№ 11620
гр. София, 16.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следН.
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110101862 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по искане на ищцата Н. К. Т., инкорпорирано в
депозираната от нейната майка и законен представител Г. Г. Д въззивна жалба
против Решение № 20591/12.12.2023 г. по гр.д. № 1862/2023 г. на СРС.
Твърди се, че съдът неправилно е осъдил ищцата на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК ищците по
искове за издръжка не внасят такси и разноски.
С отговора на въззивната жалба ответникът излага, че законът е
приложен правилно в частта за разноските.
Молбата е допустима, тъй като е депозирана от процесуално
легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. По същество е
неоснователна.
Твърдението, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК ищците по искове за
издръжка не могат да бъдат осъждани за разноски е неоснователно.
Освобождаването по чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се отнася до таксите и
разноските, които се дължат към бюджета на съответН. съд. По силата на чл.
78, ал. 3 от ГПК, при отхвърляне на исковете им, ищци, които по силата на чл.
83 от ГПК, са освободени от заплащане на такси и разноски, на общо
основание дължат заплащане на всички разноски, направени от насрещната
страна по делото. Това е така, тъй като макар и да е освободен от заплащането
1
на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът с предявяването на
неоснователН. си иск, който е отхвърлен от съда, е причинил вреда на
насрещната страна, изразяваща се в заплатените от него такси и разноски в
производството, която вреда следва да бъде обезщетена (вж. в този смисъл
Определение № 1944 от 3.07.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 437/2023 г. и
Определение № 150 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1804/2009 г., IV г. о.,
ГК). Ето защо искането е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата Н. К. Т., ЕГН
**********, инкорпорирано в депозираната от нейната майка и законен
представител Г. Г. Д, ЕГН **********, въззивна жалба вх. №
373379/28.12.2023 г. на СРС за изменение на Решение № 20591/12.12.2023 г.
по гр.д. № 1862/2023 г. на СРС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2