№ 321
гр. С.З., 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на шестнадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. М. Х.
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Д. М. Х. Търговско дело № 20245500900286 по
описа за 2024 година
В исковата молба се твърди, че на 07.12.2021 г., около 17:20 часа, в гр.
С.З., по ул. *****, в посока от запад към изток се е движило МПС марка „С.“,
модел „Л.“, с peг. № СТ **** ВР, управлявано от неправоспособния водач М.
Г. К.. Същевременно, в района на кръстовището с ул. ****, по маркирана и
обозначена с пътен знак пешеходна пътека, А.С.И. предприел пресичане на
пътното платно в посока север-юг. Водачът на автомобила не пропуснал
пресичащия пешеходец и настъпил удар между предна лява част на
автомобила и долния десен крайник на пешеходеца. В резултат на удара,
тялото му достигнало до челното стъкло на автомобила. Последвало е
отхвърляне на пешеходеца напред и наляво, след което същият паднал на
пътната настилка пред автомобила. Вследствие на настъпилото ПТП, е
пострадал А.С.И..
Ищецът посочва, че за инцидента е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 07.12.2021г., по описа на СПП към ОД на МВР -
С.З., видно от който виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на
автомобила.
Във връзка с произшествието е образувано ДП № 309/2021 г., по описа
на СПП към ОД на МВР - С.З., съотв. пр. пр. № 11700/2021 г., по описа на РП -
С.З..
Със Споразумение от 22.06.2022 г. по НОХД № 1490/2022 г., по описа на
PC - С.З., 8 състав, обвиняемият М. Г. К. се признал за виновен в това, че на
07.12.2021 г., в гр. С.З., на кръстовището на ул. ***** и ул. ****, без да има
необходимата правоспособност, на пешеходна пътека, при управление на
МПС марка „С.“, модел „Л.“, с per. № СТ **** ВР, е нарушил правилата по
1
ЗДвП, а именно: чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 47 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП, чл. 119, ал. 1
ЗДвП, чл. 150 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на А.С.И., изразяваща се в „счупване на костите на дясната подбедрица“,
което е довело до трайно затруднение на движенията на десния крак за срок от
около седемосем месеца, при правилно протичане на оздравителния процес -
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, във вр. с ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1
НК. М. Г. К. се признал за виновен и в това, че на 07.12.2021 г., в гр. С.З., на
кръстовището на ул. ***** и ул. ****, в едногодишен срок от наказването му
по административен ред с НП № 20-0284- 002570/13.11.2020 г., по описа на РУ
- Казанлък, влязло в сила на 09.02.2021 г., за управление на МПС без
съответното свидетелство за управление е извършил такова деяние, като е
управлявал МПС марка „С.“, модел „Л.“, с peг. № СТ **** ВР, без съответно
свидетелство за управление - престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
Посочва, че непосредствено след пътния инцидент, А.С.И. е откаран по
спешност в УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД с деформирана дясна подколенница с
костни крепитации, патологична подвижност, костни екскориации,
оплаквания от болки и невъзможност за движение на десния крак. След
проведените прегледи и изследвания е установена многофрагментна фрактура
с дислокация на диафизата на тибия и фибула. На пострадалия е поставена
окончателна диагноза „фрактура крурис декстра“. На 09.12.2021 г. на
пострадалия е извършена оперативна интервенция, изразяваща се в дренаж на
хематома, дебридман на меки тъкани и открита репозиция на фрактурата, чрез
фиксиране с метална остеосинтеза. На 15.12.2021 г. пострадалият е изписан от
болничното заведение с препоръки за щадящ двигателен режим, както и да се
придвижва с помощни средства.
Възстановяването му е продължило в домашна обстановка на постелен
режим. Пострадалият се е оплаквал от силни болки в областта на фрактурата и
оперативната рана, което налагало честия прием на обезболяващи
медикаменти. Дълъг период от време е бил предимно на легло. Не е можел да
се придвижва и обслужва самостоятелно, което налагало да му бъде оказвана
непрестанна помощ за ежедневните му битови нужди от страна на близките
му. На по-късен етап е започнал да се придвижва и с помощни средства.
Поради нестихващите болки в областта на фрактурата, А.И. е провел
множество консултации с д-р И. И., като видно от издадените му амбулаторни
листове от 17.02.2022 г., 10.03.2022 г. и 18.04.2022 г., лекарят е констатирал, че
оперираният крайник е оточен, болезнен и напрегнат. На 07.06.2022 г.
пострадалият е освидетелстван с Експертно решение № 227 на ТЕЛК към
УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД, видно от което при направена контролна
рентгенография е установено, че липсват данни за пълно костно срастване.
Твърди се, че оплакванията на пострадалия са продължили почти две
години, като на 07.11.2023 г. му е извършен преглед от д-р Т. И.а, която е
констатирала: палпаторна болка в медиален латерален аспект на дясна колянна
става, по-висока температура в долна трета на дясна подбедрица, ограничени
и болезнени движения в дясна колянна и дясна глезенна става, хипотрофия на
феморис вдясно, разлика от 2,5 см. в обиколката на двата крака, палпаторна
2
болка под латерален и медиален малеол вдясно и походка със скъсена опорна
фаза на десния крак. От издадения амбулаторен лист на 07.11.2023 г. става
ясно, че А.И. е провел и курс от физиотерапевтични процедури. На
пострадалия е поставена диагноза „друга вторична артроза на глезенна и
колянна става“.
Видно от представените медицински документи и болнични листове,
възстановяването на пострадалия е продължило много по-дълго от обичайния
при подобни травми период, като тепърва му предстои и поне още една
оперативна интервенция за отстраняване на остеосинтезата.
Твърди се, че преживеният пътен инцидент, последвалата оперативна
интервенция и незарастването на фрактурата са се отразили и на психическото
здраве на пострадалия. Бил стресиран, напрегнат, неспокоен, емоционално
лабилен и се стряскал по незначителен повод. Постоянно мислел за случилото
се, чувствал се потиснат и страдал от безсъние. Страхувал се да излиза сам от
дома си и изисквал съпругата му винаги да го придружава, като предпочитал
да се придвижва с автомобил. Когато се налагало да пресичат улица изпадал в
паника, ставал тревожен, започвал да трепери и стискал силно съпругата си,
като изчаквали продължително време, за да пресекат. В домашна обстановка
всичко го дразнело, не понасял висок звук и по незначителен повод избухвал.
Често се оплаквал от сърцебиене и загубил апетит. Пострадалият е провел
консултация с психиатър, като му е поставена диагноза „разстройство в
адаптацията“ и му е назначена медикаментозна терапия.
Към датата на процесното ПТП, МПС марка „С.“, модел „Л.“, с peг. №
СТ **** ВР, управлявано от виновния водач, е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ в „З.О.З.“ АД, полица № BG/23/121002592477,
валидна от 03.09.2021 г. до 02.09.2022 г.
Във връзка с претърпените, вследствие на инцидента, неимуществени и
имуществени вреди, А.С.И. предявил претенция за доброволно изплащане на
застрахователно обезщетение от „З.О.З.“ АД в размер на 60 000 лв. за
претърпените от него неимуществени вреди и в размер на 129,40 лв. - за
претърпените имуществени вреди. В тази връзка била образувана щета №
0411-040-0003- 2022, по описа на „З.О.З.“ АД. Ищцовото дружество
определило за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 7 623,40
лв., представляващо: 7 500 лв. - обезщетение за претърпените от А.И.
неимуществени вреди и 123,40 лв. - за претърпените от пострадалия
имуществени вреди. Срещу така определения размер на застрахователно
обезщетение е подадено възражение, но същото е останало непроменено. С
платежно нареждане с бордеро № 433362/29.09.2022 г. застрахователят е
превел по сметка на пълномощника на пострадалия сумата от 7 623,40 лв.
Недоволен от размера на изплатеното застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, А.И. предявил пряк иск срещу „З.О.З.“ АД за
изплащане на обезщетение в размер на 52 500 лв. - разликата над изплатените
7 500 лв. до претендираните 60 000 лв. В тази връзка било образувано т. д. №
20225500900514, по описа на Окръжен съд - С.З.. С Решение № 33/02.02.2024
г., постановено по посоченото дело, предявеният иск е бил уважен изцяло,
3
като ищцовото дружество е било осъдено да заплати на увреденото лице
сумата в размер на 52 500 лв. - обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху посочената сума от
10.08.2022 г. до окончателното й плащане. Решението не е обжалвано от
страните и е влязло в законна сила.
Предвид гореизложеното, с Платежно нареждане с реф. №
L027008032409401/08.03.2024 г. „З.О.З.“ АД превело по сметка на
процесуалния представител на пострадалия сума в общ размер на 67 602,13
лв., представляваща: - 52 500 лв. - главница; - 10 002,13 лв. - законна лихва,
начислена върху сумата от 52 500 лв. за периода от 10.08.2022 г. до 08.03.2024
г.; - 5 100 лв. - съдебно-деловодни разноски, които не са предмет на
предявения иск.
Ищецът посочва, че видно от приложените платежни документи,
„З.О.З.“ АД е изплатило в полза на увреденото лице сума в общ размер на 75
225,53 лв. (7 623,40 лв. + 67 602,13 лв. = 75 225,53 лв.). След приспадането на
съдебно-деловодните разноски в размер на 5 100 лв., общо изплатеното
застрахователно обезщетение възлиза на сума в размер на 70 125,53 лв.
Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ,
застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с
платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно
средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство. Видно от
приложеното Споразумение от 22.06.2022 г. по НОХД № 1490/2022 г., по
описа на PC - С.З., 8 състав, М. Г. К. се е признал за виновен в това, че
вследствие на процесното ПТП, по непредпазливост е причинил на А.С.И.
средна телесна повреда, като към датата на произшествието е бил
неправоспособен водач, както и в това, че е управлявал автомобила без
свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото деяние.
Въз основа на посочената разпоредба, за „З.О.З.“ АД е налице правен
интерес да претендира от виновния водач възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение в общ размер на 70 125,53 лв.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
осъди М. Г. К. да заплати на „З.О.З.“ АД сумата от 70 125,53 лв.,
представляваща регресна претенция за изплатеното от „З.О.З.“ АД на А.С.И.
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди, по застраховка „Гражданска отговорност“, по щета №
0411-040-0003-2022, вследствие на ПТП, настъпило на 07.12.2021 г. в гр. С.З.,
на ул. *****, ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от
датата на предявяване на настоящия иск до окончателното плащане на
задължението. Моли съда на „З.О.З.“ АД да бъдат присъдени сторените от
него разноски по настоящото дело.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
4
страните намира за установено следното:
По делото не е спорно, че със Споразумение от 22.06.2022 г. по НОХД №
1490/2022 г., по описа на Pайонен съд - С.З., обвиняемият М. Г. К. се признал
за виновен в това, че на 07.12.2021 г., в гр. С.З., на кръстовището на ул. *****
и ул. ****, без да има необходимата правоспособност, на пешеходна пътека,
при управление на МПС марка „С.“, модел „Л.“, с per. № СТ **** ВР, е
нарушил правилата по ЗДвП, а именно: чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 47 ЗДвП, чл. 116
ЗДвП, чл. 119, ал. 1 ЗДвП, чл. 150 ЗДвП и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на А.С.И., изразяваща се в „счупване на костите на
дясната подбедрица“, което е довело до трайно затруднение на движенията на
десния крак за срок от около седем-осем месеца, при правилно протичане на
оздравителния процес - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, във вр. с ал. 1, б.
„б“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК. М. Г. К. се признал за виновен и в това, че на
07.12.2021 г., в гр. С.З., на кръстовището на ул. ***** и ул. ****, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 20-
0284- 002570/13.11.2020 г., по описа на РУ - Казанлък, влязло в сила на
09.02.2021 г., за управление на МПС без съответното свидетелство за
управление е извършил такова деяние, като е управлявал МПС марка
„С.“, модел „Л.“, с peг. № СТ **** ВР, без съответно свидетелство за
управление - престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
Не е спорно, че към датата на процесното ПТП, МПС марка „С.“, модел
„Л.“, с peг. № СТ **** ВР, управлявано от виновния водач, е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ в „З.О.З.“ АД, полица №
BG/23/121002592477, валидна от 03.09.2021 г. до 02.09.2022 г.
С платежно нареждане с бордеро № 433362/29.09.2022 г.
застрахователят е превел по сметка на пълномощника на пострадалия сумата
от 7 623,40 лв.
А.И. предявил пряк иск срещу „З.О.З.“ АД за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 52 500 лв. - разликата над изплатените 7
500 лв. до претендираните 60 000 лв. В тази връзка било образувано т. д. №
514/2022 г. по описа на Окръжен съд - С.З.. С Решение № 33/02.02.2024 г.,
З.А.Д.О.З.“ АД е осъдено да заплати на А.С.И., допълнително сумата от 52
500 лв. към доброволно изплатената сума от 7 500 лв. преди завеждане на
делото, представляваща обезщетение за претърпените от него болки и
страдания, както и негативни психоемоционални преживявания - страх,
безпомощност, безсъние и притеснение - пряка и непосредствена последица
от претърпяното от него ПТП на 07.12.2021 г. в гр.С.З., ведно със законната
лихва, считано от 10.08.2022г. /датата на депозираната застрахователна
претенция и предоставяне на банкова сметка/ до окончателното изплащане.
Решението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
С Платежно нареждане с реф. № L027008032409401/08.03.2024 г.
„З.О.З.“ АД превело по сметка на процесуалния представител на пострадалия
А.С.И. сума в общ размер на 67 602, 13 лв., представляваща: 52 500 лв. -
главница; 10 002,13 лв. - законна лихва, начислена върху сумата от 52 500 лв.
за периода от 10.08.2022 г. до 08.03.2024 г.; 5 100 лв. - съдебно-деловодни
5
разноски, които не са предмет на предявения иск.
Видно от приложените платежни документи, „З.О.З.“ АД е изплатило в
полза на увреденото лице сума в общ размер на 75 225,53 лв. (7 623,40 лв. + 67
602,13 лв. = 75 225,53 лв.). След приспадането на съдебно-деловодните
разноски в размер на 5 100 лв., общо изплатеното застрахователно
обезщетение възлиза на сума в размер на 70 125,53 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от КЗ, застрахователят има
право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски
от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление
на моторното превозно средство.
В настоящия случай е налице горепосочената хипотеза, пораждаща
правото на застрахователното дружество на регрес. Виновният за ПТП - то
водач М. Г. К. е управлявал моторното превозно средство, с което е причинил
ПТП на 07.12.2021 г. с пострадалото лице А.С.И., след като му е временно
отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство, което е
установено със Споразумение от 22.06.2022 г. по НОХД № 1490/2022 г., по
описа на Pайонен съд - С.З.. Поради това виновният за произшествието водач
дължи заплащане на „З.О.З.“ АД на платеното от застрахователя обезщетение,
заедно с платените лихви и разноски.
По делото не е спорно, че с платежно нареждане с бордеро №
433362/29.09.2022 г. застрахователят е превел по сметка на пълномощника на
пострадалия сумата от 7 623, 40 лв. С Решение № 33/02.02.2024 г., З.А.Д.О.З.“
АД е осъдено да заплати на А.С.И., допълнително сумата от 52 500 лв. към
доброволно изплатената сума от 7 500 лв. преди завеждане на делото,
представляваща обезщетение за настъпилите неимуществени вреди. С
платежно нареждане с реф. № L027008032409401/08.03.2024 г. „З.О.З.“ АД
превело по сметка на процесуалния представител на пострадалия сума в общ
размер на 67 602,13 лв., представляваща: - 52 500 лв. - главница; - 10 002,13
лв. - законна лихва, начислена върху сумата от 52 500 лв. за периода от
10.08.2022 г. до 08.03.2024 г.; - 5 100 лв. - съдебно-деловодни разноски, които
не са предмет на предявения иск.
Поради това от представените доказателства „З.О.З.“ АД е изплатило в
полза на А.С.И. сума в общ размер на 75 225,53 лв. (7 623,40 лв. + 67 602,13
лв. = 75 225,53 лв.). След приспадането на съдебно-деловодните разноски в
размер на 5 100 лв., общо изплатеното застрахователно обезщетение възлиза
на сума в размер на 70 125,53 лв.
6
Предвид гореизложеното съдът намира, че М. Г. К. следва да заплати на
„З.О.З.“ АД сумата от 70 125, 53 лв., представляваща регресна претенция за
изплатеното от „З.О.З.“ АД на А.С.И. застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, по застраховка
„Гражданска отговорност“, по щета № 0411-040-0003-2022, вследствие на
ПТП, настъпило на 07.12.2021 г. в гр. С.З., на ул. *****, ведно със законна
лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на настоящия
иск – 09.05.2024 г. до окончателното плащане на задължението.
По отговорността за разноски:
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на
заплатените адвокатски възнаграждение от „З.О.З.“ АД.
Видно от представените доказателства, „З.О.З.“ АД е заплатило
адвокатско възнаграждение в производството по обезпечаване на бъдещ иск в
размер на 6 000 лв. с ДДС, а в настоящото исково производство адвокатско
възнаграждение в размер на 8 400 лв. с ДДС.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба №
1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ
правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл
съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското
възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия
момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на
осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на
отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени
бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.
Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища,
претендираните адвокатски възнаграждения следва да бъдат определени от
съда по посочените по - горе критерии.
С оглед изложеното за подаване на молбата за обезпечаване на бъдещ иск
по чл. 390 от ГПК, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер
на 3 500 лв. с ДДС, като съдът намира, че тази сума напълно съответства на
свършената работа от адвоката по ч. гр. д. № 4428/2024 по описа на СГС.
За исковото производство съдът като взе предвид, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, обема на оказаната правна помощ
от адвоката, както и че е проведено едно съдебно заседание без адвоката на
ищеца да се е явил, определя адвокатско възнаграждение в размер на 6 500 лв.
с ДДС.
Така направените от ЗАД „О.З.“ АД разноски са следните: държавна
7
такса в производството по ч. гр. д. № 4428/2024 по описа на СГС в размер на
40 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лв.; държавна такса за
исковото производство в размер 2 805 лв., държавна такса за издаване на
съдебни удостоверения в размер на 35 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 6 500 лв. или така общият размер на направените разноски е 12 880
лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. К., обл. С.З., ул. ****
да заплати на ЗАД „О.З.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. *****, , със съдебен адрес: гр. С., район С., ул. ****
сумата от 70 125, 53 лв., представляваща регресна претенция за изплатеното
от „З.О.З.“ АД на А.С.И. застрахователно обезщетение за претърпените от
него неимуществени и имуществени вреди, по застраховка „Гражданска
отговорност“, по щета № 0411-040-0003-2022, вследствие на ПТП, настъпило
на 07.12.2021 г. в гр. С.З., на ул. *****, ведно със законна лихва върху
посочената сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск –
09.05.2024 г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА М. Г. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. К., обл. С.З., ул. ****
да заплати на ЗАД „О.З.“ АД – гр. С., ул. *****, ЕИК *****, със съдебен
адрес: гр. С., район С., ул. **** направените по делото разноски в общ размер
на 12 880 лв.
Горепосочените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка: IBAN : ******* при „О.Б.“ АД, с титуляр „З.О.З.“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
8