Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Русе, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, в открито
заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
ДИАНА
КАЛОЯНОВА
при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурор Стилиян Грозев като разгледа докладваното от съдия Басарболиева КАНД №
227 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Директора на
„Регионална инспекция по околната среда и водите“- Русе против Решение № 361 от
23.05.2023 г., постановено по АНД № 164/2022 г. по описа на Районен съд - Русе,
с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 13/28.04.2021 г. на
Директора на РИОСВ – Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер
на 10000 лева, за нарушение по чл. 156, ал. 1, във вр. чл. 113, ал. 3 от
Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Касаторът оспорва съдебния акт с
твърдения, че същият е неправилен поради нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила. Развива съображения, че дадените
предписания нямат санкционен характер и подлежат на съдебен контрол по реда на
АПК. Иска решението да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което НП да
бъде отменено. Алтернативно се иска от съда въззивното решение да бъде отменено
и делото да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав на
съда. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от ст.
юриск. К., която поддържа жалбата с наведените в нея доводи и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Макс–партс“ ЕООД се представлява от пълномощник - адв. Е.Н., която счита касационната
жалба за неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно. В съдебно
заседание излага подробни доводи.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
дава заключение за неправилност на въззивното решение, поради което същото
следва да бъде отменено.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след извършена
служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателната отговорност на „Макс–партс“
ЕООД, с оспореното пред първата съдебна инстанция НП, е ангажирана за извършено
нарушение по
чл. 156, ал. 1 от ЗУО, във връзка с чл. 113, ал. 3 от ЗУО. Съгласно
обстоятелствената част на НП, дружеството е санкционирано за това, че при
извършена проверка на 29.09.2020 г. не е представена за проверка изисканата
документация, поради което е дадено задължително предписание с Констативен
протокол № 74 ДК/29.09.2020 г. за представяне на сключени договори с фирми,
притежаващи разрешение по чл. 35 от ЗУО за предаване на отпадъците и сключен
договор с фирма с разрешение по чл. 35 от ЗУО за шредираща инсталация в РИОСВ –
Русе в определения срок – 06.10.2020 г. На 06.10.2020 г. в РИОСВ – Русе се
явило упълномощеното от управителя лице, което не представило изисканите с КП
документи. На 17.12.2020 г. била извършена проверка от АО в регистъра на РИОСВ
– Русе и се установило, че не са представени изисканите документи и не е
изпълнено даденото задължително предписание по т. 1 от Констативен протокол №
74 ДК/29.09.2020 г. Констатираното нарушение било отразено с КП №
89ДК/17.12.2020 г. Било изпратено писмо-покана до управителя на дружеството за
явяване в РИОСВ – Русе на 05.01.2021 г. в 14:00 ч. за съставяне и връчване на
АУАН. Тъй като дружеството не изпратило представител, АУАН бил съставен в
отсъствието на нарушителя. Последвало издаване на оспореното пред
първоинстанционния съд НП.
За да потвърди оспореното пред него НП,
въззивният съд е установил от фактическа страна, че административно
наказателната отговорност на „Макс–партс“ ЕООД е ангажирана за
това, че след извършена проверка на 29.09.2020 г. на площадката на дружеството,
същото не е изпълнило дадено задължително предписание с Констативен протокол №
74 ДК/29.09.2020г . за представяне на сключени договори с фирми, притежаващи
разрешение по чл. 35 от ЗУО за предаване на отпадъците и сключен договор с
фирма с разрешение по чл. 35 от ЗУО за шредираща инсталация в РИОСВ – Русе в
определения срок – 06.10.2020 г., което е субсумирано като нарушение по чл.
156, ал. 1 от ЗУО, във връзка с чл. 113, ал. 3 от ЗУО. РС – Русе е приел, че
при съставяне на КП № 74 ДК/29.09.2020 г. не е присъствал управителят на
дружеството или упълномощено от него лице.
При така възприетата фактическа обстановка, въззивната инстанция е направила извод
от правна страна, че КП
№ 74 ДК/29.09.2020 г., с който са дадени задължителните предписания, за
неизпълнението на които е санкционирано дружеството, не е връчен на управителя
или на упълномощено от него лице, поради което в случая за „Макс–партс“ ЕООД не е възникнало
задължението за изпълнение на дадените предписания, което от своя страна да
ангажира и неговата административнонаказателна отговорност за неизпълнението
им. Поради това, РС – Русе е отменил оспореното пред него НП.
Настоящият касационен състав намира крайния
извод на РРС за незаконосъобразност на атакуваното пред него НП за правилен, но
по различни съображения.
С
оспореното НП, на дружеството – ответник в касацията, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10000 лв. на
основание чл. 156, ал. 1 от ЗУО. Според цитираната норма за неизпълнение на
предписание по чл. 113, ал. 3 или чл. 120 от ЗУО на физическите лица се налага
глоба в размер от 2000 лв. до 10000 лв., а на юридическите лица имуществена
санкция в размер от 5000 лв. до 20000 лв.
Анализът
на разпоредбата налага извод, че за да се наложи наказанието от обективна
страна следва: 1/ да е дадено предписание от компетентните органи на РИОСВ въз
основа на чл. 113, ал. 3 или на чл. 120 от ЗУО и 2/ то да не е изпълнено от
адресата в указания срок.
В
практиката е възприето, че законосъобразността на самото предписание, доколкото
същото представлява индивидуален административен акт, е предмет на оспорване по
реда на АПК и в производството по ЗАНН съдът е лишен от възможността да
извършва инцидентен съдебен контрол, досежно законосъобразността на
административния акт. Това принципно положение обаче, не се явява пречка съдът
да извърши преценка дали въобще е дадено предписание от компетентните органи по
реда на чл. 113, ал. 3 или чл. 120 от ЗУО, доколкото именно неизпълнението на
такова предписание е елемент от състава на административното нарушение по чл.
156, ал. 1 от ЗУО.
Отговорът
на касационната инстанция на поставения въпрос е отрицателен за разглеждания
случай.
С
КП № 74 ДК/29.09.2020 г. (л. 63 – л. 66 от делото на РРС), на дружеството, на
основание чл. 113, ал. 3, чл. 119 и чл. 120 от ЗУО, са дадени предписания да се
представят в РИОСВ – Русе съответни документи, едни от които са: 1/ договори с
фирми за предаване на отпадъците и 2/ договор с фирми за шредираща инсталация.
Правната
норма на чл. 113 от ЗУО регламентира правомощието на директора на РИОСВ или
оправомощено от него длъжностно лице да упражнява контрол за спазване
изискванията за третиране на отпадъци и на условията по разрешението, съответно
по регистрационния документ, за:
1.
дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното,
съхраняване, транспортиране, третиране на отпадъци на територията на
съответната РИОСВ и
2.
съоръженията и инсталациите за съхраняване и третиране на отпадъци ( ал. 1).
Съгласно
ал. 2, органът по ал. 1 контролира отчетността и предоставянето на информация
по глава четвърта, раздел І, както и изпълнение на задълженията на кметовете на
общини по глава втора, раздел ІІІ, и глада четвърта, раздел ІV, свързани с
управлението на отпадъците.
А
според посочената като основание за даване на процесните предписания разпоредба
на чл. 113, ал. 3 от ЗУО, въз основа на констатирани нарушения при извършена
проверка, директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице дава
задължителни предписания с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя
актове за установяване на административни нарушения.
Правната
уредба на извършваните от контролните органи проверки, включително по чл. 113,
се съдържа в чл. 119 от ЗУО. Те биват проверки на място и/или по документи (
ал. 1, ал. 2 и ал. 3); посочен е обхвата на проверките на дейностите по
събиране и превоз ( ал. 4), както и правомощията на длъжностното лице,
осъществяващо проверката на място ( ал. 5): 1. на достъп в помещенията, в които
се извършва контролираната дейност; 2. да изисква представянето на документите,
които съгласно нормативните изисквания трябва да се намират в мястото на
проверката; 3. да изисква писмени и устни обяснения от всеки, който работи за
проверяваното лице; 4. да привлича експерти в съответната област, когато
проверката е сложна или изисква специални знания. Според ал. 6 на нормата - ако
при проверката на място бъде констатирана липса на документи, удостоверяващи
спазването на установените изисквания, на проверяваното лице се определя
7-дневен срок за представянето им. Съгласно ал. 7 - при извършване на
проверките контролните органи по ал. 1 съставят констативни протоколи и/или
актове за установяване на административни нарушения, като при констатирани
нарушения контролните органи дават задължително предписание и определят срок за
отстраняване на нарушенията.
Другата
правна норма, на която контролните органи са се позовали при даване на
процесните предписания – чл. 120 ЗУО, гласи, че при извършване на проверките
контролните органи по чл. 119, ал. 1 съставят констативни протоколи. При констатирани нарушения
контролните органи дават задължително предписание в констативния протокол с
определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят актове за установяване на
административни нарушения.
Анализът
и тълкуването на цитираните правни норми води на извода, че задължителното
предписание по чл. 113, ал. 3 и чл. 120 от ЗУО представлява индивидуален
административен акт – властническо волеизявление на контролния орган, с който,
при констатирано (описано в съставен за извършената проверка констативен
протокол) нарушение, провереното лице се задължава да извърши конкретно указани
от органа фактически действия за отстраняване на допуснатите пропуски или
нарушения при осъществяване на дейността му, като се определят срокове и
отговорниците за изпълнението им.
Следователно
предписанието изисква активно поведение в рамките на дадените в него срокове за
изпълнението му.
В
конкретния казус, съставеният констативен протокол за извършена проверка не
съдържа точно и ясно описание на констатирано при проверката нарушение.
Съответно и коментираните, т. нар. предписания, не представляват властническо
волеизявление на контролния орган, по силата на което дружеството се задължава
да предприеме конкретни фактически действия за отстраняване на такова
нарушение. Така както са формулирани предписанията – само да се представят
съответни документи, същите могат да бъдат разглеждани в хипотезата на чл. 119,
ал. 6 от ЗУО, но не и като задължителни предписания по смисъла на чл. 113, ал.
3 и чл. 120 от ЗУО, които предполагат констатирано конкретно нарушение и
разпореждане към лицето за предприемане на съответни действия по отстраняването
му в дадения срок. Коментираните процесни предписания по съществото си са израз
на правомощията на длъжностно лице, осъществяващо проверка на място по реда на
чл. 119 от ЗУО, да положи всички усилия и събере целия доказателствен материал
за изясняване на всички обстоятелства при проверката по случая, респ. да се
установи осъществяваната от дружеството дейност отговаря ли на законовите
изисквания и правила за това. В тази връзка, така дадените предписания се
различават от актовете по чл. 113, ал. 3
и чл. 120 от ЗУО, които касаят случаи на дадени преписания за
отстраняване на констатирани нарушения.
В заключение, преценявайки характера и
правната природа на процесните предписания, съдът намира, че обективираните в
тях волеизявления не притежават белезите на индивидуален административен акт по
чл. 113, ал. 3 и чл. 120 от ЗУО. Липсата на дадени предписания на основание
цитираните норми има за последица несъставомерност на нарушението, за което е
наказано дружеството с процесното НП.
Предвид направените по-горе изводи, въпросите
има ли редовно връчване на тези предписания, респ. спазен ли е процесуалния ред
по АПК, влезли ли са те в сила и какво действие са произвели, респ. изпълнено
ли е разпореденото с тях от адресата, са ирелевантни за разрешаване на спора.
По тази причина, наведените доводи в касационната жалба относно тези
обстоятелства не подлежат на разглеждане от настоящата инстанция.
В обобщение на всичко изложено и след
извършена служебна проверка за валидността и допустимостта на оспореното в
настоящото производство решение на районния съд, касационната инстанция намира,
че решението следва да бъде оставено в сила, макар и с различни мотиви.
С оглед изхода на спора на касатора не се следва присъждане на разноски.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 361/23.05.2023 г., постановено по АНД № 164/2022 г. по описа на Районен съд –
Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.