Решение по дело №399/2023 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 394
Дата: 23 февруари 2024 г. (в сила от 23 февруари 2024 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20237110700399
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 394

 Кюстендил, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - V състав, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

 

                                                            

                   СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

При секретар СВЕТЛА КЪРЛОВА като разгледа докладваното от съдия АСЯ СТОИМЕНОВА административно дело № 20237110700399 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

М.В.З., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, чрез адвокат Н.Б.,***, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна               мярка (ПАМ) № 23-5310-000112/03.08.2023 г., издадена от И.Й.П.– полицейски инспектор при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил, група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” (КПДГПА), оправомощен със Заповед № 277з-1345/01.08.2023 г. на директора на ОДМВР – Кюстендил да замества началника на група КПДГПА за времето от 01.08.2023 г. до 07.08.2023 г., включително. С процесната заповед на З. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) на водача, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.

В съдебното заседание по делото адвокат Н.Б. поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски съгласно представения списък.

Началникът на група КПДГПА при ОДМВР – Кюстендил, чрез юрисконсулт Б. Л., изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 03.08.2023 г. около 21:09 часа М.З. управлявал собствения си лек автомобил марка и модел „БМВ 320Д”, с рег. № КН****ВР, по ПП1 Е-79 и при            км 322+400 бил спрян за проверка от служители на ОДМВР – Кюстендил, група КПДГПА. Извършената му предварителна проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Drager Drug Test 5000”, фабричен номер ARMF0082, показала положителен резултат за амфетамин. Срещу жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия                         GA № 949535/03.08.2023 г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Издаден му е Талон за изследване № 139167, връчен му на 03.08.2023 г. в 21:20 часа, с отбелязване в същия, че до 45 минути от връчването му трябва да се яви за изследване във Филиал за спешна медицинска помощ (ФСМП) – Дупница към Център за спешна медицинска помощ – Кюстендил. На същата дата в 21:25 часа З. *** и дал кръвна проба за химичен анализ. Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания                             И.П.– полицейски инспектор при ОДМВР – Кюстендил,                                   група КПДГПА (оправомощен със Заповед № 277з-1345/01.08.2023 г. на директора на ОДМВР – Кюстендил да замества началника на група КПДГПА), издал оспорената заповед. Описанието на нарушението в акта е възпроизведено и в заповедта, като е посочено, че същото представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 26.10.2023 г.

Срещу М.З. е образувано бързо досъдебно                         производство № 512/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил, Териториално отделение – Дупница, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс, наказателното производство по което е прекратено на 17.10.2023 г. Видно от заключението по назначената по същото химикотоксилогична експертиза с                          рег. № И-8721/29.09.2023 г., изготвено от вещи лица при Химикотоксилогичната лаборатория към Военномедицинска академия (ВМА), от извършените изследвания на предоставената кръвна проба от М.З. не се установява наличие на наркотични вещества или техни аналози.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е основателна по следните съображения:  

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба принудителните административни мерки по чл. 171, т. 124, т. 5, б. „а”, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На съда е служебно известно (от административно дело № 423/2022 г.), че със                     Заповед № 277з-1046/30.06.2017 г. директорът на ОДМВР – Кюстендил, на основание чл. 43, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи и                                     Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кюстендил да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП. Както бе посочено по-горе, със                                        Заповед № 277з-1345/01.08.2023 г. на директора на ОДМВР – Кюстендил                        И.П.– полицейски инспектор при ОДМВР – Кюстендил, група КПДГПА, е оправомощен да замества началника на група КПДГПА за времето от 01.08.2023 г.                 до 07.08.2023 г., включително.

Заповедта за прилагане на ПАМ има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. Процесната заповед съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените в нея фактически обстоятелства са достатъчни жалбоподателят да разбере за какво се прилага принудителната административна мярка, както и за упражняването на съдебния контрол за законосъобразност на заповедта. Съгласно               чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП (ред., ДВ, бр. 77 от 2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4, установените стойности са определящи. При реализирането на предвидените в закона материалноправни предпоставки административният орган действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ. Посоченото в процесната заповед фактическо основание за прилагането на принудителната административна мярка съответства на правното основание за издаването ѝ. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на заповедта.

Както бе посочено по-горе, с процесната заповед на З. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – за това, че на 03.08.2023 г. около 21:09 часа е управлявал лек автомобил марка и модел „БМВ 320Д”, с рег. № КН****ВР, по ПП1 Е-79, км 322+400, след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установена при извършената предварителна проба с техническо средство „Drager Drug Test 5000”, фабричен номер  ARMF0082. Резултатът от пробата обаче е опроверган от заключението по химикотоксилогичната експертиза с рег. № И-8721/29.09.2023 г., изготвено от вещи лица при Химикотоксилогичната лаборатория към ВМА. Видно от същото, от извършените изследвания на предоставената кръвна проба от М.З. не се установява наличие на наркотични вещества или техни аналози. По изложените съображения обжалваната заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменена.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ОДМВР – Кюстендил  (юридическото лице, в чиято структура е ответникът) следва да бъде осъдена да заплати на                    М.З. направените от него разноски по делото в размер на 510 лева (10 лева – платена държавна такса, и 500 лева – платено адвокатско възнаграждение). Съдът намира за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, доколкото същото е под минималния размер, установен с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред., ДВ, бр. 88 от 2022 г.).

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

   Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна               мярка № 23-5310-000112/03.08.2023 г., издадена от И.Й.П.– полицейски инспектор при ОДМВР – Кюстендил, група КПДГПА, оправомощен със Заповед № 277з-1345/01.08.2023 г. на директора на ОДМВР – Кюстендил да замества началника на група КПДГПА.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил да заплати М.В.З., с ЕГН **********, сумата в размер на 510 (петстотин и десет) лева – разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

                                                                                           СЪДИЯ: