№ 303
гр. Варна, 19.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100500039 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. С. М. и К. С. К. чрез
адвокат М. К. против решение № 3847 от 31.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 2423 по описа
за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шест състав, с което са отхвърлени
предявените от М. С. М. срещу „БАНКА ДСК“ АД обективно кумулативно съединени
искове с правно основание член 49 във връзка с член 45, алинея 1 от ЗЗД и член 86, алинея 1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата 6 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – физически
и психически неудобства, социален дискомфорт, емоционални и психически терзания,
накърнена чест и достойнство, претърпени в резултат от неправомерно ограничаване,
смущаване и пречене да ползва наследените лични парични средства по влоговете на
нейната майка и праводател Бела Трендафилова К. по предназначение, непочтено банково
третиране на клиенти от страна на служители на ответната банка, в това число отказ на
служител от ТБ „Банка ДСК“ – клон Варна и писмен отказ от 04.10.2021 г. на Централно
управление в град София по отреченото й наследствено право върху личните парични
влогове на починалата й майка Бела Трендафилова К., открити на нейно име при ответника,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда /28.02.2023 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата 637,68 лева,
представляваща обезщетение за забава върху първоначално претендирания размер на
обезщетението от 4 000 лева за периода от датата на деянието /04.10.2021 г./ до датата на
завеждане на исковата молба /28.02.2023 г./; отхвърлени са предявените от К. С. К. срещу
„БАНКА ДСК“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание член 49
във връзка с член 45, алинея 1 от ЗЗД и член 86, алинея 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
1
заплати на ищцата следните суми: сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди – физически и психически неудобства,
социален дискомфорт, емоционални и психически терзания, накърнена чест и достойнство,
претърпени в резултат от неправомерно ограничаване, смущаване и пречене да ползва
наследените лични парични средства по влоговете на нейната майка и праводател Бела
Трендафилова К. по предназначение, непочтено банково третиране на клиенти от страна на
служители на ответната банка, в това число отказ на служител от ТБ „Банка ДСК“ – клон
Варна и писмен отказ от 04.10.2021 г. на Централно управление в град София по отреченото
й наследствено право върху личните парични влогове на починалата й майка Бела
Трендафилова К., открити на нейно име при ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /28.02.2023 г./ до
окончателното й изплащане, както и сумата 637,68 лева, представляваща обезщетение за
забава върху първоначално претендирания размер на обезщетението от 4 000 лева за периода
от датата на деянието /04.10.2021 г./ до датата на завеждане на исковата молба /28.02.2023 г./;
осъдена е М. С. М. да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 150 лева, представляваща
сторените в производството пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски –
юрисконсултско възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 от ГПК; осъдена е К. С. К.
да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 150 лева,представляваща сторените в
производството съдебно-деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, на
основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано и незаконосъобразно. На
първо място се излага, че в решението са налице противоречиви изводи, водещи до различно
правно съдържание на крайния извод на първоинстанционния съд, като не е основал
произнасянето си на обективно и справедливо изследване на всички елементи на
противоправното поведение на ответника. Районният съд декларативно е отбелязал в
решението, че липсва причинно-следствена връзка между деянието и вредите, без да се
задълбочи в тази посока. Сочат се редица норми и решения, които съдът е пренебрегнал.
Твърди се и нарушаване на съществени процесуални правила - конкретно цитираното вече
по-горе вътрешно противоречие в изводите на съда и липса на съдържатели мотиви.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части и да бъдат уважени изцяло
предявените искове.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в която
се излага, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Излагат се подробни аргументи защо не са налице данни за противоправно
поведение на служителите на банката, както и, че липсват допуснати съществени
процесуални нарушения от първоинстанционния съд. сочи се, че цитираната обилна
практика е изцяло неотносима към казуса по делото.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
2
констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана
страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. Във въззивната
жалба и отговора не са направени доказателствени искания. Делото следва да се насрочи в
съдебно заседание.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския
процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
03.02.2025 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3