Р Е Ш Е Н И Е № 260000
гр. Враца, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански
окръжен съд в публичното заседание на двадесет и трети декември
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Калин Тодоров
в присъствието на прокурора Николай Лалов и при секретаря Виолета Вълкова, като разгледа
докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 82 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение
в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано.
В исковата молба ищецът О.В.Ц. *** твърди, че за времето от 29.10.2012 г.
до 11.09.2013 г. и от 12.07.2016 г. до 30.04.2018 г. е бил *** на „МБАЛ „Хр.
Ботев“ АД гр.Враца по силата на съответни договори за възлагане управлението на
лечебното заведение. Поддържа, че през 2016 г. Районна прокуратура Враца е
започнала досъдебно производство /ДП/ № 167/2016 г. по описа на същата
прокуратура /№ 30/2016 г. по описа на ОД на МВР Враца/ срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.311, ал.1 НК. Посочва, че в резултат на
извършените по това ДП процесуално-следствени действия, на 26.02.2018 г. бил привлечен в
качеството на обвиняем, затова че за времето от м. март 2013 г. до м. септември
2013 г., при условията на продължавано престъпление в гр.Враца, в качеството му
на *** на посоченото лечебно заведение и след предварителен сговор с
длъжностното лице Р. Г. Ц. - *** -последния като съизвършител, е присвоил в
полза на трето лице - Х. Ю. М. от гр.Шумен, чужди парични средства, поверени му
да ги управлява, на обща стойност 5 522,60 лева, собственост на болницата
-престъпление по чл.202, ал.1, т.2 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26, ал.1 НК,
била му определена мярка за неотклонение „парична гаранция в размер 1000 лева“,
която внесъл, съгласно указанията на органите на ДП, бил разпитан в качеството
на обвиняем и му била извършена криминалистическа регистрация. Изтъква, че на
следващия ден - 27.02.2018 г., Прокуратурата внесла искане във Врачански
районен съд за отстраняването му от длъжност „***” на посоченото по-горе
лечебно заведение, което било оставено без уважение с определение от 02.03.2018
г., постановено по ЧНД № 190/2018 г. по описа на същия съд, потвърдено с
окончателно определение от 12.03.2018 г. по ВЧНД № 130/2018 г. на Врачански
окръжен съд. Твърди, че на 13.02.2018 г. депозирал оставката си пред СД на
лечебното заведение, която била приета на ОСА на лечебното заведение на
30.04.2018 г. Впоследствие, на 17.05.2018 г., отново бил привлечен в качеството
на обвиняем с ново постановление от същата дата, като били конкретизирани
точните дати на отделните деяния от продължавано престъпление и уточнен размера
на предмета на престъплението - 5492.60 лева и била променена правната
квалификация. Поддържа, че по време на досъдебното производство Прокуратурата е
искала разкриване на банкова тайна - наличие и движение на банкови сметки във
всички банки в страната, притежавано недвижимо и движимо имущество от него и от
членовете на семейството му. Посочва, че на 11.06.2018 г. ВРП е изготвила
обвинителен акт срещу него и още 2 лица, като неговото обвинение е за описаното
по-горе престъпление, че въз основа на този обвинителен акт е образувано НОХД №
611/2018 г. на РС-Враца, което било насрочено и разгледано в няколко съдебни
заседания и че с присъда от 25.04.2019 г. е признат за невинен и оправдан по
посоченото по-горе обвинение заедно с останалите двама подсъдими. Последвал
протест от Врачанска районна прокуратура против оправдателната присъда и с окончателно
решение от 30.10.2020 г. по ВНОХД № 220/2020 г. на ОС-Враца присъдата на ВРС била
потвърдена. Твърди също, че на ангажирания от него защитник в ДП заплатил 1 500
лева адв. възнаграждение, за защита в първата инстанция заплатил 2 000 лева, а
за производството пред въззивната инстанция пред ВОС заплатил 2 000 лева.
Ищецът изтъква, че след привличането му като обвиняем в досъдебното
производство изпитвал силна тревога и безпокойство, не можел да спи нормално, непрекъснато
мислел за това, изпитвал неудобство от хората, поради което ограничил
контактите си и се преместил на работа в гр.София. Твърди, че делото било
широко отразено в местните и централните медии, че на съдебните заседания присъствали
журналисти и това допълнително създавало напрежение. Воденото досъдебно и
съдебно производство предизвикало безпокойство и у родителите му и създало
проблеми в работата на съпругата му. Ищецът поддържа, че образуваното досъдебно
и съдебно производство срещу него се отразило крайно неблагоприятно върху
здравето му - хроничните заболявания, от които страдал /неинсулинозависим
захарен диабет, хипертония и сърдечно заболяване/, се обострили от стреса, който
преживявал и се наложило да търси медицинска помощ. Определената му мярка за
неотклонение „парична гаранция” допълнително го травмирала. Посочва също, че е
с висше икономическо образование - „застраховане и социално дело“ и
специализация по „здравен мениджмънт“, че му е присъдена образователна и научна
степен „доктор“ по финанси, парично обръщение, кредит и застраховка /здравен
мениджмънт/ от 22.01.2018 година и че той и семейството му се ползват с добро
име по местоживеене.
Искането му към съда е да осъди
ответната Прокуратура на РП да му заплати 26 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди - резултат от незаконните действия на нейни длъжностни лица
- прокурори от Районна и Окръжна прокуратура Враца, по образуването на
досъдебно производство без наличие на законен повод и достатъчно данни;
привличането му в процесуалното качество на обвиняем, вземане на мярка за
неотклонение „парична гаранция“, внасяне на искане за отстраняването му от
длъжност „*** на „МБАЛ “Хр. Ботев“ АД, гр.Враца; явяване на разпити и
предявяване на разследването, криминалистическата му регистрация; разкриване на банковата тайна, проверка на
банковите сметки на цялото му семейство, както и имотното им състояние; поддържане
на обвинението пред съда, протестиране на оправдателната присъда и
определението за отказ от отстраняването му от длъжност пред въззивната
инстанция и претърпените във връзка с това стрес, негативни емоции, болки и
страдания, както и 5 500 лева - обезщетение за имуществени вреди,
представляващи заплатените от него възнаграждения на защитника му в досъдебното
и съдебното производство. Претендира също и законната лихва върху всяка една от
тези суми от деня на влизане в сила на оправдателната присъда срещу него - 30.10.2020
г., до окончателното им изплащане, както и направените от него разноски по
настоящето дело - държавна такса и адв. възнаграждение.
Ответникът Прокуратурата на Република
България, чрез прокурор от Окръжна прокуратура - Враца, в писмения отговор по
делото оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни и моли съда
да ги отхвърли. Не оспорва твърденията в исковата молба относно привличането на
ищеца като обвиняем за извършено престъпление, образуваните във Врачански
районен съд и Окръжен съд - Враца дела и постановената оправдателна присъда.
Оспорва основателността на твърденията на ищеца за причинените му вреди, както
и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между описаните в
исковата молба емоционални страдания и увреждания на здравето и предявените му
обвинения във воденото срещу него наказателно производство. В случай, че съдът
приеме предявените искове за основателни, заявява че оспорва техния размер.
Счита, че претенцията от 26 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди е силно
завишена и не е съобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, с установените от
съдебна практика критерии за справедливост, както и със стандарта на живот и
обществено-икономическите условия в страната. Следва да се отчете, че срещу
ищеца е предявено обвинение за едно престъпление, взетата мярка за неотклонение
не е довела до ограничаване на основни негови права, както и че наказателното
производство срещу ищеца е протекло в разумни срокове. Счита за неоснователен и
предявения иск за обезщетение за причинени имуществени вреди, тъй като липсват
доказателства за обема на процесуалните действия, извършени с участие на
упълномощения защитник в досъдебното и съдебното производство. Счита също, че
платеното от ищеца възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което, в случай,
че съдът приеме иска за основателен, моли да намали размера на иска за
имуществени вреди до размера на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно
чл. 36 от Закона за адвокатурата. Поради неоснователност на исковете за
обезщетение, счита за неоснователен и иска за присъждане на законна лихва.
В съдебното заседание представителят на
Прокуратурата поддържа становището си за неоснователност на иска за
неимуществени вреди и искането си за отхвърлянето му и изразява становище за
основателност на иска за причинени имуществени вреди и иска неговото уважаване.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключенията по изпълнените съдебни експертизи, намери за установено следното:
По делото са изискани от Районен съд Враца и са приложени НОХД № 611/2018 г. на РС гр.Враца, заедно с
приложеното по него ВНОХД № 220/2020г. по описа на ВрОС, както и материалите по досъдебно производство /ДП/ № 167/2016 г. по описа на Районна прокуратура
Враца /№ 30/2016 г. по описа на ОД на МВР Враца/.
От
материалите по тези дела се установява следното:
С Постановление от 11.04.2016г. Районна
прокуратура - Враца е образувала досъдебно производство /ДП/ № 167/2016 г. по
описа на същата прокуратура /№ 30/2016 г. по описа на ОД на МВР - Враца/ срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.311, ал.1 НК.
С Решение № 87 от 31.03.2017г. по ЧНД №
330/2017г. и Решение № 290 от 19.09.2017г. по ЧНД № 968/2017г., и двете на РС –
Враца, е допуснато разкриване на банкова тайна от редица банки в страната по
отношение на О.В.Ц. и още 4 лица.
С Постановление от 26.02.2018 г. по ДП № 167/2016 г.
по описа на РП-Враца О.В.Ц. е привлечен като обвиняем за това, че за времето от
м.март 2013 г. до м.септември 2013 г., при условията на продължавано
престъпление в гр.Враца, в качеството на длъжностно лице - *** на МБАЛ
"Хр. Ботев“ АД гр.Враца и след предварителен сговор с длъжностното лице Р.
Г. Ц. -*** при МБАЛ "Хр. Ботев“ АД гр.Враца, последния като съизвършител, е
присвоил в полза на трето лице - Х. Ю. М. от гр.Шумен, чужди парични средства, поверени
му да ги управлява на обща стойност 5 522,60 лева, собственост на болницата - престъпление
по чл.202, ал.1, т.2, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 НК. На обвиняемия
е взета мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 1000 лева“ и същият
е разпитан в присъствието на неговия упълномощен защитник адв. С.Г. ***. След
привличането му в това качество е извършена криминалистична регистрация. На
28.02.2018 г. така определената парична гаранция е била внесена – видно от
платежно нареждане/вносна бележка от 28.02.2018 г., приложена по ДП.
Установи се също, от представените по
делото доказателства, че с Постановление от 27.02.2018 г. Врачанска районна
прокуратура е направила искане пред Врачански районен съд за отстраняването на
обвиняемия О.Ц. от длъжност „***” на МБАЛ „Хр. Ботев“ АД, гр.Враца. Въз основа
на това искане е образувано ЧНД № 190/2018 г. по описа на същия съд, който с
определение № 82 от 02.03.2018 г. в закрито заседание е оставил искането на
прокуратурата без уважение. Определението на районния съд е протестирано от ВРП
пред Врачански окръжен съд, който с окончателно определение № 172 от 12.03.2018
г. по ВЧНД № 130/2018 г. го е потвърдил.
С Постановление за привличане на
обвиняем от 17.05.2018 г. по ДП № 30/2016 г. по описа на ОД МВР-Враца на О.В.Ц.
е прецизирано обвинението като са конкретизирани датите на отделните деяния от
продължавано престъпление, уточнен е размера на предмета на престъплението - 5492.60
лева и е посочена правна квалификация чл.202, ал.1, т.1, във вр. с чл.201, във
вр. с чл.26, ал.1 НК. На обвиняемия е взета мярка за неотклонение „парична
гаранция в размер на 1000 лева“ и същият е разпитан в присъствието на неговия
упълномощен защитник адв. С.Г. ***.
На 22.05.2018 г. материалите от разследването са били
предявени на адв. С.Г. *** в качеството й на защитник на обвиняемия Ц..
По
досъдебното производство на л. 57 (том 16) е представено пълномощно и договор
за правна защита и съдействие от 22.02.2018г., сключен между О.В.Ц. и адв. С.Г.
*** за защита по ДП № 167/2016г. на РП-Враца, по който обвиняемия е заплатил в
брой сумата 1500 лв. адвокатско възнаграждение.
Установи
се също, че на 14.06.2018 г. Районна прокуратура – Враца е внесла обвинителен
акт в Районен съд – Враца, въз основа на който е образувано НОХД № 611/2018 г.
по описа на РС-Враца. С обвинителния акт са повдигнати обвинения на Р. Г. Ц., О.В.Ц.
и С. Б. Л.. Повдигнатото обвинение срещу О.В.Ц. е за това, че при условията на
продължавано престъпление, за времето от 10.06.2013г. до 26.09.2013 г., в
гр.Враца, в качеството му на длъжностно лице - *** на МБАЛ „Хр. Ботев“ АД,
гр.Враца, в съучастие като извършител с длъжностното лице Р. Г. Ц. - *** в МБАЛ
„Хр. Ботев“ АД, гр.Враца, последният като помагач, е присвоил в полза на трето
лице - Х. Ю. М. от гр.Шумен, чужди парични средства, собственост на болницата, поверени
му да ги управлява, на обща стойност 5 522,60 лева - престъпление по чл.202, ал.1,
т.1 във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 НК.
В
разпоредителното заседание, проведено на 09.10.2018г., съдът е оставил без
уважение искането на адв. С.Г. *** за изменение на взетата в досъдебното
производство мярка за неотклонение на подсъдимия О.В.Ц. "Парична гаранция"
в размер 1000 лв. в по-лека; по искане на тримата подсъдими, съдът е определил
производството по делото да продължи по реда на чл.371, т. 1 и сл. НПК, т.е.
без да се признават фактите изложени в обвинителния акт, страните са се
съгласили да се ползват събраните доказателства от досъдебното производство. По
искане на подсъдимите е назначена и изпълнена съдебно-икономическа експертиза, разпитани
са двама нови свидетели и са приети писмени доказателства. Проведени са 5
съдебни заседания, едно от които е било отложено поради отсъствие на подсъдимия
С. Л.. На всички заседания подсъдимият О.Ц. е присъствал лично и с
упълномощения си адвокат адв. С.Г. ***.
Съдебното производство по делото е
приключило с Присъда № 34/25.04.2019 г., с която О.В.Ц. е признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение и е оправдан. Останалите двама подсъдими също са
оправдани.
По
делото на л.128 е представено пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 08.10.2018г., сключен между О.В.Ц. и адв. С.Г. *** за защита по
НОХД № 611/2018г. на ВРС, по който обвиняемия е заплатил в брой сумата 2000 лв.
адвокатско възнаграждение.
Установи
се също, че по протест на Врачанска районна прокуратура против постановената от
районния съд оправдателната присъда е образувано ВНОХД № 220/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Враца. Първото открито съдебно заседание пред този съд,
насрочено за 20.08.2020 г., е било отложено поради отвод на част от прокурорите
от съответната Окръжна прокуратура. На 08.10.2020 г. е проведено редовно
открито съдебно заседание. И на двете заседания подсъдимият О.Ц. е присъствал
лично и с упълномощения си адвокат адв. С.Г. ***.
С окончателно Решение № 260010 от
30.10.2020г. Окръжен съд – Враца е потвърдил Присъда № 34/25.04.2019 г.,
постановена по НОХД № 611/2018г. на ВРС.
По
делото на л.91 е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие
от 19.08.2020г., сключен между О.В.Ц. и адв. С.Г. *** за защита по ВНОХД №
220/2020г. на ВОС, по който обвиняемия е заплатил в брой сумата 2000 лв.
адвокатско възнаграждение.
Установи се също, от представените удостоверение рег.
№ И 33491 от 12.11.2020г., издадено от НСлСл и свидетелство за съдимост от
13.11.2020г., издадено от СРС, че О.Ц. не е осъждан и срещу него няма данни за
обвинения по неприключили наказателни производства.
Видно от Диплома за висше образование с рег. № ***., О.Ц.
е завършил Стопанска академия "Димитър Ап. Ценов", гр.Свищов по
специалността „застраховане и социално дело“ и специализация „здравен
мениджмънт“, а с Диплома № *** от 29.01.2018г. му е присъдена образователна и
научна степен „доктор“ по финанси, парично обръщение, кредит и застраховка
/здравен мениджмънт/.
С договори за възлагане на управлението
на „МБАЛ „Хр. Ботев” АД, гр. Враца от 29.10.2012г. и от 12.07.2016г. /приложени
по делото/ на О.Ц. е възложено управлението на „МБАЛ „Хр. Ботев“, АД гр.Враца и
същият е бил *** на лечебното заведение. На 12.02.2018г. О.Ц. е подал
предизвестие за прекратяване на сключения с болницата договор и с решение от
протокол от 30.04.2018г. на Общото събрание на акционерите на „МБАЛ „Хр.
Ботев“, АД гр.Враца ищецът е освободен от заеманата длъжност.
Със Заповед № 561 от 24.08.2020г. на ***я на НЗОК О.Ц.
е назначен в ЦУ на НЗОК на длъжност „***”, а на 01.09.2020г. е встъпил в длъжност.
Установи се също, от
представените удостоверение за сключен граждански брак от ***на Община Враца и
3 бр. удостоверения за раждане от ***г., ***. и ***, че през *** ищецът е
сключил граждански брак с Д. Х.Д. и от брака си съпрузите имат три деца. С трудов договор №
154 от 19.10.2018г. Д. Х.Ц.е назначена на длъжност „***” в „Общинска банка” АД,
гр.София, а от служебна бележка от 23.03.2020г., издадена от същата банка, се
установява, че Д. Ц.изпълнява длъжността
„***”.
Изложените
дотук обстоятелства относно развитието на наказателното производство срещу О.Ц.,
образованието му, заеманите длъжности и семейно положение са безспорни между
страните по настоящето дело.
Основният
спор е свързан с това дали от повдигнатото обвинение са настъпили имуществени и
неимуществени вреди за ищеца и ако са настъпили – какъв е вида и обема на
същите.
За установяване на причинените на
ищеца вследствие на воденото срещу него наказателно производство увреждания и
проведеното му лечение по делото са представени медицински документи, издадени
на негово име: 4 бр. амбулаторни листове, издадени от д-р Ж. З., от които се
установяват вида на посещенията и извършените прегледи, диагнозите, режима на
лечение и предприетата терапия на ищеца. Посочените документи са подробно
изследвани и обсъдени от вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза.
По делото е прието заключение по
съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), извършена от вещото лице д-р С.Г.,***.
Вещото лице, след като се е запознало с представената по делото медицинска
документация и на 08.04.2021 г. е извършило личен преглед на ищеца, е
констатирало, че ищецът О.Ц. има следните заболявания - артериална хипертония,
ибс стенокардия, захарен диабет 2 тип. Според заключението липсва медицинска
документация обективизираща влошаване на състоянието му; ищецът е провеждал
прегледи при личния си лекар, който е следил състоянието му и е назначавал
терапия. Изводът на експерта е, че няма пряка причинно-следствена връзка между
заболяванията на ищеца и преживения от него стрес във връзка с наказателния процес; стресът, преживян от ищеца в резултат на воденото
срещу него наказателно преследване, се явява второстепенен коригеруем рисков
фактор за възникване на исхемична болест на сърцето стенокардия.
По делото е
назначена съдебно-психологична експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице психолог Е.В.Г. въз основа на материалите по делото и беседа с
ищеца. Според заключението, в резултат на преживяната от О.Ц. травма,
вследствие воденото срещу него наказателно производство, в психичния му живот
от травматичното събитие до днес се оформя палитра от негативни емоционални
преживявания, характерни за остра стресова реакция /ОСР/ и посттравматично стресово
разстройство /ПТСР/, които дават отражение върху цялостното му функциониране.
Във времето от началото до края на наказателното преследване ищецът е преживял
каскадно поредица от стресови реакции, като в рамките от няколко седмици до
шест месеца след травматичното събитие се е появило и ПТСР, чиито прояви са в
по-голямата си степен актуални и към момента на беседата. Проявите на ПТСР у
ищеца продължават да са налице в някаква степен и да създават дискомфорт в
определени моменти, при външен стимул или внезапно, спонтанно, като това може
да продължава така с години. Според вещото лице ищецът все още не е възстановил
обичайното си ниво на психично функциониране. Макар симптомите да не са с
такава острота като преди година-две-три, те са налице вече в хронична форма.
От заключението се установява също, че със сигурност ПТСР може да се повлияе
положително с добра психотерапевтична намеса и подкрепата на близките.
Експертните заключения са изготвени от вещи в
съответната област на науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за
чиято професионална компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето
им под съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани и не са оспорени от
страните; вещите лица са съобразили всички обективни данни по делото, поради
което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната правилност и ги
кредитира.
По
делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
М.Б.Й. и И.И.Г., които нямат родство с ищеца по делото.
Свидетелката М.Й. *** твърди, че познава О.Ц. от много
години, същият е приятел с дъщеря й, а от м. октомври 2010 г. е започнала
работа на длъжност "***" в МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр.Враца, като
ищецът й е бил „работодател и шеф”, и е работила до пенсионирането си през м.
май 2018 г., като контактите с ищеца продължили и след това по телефона. Същата
установи, че ищецът е бил под стрес и много притеснен още през 2016 г., когато
започнали проверките в работата му от икономическа полиция. В периода след 2018
г., в който срещу Ц. е започнало наказателно преследване, той споделял на свидетелката
по телефона, че е много притеснен, също така притеснено било и неговото
семейство. Свидетелката установява случай през 2017 г., при който във връзка с
искането на прокуратурата за отстраняването на ищеца от длъжност, д-р Й. - ***,
констатирала, че ищецът имал високо кръвно налягане, изглеждал много зле и по
нейно настояване му била оказана медицинска помощ и преглед в отделението. От
показанията на свидетелката се установи също, че ищеца и семейството му се
ползват с много добро име, уважавани хора са и наказателното дело накърнило
това добро име, с което се ползват в града.
Свидетелката И.Г. е лекар, до 2013 г. е била *** на
болницата в гр. Бяла Слатина, след това е *** на болницата в гр.Ихтиман;
познава ищеца от преди 2009 г., когато той работил в Здравната каса в гр.Враца;
от 2013 г. и към момента живее в гр. София и са съседи с ищеца, поради което се
сближили с него, както и семействата им. Свидетелката знае, че през 2018 г.
срещу ищеца е започнало наказателно преследване и знае как това се отразило
през целия този период на него и неговото семейство. Конкретно няколко пъти
съпругата на ищеца й се обаждала, за да отиде в тях да му помогне като лекар, тъй
като ищеца не се чувствал добре – имал силно главоболие, високо кръвно налягане
и отпуснатост, оплаквал се, че не може да спи, а също така и че му е нарушена
кръвната захар и приема медикаменти. Според свидетелката ищецът бил в депресия, не бил общителен както
преди с тях, станал различен човек, бил затворен, отделял се в другата стая,
когато отивали на гости, за да общуват. Свидетелката се опитвала да говори с
него, за да го извади от това състояние, но той някак си се чувствал притеснен
и може би обиден от всичко, което се случвало срещу него, и усилията й да го
извади от това състояние, не дали резултат. Свидетелката разговаряла и със
съпругата на ищеца и децата му, които тогава били в юношеска възраст, и те също
бяха притеснени от състоянието му. Това състояние на ищеца свидетелката свързва
с наказателното преследване, което се водело срещу него, тъй като семейството
не е споделило с нея друга тежка травма, която да доведе до депресията на
ищеца. Според свидетелката след постановяване на оправдателната присъда и към
момента ищеца се чувства по-спокоен, започнал да нормализира състоянието си; преди
това ищецът дори по телефона отбягвал да говори с нея, бил притеснен, а сега
това не е вече така. Свидетелката познава Ц. като добър и отговорен човек и
публикациите в местната преса и в електронните медии, в които неговият случай
бил отразен, били коментирани с приятели и колеги с учудване и възмущение, тъй
като тези публикации ги изумявали. Ищецът споделял на свидетелката, че на
съдебните заседания в районен и окръжен съд гр. Враца са присъствали
журналисти, което за него е било притеснително и обидно. Свидетелката
предполага, че напускането на местоработата в гр. Враца на ищеца е свързано с
наказателното преследване, но не е сигурна.
Съдът кредитира показанията на двете свидетелки като
обективни, безпристрастни, непротиворечиви и непосредствени, изградени на лични
възприятия, същите не бяха оспорени в процеса, при което следва да бъдат ценени
при постановяването на решението.
По делото са представени статии, публикувани на
28.02.2018г., 02.03.2018г. и 10.08.2018 г. съответно на интернет сайтовете
www.dnes.dir. bg, www.legalworld.bg,
www.24chasa.bg, www.medianews.bg, www.ads.topnovini.bg, със следните заглавия
„Обвиниха трима шефове от МБАЛ-Враца за източени пари”, „Районна прокуратура
Враца обвини трима лекари от МБАЛ „Христо Ботев” в града в длъжностно
присвояване”, „Съдът остави на поста шефа на болницата във Враца, той сам си
подал оставка”, „Съдът решава за отстраняването от длъжност на шева на
врачанската болница”, "Съдят бивши директори на болницата във Враца за
присвояване”. В статиите е изнесена информация за привличане към наказателна
отговорност на Р. Ц., О.Ц. и С. Л. за присвояване на парични средства, за
взетите по отношение на тях мерки за неотклонение, за внесено искане от
РП-Враца за отстраняване от длъжност на д-р Ц. и за проведеното съдебно
заседание в РС-Враца във връзка с това искане, за проведеното разпоредително
заседание и за насрочването на първото заседание на РС-Враца.
Въз
основа на така възприетите фактически констатации, от правна страна, съда
намира за обосновани следните изводи:
Нормата
на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от
незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано,
като отговорността на правозащитните органи е обективна.
Пасивно
материално легитимирана да отговаря по предявения иск, съобразно чл. 7 ЗОДОВ и
разясненията, дадени в т. 5 от ТР № 3/2005 г., ОСГК, е Прокуратурата на РБ,
предявила и поддържала незаконно обвинение срещу ищеца чрез структурните си
звена.
За
уважаването на предявения иск е необходимо да бъде доказано наличието на
следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на
престъпление от общ характер; оправдаването му с влязла сила присъда; наличието
на вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между
незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва
да се докажат от ищеца.
Относно иска за присъждане на сумата 26 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди:
В
случая се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 2, т. 3, пр.
1 от ЗОДОВ, обуславящ отговорността на ответника. Установено е по делото, че
ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл.202, ал.1, т.1 във
вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 НК и е оправдан с влязъл в сила съдебен
акт. Това обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове основателност
на претенцията за претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично
наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в
емоционалната сфера на ищеца.
В
трайната съдебна практика на ВКС се приема, че при иска за обезщетение на вреди
от процесния деликт, не е необходимо ищецът да доказва обичайните, типични
неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, което е незаконно обвинено
в извършването на престъпление и е оправдано, като: стрес и притеснения от
повдигнатото обвинение и за развитието на наказателното производство, страх от
несправедливо осъждане, негативни изживявания и чувство за онеправданост от
наложените мерки за неотклонение (особено при задържане под стража) и от
евентуално постановена (макар и след това отменена) невлязла в сила осъдителна
присъда, накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и
на самооценката на лицето, както и на доверието му в държавността. Това е така,
защото тези вреди и причинната връзка между тях и незаконното наказателно
преследване са очевидни и те са налице във всички случаи, при които по делото е
доказано, че ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. При условията на пълно
главно доказване следва да се установят всички останали вреди (които – в
противовес на посочените обичайни и типични такива, практиката често определя
като "специфични") и причинната връзка между тях и незаконното
наказателно преследване, приключило с оправдаването на ищеца.
В
настоящото производство настъпването на вреди за ищеца, изразяващи се в
отрицателни психически изживявания – притеснения, стрес и тревоги, накърняване
на доброто име и авторитета му, които имат неимуществен характер, както и че
тези вреди са пряка и непосредствена последица от действията на правозащитните
органи, се установява и от събраните по делото доказателства.
С оглед на горното, искът по чл. 2, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е доказан по основание по отношение на неимуществените вреди, които
ищецът е търпял във връзка с образуваното срещу него наказателно производство,
поради което са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника за репарирането на тези вреди.
При
установената основателност на ищцовата претенция, спорният въпрос е свързан с
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с
критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, приложим предвид
§ 1 от ЗР към ЗОДОВ, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано със задължителната преценка от съда на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца. Като база за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж,
стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането
Конкретно
при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива правно-релевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са:
-
тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления – умишлени или по непредпазливост, какви наказания се предвиждат
за него/тях; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а
по други е осъден; продължителността и начина на развитие на наказателното
производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, дали е приключило на
една или повече съдебни инстанции; дали в рамките на същото срещу ищеца е била
постановявана осъдителна присъда и за какво наказание; колко, с каква
продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на
обвиняемия са били извършени, както и дали продължителността на незаконното
наказателно преследване надхвърля или не разумните срокове за провеждането му,
като тази преценка се обуславя от фактическата и правната сложност на
наказателното производство в досъдебната и съдебната му фаза, която от своя
страна се определя от броя, вида и характера на престъпленията, за които е
повдигнато обвинението, поведението и броя на обвиняемите и на останалите
участници в производството, обема на доказателствения материал и пр.;
-
вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и другите
наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на
наказателното производство;
-
дали през времетраенето на процесното незаконно наказателно преследване, срещу
ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения,
какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за
неотклонение и други ограничения, а ако те също са били незаконни – дали ищецът
вече е обезщетен и в каква степен;
-
други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат
значение и други и предишни обвинения и осъждания, задържания и ефективно
изтърпяване на наказания;
-
всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат на
това, как и по какъв начин процесното незаконно наказателно преследване се е
отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква
степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо –
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен
отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез
медиите и пр.
Съдът
трябва да отчете само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането, т. е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с
непозволеното увреждане.
Обезщетението
за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ се
определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В
този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото
парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за
репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и
обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната, но най-вече
– с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, т.е. не следва да
бъде източник на обогатяване за пострадалия.
В конкретния случай се установи, че на
ищеца О.Ц. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.202, ал.1, т.1 във вр.
с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 НК, което се наказва с лишаване от свобода от
една до десет години, т. е. за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.
93, т. 7 НК. От момента на повдигане на обвинението на ищеца до момента на
приключване на наказателното производство с влязлата в сила оправдателна
присъда са изминали 2 години, 8 месеца и 4 дни, от които 3 месеца и 18 дни
досъдебно производство и 2г., 4м. и 16 дни съдебно производство. Съдебната фаза
включва едно първоинстанционно и едно въззивно производство, проведени са общо 7
съдебни заседания /5 в първа инстанция и 2 във втора/, като на всички тях
подсъдимият О.Ц. е присъствал лично, което неминуемо му е причинявало
допълнителен стрес и напрежение. От друга страна, производството по делото е
продължило по реда на чл.371, т. 1 и сл. НПК, т.е. ползвани са събраните
доказателства от досъдебното производство, без същите да се събират отново в
съдебната фаза, което е облекчило негативните изживявания на ищеца. Образувано
е и е проведено съдебно производство за отстраняването на обвиняемия О.Ц. от
длъжност „***” на МБАЛ „Хр. Ботев“ АД, гр.Враца, в което той не е взел участие,
тъй като съдилищата са се произнесли в закрити заседания.
Съдът съобрази още, от една страна, че доколкото липсват
данни за други осъждания на ищеца, инициираното наказателно производство срещу
него се е отразило значително по-стресиращо и интензивно върху психиката му
като неосъждан човек, а от друга страна – обстоятелството, че в процесното
наказателно производство ищецът е оправдан още на първа инстанция, което е
снижило притесненията му за изхода на наказателното дело. В същото време не е
установено в наказателното производство спрямо ищеца да са извършвани много на
брой и/или интензивни процесуално– следствени действия.
При определяне на справедливото обезщетение съдът
съобрази и възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението – 41 г.,
т.е. той е бил в активен етап от професионалното и личностното си развитие.
От свидетелските показания се установи нарушение на
психическото и емоционално равновесие на ищеца, депресия, тревожност,
притеснения, силно главоболие, високо кръвно налягане, изолиране от приятели и
познати, отпуснатост и безсъние във връзка с воденото наказателно производство
и вследствие медийните публикации; също така притеснения на неговото семейство
– родители, които се ползват с много добро име и авторитет в гр.Враца, съпруга
и деца. Тези последици съставляват неимуществени вреди естествено присъщи и
характерни за хора, спрямо които е предприето наказателно преследване, които
отзвучават в продължителен период.
При
определяне размера на обезщетението следва да бъде отчетен и установения по
делото факт, че с оглед изпълняваната от ищеца длъжност „***” на МБАЛ „Хр.
Ботев“ АД, гр.Враца, повдигнатото обвинение е станало обществено достояние
вследствие публикациите в електронните медии. Това безспорно е довело до
дискредитирането му в личен, професионален и обществен план и най-същественото
- накърнено е било доброто име, авторитета му и служебната му репутация.
От значение за определяне на обезщетението е
обстоятелството, че повдигнатото обвинение е за престъпно деяние, осъществено в
професионалната сфера на ищеца в качеството му на длъжностно лице, поради което
евентуална осъдителна присъда би повлияла на професионалната му реализация, от
което страхът от осъждане е с по-голям интензитет. В трайната си практика ВКС
определя по-висок размер на обезщетения за неимуществени вреди за лица, заемащи
обществено значими длъжности /магистрати, кметове, директори на различни
институции, лекари, полицаи и пр./, какъвто е и процесния случай. Следва да
бъде отчетено обаче, че по делото не се установи при условията на пълно и
главно доказване, наказателното производство обективно да е попречило на
професионалната реализация и кариерното развитие на ищеца – независимо от
моралните подбуди, ищецът сам е пожелал прекратяване на договора за възлагане
на управление с лечебното заведение, същият не е бил принудително отстранен от
заеманата длъжност, а впоследствие се е реализирал професионално, като е започнал
работа в НЗОК,
гр.София. Не се събраха доказателства това производство да се е отразило по
негативен начин и на професионалната дейност на съпругата на ищеца.
В
обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че за да бъде
удовлетворен обществения критерий за справедливост при съществуващите в
страната обществено-икономически условия на живот и с оглед конкретните
обстоятелства по делото, за обезщетяване на заявените с настоящия иск вреди
като произтекли от обвинението, следва да се определи обезщетение от 8 000
лева. В този размер обезщетението отчита балансирано тези аспекти на отражение
на наказателната репресия върху личността, за които може да се направи извод
при ангажираните доказателства за размера на вредата, да се направи извод за
засягане на нематериални блага в установената по делото степен.
Съдът намира, че по-висок размер на обезщетението не
следва да бъде присъждан, тъй като трябва да бъдат отчетени и следните
обстоятелства:
Срещу ищеца е повдигнато обвинение за едно престъпление.
Общият период, през който ищецът е имал качеството на обвиняем (2 години, 8
месеца и 4 дни), не надвишава рамките на "разумния срок" по смисъла
на ЕКЗПЧОС и НПК. В този смисъл не е нарушено правото на ищеца за справедливо и
публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
съгласно чл. 6 ЕКЗПЧОС.
По
време на наказателното производство срещу ищеца е взета сравнително лека мярка
за неотклонение "Парична гаранция" в размер 1000 лв., която сума е
била поносима с оглед получаваното от него възнаграждение на *** на лечебно
заведение, и същият не е търпял наложени ограничения на правата и свободите му,
вкл. свободата на придвижване.
В случая няма данни от ищеца да е
търсена и реализирана друг вид отговорност за дейността му като *** на
лечебното заведение.
При определяне на размера на
обезщетението, съдът взе предвид като фактори обуславящи по-нисък размер на
обезщетение обстоятелството, че недоказани по делото са обстоятелствата относно
влошено здравословно състояние на ищеца в резултат и по причина именно от
конкретното наказателно преследване. От заключението по съдебно-медицинската
експертиза се установи категорично, че няма пряка причинно-следствена връзка
между заболяванията на ищеца и преживения от него стрес във връзка с наказателния
процес, а от заключението по съдебно-психологичната експертиза се установи, че в резултат на преживяната от О.Ц. травма, вследствие
воденото срещу него наказателно производство, не е настъпило разстройство на
здравето в смисъл на психично заболяване, но е получил остра стресова реакция
/ОСР/ и посттравматично стресово разстройство /ПТСР/, които състояния са
характерни последици от такива производства. Липсват данни по делото ищецът да
се е нуждаел от специализирана медицинска или психологическа помощ и да е
търсил такава, както и да са му предписвани специфични лекарства, в резултат на
процесното наказателно производство – данни за артериална хипертония, ибс
стенокардия, захарен диабет 2 тип и високо кръвно налягане той е имал отпреди
него.
Следва
да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на
процесуалния й субституент – Прокуратурата на РБ, за заплащане на обезщетение,
само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на
обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за него.
Не се доказаха и твърденията, че разкриването на
банкова тайна -наличие и движение на банкови сметки във всички банки в
страната, притежавано недвижимо и движимо имущество от него и от членовете на
семейството му, както и извършената криминалистична регистрация са причинили
някакви вреди на ищеца, още повече, че проверките на имуществото му са
извършени още преди да бъде привлечен в качеството му на обвиняем.
В обобщение ищецът не установи по делото неимуществени
вреди, вкл. накърняване на честта и достойнството, болки и страдания, над
обичайно преживените от всеки човек с висок интелект и заемащ отговорна
управленска длъжност.
Предвид изложените съображения настоящата инстанция
намира за справедливо обезщетение в размер на 8 000 лева, до който предявеният
иск за неимуществени вреди е доказан и следва да се уважи като основателен, а
за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лева, искът е недоказан и
следва да се отхвърли като неоснователен.
Обезщетението
следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД № 611/2018 г. по описа на ВРС,
а именно – 30.10.2020 г., когато е постановен акта на въззивната инстанция, с
който е потвърдена присъдата, до окончателното изплащане на сумата.
Относно
иска за присъждане на сумата 5 500 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди:
Съгласно трайната съдебна практика, постановена както
с Тълкувателно решение № 1/2017 година по т. д. № 1/2017 година, ОСГК, ВКС,
така и по реда на чл. 290 ГПК (Решение № 126 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 55/2009 г., ІV г. о., Решение № 355 от 03.08.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1651/2009 г., ІІІ г. о., и Решение № 433 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
563/2009 г., ІV г. о.), разноските, изразяващи се в заплатен от подсъдимия
адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда, представляват за него
имуществена вреда по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ и подлежат на обезщетяване по общия
ред на ЗОДОВ – арг. чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. На обезщетение подлежат само
действително претърпените вреди, т. е. действително разходените суми.
Както беше посочено, по делото се установи, че са налице
първите две от предпоставките за уважаване на иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Установи се също, че между О.В.Ц. и адв. С.Г. *** са
сключени договори за правна защита и съдействие в наказателното производство, в
изпълнение на които обвиняемия е заплатил в брой на защитника си адвокатско
възнаграждение, както следва: по досъдебното производство - сумата 1500 лв.; в
производството пред районния съд - сумата 2000 лв. и в производството пред
въззивния съд - сумата 2000 лв. Така заплатените от страна на обвиняемия суми
за адвокатско възнаграждение в наказателното производство представляват
имуществена вреда. Налице е също пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между незаконното обвинение и заплатените от обвиняемия хонорари за
правна помощ, тъй като той не би потърсил адвокатска защита, ако не е бил
обвинен в извършване на престъпление. Предвид гореизложеното, безспорно са
установени и последните две материални предпоставки, обуславящи възникването на
имуществената отговорност на Прокуратурата на Република България по ЗОДОВ.
Досежно заплатените суми за защита по
процесните дела в общ размер 5500, 00 лв. с отговора на исковата молба е
релевирано възражение за прекомерност, което обаче не е поддържано в съдебното
заседание от представителя на Прокуратурата. Напротив, същият е изразил
становище за основателност на иска за причинени имуществени вреди и е поискал
неговото уважаване, поради което съдът не следва да се произнася по
възражението.
Независимо от това, като взе предвид фактическата и правна сложност на наказателното дело, за което са заплатени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, както и извършените от защитника на обвиняемия процесуални действия в двете фази на наказателното производство, съдът счита, че заплатената в общ размер сума от 5500, 00 лв. за адвокатско възнаграждение не надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Предвид на това не са налице предпоставките за редуциране на заплатеното от О.Ц. в наказателното производство адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за
обезвреда на претърпените от ищеца имуществени вреди от недоказаното му
обвинение е доказан в размер на исковата сума от 5500, 00 лв. и като такъв следва
да бъде уважен изцяло като основателен. Обезщетението
следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано 30.10.2020 г. -
датата на влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД № 611/2018 г. по
описа на ВРС, до окончателното изплащане на сумата.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски за държавна такса в размер 8,
57 лева и адвокатско възнаграждение в размер 711, 43 лева, съразмерно с
уважената част от исковете.
Водим
от горното, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ, Врачанският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България ДА ЗАПЛАТИ на О.В.Ц. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 8000 /осем
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата
5500 /пет хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и
съдействие, в резултат на повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.202, ал.1, т.1 във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 НК, по което е
оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от 30.10.2020 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата до пълния претендиран размер от 26 000 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на О.В.Ц. с ЕГН ********** и
адрес ***, деловодни разноски за държавна такса в размер 8, 57 лева и
адвокатско възнаграждение в размер 711, 43 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
Съдия
в Окръжен
съд: