Определение по дело №2694/2020 на Софийски градски съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 2694/20г. ПО ОПИСА НА СГС,НК,18 СЪСТАВ

 

 

            Против подсъдимия А.П.С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.304А ал.1 вр.чл.304 ал.1 от НК,за това ,че на 20.02.2020г.. в гр.София,в сградата на СДВР,находяща се на ул.*********е дал подкуп на полицейските служители А.Б.А.и А.А.И.от общо 50лв.,за да не извършат действие по служба- да не обявят ррезултата от направената му проба с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000.

            В съдебно заседание,представителят на СГП поддържа повдигнато обвинение,като счита ,че същото е доказано по безспорен начин ,с оглед на събраните по делото доказателства.Намира ,че подсъдимият следва да бъдат признат за виновен ,като му бъде наложено наказание лишаване от свобода,при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,както и глоба в близък до минималния размер.

Защитникът на подсъдимият,моли съда за снизхождение при определяне на наказанието.Счита ,че по отношение на подсъдимия са налице предпоставките на чл.55 от НК.

 Подсъдимият С., признава изцяло фактите,посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт,признава се за виновен и моли съда за снизхождение.

 Съдът,след като обсъди събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност ,намери за установено следното:

Подсъдимият А.П.С. е роден на ***г. в гр.М.,Руска федерация,български и руски гражданин,неженен,със средно образование,работи като треньор по тенис.Не е осъждан.

            На 20.02.2020г. около 20.00 часа бил получен сигнал от дежурния инспектор в ОДЧ на ОПП - СДВР, за възникнало ПТП между лек автомобил и пешеходец на ул.“Макгахан“, в близост до пазара. По данни на дежурния, пешеходецът бил откаран в ИСУЛ, а водачът на автомобила бил на място, с екип от 05 РУ - СДВР, в чиито район попадало местопроизшествието.Сигналът бил приет от свидетелите А.Б.А.и А.А.И.-полицейски инспектори в сектор 14Организация и транспорт на пътното движение,3 група Пътен контрол към отдел Пътна полиция при СДВР, които се отправили веднага към местопроизшествието. След пристигането им на мястото, установили лек автомобил „Фиат Панда“ с рег.№ *********, управляван от подсъдимия С..Провели разговор с него, за установяване на случилото се. Същият изглеждал неадекватен - говорел бавно и объркано и зениците му били силно разширени. Бил изпробван на място за алкохол, с алкотест дрегер 7510. Пробата била отрицателна.Полицейските служители направили справка и установили, че за лицето има заведени осем броя заявителски материала за кражби, за притежание и употреба на наркотични вещества. От справка в болницата било установено, че блъснатият от подсъдимия пешеходец е със счупен крак, поради което водачът следвало да бъде изпробван и с техническо средство - дрегер за употребата на наркотични вещества.Техническото средство, с което следвало да бъде изпробван подсъдимия С. - „DRUG TEST 5000“ било оставено в сградата на СДВР, където се зареждало, тъй като било използвано няколкократно, по-рано през деня за тестване на други водачи и батерията му била слаба. Това наложило  С. да бъде откаран в сградата на СДВР, в стая 216, където се намирало техническото средство,за да бъде извършен тест.Докато уредът измервал пробата, полицейския служител И.попитал подсъдимия  дали е употребявал наркотични вещества. Същият заявил, че е пушил трева. Започнал да нервничи и попитал какво следва след като излезе резултатът от теста. В този момент пробата от теста с № 258 завършила, като устройството отчело положителен резултат за употреба на опиати и бензодиазепини.Полицейският служител И.показал резултата на подсъдимия. Същият веднага попитал дали нещо може да измислят, като например -да им даде пари, за да прикрият случая и да не обявят резултата от направения тест.Обективирал своите намерения, като извадил портфейла си, бръкнал в него, извадил банкноти, които мушнал между подлакътника и седалката на дивана, намиращ се стаята, от дясната му страна, с думите: „Оставям ви тези пари да се почерпите и да оправите нещата“.Свидетелят И.попитал подсъдимия какво прави, а той продължил: „Ако са малко, ще изтегля още“.Полицейският служител А.И.станал, наредил му да се изправи, а св. А.А.му поставил белезници. Св. И.докладвал веднага на ОДЦ - СДВР за случая и двамата полицейски служители останали на място, с подсъдимия до идването на дежурен разследващ полицай и огледна група от 03 РУ - СДВР.При пристигането на разследващия полицай и дежурната група от 03 РУ - СДВР, било установено, че поставените банкноти между подлакътника и седалката на дивана са три: две банкноти с номинал 20лв. със серийни номера ВА3248135 и ВГ3041239 и една банкнота с номинал 10лв. със сериен номер ББ7657814, на обща стойност 50лв. Същите били иззети и  поставени в полиетиленов плик и запечанати с картон № А0421694 и восъчен печат № 041 НЕКД - СДВР.

            До гореустановената фактическа обстановка,съдът достигна след прецизен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства:техническа експертиза,протокол за оглед на местопроизшествие,,ежедневна ведомост,,длъжностни характеристики,свидетелство за съдимост,показанията на свидетелите А.и И..

            Съдът прие за безспорно установено обстоятелството ,че подсъдимият С. е дал облага на свидетелите А.и И.-сумата от общо 50лв.,за да не извършат действия по  служба- а именно да не обявят резултата от ДрегерДръг теста.В този смисъл са както показанията на свидетелите А.и И.,депозирани в хода на досъдебното производство,така и самопризнанието на подсъдимия.

Показанията на полицейските служители са безпротиворечиви и много убедителни.Същите намират потвърждение в протокола за оглед на местопроизшествие,заключението на техническата експертиза и справката от СДВР отдел Пътна полиция,от които се установява ,че намерените в подлакътника и седалката на дивата в стая 216  банкноти-общо 50 лв са от редовни емисии на БНБ и са действителни.

            При така установените фактически положения ,съдът прие,че подсъдимият А.С.  е осъществил състава на престъплението по чл.304А ал.1 вр.чл.304 ал.1 от НК ,както от обективна,така и от субективна страна.

            Подсъдимият С. е дал дар на св.А.и И.,в качеството им на длъжностни лица в системата на полицейските органи, ,каквито последните ,заемайки длъжността полицаи по смисъла на чл.93 ал.1 б.А от НК са имали,за да не извършат действия по служба-да не обявят резултата от Дръгтеста и последиците-образуването на наказателно производство за престъпление от общ характер.

Няма съмнение,че сумата от общо 50лв,представлява дар,има имуществен характер и св.А.и И.биха могли да се облагодетелстват от нея,за да не извършат действие по служба.        

Без значение за съставомерността на престъплението е,че действията на подсъдимият не са  възприети  и от други лица , а не само от тези ,към които са били насочени.Като елемент от състава на престъплението не е посочено обстоятелството ,че това действие трябва да бъде явно или открито за околните.Вярно ,че подсъдимият е поставил процесните банкноти в подлакътника на дивана в служебния кабинет , а не в ръцете им,но думите и действията му недвусмислено са илюстрират умисъла и целта на подсъдимият.       

Престъплението е довършено с факта на даване на дара- неговото престиране и е без значение обстоятелството ,че св.А.и И.не са приели дадената им от подсъдимият сума.Последното не изключва  съставомерността..

            Престъплението е извършено умишлено ,при форма на вината пряк умисъл.С поредица от действия,под контрола на съзнанието,подсъдимият е целял да настъпи общественоопасният резултат, и неговите последици и пряко ги е целял.

При определяне вида и размера на наказанието ,съдът взе предвид следното:

Съгласно чл.373 ал.2 от НПК наложеното наказание на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.58а от НК.При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С., съдът прие, като отегчаващо вината обстоятелство  нарушението на правилата за движение по пътищата от подсъдимия,което се е опитал да прикрие с извършването на друго престъпление. Като смекчаващи обстоятелства следва да се третират  чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни по местоживеене,  липсата на други незавършени производства за престъпления от общ характер,проявената критичност,оказаното съдействие за разкриване на обективната истина. Съдът прие,че изброените смекчаващи отговорността обстоятелства  не са от категорията на многобройните , ,когато и най-лекото ,предвидено в закона наказание да се укаже несъразмерно тежко,а и липсва изключително такова ,поради което счете ,че не са налице основанията за приложението на чл.58 ал.4 от НК. След редукцията по чл.58А ал.1 от НК,съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба в полза на Държавата в размер на 1000лв.Съдът счете ,че така определеното наказание ще бъде от естеството да окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие върху личността на подсъдимия и останалите членове на обществото и ще постигне в цялост целите на наказанието по чл.36 от НК..

 Съдът прие,че по отношение на подсъдимият са налице материално правните предпоставки на чл.66 от НК.Съдът след като прецени степента на обществена опасност на деянието,в съвкупност с тази на подсъдимият,достигна до извода ,че условното осъждане би осъществило ,визираните в чл.36 от НК цели на наказанието.Самият факт на обвинението и наказателният процес,на осъждането и налагането на определено наказание е от естеството да окаже върху подсъдимата и върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и възпитателно -поправително въздействие.При това условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент,че запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието в случай ,че подсъдимият в изпитателният срок извърши ново престъпление-обстоятелство,което безспорно указва върху него положително мотивационно въздействие.

В тази връзка ,съдът отложи на основание чл.66 от НК ,изпълнението на наложеното наказание-лишаване от свобода за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила.При определяне на размера на изпитателният срок,съдът изходи от обстоятелството,че НК изрично подчертава в случая на условното осъждане,преобладаващото значение на задачата за поправяне на подсъдимия и прие,че минималният отлагателен срок ще окаже интензивно поправително въздействие върху подсъдимия и останалите членове на обществото

В полза на Държавата на осн.307 А от НК бе отнет предмета на престъплението-банкноти на обща стойност от 50лв.приложени като веществени доказателства по делото.           

Воден от гореизложените съображения ,съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: