ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51532
гр. София, 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110135326 по описа за 2024 година
намери следното:
Извършената проверка e по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е по искова молба от МД Ф. с ЕГН: ********** против „***“ ЕАД с
ЕИК **.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът с исковата молба и ответникът с отговора на исковата молба са представили
документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от
фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Следва да бъде уважено искането на страните за изискване на препис от образувано
изп. д. № *** г. от ЧСИ М. Б., рег. № *** на КЧСИ и изп. д. № *** г. от ЧСИ М. В. М., рег. №
*** на КЧСИ.
С отговора на ответника е наведено възражение за недопустимост на исковата
претенция по аргумент, че приложения в отговора изпълнителен лист е издаден и срещу
трето за производството лице, а отговорността на двамата длъжника е разделена при квота
от ½, съответно искът е недопустим в частта за задължението на това трето лице.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи конкретните
вземания, чиято недължимост претендира да бъде установена в рамките на изпълнителното
основание, въз основа на което е пристъпено към принудително изпълнение, като в случай
че претендира предмет на иска да са и търсени от него суми за разноски или други вземания,
извън изпълнителното основание, да ги посочи отделно и да обоснове правния си интерес от
предявяване на иск и за тях.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на
исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ М. Б., рег. № *** на КЧСИ в едноседмичен срок от съобщението
да представи заверен препис от образувано изп. д. № **** г., като в писмото се посочи
датата на съдебното заседание.
1
ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ В. М., рег. № *** на КЧСИ в едноседмичен срок от съобщението
да представи заверен препис от образувано изп. д. № **** г., като в писмото се посочи
датата на съдебното заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.02.2025 г. – 09,35 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК от
МД Ф. с ЕГН: ********** срещу „***“ ЕАД с ЕИК ***, за установяване на недължимост на
сумата от 1489,58 лв. – главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия, както и на
неолихвяема сума от 1855,60 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.01.2012 г.
по гр. д. № 13969/2011 г. по описа на СРС, 89 състав, за което е образувано изп. д. № *** г
от ЧСИ М. Б., рег. № *** на КЧСИ и изп. д. № *** г. от ЧСИ В. М., рег. № *** на КЧСИ,
поради погасяване по давност на вземанията за същите.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ищеца МД Ф. е издаден изпълнителен лист от 24.01.2012 г. по
гр. д. № 13969/2011 г. по описа на СРС, 89 състав, въз основа на който е образувано изп. д. №
*** г. от ЧСИ М. Б., рег. № *** на КЧСИ. Посочва, че същото било прекратено с
постановление на ЧСИ Б.от 06.11.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
последното изпълнително действие по изп. дело било извършено на 28.01.2014 г., чрез
вписване на възбрана върху недвижим имот в Имотен регистър на Агенция по вписвания.
Сочи, че след прекратяването на посоченото изпълнително дело, въз основа на същия
изпълнителен лист (от 24.01.2012 г. по гр. д. № 13969/2011 г. по описа на СРС, 89 състав), на
06.03.2024 г. било образувано второ изп. д., а именно изп. д. № *** г. от ЧСИ В. М., рег. №
*** на КЧСИ, за образуването на което ищецът получил съобщение с изх. № 48382 от
14.03.2024 г. Посочва, че със започване на производството по реда на чл. 410 и сл. от ГПК
погасителната давност на вземанията е прекъсната, като от влизането в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК е започнала да тече нова давност, като на основание чл. 115, б.
„ж“ ЗЗД същата не е текла докато е продължавало принудителното изпълнение по първото
изпълнително дело. Сочи, че поради неизвършване на изпълнителни действия в период от 2
години на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК първото изпълнително дело е прекратено по
силата на закона на 29.01.2016 г. Претендира, че вземанията са погасени с изтичане на
тригодишна погасителна давност, доколкото от прекратяването на първото изпълнително
дело - 29.01.2016 г. до образуването на второто такова на 06.03.2024 г. е изтекъл предвидения
в чл. 111, б. „в“ ЗЗД давностен срок. Молят съда да признае за установено, че ищецът не
дължат процесните суми поради погасяването им по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция. Оспорва вземанията да са
погасени по давност, тъй като приложимият давностен срок за вземанията по влязла в сила
заповед за изпълнение е пет години, като той започва да тече от момента на влизане в сила
на заповедта. Счита, че е преклудирана възможността на ищеца да възрази срещу
вземанията, тъй като не е депозирал възражение срещу издадена заповед за изпълнение в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Поддържа, че давността за процесните вземания е прекъсвана
многократно, както чрез сезирането на съдебния изпълнител с нарочни молби, така и с
извършването на редица изпълнителни действия в рамките на възложените му правомощия
по реда на чл. 18 ЗЧСИ. В този смисъл се позовава на т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г.
по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обръща внимание, че съгласно ЗМДВИП за срока от
13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение – 20.05.2020 г., спират да текат
давностни срокове. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените разноски.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК е да докаже, че
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
2
изпълнителното основание (в случая след влизане в сила на ЗИ) са настъпили
предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване
на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок.
Ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или прекъсване
течението на погасителната давност за процесните вземания.
Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че срещу МД Ф. в полза
на „***“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 24.01.2012 г. по гр. д. № 13969/2011 г. по
описа на СРС, 89 състав, въз основа на който срещу ищеца са образувани изп. д. № *** г от
ЧСИ М.Б., рег. №** на КЧСИ и изп. д. № ***г. от ЧСИ В.М., рег. № ****на КЧСИ.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към спогодба, медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора, като им УКАЗВА, че при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съдебната спогодба има
значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Определението не подлежи на обжалване.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3