за 2019 г. В ЧАСТТА, в която е прието за установено в отношенията
между страните, че Т. Я. Л., с ЕГН ********** и настоящ адрес гр.В., ул. „Д.“ №.. НЕ
ДЪЛЖИ на „Енерго-про Продажби“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление
гр.В., В.Т.-Г, бул. „В.В.“№... сумата от 2132 лева, представляваща част от цялата
претенция в размер на 7131.44 лв. претендирана от ответното дружество като цена на
консумирана ел. енергия за периода от 01.12.2017г. до 30.11.2018г. в обект на потребление
находящ се в гр.Генерал Тошево, ул. „Васил Априлов“ №46, отчитан по абонатен номер
********** и клиентски номер **********, за която сума ответното дружество е издало
фактура № **********/22.10.2019г. с получател Т. Я. Л. и ПРЕКРАТЯВА производството
по тази , на основание чл. 233 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-про Продажби“ АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление
гр.В., В.Т.-Г, бул. „В.В.“№... ДА ЗАПЛАТИ на Т. Я. Л., с ЕГН ********** и настоящ адрес
гр.Варна, ул. „Д.“ №.. сумата от 490.83 лева, представляваща направени по делото разноски
пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал.3 и ал.4 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. Я. Л., с ЕГН ********** и настоящ адрес гр.В., ул. „Д.“ №.. ДА
ЗАПЛАТИ на „Енерго-про Продажби“ АД, ЕИК сумата от 515.62 лева, представляващи
разноски направени от ответника въззивната инстанция , на основание чл. 78, ал.4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК, а в частта в която е прекратено, на
основание чл. 233 от ГПК, може да се обжалва с частна въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в 1 седмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5